Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в
закрито заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова гражданско дело № 7819 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Производство е образувано по жалба с вх. № 09532/02.04.2019 г. по описа на ЧСИ Б.Б., депозирана от Г.И.Н.,
ЕГН **********, чрез адв. В.Ц., срещу разноските по изпълнително дело №
20198560400772 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, обективирани в
съобщение изх. № 29396/17.07.2018 г. и сметка № **********/28.11.2017 г.
Жалбоподателят
поддържа, че постановлението за разноски е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като при прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК дължимите разноски
са за сметка на взискателя. Счита, че е неоправдано длъжникът, по отношение на
който извършените до прекратяване на изпълнителното производство действия са
отпаднали с обратна сила, да понесе разноските. Излага твърдения, че изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона на 08.06.2015 г., тъй като
последното изпълнителното действие – налагането на запор върху трудово
възнаграждение, е извършено на 07.06.2013 г. Сочи, че постановлението за
дължими разноски е издадено при условията на прекратено производство и няма
действие. Предвид изложеното моли съда да отмени постановлението за разноски, в
т.ч. пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски, включително
за адвокатско възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен
на взискателя по изпълнителното дело „АМС Б." ООД, който е подал писмено
възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което излага съображения за законосъобразност
на начислените от ЧСИ Б.разноски.
Частен съдебен изпълнител Б.Б.
подробно в представените мотиви е изложила съображения за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
възражението по нея, както и мотивите на частен съдебен изпълнител Б.Б., прие
следното:
Изпълнително дело № 20138560400772
е образувано на 29.03.2013 г. по молба
на взискателя „Райфайзен Б." ЕАД, ЕИК ******и въз основа на изпълнителен
лист от 14.03.2013 г., издаден по гр.д. № 9268/2013 г. на СРС, I ГО, 48 състав, за осъждане
на длъжника Г.И.Н. и длъжника Р.Н.К.-Н.да заплатят солидарно на
банката-кредитор следните суми: 72886.99 евро – главница по договор за банков
кредит от 05.09.2008 г., изменен на 25.11.2009 г. и 14.09.2010 г., ведно със
законната лихва за периода от 01.03.2013 г. до изплащане на вземането; 4082.85
евро – редовна договорна лихва за периода 15.09.2011 г. до 14.03.2012 г.;
14939.31 евро – наказателна лихва за периода 15.10.2011 г. до 28.02.2013 г.;
361.43 евро – комисионна за управление по чл. 4.6 от договора, както и разноски
по делото в размер на 5861.31 лв., от които 3609.31 лв. – държавна такса и 2254
лв. възнаграждение за юрисконсулт.
С Покана за доброволно
изпълнение изх. № 23968/11.04.2013 г. съдебният изпълнител е съобщил на
длъжника, че за обезпечение на вземането на взискателя по делото изпълнението е
насочено върху следното имущество: наложен е запор върху вземанията за труд,
получавани от „София Табак“ АД; наложен е запор върху всички банкови сметки на
длъжника; наложена е възбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим
имот, собственост на длъжниците - апартамент № 8, с идентификатор
68134.4091.50.1.8, с адрес: гр. София, ж.к. ******, с площ по док. 98,55 кв.м.,
върху който имот е насрочен опис.
С искане за становище изх. №
47174/05.10.2017 г. (на л. 222) ЧСИ Б.е изискала информация от взискателя
относно постъпили директно по негова сметка плащания за погасяване на дълга. В
отговор на това искане взискателят „Райфайзен Б." ЕАД изпраща справка за
актуален размер на дълга, намираща се на л. 231 от изпълнителното дело, от
която е видно, че на 24.04.2013 г. по сметка на взискателя е постъпила сума в
размер на 63411.43 евро или 124021.98 лв. На 28.11.2017 г. ЧСИ Б.е изготвила
сметка № **********, в която е начислила върху материален интерес от 124021.98
лева такса по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ в размер на 5884,33 лева (с ДДС). На
същата дата е изпратено и съобщение до длъжника с изх. № 56825, с което ЧСИ го
уведомява за дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифата по ЗЧСИ, с
оглед извършените директни плащания към взискателя, но длъжникът не е открит на
адреса.
С молба с вх. № 13115/11.05.2018
г. „Райфайзен Б." ЕАД уведомява ЧСИ Б., че с Договор за цесия от
24.04.2018 г. банката е прехвърлила вземанията си към длъжниците Г.И.Н. и Р.Н.К.-Н.,
предмет на изпълнително дело
№ 20138560400772, на цесионера „АМС Б." ООД.
С Постановление от
17.07.2018 г. изпълнително дело № 20138560400772 е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Изпратени са съобщения до длъжниците, с които
същите са уведомени на 29.03.2019 г., чрез адв. Ц., за прекратяването на
изпълнителното дело, както и за дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
съгласно сметка от 28.11.2017 г.
На
дата 02.04.2019 г. е депозирана и разглежданата жалба.
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва,
и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител, а
именно разноските по изпълнението по смисъла на чл. 435, ал.
2, т. 7 ГПК.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна предвид следното:
Разноските по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК.
В настоящия
случай действително се установява, че изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, но предявените за плащане от длъжника разноски по
изпълнението включват единствено пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, начислена върху платената от длъжника
доброволно погасена сума по сметка на взискателя. От материалите по
приложеното копие от изпълнително дело № 20138560400772 се установи, че
плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело. Единственото
изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от
длъжника е уредено в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който
държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е
погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен
пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато
изпълни в срока за доброволно изпълнение директно на взискателя – дължи
платените от взискателя авансови такси, разноските за извършените необходими
действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално
представителство и окончателната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. В този смисъл е
трайната и непротиворечива практика на ВКС - Решение № 266 от 19.12.2013 г. по
гр. д. № 1427/2012 г., Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. Решение
№ 640 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г.
На основание т.
26 ТТРЗЧСИ при образувано изпълнително производство пред частен съдебен
изпълнител се начислява и такса върху събраната сума за изпълнение на паричното
вземане. По общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК заплащането на тази такса е за
сметка на длъжника, който е платил след започване на изпълнението, като тя се
дължи независимо дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е
постъпила по изпълнителното дело. След като плащането на задължението е
извършено при висящо дело за принудително изпълнение, то длъжникът дължи винаги
пропорционална такса върху събраната сума по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Тя се определя
от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от него се
изключват авансово заплатените такси, а в настоящия случай – върху събраната
сума, платена на взискателя. Макар да не е постъпила по сметката на съдебния изпълнител,
а е платена от длъжника пряко на кредитора, следва се счита „събрана сума“,
доколкото съдебният изпълнител е запорирал и възбранил имущество на длъжника на
съществена стойност. Същата се дължи, независимо, че изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като по
естеството си представлява частно вземане за възнаграждение за положен труд от
частния съдебен изпълнител – в този смисъл виж. т. 11 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По изложените
аргументи съдът намира, че жалбата против процесното изпълнително действие, във
връзка с дължимостта на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид изхода
на спора, жалбоподателят няма право на разноски, право на такива има взискателят
по изпълнителното дело „АМС Б." ООД, но същият не е заявил такава
претенция, с оглед на което настоящият състав не дължи присъждането им.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 09532/02.04.2019 г. по
описа на ЧСИ Б.Б., депозирана от, чрез адв. В.Ц., срещу постановлението за
разноски по изпълнително дело № 20138560400772 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856
на КЧСИ, обективирано в съобщение изх. № 29396/17.07.2018 г. и сметка №
**********/28.11.2017 г., като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно, искането на Г.И.Н.,
ЕГН **********, за присъждане на направените разноски по ч. гр. д. № 7819/2019 г. по описа на Софийски
градски съд.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.