Определение по дело №440/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

 

       О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

           гр. Кюстендил, 21.12.2018 г.

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                       

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА САВОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                                                    ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                   

 

 

 като разгледа докладваното от съдия Савова в.ч.гр.д.№440 по описа за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

            Образувано е по повод постъпила частна жалба от „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В. С. М., със съдебен адрес:***, чрез адв. Ю. Д., против определение  от 22.10.2018 г., постановено от Районен съд Дупница по гр.д.№1758/2018 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният  съд на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по делото до влизане в сила на решението по гр.д.№309/2018 г. по описа на ДнРС, доколкото е приел, че изхода от висящото производство относно наличието на предпоставките за прихващане на дължимите на Р.С.М. от „***“ ООД суми със сумата от 1768.31 лева – причинени от работника имуществени вреди на работодателя, предмет на предявения иск по чл.205 КТ, ще има значение за правилното решаване на спора по гр.д.№1758/2018 г. по описа на ДнРС.

Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно. Сочи се, че постановеното решение по гр.д.№309/2018 г. на ДнРС е влязло в сила в частта за възражението за прихващане, тъй като в тази част решението не е било обжалвано. Поради тази причина искането за това обезщетение било включено в исковата претенция по гр.д.№1758/2018 г. на ДнРС.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор по частната жалба, чрез който се оспорва нейната основателност. Твърди се, че обжалваното определение е правилно, доколкото в настоящото производство по образуваното по почин на „***“ ООД гр.д.№1758/2018 г. по описа на ДнРС дружеството ищец е предявило за втори път един и същи иск между едни и същи страни за една и съща сума. Уточнява се, че същият иск на същото основание бил предявен по гр.д.№309/2018 г. като възражение за прихващане, което не е било уважено от районния съд и към настоящия момент делото е висящо пред ОС-Кюстендил. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

 Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените от страните доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд гр. Дупница е образувано по искова молба от „***" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя В.М., чрез адв. Ю. Д., гр. *** срещу Р.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.221, чл.207 и чл.205 от КТ.

В постъпилия писмен отговор от ответницата се излагат твърдения, че по гр. дело №309/2018 г. по описа на ДнрС, образувано по искова молба от Р.С.М. срещу „***" ООД, предмет на разглеждане под формата на възражение за прихващане е претенцията на ищцовото дружество по гр.д.№1758/2018 г. по описа на ДнРС по чл.205 от КТ за осъждане на ответницата да му заплати сумата 1768, 31 лв.

При извършена служебна справка районният съд е констатирал, че гр. дело № 309/2018 г. по описа на ДнрС е образувано по искова молба от Р.С.М. срещу „***" ООД с правно основание чл.128, т.2 КТ вр. с чл.143 и сл. КТ и чл.224, ал.1 КТ. По същото дело от „***" ООД е направено възражение за прихващане със сумата 1768, 31 лв. - причинени от работника имуществени вреди на работодателя. Решението по делото на ДнрС е обжалвано и не е влязло в сила.

При тези данни, районният съд е приел, че изходът по посоченото висящо производство относно наличието на предпоставките за прихващане на дължимите на Р.С.М. от „***" ООД суми със сумата 1768, 31 лв. - причинени от работника имуществени вреди на работодателя, предмет на предявения иск по чл.205 от КТ, ще има значение за правилното решаване на спора по гр.д.№1758/2018 г. по описа на ДнРС, поради което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по делото до влизане в сила на решението по гр.д.№309/2018 г. по описа на ДнРС.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

 По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази насока са следните:

Нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК установява, че когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството.

В случая безспорно е установено, че гр. дело № 309/2018 г. по описа на ДнрС е образувано по искова молба от Р.С.М. срещу „***" ООД с правно основание чл.128, т.2 КТ вр. с чл.143 и сл. КТ и чл.224, ал.1 КТ. По същото дело от „***" ООД е направено възражение за прихващане със сумата 1768, 31 лв. - причинени от работника имуществени вреди на работодателя. Решението по делото на ДнрС е обжалвано , но същественото в случая е, че в частта, в която районният съд не е уважил направеното от ответното дружество „***“ ООД възражение за прихващане със сумата 1768, 31 лв. - причинени от работника имуществени вреди на работодателя, решението като необжалвано е влязло в законна сила. Т.е. в случая не е налице висящност на производството в тази част, която ищцовото дружество по образуваното гр.д.№1758/2018 г. по описа на ДнРС е заявило като отделна искова претенция. Доколкото с решението по гр.д.№309/2018 г. по описа на ДнРС възражението за прихващане е отхвърлено като неоснователно и решението в тази му част като необжалвано е влязло в законна сила, не е била  налице пречка към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт районният съд да се произнесе по тази искова претенция, заявена по гр.д.№1758/2018 г. по описа на ДнРС. Отделно, на съдебния състав е известно служебно, че образуваното въззивно производство по жалба срещу решението по гр.дело гр.дело №309/2018г. по описа на ДнРС към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е приключило с постановяване на решение, неподлежащо на касационно обжалване.

Всичко така изложено  налага обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден  от горното, Кюстендилският окръжен съд              

                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОТМЕНЯ  определение  от 22.10.2018 г., постановено от Районен съд Дупница по гр.д.№1758/2018 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                       

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                      2.