Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 14.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при
секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№3318 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №275783 от 15.11.2018г., постановено по гр.дело №48523/2018г. по описа
на СРС, ГО, 151 с-в, жалбоподателят-ответник Б.Р.М. с ЕГН********** е осъден на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да заплати: на ищеца С.С.А. с ЕГН**********
сумата от 9779лв.; на ищеца К.Г.А. с ЕГН********** сумата от 2444,74лв.; на
ищеца В.С.Т. с ЕГН********** сумата от 814,92лв.; на ищеца Г.В.Т. с ЕГН **********
сумата от 814,92лв. и на ищеца Д.В.Т. с ЕГН********** сумата от 814,92 лв.-
обезщетения за лишаването им от правото на ползване на недвижим имот,
представляващ 600/715 идеални части от празно дворно място с площ от 715кв.м.,
находящо се в гр.София, в.з.„Симеоново-Драгалевци”, м.„Поповица”, кв.61,
съставляващо УПИ XX-1273,1167в, а по стар план УПИ XXX-987,1167в от кв.61 по
плана на гр.София, с идентификатор 68134.1981.1273, за периода от 28.07.2013г. до
28.09.2017г. Отхвърлени са като неоснователни предявените от ищците искове с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от общо 3046,76лв.- обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.08.2013г. до
28.09.2017г. Ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 2440,38лв. разноски
по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Б.Р.М.. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска като такъв
по чл.59, ал.1 ЗЗД, който е субсидиарен и се прилага само при липса на друг иск
на разположение на ищците за защита на правата им. Твърди, че искът следвало да
бъде квалифициран като такъв по чл.31 от ЗС, тъй като имотът бил съсобствен
между страните. Твърди също така, че ищците не са собственици на имота и поради
това нямат право да претендират обезщетение за ползване на имот, който не
притежават. На 09.10.2012г. ответникът предал имота на ищците, а извършеният на
28.09.2017г. въвод не бил срещу него, а срещу трети лица. Претендира обезсилване
на решението, евентуално- неговата отмяна, както и отхвърляне на исковете
изцяло.
Въззиваемите ищци в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна
и излагат подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Молят
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Предвид изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с
правно основание чл.59 от ЗЗД. Не се твърди от ищците, а не се установява и от
представените по делото доказателства през исковия период от 28.07.2013г. до 28.09.2017г. между страните
да е била налице съсобственост относно процесния имот, която да обоснове
правото на иск с основание чл.31 от ЗС, както твърди жалбоподателят.
Следователно не е налице правоотношение, въз основа на което ищците биха могли да
претендират защита на правата си по друг ред и с друг предвиден в закона иск, поради
което е налице отрицателното условие на чл.59, ал.2 от ЗЗД за предявяване на
иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. За успешното провеждане на този иск е необходимо да бъде установено от
ищците при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
елементи от фактическия състав на посочената правна норма: обедняване (намаляване
на патримониума или пропускане на възможност за увеличаването му) на ищците и
обогатяване (увеличаване на патримониума му, включително чрез неосъществяване
на разходи) на ответника, произтичащи от едни и същи (общи) факти. В тежест на
ответника е да установи наличието на правно основание за така настъпилото
разместване на имуществени блага. В случая от представените по делото
доказателства е установено както обедняването на ищците, така и обогатяването
на ответника, произтичащи от ползването на собствения на ищците имот от
ответника през процесния период. От представените писмени доказателства
безспорно се установява, че за процесния период от 28.07.2013г. до 28.09.2017г. ищците са били собственици при посочените в
уточняваща молба от 02.10.2018г. (л.41 от делото) квоти, на 600/715 идеални
части от описания в исковата молба недвижим имот. Не се установява кой е
собственикът на останалите 115/715 идеални части, още по-малко това да е именно
ответниът, както се твърди във въззивната жалба. Действително жалбоподателят-
ответник е придобил правото на собственост върху притежаваните от ищците
идеални части от процесния имот и в нотариалния акт за сделката е отбелязано
качеството му на съсобственик, но това е станало на 05.07.2018г. (след
процесния период), като не е установено от кой момент ответникът е съсобственик
на имота. В същото време безспорно е установено, че през процесния период
именно ответникът е ползвал имота. На твърдяната от жалбоподателя дата 09.10.2012г.
не се установява да е извършено фактическо предаване на владението, а са
предадени само ключове, за които впоследствие е установено, че не съответстват
на ключалките в процесния имот. Ищците са били лишени от възможността да
ползват имота си и да получат от него граждански плодове, като в същото време
този имот е ползван безвъзмездно от ответника. Липсват доказателства, а не се и
твърди от ответника да е бил заплащан наем или каквото и да било обезщетение за
ползването на имота.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право
на разноски. Ответниците по жалбата претендират разноски за адвокатско
възнаграждение, което е в размер на 1900 лева и следва да им се присъди изцяло.
Направеното възражение за прекомерност настоящият състав намира неоснователно с
оглед фактическата и правна сложност на спора, съпоставена с нормативно определените
минимални размери на адвокатските възнаграждения, както и броя на ответниците
по въззивната жалба.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №275783 от
15.11.2018г., постановено по гр.дело №48523/2018г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в.
ОСЪЖДА Б.Р.М. с ЕГН********** да заплати на С.С.А. с ЕГН**********, К.Г.А. с ЕГН**********, В.С.Т. с ЕГН**********, Г.В.Т. с ЕГН **********
и Д.В.Т. с ЕГН**********, сумата от
общо 1900 лв. (хиляда и деветстотин лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/