№ 13955
гр. С., 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110161176 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б. срещу „Р. и А. М. А..
Ищецът „Б. е предявил срещу „Р. и А. М. А. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
заплащане при условията на солидарност на сумата от 9400 лева, представляваща неустойка
по чл. 14 от Договор от 07.03.2018г. за временно ползване на движими вещи, сключен
между „Б. и „Р. /ползвател/ и А. М. А. /солидарен длъжник на ползвателя/, дължима в 7-
дневен срок от прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2022г.
до окончателното изплащане на главницата. Съдът намира за необходимо да посочи, че в
доклада на делото погрешно е отразил като основание за прекратяване на договора -
неизпълнение на задължението за реклама, като подобни твърдения не са наведени от страна
на ищеца.
Ищецът твърди, че на 07.03.2018г. между ищцовото дружество, „Р., ЕИК . като
ползвател и А. М. А. като солидарен длъжник на ползвателя, бил сключен договор, по
силата на който "Б. предоставило на ползвателя за временно ползване движими вещи, за
което бил подписан предавателно - приемателен протокол. Срокът на договора бил две
години. В случай, че до изтичането му ползвателят не бил изкупил минималното количество
стоки по чл. 4, т. 9, определено за целия срок на договора, договорът продължавал
действието си до изкупуването му /чл. 3 от договора/. Съгласно чл. 4, т. 9 от договора, “Р.
било длъжно за целия срок на договора да закупува ежемесечно еднократно или на части,
следните минимални количества: кафе „Spetema Proffesional Grand Esspresso“ - 600 кг общо
за целия срок на договора, но не по-малко от 25 кг месечно. Съгласно чл. 8, т. 3 от договора,
било предвидено прекратяването му едностранно без предизвестие от страна на „Б., в
случай, че ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни
след уговорения падеж на кое да е от задълженията си по настоящия договор и/или
нарушава условията, при които са му предоставени вещите по чл. 1. В същия договор
1
страните уговорили, че „Б. възлага срещу еднократно парично възнаграждение на
ползвателя, а последният се задължава за целия срок на договора да рекламира стоки от
ценовата листа по приложение № 1. Това възнаграждение било 9400 лв., която сума ищецът
заплатил на ответника на 22.03.2018г. В чл. 14 от договора било уговорено, че при
предсрочно прекратяване на договора по причина, за което отговаря ползвателят,
последният дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение
на задължението за реклама. Неустойката била дължима в 7-дневен срок от прекратяване на
договора. Съгласно чл. 15 от договора, страните се съгласили, че с подписване на договора,
А. М. А. встъпва като солидарен длъжник на ползвателя за всички, поети от последния
задължения към „Б., включително за заплащане на дължимите неустойки и обезщетения, ако
има такива.
Тъй като ползвателят “Р. не изпълнявал основното си задължение - да закупува
минималното договорено количество кафе, изпаднал в забава, продължаваща повече от 7
дни, поради което ищецът прекратил едностранно договора и поканил ответниците да
заплатят дължимата неустойка, но такова плащане на последвало. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците „Р. и А. М. А. депозират отговори на исковата
молба, в която оспорват изцяло предявения иск. Доводите и възраженията на двамата
ответници са аналогични. Оспорват да са налице предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и на чл.
8 от самия договор за едностранното му прекратяване от страна на ищеца. Навеждат доводи
за нищожност на клаузата на договора, в която е предвидено поемане на задължение от
страна на ползвателя за закупуване на определено количество стока поради противоречие на
добрите нрави. Липсата на условия за едностранно прекратяване на договора ответниците
мотивират и с клаузата на чл. 4, т. 9, вр. чл. 3 от договора, в които е предвидена и
възможност за еднократно изкупуване на договореното количество кафе и продължаване на
срока на договора до изкупуване на цялото количество стока. Оспорват развалянето на
договора да се дължи поради вина на ползвателя, поради което и считат, че не дължат
плащане на неустойка. Допълнително се позовават и на непреодолима сила по смисъла на
чл. 306 ТЗ, визирайки извънредното положение в страната, обявено поради Ковид
епидемията. Правят възражение за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 14
от договора поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тази
връзка се позовават на факта, че при прекратяване на договора възложителят ще получи
имуществена облага в размер на стойността на насрещната престария, дължима като
възнаграждение за рекламиране на стоката от страна на ответника. По този начин
предвидената неустойка на практика излизала извън присъдите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Претендират недействителност на целия договор.
Правят и възражение за изтекла давност. Молят искът да бъде отхвърлен изцяло.
Претендират разноски.
По предявения иск с правно основание чл.92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване следните факти и обстоятелства: валиден
договор между страните; неизпълнение на същия от ответника по причина, за която
2
отговаря той и вид на неизпълнението; изначално уговорен размер на обезщетението
/неустойката/ за неизпълнение на договора от страна на ответника; предсрочно прекратяване
на договора от страна на ищеца поради причина, за която отговаря ответникът.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга.
Във връзка с възражението за давност, направено от ответника, в тежест на ищеца е да
докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с
който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
Във връзка с възражението за нищожност, направено от ответника в негова тежест е да
докаже твърдeните пороци на клаузите от процесния договор.
Във връзка с възражението за наличие на обстоятелствата по чл. 306 ТЗ в тежест на
ответника е да докаже твърдeните от него обстоятелства, обуславящи непреодолима сила, на
която се позовава.
На осн.чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и възраженията на
страните, прие за установено следното:
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Не е спорно между страните, а и от представения от ищеца договор от 07.03.2018г.,
ценова листа към него и приемо-предавателен протокол /л. 8-14 от делото/ се установява, че
на посочената дата „Б. „Р. /като ползвател/ и А. М. А. /като солидарен съдлъжник на
ползвателя/ сключили договор, по силата на който „. предоставя безвъзмездно на ползвателя
за временно ползване кафемашина и кафемелачка. В чл. 3 от договора било предвидено, че
договорът се сключва за срок от две години, като в случай, че до изтичането му ползвателят
не е изкупил минималното количество стоки по чл. 4, т. 9, определено в за целия срок на
договора, той продължава действието си до изкупуването му.
Съгласно чл. 4, т. 9 от договора – ползвателят се задължава за целия срок на договора
да изкупува ежемесечно /от 1-во до 30/31 число на съответния календарен месец/ еднократно
или на части, следните минимални количества стоки от „.: 600 кг. общо за целия срок на
договора кафе /определена марка/, но не по-малко от 25 кг на месец. В договора /чл. 12 и чл.
л17/ било предвидено задължение за ползвателя за целия срок на договора да закупува и
продава в обекта си и други видове стоки от ценовата листа на „Б. както и да закупува също
от него всички консумативи, съпътстващи предлаганите стоки.
В чл. 8, т. 3 била предвидена възможност за предсрочно едностранно прекратяване на
договора, без предизвестие от страна на „Б. в случай, че ползвателят не изпълняла /изцяло
или частично/ или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж
за кое да е от задълженията си по настоящия договор и/или нарушава условията, при които
3
са му предоставени вещите по чл. 1.
В чл. 9 било предвидено, че в случай на прекратяване на договора по причина, за
която отговаря ползвателят, включително посочените в т. 3 и т. 4 на предходния член
хипотези, той дължи на „. неустойка за неизпълнение в размер на стойността на цялото
неизкупено минимално количество стоки по чл. 4, т. 9, изчислено за целия срок на договора.
Съгласно чл. 13 от договора – с подписването на договора, „. възлага срещу еднократно
парично възнаграждение на ползвателя, а последният се задължава за целия срок на
договора да рекламира в обекта си стоките на „. от ценовата листа по Приложение № 1.
Съгласно чл. 14 от договора – възнаграждението за рекламата по чл. 13, е в размер на
9400 лева. В случай на предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговора
ползвателят, той дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за
неизпълнение.
Съгласно чл. 15 от договора – страните се съгласяват, че с подписване на настоящия
договор А. М. А. встъпва като солидарен съдлъжник на ползвателя за всички поети от
последния задължения към „Б. включително за връщане на получените вещи и за заплащане
на дължимите неустойки и обезщетения, ако има такива.
От представеното от ищеца платежно нареждане /л. 15 от делото/ се установява, че на
22.03.2018г. „. заплатило по сметка на ответника сумата от 9400 лева, представляваща
възнаграждение по договора, касаещо поетото от страна на „Р. задължение за извършване на
реклама в обекта му на стоките на „. от ценовата листа към договора. Този факт не се
оспорва от страните.
От двата броя нотариални покани /л. 17-18 от делото/ се установява, че всяка от тях е
изпратена от „Б. съответно до „Р. и А. М. А., като в тях ищецът обективирал изявление за
едностранно прекратяване на договора от 07.03.2018г., считано от датата на връчване на
нотариалната покана. Като основание за прекратяване на договора, било посочено следното:
на основание чл. 8, т. 3 от договора, поради неизпълнение на задълженията по чл. 4, т. 9 от
договора от страна на ответника – не закупуване на договореното минимално месечно
количество кафе, което неизпълнение продължава повече от 7 дни. С нотариалната покана
ищецът поканил ответника в 7-дневен срок от получаването й да заплати договорената в чл.
14 от договора неустойка в размер на 9400 лева.
Видно от двете нотариални покани /гръб/ същите били получени от А. М. А. /лично и
като представител на „Роял Груп” ООД/ на 10.01.2022г.
До тук коментираните документи не се оспорват от ответника от гледна точка на
тяхната автентичност, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск се явява неоснователен със следните аргументи:
На първо място, съдът счита, че недоказано остана твърдението на ответника за
неизпълнение на договора от страна на ответника по причина, за която отговаря той да е
4
отговорен, нито доказа вид на неизпълнението. В конкретния случай, видно от нотариалната
покана, като основание за едностранно прекратяване на договора, ищецът е посочил – на
основание чл. 8, т. 3 от договора, и конкретно - неизпълнение на задълженията по чл. 4, т. 9
от договора от страна на ответника – не закупуване на договореното минимално месечно
количество кафе, което неизпълнение продължава повече от 7 дни. подобни факти и
обстоятелства не се установяват от доказателствата по делото.
От друга страна, основателно е и възражението на ответника за нищожност на клаузата
по чл. 14 от договора /за която нищожност съдът следи и служебно/, в която е предвидена
неустойка при неизпълнение на договора от страна на ответника по негова вина – връщане
на сумата от 9400 лева, получена като насрещна престация /възнаграждение/ срещу поетото
задължение за рекламиране на предлаганите от ищеца стоки.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва
да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В тази насока съдът споделя виждането на ответника, че по начина, по който е
договорена неустойката, същата на практика предвижда при едностранно прекратяване на
договора, връщане на сума, която преди това отново според уговореното в договора,
ответникът е получил като насрещна престация срещу поетото задължение за извършване на
реклама на стоките на ищеца. Т.е., тази неустойка предвижда връщане на полученото
възнаграждение, независимо дали е налице частично или дори пълно изпълнение на
задължението на ответника за извършване на рекламата. Това още повече е така, доколкото
доказателствата по делото сочат, че ищецът е обективирал воля за едностранно прекратяване
на договора едва през 2022г. и то поради твърдение за неизпълнение на друго задължение на
ответника – да изкупи в определен срок уговорено минимално месечно количество кафе от
ищеца. Това от своя страна сочи, че от сключване на договора през 2018г. до 2022г.
ответникът е изпълнявал надлежно поетото задължение да рекламира стоката на ищеца в
обекта си, именно за което задължение е получил и възнаграждението от 9400 лева. Това е
така, тъй като всъщност основанието за едностранно прекратяване на договора от страна на
ищеца, не е неизпълнение на поетото задължение от ответника за рекламиране на стоката на
ищеца, а твърдяна забава за изкупуване на договореното минимално месечно количество
кафе.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на
договора излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
което създава условия за неоснователно обогатяване на възложителя и нарушава принципа
на справедливост.
За създаване на условие за неоснователното обогатяване от страна на ищеца сочи и
факта, че в чл. 9 от договора е предвидена още една неустойка, която се дължи отново при
прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателят, включително
посочените в т. 3 и т. 4 на предходния член хипотези, една от които е именно чл. 8, т. 3 от
договора, която касае неизпълнение на кое да е от задълженията на ответника по договора,
което условие включва и неизпълнение на задължение за изкупуване на определено
5
количество кафе от ищеца. В чл. 9 от договора при подобно неизпълнение е предвидена
неустойка в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл.
4, т. 9, изчислено за целия срок на договора.
Уговорени по този начин, двете неустойки, предвидени в чл. 14 и чл. 9 от договора, на
практика представляват неустойка за едно и също неизпълнение на договора – липса на
изпълнено задължение от страна на ответника да изкупи определено количество кафе от
ищеца месечно, или съответно за цяла година. Това още веднъж сочи за създадени условия
за неоснователно обогатяване на ищеца, което е в противоречие с добрите нрави,
мотивирайки нищожност и на двете клаузи според настоящия състав, но доколкото в
настоящото производство предмет е именно клаузата по чл. 14 от договора, съдът ще вземе
предвид именно нейната нищожност, мотивирайки неоснователност на предявения иск.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че клаузата на чл. 14 от сключения между
страните договор е нищожна поради противоречие на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, което мотивира неоснователност на предявения иск, поради недължимост на
претендираната сума от 9400 лева.
Съдът не намира за необходимо да излага изрично доводи във връзка с възражението
на ответника по смисъла на чл. 306 ТЗ - наличие на непреодолима сила предвид Ковид
епидемията, доколкото твърдението на ищеца за неизпълнение на договора от страна на
ответника остана изначално недоказано. При все това съдът ще посочи, че принципно това
възражение не може да намери подкрепа, тъй като видно от нотариалните покани, същите са
били получени от адресатите им на 10.01.2022г., т.е. в период следващ значително
облекчаването на голяма част от строгите ограничителни мерки, свързани с ковид
епидемията.
Липсата на доказаност на предявения иск, прави безпредметно обсъждане на
възражението за изтекла давност, направено от ответника, поради което съдът няма да
разгледа същото.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответниците.
Ответниците, обаче, не са представили доказателства за сторени разноски, включително и за
заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С., срещу „Р. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „С., ап. 12 и А.
М. А. ЕГН . с адрес: гр. С., жк. „Д., иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане при
условията на солидарност на сумата от 9400 лева, представляваща неустойка по чл. 14 от
6
Договор от 07.03.2018г. за временно ползване на движими вещи, сключен между „Б. и „Р.
/ползвател/ и А. М. А. /солидарен длъжник на ползвателя/, дължима в 7-дневен срок от
прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2022г. до
окончателното изплащане на главницата, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7