Р
Е Ш Е Н И E
№ 2015
17.12.2021
г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас
ХХІІІ-ти състав
На шести декември две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Галя
Русева
Секретар: И. Г.
като разгледа докладваното от съдия Русева
административно дело № 1287 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.226, ал.1 АПК вр.чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба на Г.Н.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, против отказ за
издаване на удостоверение за търпимост по удостоверение изх.№
94-01-11052(7)/11.11.2019г., за УПИ ХVІ-606, кв.60 по плана на гр.Българово,
издаден от главен експерт - архитект при Община Бургас. Делото е висящо за
втори път пред Адм.съд – Бургас, след като с Решение № 6971/09.06.2021 г. по
адм.дело № 1574/2021 г. по описа на ВАС, ІІ отд., е отменено Решение №
1526/10.11.2020 г. по адм.дело № 2876/2019 г. по описа на Адм.съд – Бургас и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В жалбата
се твърди, че в процесната заповед липсват ясно мотиви дали за процесната
постройка са налице условията за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и
§127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Административният орган не е изяснил и обсъдил
релевантните факти за приложението на тези норми. Посочва, че има два момента
при установяването на търпимост – допустимост към сега действащите разпоредби
или към действалите по време на извършването на строежа. В действалия по това
време Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство
(ППЗТСУ – отм.) е допустимо изграждането на обслужващи постройки. Поради това,
иска отмяна на отказа и връщане на преписката на органа за ново произнасяне.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. П., която поддържа
жалбата, моли за уважаването й и за присъждане на разноски.
Ответната
страна – главен експерт-архитект при Община Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Алексиев, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й,
както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Я.Н.Т., ЕГН-**********,***. се представлява от адв. П., като не оспорва
жалбата и не ангажира доказателства.
Административен съд -
Бургас, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административно
производство е започнало по заявление № 94-01-11052/29.03.2019 г. (л.7), с
което Г.Г. и Я.Т. са поискали от ЦАУ„Освобождение“ при Община Бургас издаването
на удостоверение за търпимост по отношение на строеж, описан като масивна
едноетажна сграда с тавански етаж, разположена в УПИ XVI-606, кв.60 по плана на
гр.Българово, общ. Бургас, ул. „Лиляна Димитрова“ №20. Последвало извършването
на проверка на място от главен специалист в отдел „ГАТИ“ при Община Бургас,
резултатите от която били обективирани в констативен протокол от 22.04.2019г.
(л.10). В него е посочено, че в УПИ XVI-606, кв.60 по плана на гр.Българово,
отреден за „жилищно строителство“, е изградена едноетажна жилищна постройка с
мансарден етаж, за която в дирекция ЦАУ„Освобождение“ при Община Бургас не са
съхранени строителни книжа. Сградата е с размери 14,80м./4,90м. и отстои на
изток 13,30м. от съществуващите сгради, с УПИ III-608 и IV -612, на 1м. на
север с УПИ XVII-607, на юг – 9,50м. и на запад от ул.“Л.Димитрова“ на 22м.
Застройката е с площ 72,52м., като конструктивната височина е 2,45м., а
височината до билото – 2,70м. Покривът е четирискатен, изграден върху надзид с
височина от 1,30м., с трайно покритие – керамични керемиди. Монтирани са
водосточни тръби и улуци за отводняване на покривните води, както и дървена
дограма. Строежът е напълно завършен, електрифициран и водоснабден. Посочено е
още, че след преглед на стари планове е установено, че в кадастралния план,
одобрен със Заповед № 489/10.02.1966г., в имота има отразена паянтова
едноетажна жилищна сграда, която не съответства на строежа. Отбелязано е, че
сградата не е отразена и предвидена за запазване по предвижданията на
действащия ПУП-ПРЗ. В протокола е направен извод, че удостоверение за търпимост
не може да се издаде, поради факта, че изградената постройка е на 1м. от
съществуващата регулационна линия с УПИ XVII-607, т.е. по-малко от изискуемите
съгласно чл.31, ал.3 от ЗУТ отстояния и не е предмет на предвиждане на ЗП за
запазване.
Отказът да
се издаде удостоверение за търпимост, инкорпориран в констативния протокол от
22.04.2019г., е бил обжалван от Г.Г. пред Административен съд - Бургас, който с
Решение № 1564/02.10.2019г. по адм.д.№
1261/2019г. е прогласил неговата нищожност и е изпратил преписката на главния
архитект на общината за произнасяне, защото е бил издаден от некомпетентен
орган – от главен експерт в отдел „Геодезия, архитектура и техническа
инфраструктура“ при Община Бургас.
Това е
станало повод да бъде произнесен оспорваният сега отказ за издаване на
удостоверение за търпимост по удостоверение изх.№ 94-01-11052(7)/11.11.2019г.,
от главен експерт-архитект при Община Бургас. В него е цитирано отправеното
заявление и приложените към него документи – нотариален акт и удостоверение за
наследници, с които заявителите се легитимират като собственици, скица и
декларации от заявителите с нотариална заверка на подписа, че процесната сграда
е изградена до края на 1986г. Описани са установените факти с констативен
протокол от 22.04.2019г. и е направен извод, че процесната сграда не
представлява търпим строеж по смисъла на § 127, вр. § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Като доказателство за компетентността
на ответника – главен експерт-архитект при Община Бургас, да издаде оспорения
отказ, по делото е представена Заповед № 494/23.02.2016г., в т.ІV.9 и 10 от
която това му е възложено за строежи с характеристиките на настоящия. Пред
настоящата съдебна инстанция във връзка с дадени от съда указания при новото
разглеждане на делото са представени от страна на ответника и следните писмени
доказателства, удостоверяващи, че издателят на процесния отказ притежава
компетентност съгласно особените изисквания на §1, ал.4 от ДР на ЗУТ вр.чл.7,
ал.5, т.1 и т.2 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в
инвестиционното проектиране, а именно – че е лице с пълна проектантска
правоспособност, като в тази връзка са представени удостоверение за
проектантска правоспособност с дата на валидност от 01.01.2021 г. до 31.12.2021
г. и служебна книжка на Десислава Тодорова Евгениева, видно от която същата
притежава нужния стаж за такава правоспособност /л.41-л.47/.
По делото
не са ангажирани доказателства за датата, на която е връчено процесното
удостоверение на жалбоподателя, но тъй като то е издадено на 11.11.2019г., а
жалбата срещу него е подадена на 20.11.2019г. (видно от вх.индекс), съдът
приема, че е спазен срокът за оспорване по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
При
предходното разглеждане на делото е разпитан свидетелят Н. К. на 76 г., който е
заявил, че е съсед на имота и от 5-6-7 годишен помни, че къщата на Г. си е все
там. Първоначално оградите са били от жив плет, а през 1970-71г. са били
поставени и огради. След 1970г. е бил ремонтиран покривът на сградата. Тя
винаги е била по един и същи начин, няма промени в обема й, не е станала
по-голяма или по-висока. В последните 5 години не е извършван ремонт. Преди в
сградата е живеел наследодателят Антон, но след смъртта му, от 3-4 години тя е
необитаема.
При
първоначалното разглеждане на делото са допуснати основна и допълнителна съдебно-технически
експертизи, изготвени от вещото лице С. И.. От основното заключение става ясно,
че по действащия ПУП-ЗРП на гр.Българово, одобрен през 1986г., в УПИ XVI-606,
кв.60 (бивш парцел ХVІ-458, кв.39 по плана от 1966г.) не се запазва съществуващата
едноетажна постройка по недействащия план. Предвиждането е за индивидуално
жилищно строителство с нанесено застроително петно. По действащата кадастрална
карта на мястото е заснет поземлен имот 07332.501.606, в урбанизирана територия
за ниско застрояване (до 10 м.) и площ от 825 кв.м. В поземления имот е заснета
и сграда с идентификатор 07332.501.606.1 с предназначение еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ от 95 кв.м. През 1994г. е извършена сделка по
прехвърлянето на този имот (вж. нотариален акт № 86, т.Х, д.№ 3201/1994г. –
л.18), като по отношение на сградата е записано, че поземленият имот е застроен
със стопанска сграда. Вещото лице е направило оглед и описание на процесната
сграда, което съответства на описанието по констативния протокол от
22.04.2019г., като изрично е акцентирано, че ограждащата стена на сградата от
запад е калканна, без отвори за прозорци и е разположена приблизително на 1,00
м. от регулационната граница с УПИ XVII-607. В.л. И. е приел съгласно
твърденията на жалбоподателя, че процесната сграда е построена през 1987г.
Отделно, в.л.Илчев е посочил, че в този съседен имот на приблизително 0,50кв.м.
от имотната граница има изградени допълващи постройки, като е налице частично
покриване на калкана (вж. изготвената от в.л. снимка на л.76 от адм.д.2876/19
г. на АдмС Бургас). Изследвал е регулационния план на гр.Българово от 1966г.,
по който в парцел ХVІ-458, кв.39 има нанесена полумасивна жилищна сграда, която
не е запазена по действащия план от 1986г. Регулационната линия между процесния
УПИ и съседния УПИ XVII-607 е прокарана още плана от 1966г. и съществува така и
понастоящем.
В разпита
си пред съда на 23.06.2020г. в.л.И. е посочил, че за да приеме, че процесната
сграда е построена преди 1987г., е взел предвид технологията на извършеното
строителство, което е от тези години. Освен това, поради липсата на пълно
припокриване на калканите, няма допустимост по действащия ПУП. Полумасивната сграда по плана от 1966г.
като големина, разположение и контур не съвпада с процесната сграда.
В
допълнителното заключение вещото лице е изложило, че полумасивната жилищна
сграда по плана от 1966г. е била допустима съгласно § 190 от Правилника за
приложение на Закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ),
защото сградата е на разстояние приблизително 1,6 м. от северозападната
регулационна линия с парцел XVII-458 и намалено отстояние от 3 м. със съседния
имот, или строеж на северната имотна граница е допустим въз основа на
застроителен план към този момент, какъвто не е открит.
При новото
разглеждане на делото от настоящия съдебен състав са били изпълнени указанията,
дадени в отменителното решение на ВАС във връзка с приложението на процесуалния
и материалния закон. Съдът е назначил допълнителна СТЕ с въпроси, посочени в
отменителното решение, след като е изслушал становището на жалбоподателя във
връзка с предмета на спора и уточненията му по повод на спорната постройка. С
Определение № 1240 от 14.06.2021 г. съдът е указал на жалбоподателя, че следва
да уточни твърденията си, като посочи дали спорният строеж е възникнал като
стопанска сграда и в кой период, съответно – ако е възникнал като стопанска
сграда, кога същата е била пригодена за живеене и в какво се състои
преустройството – с изцяло променено предназначение ли е постройката, или само
с частично променено предназначение – с помещения за обитаване и запазени
стопански помещения. На жалбоподателя е указано също, че следва да докаже
твърденията си с всички допустими доказателствени средства.
В изпълнение на така дадените
указания, в с.з. на 12.07.2021 г. процесуалният представител на жалбоподателя е
заявил, че никога не са твърдяли, че сградата е жилищна, а твърдят, че
постройката е едноетажна, с таванско подпокривно пространство и като такава е
била построена още в самото начало. Дори в заявлението, което е подадено във
връзка с искането за издаване на удостоверение за търпимост, било посочено, че
става въпрос за „едноетажна сграда, бивша стопанска“, като това описание е било
направено предвид даденото описание в самия нотариален акт. В тази връзка,
жалбоподателят чрез своя процесуален представител е заявил, че и към момента
тази постройка представлява стопанска сграда, като част от помещенията й са били
пригодени за обитаване още преди 1986 г. Терминът „жилищна“ се появил за първи
път в отказа за издаване на удостоверение за търпимост, като в нотариално
заверените декларации също никъде не било записано, че става въпрос за жилищна
сграда. По твърдения на жалбоподателя,
още през 1966 г. е била изградена стопанската постройка, като в своя завършен
вид е била към 1986 г. Към 1986 г. сградата е била завършена като стопанска
постройка, с пригодени помещения за обитаване и запазени стопански помещения.
При новото разглеждане на делото е разпитан отново св. К. , който твърди,
че сградата представлява стопанска постройка, с едно помещение за обитаване, а
другото помещение се използва за стопански цели. Имало и една стаичка, която
била подобна на хигиенен възел. Свидетелят твърди, че рядко е посещавал
сградата, когато е помагал да се носи там зърно, и че е влизал в тези две стаи,
но в други помещения не е влизал и не знае какво представляват. Според
свидетеля, сградата не е жилищна, тъй като не е пригодена за живеене, освен тази
една стаичка, в която човек може да седне да почине. Свидетелят твърди, че
постройката винаги е била стопанска, че строителството й е започнало още преди
1970 г., като в периода 1976 г. – 1989 г. свидетелят не е бил в имота и не знае
какво е представлявал същият. Св. К. има впечатления за имота от преди 1976 г.
Според него, по сградата са правени козметични ремонти с оглед поддръжката й,
не е сменяно предназначението й.
При
новото разглеждане на делото е назначена допълнителна СТЕ, заключението по
която е изготвено от в.л. Д.С.. Съгласно това заключение, процесната постройка
е построена след 1984 г. – 1986 г., защото не е нанесена в кадастралния план,
върху който е изработен регулационният план, одобрен със Заповед № 1271/08.08.1986
г., тъй като, ако е била построена тогава или ако е била в строеж, то същата е
щяла да бъде отразена в плана. Освен това, материалите, от които е построена
къщата, особено керемидите, са строителни материали, които са се използвали в
строителството през 90-те години /1980-1990 г./. Към момента на построяването й
сградата е била на мястото, на което сега е отразена в кадастралната карта и на
което сега се намира. Няма данни за преустройство на сградата, същата е
построена като жилищна, като някои от помещенията й е твърде вероятно да са се
ползвали за стопански и складови нужди. Не са извършвани промени по
местоположението на постройката, като не са открити строителни книжа за
изграждането на сградата, същата не е на необходимото отстояние от северозападната
регулационна линия и по тези причини вещото лице е направило своя извод, че
постройката е била незаконен строеж. Не е спазено минималното отстояние от 3 м
до дворищно-регулационната линия, тъй като разстоянието е 1,09 м. В.л. С. е
представила комбинирана скица-извадка от кадастралните планове за периода
1966-1987 г., за да се установи наличието или не в кадастралните планове на
стопанска постройка, както и нейното местоположение. Комбинираната скица е
Приложение № 1 към заключението на в.л. С. /л.23 от делото – гръб/ и от същата
се установява и това се потвърждава и от вещото лице като извод, че сградата по
плана от 1966 г. е била изградена като паянтова жилищна постройка, а тази по
плана от 1987 г. – като жилищна сграда, като двете сгради – тази от 1966 г. и
другата от 1987 г., не са идентични, тъй като са с различни контури, големина и
местоположение. В.л. С. изрично подчертава многократно, че в кадастралния план
от 1966 г. е нанесена паянтова жилищна сграда, а в кадастралния план от 1986 г.
не е нанесена никаква сграда в имота; в кадастралната карта от 2019 г. е
нанесена масивна жилищна сграда. От плановете през годините може да се установи
само, че жилищната сграда е изградена след 1986 г., като сградата, нанесена в кадастралния план от 1966 г., не е сградата, която
съществува сега на място и е отразена в кадастралната карта. Сградата в
момента не се обитава /според вещото лице – така е от много години/, същата е
била жилищна, като някои от помещенията й са се ползвали за стопанска или
складова дейност. Според в.л. С., изобщо не може да се говори в случая за
преустройство на стопанска сграда, тъй като процесната постройка изцяло е
изградена като жилищна сграда – един етаж с надзид на таванските помещения,
малки стаи, коридор с остъклено антре /прозорци и врати са характерни за
жилищни постройки, а не за стопански сгради/, като това, че някои от
помещенията й се ползват за нежилищни нужди, според вещото лице не променя
характеристиките на самата постройка като жилищна. Местоположението на
процесната сграда не отговаря на нормите и предвижданията на действащите към
момента на изграждането й закони по устройство на територията.
В с.з. на
08.11.2021 г. в.л. С. при изслушването си добавя, че сградата е построена в
периода 1984 г. – 1986 г., но в никакъв случай преди 1984 г., защото, ако това
беше така, щеше да е отразена в изработения година-две по-рано кадастрален
план, а това не е така. Освен това, за да направи извод, че процесната
постройка не е била построена към 1966 г., а много след това /в периода
1984-1986 г./, в.л. С. посочва и други белези: тип на строителството, довършителни
работи; използвани материали /керемидите са такива, които са се използвали към
1985-1986 г./. Сградата като обект на кадастъра, дори и да е била към 1984 г. в
груб строеж, би следвало да бъде нанесена в кадастралния план, а това не е
сторено. Причината сградата да не е нанесена и към момента в кадастралния план
е, че не е била извършена актуализация на същия след 1986 г. по инициатива на
собствениците на сградата преди влизане в сила на кадастралната карта. Според
в.л. С., около 1 година време отнема за построяването на процесната сграда. Ако
сградата е била построена като стопанска, същата би имала голям вход за
извършване на стопанска дейност, не би имала това антре, би била с по-големи
стаи, нямаше да има надзид над първия етаж с обособено подпокривно пространство
над него, външна мазилка и дървена дограма. Освен това, в кадастралната карта сградата
също е отразена като жилищна. Съгласно нормите на Наредба № 5 за правила и
норми за териториално и селищно устройство, сградата е следвало да бъде на 3 м
от страничната регулационна линия, а същата е на отстояние 1,09 м.
Процесуалният представител на жалбоподателя и на заинтересованата страна
е заявил в с.з. на 08.11.2021 г., че оспорва заключението на в.л. С. по
допълнителната експертиза и че желае същото да не бъде кредитирано, но не е
формулирал допълнителни въпроси и не е поискал назначаване на повторна
допълнителна СТЕ от друго вещо лице. При това положение, съдът намира, че
допълнителното заключение, изготвено от в.л. С., следва да бъде кредитирано
като пълно, обективно и компетентно изготвено, както и поради факта, че е в
унисон с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл.
предходно изслушани експертни заключения, изготвени от в.л. Илчев.
При така установената
фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК във връзка с
чл.168 от АПК, се налагат следните правни изводи:
Жалбата,
по която е образувано настоящото производство е подадена в предвидения от
закона срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от
лице, срещу което той е издаден, т.е. при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните правни съображения:
Процесният
отказ за издаване на удостоверение за търпимост по удостоверение изх.№
94-01-11052(7)/11.11.2019г. е издаден от надлежно оправомощен орган, в чийто
правомощия е издаването на акта. Принципно удостоверението за търпимост се
издава в административно производство, което се развива между лицето, което е
поискало издаването му, и компетентния административен орган. Видно от нормата
на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, касаеща търпимите строежи, те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими. Препратката е към чл.141, ал.1, чл.145, ал.1 и чл.148, ал.2 от ЗУТ,
като всички те сочат, че овластения орган е главният архитект на общината. В
случая последният валидно с цитираната Заповед № 494/23.02.2016г. е предоставил
тези свои правомощия на издателя на процесния индивидуален административен акт.
Оспореният
отказ за издаване на удостоверение за търпимост е в установената от закона
писмена форма, обективирана в удостоверение изх.№ 94-01-11052(7)/11.11.2019г.,
като в него са посочени и адресатите му, поискали издаването на такова
удостоверение за търпимост. В съдържанието на индивидуалния административен акт
са изложени фактическите основания за издаването му, посочени са ясни мотиви и
конкретни правни основания, послужили на административния орган да се произнесе
в такъв смисъл. Ето защо, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на акта.
Оспореният
отказ е съобразен и с материалния закон.
Удостоверението
за търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, който се издава в административно производство.
Въпросът дали строежът е търпим по смисъла на цитираната законова разпоредба е
от правно естество и подлежи на преценка във всеки отделен случай. Съгласно
§16, ал.1, предл.първо от ПР на ЗУТ, строежите, изградени до 7 април 1987 год.
без строителни книжа, но допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана
за ползване. Съгласно предл.второ от същия текст, те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение, че са търпими строежи,
т.е. в производството по искане за издаване на такова удостоверение за
търпимост, общинската администрация следва да изследва въпроса налице ли са
предпоставките на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и може ли за процесния обект да се
признае качеството на търпим строеж.
За да се
отговори положително на този въпрос, следва да са налице следните кумулативни
предпоставки: строежът да е изграден до 7 април 1987г.; за него да няма
строителни книжа, т.е. да е незаконен; да е допустим по действащите подробни
устройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на
извършването му или съгласно този закон. Това именно са фактите и
обстоятелствата, за които административният орган следва задължително да събере
данни при издаване или отказ от издаване на удостоверение за търпимост по § 16,
ал.1 от ПР на ЗУТ.
С § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр.82 от 2012г., е предвидено също, че строежи,
изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване. При съпоставка с действащия до
влизане в сила на тази норма на 26.11.2012г. режим на търпимост по § 16, ал.1
от ПР на ЗУТ е видно, че е предвиден по-благоприятен режим, тъй като не се изисква
незаконният строеж да съответства на ПУП, действащ към момента на неговото
изграждане или към настоящия момент при действието на ЗУТ.
Следователно,
за да се прецени дали един строеж е търпим, от първостепенно е значение е да се
установи годината на извършването му. В случая жалбоподателят се домогва, чрез
показанията на св. Камбуров, да установи, че процесната сграда във вида, в
който съществува понастоящем, е била построена още преди приемането на плана на
гр.Българово от 1966г. Според вещото лице Илчев, според в.л. С., а и според
съда това не е така, защото видно от скицата-извадка от този план (л.13 от
адм.д. № 2876/2019 г. на АдмС Бургас) и кадастралната карта (л.76 от адм.д. №
2876/2019 г. на АдмС Бургас, като част от заключението на в.л. Илчев), както и
от комбинираната скица-Приложение № 1 към допълнителното заключение на в.л. С.
