Р Е Ш Е Н И Е №365
23. ХІ. 2012 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и трети
октомври, две хиляди и дванадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гражданско дело №5 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
обективно съединени искове за неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът
дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно
основание съответно чл. 224 от Кодекса
на труда и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани по реда на Общия исков процес,
уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс.
С искова молба М.Б.А.
ЕГН**********, живеещ в гр. К., Ракитовска община, на ул. К.№- с адрес за
призоваване във Велинград чрез адвокат ЙО.А. А., твърди против
РАКИТОВСКАТА ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление в гр. Ракитово на
ул. “Иван Клинчаров” №57, представлявана от кмета Л. Д. П.,*** “заместник-кмет”. Сочи
още, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед на
кмета Л. Д. П. от 08. ХІ. 2011 година с №00139. Твърди, че при прекратяване на
трудовото правоотношение не му е заплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на общо 2 514.16 лева. Иска ответната община да
бъде осъдена да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер общо 2 514.16 лева ведно със законна лихва, считано от образуване
на делото на 05. І. 2012 година до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът претендира и за лихва за забава за времето от прекратяване на трудовото
правоотношение на 08. ХІ. 2011 година до предявяване на иска на 04. І. 2012
година, както следва: 12.78 лева върху сумата от 775.98 лева, 7.99 лева върху
сумата от 484.98 лева и 19.97 лева върху сумата от 1 212.46 лева, или общо
40.74 лева.
В проведено на 29. V. 2012 година открито съдебно заседание
ищецът се отказва изцяло от иска си за неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск с правно основание чл. 224 от
Кодекса на труда и прави
изменение на размера на иска си за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на
забавата с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите – заявява, че акцесорният иск за законната лихва следва да се счита
предявен за сумата от 34.99 лева.
Процедурата по чл. 131 от
Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в срока за отговор и в открито съдебно
заседание ответната Община оспорва исковете – първоначално и двата обективно
съединени иска, а след отказа на ищеца от иска за неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск иска за законната лихва.
Ответната община взема становище, че ищецът предявява иск за мораторна лихва и
че по силата на чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите този иск
следва да бъде уважен само ако е налице покана от страна на ищеца за заплащане
на мораторна лихва. Ответната община се противопоставя на искането на ищеца да
бъдат присъдени разноските, направени по делото. Сочи, че ответната община е
заплатила на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск преди
предявяване на иска и следователно по силата на чл. 78, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс не дължи разноски.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 05. ХІІ. 2007 година в гр. Ракитово
между страните е сключен трудово договор №0152, по силата на който ищецът заема
в ответната община длъжността заместник-кмет. Със заповед, издадена от Кмета на
ответната Община на 08. ХІ. 2011 година под №00139, на основание чл. 325, ал. 1,
т. 3 от Кодекса на труда и чл. 39, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация трудовото правоотношение между страните е прекратено
поради изтичане
на уговорения срок. Трудовият договор и заповедта са приложени по делото.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е видно, че размерът на начислените и изплатени нетни обезщетения за
неизползван от ищеца платен годишен отпуск възлиза на 2 124.89 лева, от
които 666.63 лева за 2009 година за 16 работни дни, 416.65 лева за 2010 година
за 10 работни дни и 1 041.61 лева за 2011 година за 25 работни дни.
Мораторната лихва върху тези суми възлиза на общо 34.99 лева, от които 10.97
лева върху сумата от 666.63 лева за 2009 година, 6.86
лева върху сумата от 416.65 лева за 2010 година и 10.16 лева върху сумата от 1 041.61
лева за 2011 година.
С оглед на горното съдът счита, че:
Предявеният иск за обезщетение в размер на
законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение
от деня на забавата с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите е основателен и
следва да бъдат уважен, като на ищеца се присъдят и разноски по
водене на дело в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение, по
следните съображения:
Според чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл. 84, ал. 1 от същия
закон, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. Според втората алинея, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Основавайки се на цитираните разпоредби, ответната страна взема становище, че
не дължи търсеното обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи
при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата: няма определен ден
на изпълнение, поради което длъжникът следва да изпадне в забава след покана,
каквато не е отправяна.
Съдът намира обаче, че в
случая следва да се приеме, че има определен срок за изпълнение от страна на
ответната Община. Задължението на Общината е за трудово възнаграждение, което
според представения трудов договор е месечно, т. е. задължението за заплащането
му възниква най-късно в последния ден на месеца, през който е престиран труд.
Именно този последен ден на месеца е денят за изпълнение на задължението и след
изтичането му ответната Община изпада в забава без да е необходима покана от
страна на ищеца. Доводът на съда се подкрепя и от разпоредбата на чл. 270, ал.
2 от Кодекса на труда, според която трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго. Тъй като в случая не е уговорено друго, съдът приема, че
срокът за изпълнение от страна на общината е уреден в самото трудово законодателство
и друга покана не е необходима.
Размерът на обезщетението
съдът приема за установен от експертното заключение.
Ответната
община твърди, че признава иска с отговора на исковата молба и заявява, че е
изпълнила задължението си на 02. ІІІ. 2012 година, т. е. след предявяване на
иска на 05. І. 2012 година, но преди исковата молба да й бъде връчена на 26.
ІІІ. 2012 година. Поради горното иска на ищеца да не бъдат присъждани
направените разноски в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Според чл.
78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. Следователно, за възлагане на разноските върху ищеца законът
изисква наличието на две предпоставки: признание на иска от страна на ответника
и завеждане на делото от страна на ищеца без ответникът с поведението си да му
е дал повод за това. Съдът намира, че в случая е налице само една от
предпоставките, а именно признание на иска. Съдът намира, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като е заплатил търсената от
ищеца сума след предявяване на иска. В случая не е от значение, че размяната на
книжа не е била извършена. Дори и ответникът да не е знаел за предявяването на
иска, както се твърди, това обстоятелство не е от значение по делото. Законът
изисква ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.
Следователно, след като веднъж делото е заведено (искът е предявен), без
значение е дали ответникът знае за завеждането му.
На основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса 50.00
лева по иска за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът
дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно
основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА РАКИТОВСКАТА
ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление в гр. Ракитово на ул. “Иван
Клинчаров” №57, представлявана от кмета Л. Д. П., да изплати на М.Б.А. ЕГН**********, живеещ в
гр. К., Ракитовска община, на ул. К.№- с адрес за призоваване във Велинград
чрез адвокат ЙО.А. А., 34.99 лева лихва за забава за времето от
прекратяване на трудовото правоотношение на 08. ХІ. 2011 година до предявяване
на иска на 04. І. 2012 година върху сумата 2 124.89 лева, дължима като обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА РАКИТОВСКАТА ОБЩИНА, със
седалище и адрес на управление в гр. Ракитово на ул. “Иван Клинчаров” №57,
представлявана от кмета Л. Д. П., да заплати на:
-
ДЪРЖАВАТА такса в размер на 50.00 (петдесет) лева + 5.00 лева за служебното издаване на изпълнителен
лист.
-
М.Б.А. ЕГН**********, живеещ в гр. К., Ракитовска
община, на ул. К.№- с адрес за призоваване във Велинград чрез адвокат ЙО.А. А.,
разноски 400.00 (четиристотин) лева.
На основание
чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по
реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
Преписи от решението
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :