№ 274
гр. Кърджали , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Здравка И. Дечева Запрянова
Секретар:Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка И. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20205140200962 по описа за 2020
година
Обжалвано е Наказателно постановление № 09- 002414 от
30.07.2020г., издадено от Д.Д. "И.Т.", с което е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00лв. на ОУ "И.В." Ш.,
общ.Кърджали, за това, че в качеството му на работодател е нарушил чл.118
ал.1 вр.ал.2 предл.последно и ал.3 от КТ.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който твърди, че то вреди на оскъдния бюджет на
училището. Средствата стигали само за изплащане на работните заплати на
служители, а поради липсата на достатъчно такива не могат да изпълнят
зададените предписания. Моли съда да се отнесе с разбиране с факта и да
анулира издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от директора на училището, който поддържа
жалбата. Представя становище по същество на делото, с което излага доводи
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Административно наказващият орган се представлява от
юрисконсулт, който моли съда да постанови решение, с което да потвърди
изцяло обжалваното наказателно постановление като им се присъди
1
юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултът представя подробна
писмена защита.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: По
повод получен сигнал в Д. "И.Т." К. свидетелите Х.Ч. и А.С. в качеството си
на инспектори в посочената дирекция, извършили проверка в периода от
19.05.2020г. до 01.06.2020г. по документи на ОУ "И.В." Ш., общ.Кърджали.
По време на нея с призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК изх.№ 20034740/
15.05.2020г. от жалбоподателя в качеството му на работодател изискали да се
представят документи касаещи наетите лица, ведомости за заплати и други и
изрично упоменати в нея. Тази призовка е получена същия ден от
жалбоподателя. По този повод в Д. "И.Т." К. били представени трудови
договори касаещи учителя Д.Н.Н.. От тях проверяващите свидетели
установили, че с лицето Д.Н.Н. на 03.09.2015г. е сключен трудов договор като
старши учител в начален етап на основно образование от 1 до 4 клас на осем
часов работен ден при заплата 555лв. След това считано от 01.01.2020г.
между жалбоподателя и работника Недева е подписано допълнително
споразумение към трудовия договор, с което е променена длъжността на
старши начален учител при възнаграждение от 1120лв. На 03.04.2020г.
жалбоподателят в качеството си на работодател съставил допълнително
споразумение към трудовия договор с Д.Н., с което едностранно, тъй като не
е подписано от последната, променил длъжността на работника и трудовото
му възнаграждение, което намалил на 750лв. На базата на този размер на
заплатата на Д.Н. е формирано и трудовото й възнаграждение за месец април
2020г. при работно време от 8 часа. За извършената проверка бил съставен
Протокол изх.№ ПР2011876/ 01.06.2020г., в който е описана тази
констатация, както и е дадено задължително предписание под номер 10 със
срок на изпълнение 02.06.2020г. За констатираното на датата 02.06.2020г.
свидетелят Х.Ч. съставил акт за установяване на административно нарушение
по чл.118 ал.1 вр.ал.2 предл.последно и ал.3 от КТ, който бил подписан от
представляващия учреждението без възражения. На тази база било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
2
Тази безспорна фактическа обстановка се установи от всички
събрани по делото доказателства, а именно гласни дадени от Х.Ч. и А.С., от
писмените- Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2011876/ 01.06.2020г.,
за който няма данни да е обжалван, Призовка изх.№ 20034740/ 15.05.2020г.,
Трудов договор № 618-313/ 03.09.2015г., Допълнително споразумение № 53/
01.01.2020г., Допълнително споразумение № 63/ 03.04.2020г., Фиш за заплата
за месец април 2020г. на Д.Н.Н., Заповед № 119/ 03.04.2020г., , а и от Акт за
установяване на административно нарушение № 09- 002414 от 02.06.2020г.
чиято доказателствена сила не бе оборена.
От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция
следва да разгледа по същество подадената жалба, тъй като наказателното
постановление е връчено на датата 03.08.2020г., а жалбата е заведена при
административнонаказващият орган на датата 07.08.2020г., което означава, че
е спазен 7- дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С процесното наказателно постановление е наложено
административно наказание на ОУ "И.В." Ш., общ.Кърджали за нарушение на
чл.414 ал.1 вр. чл.118 ал.1 вр.ал.2 предл.последно и ал.3 от Кодекса на труда.
Цитираната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ предвижда, че работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв. Текстът на чл.118 ал.1 вр.ал.2 предл.последно и ал.3 от
Кодекса на труда разпорежда, че работодателят или работникът или
служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото
правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона, като не се
смята изменение на трудовото правоотношение при преместване на друго
работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място
на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или
служителя, както и че работодателят може едностранно да увеличава
трудовото възнаграждение на работника или служителя. От доказателствата
по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му
административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в
нарушение на трудовото законодателство изразяващо се в едностранна
промяна на трудовото правоотношение от страна на работодателя досежно
3
трудовото възнаграждение. От изложеното до тук е видно, че деянието е
съставомерно от обективна страна, поради което правилно наказващият орган
е реализирал административнонаказателната отговорност на дружеството-
работодател. Тъй като в настоящия случай отговорността на жалбоподателя е
такава по чл.83 ал.1 от ЗАНН, не следва да се обсъжда въпроса за вината. При
индивидуализиране на наказанието наказващият орган е спазил принципите
на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения от закона минимум, а
именно „имуществена санкция” от 1500лв. С оглед на тези доказателства
съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено от съда.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт
до степен, налагаща отмяната му. Настоящата инстанция не споделя доводите
на жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй
като те са ирелевантни спрямо констатираното нарушение.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В
4
случая по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на двама
свидетели, на едно от които е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на И.А.
"Г.И.Т."“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й
на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на И.А.
"Г.И.Т."“) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09- 002414 от
30.07.2020г., издадено от Д.Д. "И.Т.", с което е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00лв. на ОУ "И.В." Ш.,
общ.Кърджали, за това, че в качеството му на работодател е нарушил чл.118
ал.1 вр.ал.2 предл.последно и ал.3 от КТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ОУ "И.В." Ш., общ.Кърджали с БУЛСТАТ ******* със
седалище с.Ш.П., общ.Кърджали да заплати на И.А. "Г.И.Т."“ гр.София,
сумата от 80лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5