по настоящото дело /л.23-гръб/, касае се за различни сгради по местоположение,
контури, размери и разположение с оглед посоките север-юг. Поради това, изобщо
не може да се приеме, че процесната сграда във вида, в който се претендира, че
представлява търпим строеж, е съществувала по време на заснемането за плана от
1966г. В тогавашния парцел ХVІ-458, кв.39 е имало сграда, която е била полумасивна
жилищна, но това е била друга сграда, а не е процесната. Поради това, за година
на построяване на процесната сграда следва да се приеме посочената от
заявителите година в представените от тях декларации – 1986г., която година се
потвърждава като вероятна и от вещото лице Илчев, и от в.л. С., с оглед
характера на изпълненото строителство и вложените в него материали.
При това
положение и съгласно по-благоприятния режим на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, на
изследване подлежи въпросът дали процесната сграда е допустима съгласно
разпоредбите на ЗТСУ /отм./ или ЗУТ, защото режимът по ЗПИНМ /отм./ не може да
се приложи – не се доказа процесната сграда във вида, в който съществува
понастоящем, да е била изградена при неговото действие към 1966 г., както
твърди жалбоподателят.
Процесната
сграда не може да бъде квалифицирана като допълващо застрояване, защото в
поземления имот няма друга сграда на основно застрояване която тя да обслужва
на основание чл.41, ал.1 от ЗУТ. Следователно, сградата се квалифицира като
основно застрояване и като такова не отговаря на сега действащото изискване на
чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ да отстои най-малко на 3 м. до страничната граница на
урегулирания поземлен имот. Същото такова изискване е действало и по време на
изграждането й в периода 1984-1986 г. при режима на ЗТСУ /отм./ и по-конкретно
на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство, отменена от 26.07.1995г., като процесната сграда не отговаря и на
него.
Поради невъзможността да бъде квалифицирана
като допълващо застрояване, за сградата не могат да намерят приложения и
намалените отстояния от регулацията, приложими на основание чл.42, ал.2 от ЗУТ
и чл.112, ал.4 от ППЗТСУ. Този режим е неприложим и поради това, че самата
сграда не е изцяло на регулационната линия, т.е. за припокриване изобщо не може
да се говори, независимо от изводите в тази насока на вещото лице Илчев. Още
повече и видно от снимките, изготвени от същия, в случая няма припокриване на
калкани, защото сградата в съседния парцел е много по-малка и на значително
разстояние от процесната.
На
последно място, допустимост не може да обоснове и нормата на чл.121, ал.2 от
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, защото
процесната сграда не е второстепенна постройка. Тя съгласно чл.118 от същата
наредба не е нито лятна кухня, нито лека постройка за отоплителни материали,
нито беседка. Освен това, няма и пълно припокриване на калканна стена, каквото
е задължителното условие на чл.121, ал.2 от Наредба № 5.
С оглед на
горното се налага извода, че обжалваният отказ е съобразен с изискванията на §
16 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена. Това следва и от нормата на чл.173, ал.1 от АПК, тъй
като преценката за търпимост може да бъде извършвана и от съда, а не единствено
от административния орган, което налага произнасяне по същество без връщане на
органа за ново произнасяне.
При този
изход на спора и претенцията на ответника за присъждане на разноски, на
осн.чл.143, ал.4 АПК и чл.226, ал.3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Община Бургас сумата от общо 200 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, дължимо и поискано при разглеждането на адм.д. №
1574/2021 г. по описа на ВАС и по настоящато адм.д. № 1287/21 г. по описа на
АдмС Бургас /по 100 лв. за всяка от тези две инстанции/, като същото е определено
по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
ХХІІІ-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Г.,***,
против отказ за издаване на удостоверение за търпимост по удостоверение изх.№
94-01-11052(7)/11.11.2019г., за УПИ ХVІ-606, кв.60 по плана на гр.Българово,
издаден от главен експерт-архитект при Община Бургас.
ОСЪЖДА Г.Н.Г.,*** да
заплати на Община Бургас направените по делото разноски пред всички инстанции в
размер на общо 200 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: