Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 06.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
С.
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 450 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на Г.С.П., чрез адв. К.,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1882-000089/18.07.2023
г. на Началника на Първо РУ при Областна дирекция на МВР - Русе, с която на
жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.
171, т. 2, б. "а" от ЗДвП - временно спиране от движение на МПС до
отстраняване на неизправността.
В жалбата са наведени доводи, че видно от
обстоятелствената част на административния акт не е ясно в какво се изразява
нарушението както и коя видимост е ограничена – на челното стъкло или на страничните
предни стъкла на автомобила. Собственикът на автомобила не бил запознат със
съдържанието на АУАН и същият не му е връчван. Твърди се, че в случая била
приложима разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, респ. органът не е установил
степента на намаляване на прозрачността и не е било извършвано замерване към
момента на извършване на нарушението. Иска се отмяна на заповедта. Претендират
се разноски.
Ответникът - Началник в Първо РУ при ОД на МВР -
Русе, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на
страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с
правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваната заповед, издадена на 18.07.2023 г.
началникът на Първо РУ при ОДМВР – Русе е изложил, че приложената ПАМ се издава
във връзка с АУАН серия GA № 144208/14.07.2023 г., по отношение на Г.С.П. и временно спиране
от движение на лек автомобил Нисан ГТ Р с рег. № Р3333ВХ на собственик, чието
МПС е с намалена видимост на стъклата на предните врати, с което виновно е
нарушен чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредителната част на административния акт
обхваща прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – временно спиране
от движение на МПС до отстраняване на изправността.
Административният акт е предявен на адресата на
21.07.2023 г.
По делото е приложен и цитираният АУАН, издаден
на друго лице – В.М.В. (водач на автомобила към момента на проверката). В него
е посочена идентична фактическа обстановка – на 14.07.2023 г. в 11.39 ч. на
улица „Борисова“ автомобилът е спрян за проверка. Установена е намалена
прозрачност на предните странични врати чрез поставяне на тъмно фолио, с което
виновно е нарушена разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП.
За установяване на спорните обстоятелства в с.з.
е разпитан актосъставителя.
При извършена проверка на правилата за
безопасност на движението констатирал залепено тъмно фолио на предните врати на
автомобила. Установил собствеността на моторното превозно средство. Предложил
на водача да премахне фолиата и да състави фиш. Същата отказала. Не е изследвал
прозрачността с фотометър.
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна – адресат на административен акт, който
засяга неговата правна сфера неблагоприятно.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
По делото е представен заверен препис на заповед
№ 336з-3170/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР - Русе, с която той е
оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
ЗДвП, между които по т. 3 – началниците на РУ, поради което същата се явява
издадена от компетентен орган.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта
съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл.
фактически и правни основания за издаването й. На отделен ред е посочена
хипотезата на осъщественото нарушение – „намалена видимост на стъклата на
предните врати“, поради което не се споделят доводите в жалбата, че
констатираното нарушение не било ясно. Заповедта препраща към издадения АУАН
серия GA
№ 144208/14.07.2023 г. който
е официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Съобр. чл.
189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. АУАН представлява и официален документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща
доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на
основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи
върху жалбоподателя. Няма
пречка мотивите за издаване на административния акт да се съдържат в друг
документ, в този смисъл - № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС. Не се спори по
делото, че автомобилът е собственост на оспорващия. Същият не е адресат на
издадения АУАН, поради което и няма причина същият да му се съобщава.
Видно от съдържанието на оспорената заповед в
същата изрично е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП
като управляваното от жалбоподателката МПС е с облепени с тъмно фолио предни
странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача.
По
отношение на преценката за наличието или липсата на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и за спазване на
материалния закон, както и за съответствие на ИАА с целта на закона, съдът
намира следното:
С разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се
забранява ограничаване на видимостта през челното, задното стъкло и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя,
както и намаляване на прозрачността им. Ал. 2 на чл. 105 от ЗДвП посочва, че
ограничаване на видимостта през стъклата на задните врати и задното обзорно
стъкло на леките автомобили, както и намаляване на прозрачността им, се допуска
само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.
Оспорената ПАМ е наложена именно поради
ограничена видимост през предните странични стъкла на автомобила.
Правният проблем по делото е дали намаляването
на прозрачността на стъклата на автомобила представлява техническа неизправност
и дали следва да се извършва обследване относно степента на намаляване на
прозрачността.
Съобр. чл. 105, ал. 1 in fine ЗДвП забранява се ограничаване на видимостта
през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Разпоредбата е императивна и не изисква на
конкретна степен на намаляване на прозрачността, поради което всяко
констатирано намаляване на прозрачността води до извършване на нарушение.
Макар и да е създадена практика за измерване на
пропускливостта на светлината в Първо РУ тя не е нормативно заложена, поради
което неизвършване на такава проверка не съставлява нарушение на процедурата.
Както сочи в жалбата и както следва от
разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, тези изисквания, включително
нормативите за прозрачността на автостъклата, са подробно регламентирани в
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, прието, на основание
чл. 1, т. 5, по силата на присъединяването на Република България към Спогодбата
за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства,
оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни
превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на
основата на тези предписания (ратифицирана със закон, приет от 38-о НС на
20.10.1999 г., ДВ, бр. 95 от 02.11.1999 г., издадена от Министерството на
транспорта, обн., ДВ, бр. 1 от 04.01.2000 г., в сила от 21.01.2000 г.). В т.
4.2.1 "Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на
водача" на Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на ООН, подт. 4.2.1.1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които
се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от
настоящото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне
70 %. В тази хипотеза, като необходими за осигуряването на предно поле на
видимост на водача, попадат предното обзорно и предните странични стъкла.
Адресат на всички технически изисквания по Правило № 43, включително на тези за
светлопропускливост обаче са
производителите, които следва да заявят за одобрение съответния тип
автомобилни стъкла - т. 1 от Правило № 43, а
не водачите. Преследваната тук цел е да се гарантира, че материалите за
безопасно остъкляване са достатъчно прозрачни, за да не предизвикват забележими
оптични изкривявания на наблюдаваните през стъклата обекти и да не създават
объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация
цветове - т. 6.2. Очевидно е, че тези цели не могат да бъдат постигнати, ако
бъде позволено безконтролното затъмняване на автомобилни стъкла не от техните
производители и при прилагане на стриктен предварителен технически контрол, а
от ползвателите на МПС чрез облепване с тъмно фолио. По тази причина съдът
намира, че този начин на затъмняване на стъклата е напълно изключен от закона и
ако той е бил приложен по отношение на предно обзорно или странични стъкла,
както е в случая, то винаги би била налице неизправност на автомобила по
смисъла на чл. 10, т. 6, б. "в", пр.2 от ППЗДвП и без да е необходимо
да се изследва дали светлопропускливостта им е поне 70 %. Такова изследване,
чрез предоставяне на съответните сертификати от собственика на автомобила, би
било нужно за фабрично тонираните (затъмнени) стъкла, на основание чл. 105, ал.
3 от ЗДвП вр. т. 4.2.1.1 от Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата
комисия за Европа на ООН. По изложените съображения оспореният административен
акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника и като съобрази
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира
претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за
основателна. Такова следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Последната норма възлага на съда да
определи конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на
определените в разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай спорът
не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради което
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 (сто)
лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.С.П. против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1882-000089/18.07.2023 г.
на началника на Първо РУ при Областна дирекция на МВР - Русе
ОСЪЖДА Г.С.П. с адрес *** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе сумата 100 (сто) лева
разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: