Определение по дело №348/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 39/19.04.2011г., постановено по гр. д. № 1894/2010г. по описа на Районен съд К., е признато за установено по отношение К. А. К. от гр. К., че „А.- А.Д., със седалище и адрес на управление Г., представлявано от А.Г.Д., има вземане към К. А. К. в размер на 9 703лв., от които 8 380лв. главница по договор за изработка №7/03.06.2008г. и неустойка в размер на 838лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението -16.07.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2422/06.08.2010г. по гр.дело №1188/2010г. по описа на КРС. С решението К. А. К. е осъден да заплати на „А.- А.Д., деловодни разноски в размер на 285лв., от които 185лв. представляващи внесена държавна такса и 100лв. депозит за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал К. А. К., който чрез пълномощника си го обжалва като незаконосъобразно и неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съще±твени нарушения на съдопроизводствените правила, с молба да бъде отменено. Иска се въззивният съд да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявената искова претенция. Жалбодателят излага съображения. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима. По същество съдът съобрази следното:

В исковата молба, предявена пред РС-К., ищецът "А. Д., представлявано от А.Г.Д., твърди, че с ответника били в договорни отношения по силата на Договор №7/2008 год. за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на пречиствателна инсталация за битови отпадъчни води "Пипал 30". Твърди още, че по силата на този договор за него възникнало задължението да изгради, монтира и въведе в експлоатация пречиствателна станция в посочен от ответника К. А. К. обект, а ответникът се задължил да изплати за изпълнението на възложената работа сумата в размер на 13 968 лв. без ДДС, от които аванс в размер на 6 984лв. и окончателно плащане в размер на същата сума в срок до 6 месеца от подписването на договора. Излага, че в изпълнение на задълженията си ответникът заплатил на 10.06.2008 год. първата авансова вноска от 6 984 лв. и ДДС в размер на 1 396.80 лв., а ищецът започнал възложената му работа, като на 18.06.2008 год. въвел в експлоатация пречиствателната станция. Твърди, че ответника приел работата без никакви възражения и забележки, но независимо от това отказал да му заплати остатъка от цената по договора, общо в размер на 8 380.80 лв. На основание чл.410 от ГПК поискал от РС-К. издаване на заповед за изпълнение въз основа на процесния договор, като след подаване на заявление по чл.410 от ГПК било образувано Ч.Гр.дело №1188/2010 год. по описа на КРС, и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на претендираната сума. Срещу така издадената заповед, ответникът възразил в законоустановения срок, поради което за ищеца възникнал правен интерес от водене на настоящото производство. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата в размер на 9 218 лв. от които главница в размер на 8 380 лв., представляващи неизплатено възнаграждение по сключен договор за изработка, както и неустойка за забава в размер на 838 лв., деловодни разноски по воденето на Ч.Гр.дело №1188/2010 год. по описа на КРС, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане, респективно от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който възразява, че искът е неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли, като претендира деловодни разноски. Излага съображения, че по отношение на изградената пречиствателна станция не бил подписан приемо-предавателен протокол, който бил описан в т.1.3 от процесния договор, и че било налице неточно изпълнение на договора от страна на ищеца като изпълнител, като изпълнителят не бил изпълнил работата си така, че тя да е годна за предвиденото в договора предназначение.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните по делото е било налице облигационно отношение – сключен договор за изработка, като за "А. Д. Г. възникнало задължение да изгради, монтира и въведе в експлоатация пречиствателна станция в обект „Малък семеен хотел”.

В изпълнение на задълженията си по договора, на 10.06.2008 год. ответникът заплатил на ищеца първата авансова вноска от 6 984 лв. и ДДС общо в размер на 1 396.80 лв.

На 16.07.2010г. "А. Д. е депозирал пред КРС молба за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По подаденото заявление било образувано ЧГД № 1188/2010г. по описа на Районен съд К., по което дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2422/06.08.2010г. срещу К. А. К. за сумата от 9 703лв., от които 8 380лв. главница, и неустойка в размер на 838лв., както и деловодни разноски в размер на 485лв. в полза на заявителя. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжника възразил писмено в законоустановения срок по чл.415 от ГПК.

От гласните доказателства и от заключението на вещото лице П.С. се установява, че в района на семеен хотел „Св.К.", находящ се в с.Г., общ.К., собственост на ответника по иска, е монтирана пречиствателна станция за отпадни води тип „Пипъл 30", изработена и монтирана от „А. Д.. Пречиствателното съоръжение е монтирано юни-юли 2008г. без протокол за въвеждане в експлоатация и по данни на страните същото е било в изправно състояние. Хотел „Св.К." не е в експлоатация от около 6-8 месеца, няма потребление на вода и поради тази причина не е възможно да се установи изправността на съоръжението към датата на изготвяне на експертизата.

Не се доказва по делото дали и кога пречиствателната станция се е повредила и дали ответникът К. А. е имал оплаквания от работата на съоръжението, съответно е сезирал изпълнителя за недостатъци.

При така установеното по делото настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, подробно описани в атакуваното решение за това, че предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК в частта му, касаеща сумата в размер на 9 703лв. се явява основателен и доказан в предявения му размер, като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението.

Що се касае до претенцията на ищеца да бъде установено по отношение на ответника К. А. К., че дължи на „А. Д. законна лихва върху цялата присъдена сума от деня на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, то в тази му част искането е недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане, и производството да се прекрати, а решението на първоинстанционния съд, постановено в тази му част следва да се обезсили. Това е така, тъй като както страните, така и рамките на спорното право, очертани в претенцията по производството по чл.422 от ГПК трябва да са идентични с тези по заповедното производство. И, доколкото със Заповед за изпълнение на парично задължение №2422/06.08.2010г., издадена от РС-К. по ЧГД № 1188/2010г. срещу К. А. К. за сумата от 9 703лв., от които 8 380лв. главница, и неустойка в размер на 838лв., както и деловодни разноски в размер на 485лв. в полза на заявителя, е очертан материален интерес в размер общо на 9 703лв., то спорното право по установителния иск по чл.422 от ГПК, с който е сезиран съда може и трябва да бъде единствено в същия размер. Като се е произнесъл и за законова лихва върху тази сума, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт в тази му част, поради което както бе казано по-горе, решението в тази част следва да се обезсили, а делото – да се прекрати. В останалата му част решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а в полза на въззиваемия следва да се присъдят такива за въззивното производство в размер на 350лв.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 39/19.04.2011г., постановено по гр. д. № 1894/2010г. по описа на Районен съд- К., в частта му, с която е признато за установено, че „А.- А.Д., със седалище и адрес на управление Г., ул. "П., ап.*, представлявано от А.Г.Д., има вземане към К. А. К. от Г., К.В., бл. № *, вх.*, ап.*, с ЕГН *, за законна лихва върху 9 703лв., считано от 16.07.2010г. до окончателното изплащане на сумата, оставя без разглеµдане искането и прекратява производството по делото в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА К. А. К. от Г., К.В., бл. № *, вх.*, ап.*, с ЕГН *, да заплати на „А.- А.Д., със седалище и адрес на управление Г., У.П., ап.*, представлявано от А.Г.Д., деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 350лв.

Решението в прекратителната му част, с характер на определение, може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му. В останалата му част решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/