РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Монтана, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500038 по описа за 2022 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на СТ. Р. АТ. от гр.
М и по жалба на А Г ООД гр. М против решението на РС Монтана от 02.11.2021г. ,
постановено по гр. дело № 2452/2020г. по описа му в частта, с която съдът се е произнесъл
по предявен на основание чл. 200 от КТ иск за заплащане обезщетение за неимуществени
вреди , търпени от трудова злополука .
Жалбата на СТ. Р. АТ. е подадена чрез пълномощник адвокат Милена Миленова срещу
постановеното решение в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен иска му за
неимуществени вреди над уважения размер от 27 497 лева до предявения размер от 45 000
лева . Въпреки посоченото в жалбата , че се иска отмяна изцяло на решението, включително
и относно присъдения размер обезщетение, то в частта, с която искът е уважен , жалбата е
недопустима за разглеждане поради липса на правен интерес от обжалване . Във въззивната
жалба се поддържа неправилност на решението с доводи, че в нарушение на закона съдът е
приспаднал от дължимото обезщетение за неимуществени вреди сумата, получена като
обезщетение от НОИ поради временна нетрудоспособност , като разпоредбата на чл. 200,ал.
3 от КТ е приложена неправилно . Подробни съображения относно така релевирания порок
на обжалваното решение са развити във въззивната жалба с искане за отмяната му и
уважаване иска за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 45 000 лева, със
съответно разпределяне отговорността за разноски .
1
Въззивната жалба на А Г ООД гр. М е подадена чрез пълномощник адвокат Й.Д. срещу
решението на РС Монтана в частта, с която е уважена исковата претенция за неимуществени
вреди в размер на 27 497 лева с доводи за неправилно определяне на обезщетението с оглед
установените по делото обстоятелства относими към тези вреди и съдебната практика по
аналогични казуси с подробно изложени в тази насока съображения . Иска се отмяна на
решението в тази част и отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди като
неоснователен, ведно с присъждане на разноски .
Всяка от страните е подала писмен отговор по жалбата на другата страна , с който оспорва
основателността на подадената въззивна жалба.
С.Р. , чрез пълномощника си е подал насрещна жалба срещу решението на РС Монтана в
частта, с която исковата му претенция за неимуществени вреди е отхвърлена като
неоснователна над уважения до предявения размер от 45 000 лева, в която са изложени
доводи за неправилност на решението относно определения размер на обезщетение поради
несъобразяване в пълна степен търпените болки и страдания, вследствие злополуката и
трайния характер на увреждането .
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във
връзка с оплакванията в жалбите, като обсъди събраните в производството доказателства,
предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани лица при наличен
правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт.
Насрещната въззивна жалба на С.Р., подадена в срока за отговор на подадената от А Г ООД
въззивна жалба, е недопустима за разглеждане. С.Р. в срок е упражнил правото си да подаде
въззивна жалба срещу постановеното от първостепенния съд решение в частта, с която е
отхвърлена исковата му претенция за заплащане обезщетение за неимуществени вреди,
съответно не са налице предпоставките на чл. 263,ал. 2 от ГПК за подаване на насрещна
жалба срещу същата част на решението. По същество насрещната му въззивна жалба има
значението на отговор на въззивната жалба на А Г ООД.
С обжалваното решение РС Монтана на основание чл. 200,ал. 3 във връзка с ал. 1 от КТ е
осъдил А Г ООД да заплати на СТ. Р. АТ. сумата 27 497 лева обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 07.12.2017 година до окончателното издължаване, като е
отхвърлил иска над уважения до предявения размер от 45 000 лева като неоснователен.
Решението на РС Монтана от 02.11.2021г. по гр.дело № 2452/2020г. е валидно, а в
обжалваната част допустимо постановено в производство с правно основание чл. 200 от
Кодекса труда / КТ/ .
С оглед доводи на страните , поддържани във въззивните жалби, то предмет на въззивен
контрол за правилност съгласно чл. 269 от ГПК са изводите на съда относно размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди , съответно подлежи ли на
2
намаляване определения по реда на чл. 52 от ЗЗД размер на това обезщетение с размера на
обезщетението, получено пострадалия поради временната му нетрудоспособност.
От фактическа страна е безспорно по делото , че на 07.12.2017г. ищецът С.Р. е претърпял
увреждане , прието за трудова злополука с разпореждане № 5104-11-26 от 15.12.2017г. на
ТП на НОИ М , както и че между страните за периода 01.07.2016г.- 04.07.2020г. е
съществувало трудово правоотношение. Установено е, че на 07.12.2017 г., около 15 часа и
15 минути по време на работа катохххххх, ищецът извършвал разкомплектовка на
редосеялка, , като при изваждане на застопоряващия щифт, съединяващ гредата на сеялката
с навеса на трактора, гредата се пързаля и пада върху десния му крак, довело до счупване и
луксация на кости на ходилото. Веднага е откаран в МБАЛ Д-р С И АД гр. М , където,
видно от приложената епикриза /л. 10/ е установено обективно състояние –деформирано
дясно ходило, силно болезнено при палпация, охлузено дорзално. След провеждане на
необходимите рентгенови и кръвни изследвания и консултации с ортопед- травматолог са
установени следните увреждания: Счупване на ладиевидната кост. Изкълчване на 1- ва, 2-ра
и 3- та клиновидни кости. Под местна анестезия е извършено оперативно открито
наместване на фрактурата без вътрешна фиксация и поставена гипсова имобилизация.
Изписан е на 11.12.2017 г. с препоръки за носене гипсовата имобилизация 35 дни. На
12.12.2017 г. ищецът е направил рентгенова снимка на дясно ходило в Специализирана
болница за активно лечение на онкологични заболявания ЕООД С , на която е установено,
че има счупване на трите клиновидни костици на дясното ходило и изкълчване на същите.
На 16.12.2017 г. постъпва в УМБАЛСМ "ххххкъдето, след консултации с травматолог,
интернист и анестезиолог, е извършено оперативно лечение на фрактурата на втора
кунииформена кост , фиксирано с 1бр киршнерова игла. На 19.12.2017г. е изписан с дадени
препоръки за ХДР и домашно лечение, видно от епикризата , неустановени по делото, както
и препоръки при ОПЛ –да продължи лечението с Фраксипарин 0.4 за 30 дни, контролен
преглед на 24.12.2017г. – за превръзка и на 28.12.2017г. – за сваляне на конците , като е
отбелязано, че лечението продължава амбулаторно. По делото няма доказателства
извършени ли са назначените контролни прегледи и как е продължило амбулаторното му
лечение . На 02.02.2018г. ищецът е постъпил УМБАЛ С А - С като видно от епикризата
придвижването му е било с две помощни средства и според рентгеново изследване
фрактурата е консолидирана. На същата дата оперативно са отстранени остеосинтезните
средства- киршнеровата игла в областта на втора метатарзална кост. Изписан е на
05.02.2018г. в добро общо състояние без данни за съдови и циркулаторни смущения в
оперирания крайник с препоръки за стерилни превръзки и терапия с Фраксипарин 04 за 10
дни . От приложеното по делото медицинско направление от 08.05.2020г. за освидетелстване
на ищеца , дадено от д-р И Д , лекар в Специализирана болница за активно лечение по
ортопедия „ххх“ ЕАД С е описано – конквасация на дясно ходило, счупване на 2-ра, 3-та и
4-та предноходилни кости, счупване на 1-ва, 2-ра и 3-та клиновидни кости , счупване на
ладиевидна кост, състояние след операция ; локален статус –лошо срастване на костите и
последваща артроза в тарзални и тарзометататрзални стави; локално е установено спадане
3
на надлъжния свод , поради нова архитектоникана стъпалото, липсваща еластичност на
среден ходилен отдел, вторична осификация по гърба на ходилото , пълен обем на движение
в глезенната става и пръсти, липсващ в среден и преден ходилен отдел , в по-късен етап
планово оперативно лечение . Никъде в това медицинско направление не е описана
накуцваща походка на ищеца , като съдържанието му е възпроизведено в т. 5 от описаните
документи по делото от вещото лице д-р К С /ххх/ по приетото по делото заключение на
съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ -л.181-189/. Заключението на вещото лице по тази
експертиза е, че по време на инцидента и през възстановителни период ищеца е търпял
болки и страдания, като в първите два месеца от лечението, болките са били с по-голям
интензитет. След проведеното лечение в трите здравни заведения, състоянието на дясното
стъпало на ищеца е описано в Експертните решения на ТЕЛК / от 2018г. , последното от
15.11.2018г. , за продължаване временната нетрудоспособност/ : палпаторна болезненост
локално с ограничено въртене в предно ходилен отдел на дясното ходило и накуцваща
походка . Вследствие на получените увреждания, ищеца ще чувства болки в зоната на
увреждане при натоварване и смяна на времето. С оглед вида и тежестта на полученото
увреждане, най - вероятно това състояние ще е с траен характер.Възможно е вследствие на
променената и неправилна походка, получена от травмата, да се появят болки в кръста и
натоварване на долните крайници. Описаните в експертите решения на ТЕЛК са: болка при
натиск в областта на счупванията, ограничени до липсващи движения в предния отдел на
дясно ходило, артрозни промени, засилваща се болка при натоварване и накуцваща походка.
