РЕШЕНИЕ
№
339
гр.
Враца, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2022 г.
/двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия раденкова КА дело № 347 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца против Решение № 179/29.03.2022 г., постановено по АД № 4403/2021 г. на Районен съд – Враца, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 338/18.11.2021 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца, с която на основание чл. 37в, ал. 12 и ал. 13 от ЗСПЗЗ е разпределено ползването на земите по масиви в землището на с.К., общ.Враца за стопанската 2021/2022 г.
В жалбата са изложени
конкретни и подробни съображения, за неправилност и необоснованост на
обжалваното съдебно решение, както и искане за неговата отмяна, поради
постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон.
В съдебно заседание,
редовно призован, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа
касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски
Ответникът Й.Х.Д.,
редовно призован, не се явява. Чрез пълномощникът си адв. Ч. оспорва
касационната жалба по изложените в писмен отговор съображения.
Представителят на
ОП-Враца дава заключение за основателност на жалбата.
Заинтересованата
страна П.Т.П., редовно призован, явява се лично и ангажира становище за
основателност на касационната жалба.
Останалите заинтересованите
страни, редовно призовани, не са се явили и не са изпратили процесуален
представител. Не са ангажирали отговори или становища по касационната жалба.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежната страна, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на делото е Решение
№ 179/29.03.2022 г., постановено по АД № 4403/2021 г. на Районен съд – Враца, с
което е отменена като незаконосъобразна заповед № 338/18.11.2021 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца. С последната, на основание
чл.
37в, ал. 12 и ал. 13 от ЗСПЗЗ е разпределено ползването на земите по масиви
в землището на с.К., общ.Враца за стопанската 2021/2022 г.
За
да отмени заповед № 338/18.11.2021 г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Враца, районният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, но при липса на комасация на заявените от Й.Д. площи и
реална невъзможност за последния да обработва предоставените му имоти,
доколкото пътищата до тях, макар и налични по кадастрален план, не съществуват
на място.
Решението
е неправилно. Изводите на районния съд, водещи до отмяна на оспорената заповед
не се споделят от настоящия съдебен състав, като съображенията за това са
следните:
В настоящото производство не се спори за факти,
спорът се концентрира относно приложимите материалноправни и процесуалноправни
разпоредби.
Производството по
чл. 37в и сл. от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 70 и сл. от ППЗСПЗЗ регулира обществените отношения в областта на
ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като създава
облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. За постигане на посочената цел законодателят е предвидил сложен
фактически състав, съдържащ няколко етапа. Така, до 31 юли всеки собственик, лично или чрез пълномощник, подава в
общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по
образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно
ползване на земите - чл. 37б, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ. В същия срок ползвателите
могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в
споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имоти за
участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по
земеделие договори и/или документи за собственост - чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Посоченият етап е подготвителен и цели да бъде набавена необходимата информация
и документи, относно волята и правата на собствениците и ползвателите на
земеделските земи, предмет на окрупняването.
Следващият етап е
насочен към постигане на споразумение между собствениците и/или ползвателите за
определяне на масиви за ползване на земеделски земи. Сключването на
споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на
общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“
в срок до 5 август на съответната година. Императивно е заложена забрана, в
споразумението да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им
граници - чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
В
случай, че между ползвателите не се постигне споразумение при условията на чл.
37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и за земите, които споразумението не обхваща,
комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до
15 септември на съответната година - чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Служебното
разпределение се извършва по следния ред: 1. правото за ползване на отделния масив се предоставя на
ползвателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в
масива; 2. площта на
земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации
от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите пропорционално
на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или
арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище.
Последният
етап от процедурата изисква комисията да изготви доклад до директора на
областната дирекция „Земеделие“, който да съдържа сключеното споразумение, а
при липсата на такова - проект за разпределението на масивите за ползване,
данни за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и
дължимото рентно плащане. Въз основа на този доклад директорът на областна
дирекция „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в
срок до 1 октомври на съответната година – чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
От обсъдената
нормативна уредба е видно, че целта на закона е да бъде постигнато пропорционално
разпределение на обработваемата земеделска земя между всички земеделски
производители (собственици и ползватели), при съобразяване на доказаните им
права. Без съмнение, административна, процедурата преди всичко е основана на
взаимен консенсус и равнопоставеност и едва в случай, че не се постигне
споразумение, компетентният административен орган може да извърши служебно
разпределение на масивите за ползване.
В
разпоредбата на чл.
37в от ЗСПЗЗ законодателно е уреден въпросът със създаването и
разпределението на масивите за ползване на земеделски земи между собствениците
и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на процедиране в
зависимост от това, дали е или не е постигнато споразумение.
Според
чл.
37в, ал. 1, изр. първо, ал.
2, изр. седмо/последно/ и ал.
3 от ЗСПЗЗ - Масиви за ползване на земеделски земи се създават по
споразумение между собствениците и/или ползвателите. Споразумението влиза в
сила, при условие че обхваща не по-малко от две трети от общата площ на
масивите за ползване в съответното землище. Когато между ползвателите не се
постигне споразумение при условията на ал. 1, както и за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя
проект за разпределение на ползването на земите по масиви по реда посочен в
тази норма. Съгласно чл. 72в, ал. 3 от ППЗПЗЗ - Комисията изготвя и прилага към
доклада проект за служебно разпределение на масивите за ползване в следните
случаи: 1. когато не се постигне споразумение или постигнатото споразумение е
за площ, по-малка от две трети от общата площ на масивите в землището, или 2.
за остатъка от масивите за ползване в землището, когато споразумението е
сключено при условията на чл.
37в, ал. 2, изречение седмо от ЗСПЗЗ, или 3. когато споразумението не
обхваща имотите по чл.
37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, включени в масивите за ползване.
В
§ 2ж от ДР на ЗСПЗЗ е дадено легално определение на понятието „Масив за
ползване“ - непрекъсната земеделска площ, ограничена от съществуващи на терена
трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или
кадастралната карта, и/или цифровата орто фото карта, с еднакъв начин на трайно
ползване. При необходимост се взема предвид актуалният начин на трайно ползване
от цифровата орто фото карта.
Настоящият
състав счита, че ответникът по касация, жалбоподател пред въззивната инстанция,
както и съставът на тази инстанция необосновано са смесили производствата по
сключване на споразумение със служебното разпределение на земите. Единствено
изискване за одобряване на сключено доброволно споразумение между ползвателите
на земеделски земи, е същото да обхваща най-малко две трети от общата площ на
масивите за землището. Действително с подписване на това споразумение възникват
предвидените в него права и задължения, като неподписването му от определен
земеползвател не го прави недействително, след като същото обхваща най-малко
две трети от общата площ на масивите за землището. От друга страна как са
разпределени земите между ползвателите в споразумението и дали е спазен
принципът на преобладаващото ползване, е въпрос, който е ирелевантен, тъй като
това изискване е от значение за процедурата при служебно разпределение на
земите. Оспорващото заповедта лице не е установило изготвеният проект за
служебно разпределение на процесната част от землището на с.К. да не отговаря
на изискванията на закона, още повече, че между неучастващи в сключеното
доброволно споразумение страни, се разпределя остатъкът от земите, които са
останали извън това споразумение.
Безспорно
е, че служебно разпределение е извършено единствено и само по отношение на жалбоподателя.
От своя страна споразумението обхваща земеделски земи с обща площ повече от 2/3
от общата площ на масивите в землището, каквито са изискванията на закона или
административният орган при служебното разпределение е обвързан именно с тази
свободна земеделска земя и за нея следва да спази изискванията на закона. В
разпоредбата на чл.
37в от ЗСПЗЗ законодателно е уреден въпросът със създаването и
разпределението на масивите за ползване на земеделски земи между собствениците
и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на процедиране в
зависимост от това, дали е или не е постигнато споразумение.
Съгласно
чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, когато в
определения в ал. 1 и ал. 4 срок директорът на Областната дирекция „Земеделие“
не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от
министъра на земеделието и храните. Според ал. 13 - министърът на земеделието и
храните или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в
едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12.
Именно в тази хипотеза поради
липсата на заповед по ал.
4 на чл. 37в ЗСПЗЗ от директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца,
е подадено искане вх. № ПО-09-2450/10.11.2021 г. да бъде издадена заповед за
разпределение на масиви за ползване в землището на с.К. При това положение е
налице хипотезата на чл.
37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ - заповедта следва да бъде издадена от министъра на
земеделието и храните или оправомощено от него лице.
Оспорваната заповед е
издадена на 18.11.2021 г., на основание чл.
37в, ал. 13, вр. с ал.
12 от ЗСПЗЗ, като е налице оправомощаване на касатора, съгласно приложената
по делото заповед № РД-46-190/09.08.2021 г. на Министъра на земеделието и
законовата делегация по чл.
37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Издадената заповед не е нищожна, тъй като
компетентността на органа не е повременна, а сроковете по чл.
37в, ал. 4 и ал.
5 от ЗСПЗЗ не са преклузивни. По тези съображения, след като заповедта е
издадена на законово основание, при съществуваща възможност за делегиране на
правомощия и при надлежна заповед за това, оспорваната заповед не е незаконосъобразна.
Площта на земеделските земи,
за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им
по чл.
37б от ЗСПЗЗ, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и
съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата
земеделска земя в съответното землище. Обстоятелството, че имотите отредени за
настоящият ответник не са комасирани и пътищата до тях, макар и налични по кадастрален
план, не съществуват на място, по никакъв начин не прави административният акт,
с който се явява завършен целият фактически състав на чл. 37в
от ЗСПЗЗ незаконосъобразен. Начинът, по който е изготвен баланса на
територията на землището на с.К., общата площ на територията на имотите, които
се ползват на валидно правно основание, балансът на тези имоти, площта на
имотите по масиви и площта на имотите по чл.
37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ се съдържат в изготвения доклад на комисията по чл.
37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, който е изготвен на основание чл. 37в, ал. 4 от с.з. и
е подписан от всички членове на комисията.
Предвид гореизложеното,
касационната инстанция счита че оспорената заповед е издадена в
законоустановената форма и съдържа задължителните реквизити; спазена е
процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ и чл. 69 и сл. от ППЗСПЗЗ, като при издаване на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При
издаването й не са допуснати и противоречия с материално - правни норми, тъй
като както Комисията, така и Директора на ОД „Земеделие“ гр.Враца се е
съобразил с данните подадени от собствениците и арендаторите, както и с
разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ.
Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че принципно след отмяна на заповедта от районния съд, преписката
следва да бъде върната на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца,
с конкретни указания на съда на кой етап от процедурата следва да се произнася
административния орган, както и в какъв срок от получаване на съдебното решение.
В случая това не е сторено, не са дадени и задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона, с които да се съобрази последния, с оглед недопускане на
повторни нарушения при произнасянето си.
За прецизност следва да бъде
отбелязано, че първоинстанционният съд е следвало да остави жалбата без
движение, като укаже на жалбоподателя да уточни дали оспорва целия
административен акт или само част от него, като в случай, че бъде заявено
оспорване на целия административен акт, ще е налице и необходимост
жалбоподателят да обоснове и наличие на правен интерес от такова оспорване.
И на последно място, но не и
по значение, административната преписка по делото не е в цялост – не са
представени декларациите по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ, от които да се установи
как лицето обжалвало заповедта е заявило ползване на имотите - в реални граници
или комасирано.
При осъществения контрол по
реда на чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо, но постановено в противоречие с
процесуалния и материалния закон, поради
което следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора, с което
жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена.
При този изход на спора в
полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред
двете инстанции в размер на 370,00 лева, от които 70,00 лева държавна такса и
300,00 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно § 1 от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 8, ал. 3 от
същата Наредба и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 179/29.03.2022 г., постановено по АД № 4403/2021 г. на Районен съд – Враца, с което е отменена като незаконосъобразна заповед
Заповед
№ 338/18.11.2021 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Х. *** срещу Заповед №
338/18.11.2021 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца, с
която на основание чл. 37в, ал. 12 и ал. 13 от ЗСПЗЗ е
разпределено ползването на земите по масиви в землището на с.К., общ.Враца за
стопанската 2021/2022 г.
ОСЪЖДА Й.Х. *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца направените по
делото разноски в размер на 370,00 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.