С оглед давността на травмата и липсата на промяна в локалния статус от 2018 г. до 2020 г.,
това състояние на ходилото е с траен характер. При нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, възстановителния период при такъв вид увреждани е около 6-8
месеца. Вследствие наличието на множество счупвания на костите на ходилото, навлизащи
и в ставите между тези кости, ще се развият по-бързо дегенеративни, артрозни промени в
тези стави, които ще водят до болки при натоварване, независимо от начина на протичане на
възстановителния процес. Личен преглед на ищеца вещото лице не е извършило, като в
съдебно заседание посочва, че крайното състояние на ходилото е такова каквото е описано в
експертните решения на ТЕЛК от 2018г. и медицинското направление за освидетелстване от
май 2020г. , а именно ограничени до липсващи движения в предния отдел на дясно ходило и
артрозни промени. Доколкото вещото лице се позовава на медицинското направление за
освидетелстване от май 2020г., в което накуцваща походка не е посочена, то съдът приема,
че по делото не е установено и към настоящия момент в причинна връзка с травмата от
07.12.2017г. походката на ищеца да не е възстановена напълно. От приложеното по делото
на л. 55 Експертно решение № ххх/28.09.2020г. на ТЕЛК се установява, че на 11.09.2020г.,
поради стъпване накриво ищецът е получил счупване на V метатарзална кост вдясно с
наложена гипсова имобилизация за 45 дни , като липсват безспорни доказателства за пряка
причинна връзка между тази травма и процесната такава. Установено е по делото, че за
периода 07.12.2017г.-01.12.2018г. ищецът е бил временно нетрудоспособен , като
официално е ползвал отпуск за това и му е изплатено обезщетение за временна
нетрудоспособност в размер на 17 503.32 лева въз основа на издавани му последователно
4
болнични листове след съответни решения на ЛКК и ТЕЛК, последното от които №
ххх15.11.2018г. на ТЕЛК за временна нетрудоспособност , приложено в трудовото му досие
. От трудовото досие на ищеца се установява, че считано от 01.12.2018г. е преназначен на
длъжност ръководител база, а от 06.09.2019г. е преназначен на старата му длъжност-механик
земеделска техника, като считано от 04.07.2020г. трудовото му правоотношение с ответното
дружество е прекратено поради намаляване обема на работата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на доведените от ищеца свидетели
Ц Ц Л -Г М и М Г както и доведените такива от ответника В П , Ц С и С С От
показанията на всички свидетели , колеги на ищеца, се установява безпротиворечиво, че
пролетта или началото на лятото 2018г. ищецът се върнал на работа във фирмата , като се
занимавал с организационни въпроси , първите месеци бил с патерици, които преди
декември, вероятно есента 2018г. вече не ползвал. Свидетелите Ц Ц , Л –Г Л и М Г са
бивши служители на ответника, като първият е напуснал декември 2018г. вторият също през
2018г., но не уточнява кога точно , а третият е напуснал март 2018г. . И тримата
установяват, че доста време ищецът се е възстановявал , изпитвал болки при движение,
ходел по доктори, провеждал рехабилатации, ползвал патерици дълго време , като според
свидетелите Л и Г все още накуцвал. През зимния сезон след злополуката свидетелите
помагали на ищеца за пренасяне пелети за отопление, като св. Л му помагал за това и
есента на 2018г. . Конкретни факти за това кога са виждали ищеца след края на 2018г. и
какво е било състоянието му следващите години и тримата свидетели не сочат . Св. Л не
живее в гр. М а е от гр. В и след като е напуснал работата си в ответното дружество през
2018г. , не установява какви срещи е имал с ищеца, а св. М Г установява, че след като е
напуснал март 2018г. фирмата , с ищеца се виждали рядко.
При така установената фактическа обстановка , от правна страна относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът прима следното:
По делото няма спор, че са налице предпоставките на чл. 200 от КТ за реализиране
обективната и безвиновна отговорност на ответника за вреди от трудова злополука .
Размерът на дължимото обезщетение се определя съгласно чл. 200,ал. 3 от КТ като
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Предмет на въззивните жалби , съответно предмет на произнасяне от въззивния съд е
предявения иск с цена 45 000 за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
ищеца в резултата на трудовата злополука.
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – болките и страдания , претърпени от ищеца
вследствие травматичното увреждане в резултата на трудовата злополука , като размерът с
оглед чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Съобразно ППВС № 4/1968г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
5
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени
с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят възрастта на пострадалия , характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата . Определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В резултат на злополуката на 07.12.2017г. ищецът е получил увреждания на дясно стъпало-
счупване на ладиевидна кост, изкълчване и счупване на I, II, III клиновидни кости, като II и
III костици са полифрагментирани. Три пъти е лекуван стационарно с тридневен болничен
престой , претърпял е три оперативни интервенции – първата в гр. М /07.12.2017г./ , където
оперативно е извършено открито наместване на изкълчванията , втората /16.12.2017г./ П с
поставяне фиксираща фрактурата една игла и третата такава /02.02.2017г./ в друго лечебно
заведение за отстраняване фиксиращата игла. За период от 45 дни е бил с гипс , ползвал е
помощни средства за придвижване – две патерици за период от около 8 месеца , последван
от поетапно раздвижване, като според писмените доказателства по делото възстановяването
му е приключило на 01.12.2018г., когато официално се е върнал на работа, а дотогава е бил
в отпуск поради временна нетрудоспособност. От началото на лятото на 2018г.
неофициално е работил при ответника като ръководител база, което е установено от
гласните доказателства , като първоначално се е придвижвал с патерици .Към настоящия
момент е установено обективно пълен обем на движения на глезенна става и пръсти и
липсващ обем на движения в среден и преден ходилен отдел , артрозни изменения,
палпаторна болезненост локално. За един продължителен период от време, около осем
месеца , ищецът е бил с ограничена подвижност на десния крак поради травмите , като
оздравителния период при липса на данни за настъпили усложнения е до 8 месеца.
Интензивни болки е изпитвал първите два месеца, които впоследствие са намалели ,
възможно е да изпитва болки в зоната на увреждането при смяна на времето и физическо
натоварване, като по делото не е установено походката му да е променена вследствие на
получените увреждания при злополуката. Съдът отчита и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането – 2017 г., чиито промени намират
отражение в нарастващия размер на минималната работна заплата за страната.
С оглед установените увреждания , продължителния период на възстановяване около
година, възрастта на ищеца, 27 години към датата на злополуката , претърпените физически
и психически страдания и неудобства, които включват физически болки, затруднения при
предвижването, стрес , обичайната продължителност на психологическите и емоционални
6
преживявания , вследствие инцидента , обстоятелството , че към настоящия момент са
налице невъзстановени в пълен обем движения в среден и преден ходилен отдел на
стъпалото , които са с траен характер, настъпилите артрозни изменения , то съдът приема
сумата 25 000 лева за справедлив размер на обезщетението за физическите болки и
психическите страдания . За да определи този размер обезщетение съдът съобрази и
съдебната практиката по аналогични случаи / гр. д. № 5321/2016 г., III г. о., гр. д. №
2577/2018 г., IV г. о., гр. д. № 3408/2019 г., IV г. о., гр. д. № 3408/2019 г., IV г. о., гр.д. №
591/2020г./.
От така определеното обезщетение съгласно чл. 200,ал. 3 от КТ следва да се приспадне
полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност, поради уврежданията,
търпени от злополуката , установено в размер на 17 503.32 лева, изплатено му в периода
07.12.2017г.-01.12.2018г. или предявеният иск се явява основателен за сумата 7 496.68 лева ,
до който размер следва да бъде уважен. Разпоредбата на чл. 200,ал. 3 от КТ не диференцира
отговорността на работодателя според вида вреди , а я определя като разлика между
действително претърпените имуществени и неимуществени вреди и обезщетението по
общественото осигуряване , поради което и полученото обезщетение поради временна
нетрудоспособност подлежи на приспадане и от обезщетението за неимуществени
вреди. Това е така, тъй като се касае за едно общо обезщетение, покриващо отговорността на
работодателя за вредите, които работникът е претърпял при и във връзка с престиране на
работната си сила. Различното естество на вредите, различните средства за доказване, не
отменят общото им основание- трудовата злополука. В този смисъл е и трайната и актуална
съдебна практика по приложението на чл. 200,ал. 3 от КТ - Реш. № 208/12.05.2020 г. пост. по
гр. д. № 4494/2018 г., IV ГО на ВКС, Реш. № 77/13.04.2018 г. пост. по гр. д. № 2735/2017 г.,
IV ГО на ВКС, Реш. № 227/25.10.2016 г. пост. гр. д. № 1405/2016 г., IV ГО на ВКС.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като неправилно следва да се отмени в
частта , с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата 7 496.68 лева до
присъдения размер такива от 27 497 лева , като се постанови ново , с което искът се
отхвърли като неоснователен над сумата 7 496.68 лева, като се потвърди в частта, с която е
уважен за тази сума от 7496.68 лева и в частта, с която е отхвърлен над 27497 лева до
предявения размер от 45 000 лева обезщетение за неимуществени вреди .
По разноските:
При този изход на спора , то следва да се отмени първоинстанционното решение в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски над сумата 352 лева до
присъдените такива 1286.10 лева, както и в част, с която ответникът е осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса над сумата 299.87 лева съобразно уважения иск. На
основание чл. 78,ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
допълнително разноски в размер на 976.56 лева .
С оглед изхода на въззивното производство въззивната жалба на С.Р. е изцяло
неоснователна, а подадената такава от А Г ООД е частично основателна, поради което и
право на разноски за настоящето производство има само А Г ООД. Установените такива от
7
страна на дружеството са 550 лева платена държавна такса по подадената въззивна жалба ,
от които дължими са 401.50 лева съобразно изхода на спора. Искането за присъждане и
разноски за адвокатско възнаграждение , посочени в списъка по чл. 80 от ГПК в размер на
2300 лева е неоснователно. По делото не са представени доказателства за договорено между
адвокат Й.Д. и А Г ООД адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция , поради липса на приложен договор за правна защита и съдействие.
Приложеният такъв в първоинстанционното производство на л. 58 е с предмет единствено
гр.д. № 2452/2020г. на МРС, видно от съдържанието му. До приключване устните
състезания по спора във въззивната инстанция не са представени доказателства за
договорено и платено от страната адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лева.
Молбата на страната, подадена на 16.03.2022г. с приложено платежно нареждане за платено
адвокатско възнаграждение от 2300 лева не следва да бъде съобразявана, поради това, че е
разпечатено от електронната поща на съда копие, не е подписана , подадена е след
приключване устните състезания и при липсва на доказателства за сключен договор за
правна защита и съдействие с договорено възнаграждение и начин на плащане.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Районен съд Монтана от 02.11.2021г. , поправено с решение от
14.12.2021г. , постановено по гр. дело № 2452/2020г. , в частите , с които е осъдено А Г
ООД да заплати на СТ. Р. АТ. обезщетение за неимуществени вреди над сумата 7496.68 лева
до присъдените такива от 27497 лева , и разноски над сумата 352 лева до присъдените
такива 1286.10 лева , КАТО НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СТ. Р. АТ., ЕГН ********** срещу А ГРУП ООД , ЕИК
*********, гр. М иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 07.12.2017г. над сумата 7496.68
лева до сумата 27497 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Монтана от 02.11.2021г. , поправено с решение
от 14.12.2021г. , постановено по гр. дело № 2452/2020г. в останалата обжалвана част, с
която е осъдено А Гр ООД да заплати на С.Р. А обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 7496.68 лева, ведно със законна лихва и е отхвърлен като неоснователен
предявеният от СТ. Р. АТ., ЕГН ********** срещу А Г ООД , ЕИК *********, гр. М иск с
правно основание чл. 200 от КТ за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 07.12.2017г. над сумата 27497 лева до предявения размер
от 45 000 лева , КАТО ПРАВИЛНО, КАКТО и в частите, с които в тежест на С.Р. са
възложени за плащане разноски на насрещната страна от 955.44 лева , а в тежест на А Г
ООД са възложени за плащане разноски в полза на съда в размер на 770 лева, държавна
такса в размер на 299.87 лева и 5 лева държавна такса за изпълнителен лист.
ОТМЕНЯ решението на Районен съд Монтана от 02.11.2021г. , поправено с решение от
14.12.2021г. , постановено по гр. дело № 2452/2020г. в частта, с която А Г ООД е осъдено
8
да заплати по сметка на съда държавна такса над сумата 299.87 лева до сумата 1099.88 лева.
ОСЪЖДА СТ. Р. АТ., ЕГН ********** да заплати на А Г ООД , ЕИК *********, гр. М
сумата 976.56 лева допълнително разноски за първоинстанционното производство и сумата
401.50 лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9