О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХV въззивен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 4633 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е по повод частна жалба от адв.Ю.Б.Б.–
САК, в качеството й на служебен защитник на Л.С.Т., срещу определение № 180706 от
31.07.2019г. по н.о.х.д. № 20921/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 10
– ти състав, постановено
по реда на чл.306, ал.1, т.4, предл.2 от НПК.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, същото
постановено в нарушение на основни принципи на правото и гарантирани с
имплементирани международни актове права на човека. Изтъква се, че предоставената
на осъдената Л.Т. правна помощ е на основание императивна законодателна правна
норма, без да е отчетено наличие на съгласието, респективно несъгласието й да
бъде представлявана от адвокат в производството, както и без да е изследвано обстоятелството
разполага ли с финансови средства за заплащане сума за процесуално
представителство. Отбелязва се, че законът не следва да обвързва лицето финансово
с оглед изхода на делото, доколкото преценката за ангажиране на адвокатска
защита е изведена извън възможностите на лицето, на което е предоставена
задължителна такава.
Въз основа на релевираните аргументи е и
отправеното искане към въззивната съдебна инстанция за отмяна на контролирания
съдебен акт, с който в тежест на осъденото лице Т. са възложени разноските в
производството по н.о.х.д. № 20921/2018 г. по описа на СРС, НО, 10 – ти състав.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и отправеното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:
Срещу жалбоподателя Л.С.Т. е водено
досъдебно бързо производство № 3383 ЗМК-1021/2018г. по описа на 08 РУ - СДВР,
пр.пр. 25469/208г. по описа на СРП. В рамките на същото на 13.07.2018г. Т. е
била привлечена в процесуалното качество на обвиняема за деяние с правна
квалификация по чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, като за неин служебен
защитник с уведомително писмо изх. № 29839/2018 от 13.07.2018г. е била
определена адв. Д.И.Н.– САК. Същата е назначена в това процесуално качество
съгласно постановление за назначаване на защитник от същата дата. В резултат от
това, процесуално-следствените действия с участието на Л.Т. /повдигане на
обвинение, разпит на обвиняем и предявяване на материалите по делото/, са
извършени в присъствието на адв. Н..
С постановление от 16.07.2018г. Л.С.Т. е
привлечена
в качеството на обвиняема за деяние с правна квалификация по
чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1
от НК, като за неин служебен защитник с уведомително писмо изх. № 29864/2018 от
16.07.2018 г. е била определена адв. Ю.Б.Б.– САК. Същата назначена в това
процесуално качество съгласно постановление за назначаване на защитник от
същата дата. С оглед последното, процесуално-следствените действия с участието
на Л.Т. /повдигане на обвинение и разпит на
обвиняем/, са извършени в присъствието на адв.Б..
С протоколно определение от 13.12.2018г.
по н.о.х.д. № 20921/2018 г. по описа на СРС, НО, 10 – ти състав, съдът е
одобрил постигнато между представителя на държавното обвинение и защитника на
подсъдимата Т. споразумение, по силата на което последната се признава за
виновна в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. При сключването му
участие като страна в производството, осъществяваща функцията по защита на Т.,
е взела адв.Д.Н.– САК, определена за служебен защитник с Уведомително писмо № 32531/2018г.
от 20.11.2018г. Определението
на съда е влязло в сила и е произвело законните си последици.
Обжалваното в рамките на настоящето
производство определение е постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК, с
което Л.Т. е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 200
/двеста/ лева - адвокатско възнаграждение за осъществена служебна защита от
адв. Д.Н.– САК по воденото срещу нея наказателно производство. Районният съд е
постановил атакувания акт въз основа на постъпило от Националното бюро за
правна помощ Решение № СФ-644-1382/2019 от 29.01.2019 г., видно от което на служебния
защитник адв. Н. процесната сума е била изплатена.
Със същия съдебен акт Т. е осъдена да
заплати на Националното бюро за правна помощ и сумата от 150 /сто и петдесет/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена служебна защита
от адв. Ю. Б.– САК по воденото досъдебно производство, въз основа на постъпило
от Националното бюро за правна помощ Решение № СФ-2563-5166/2019 от 19.03.2019
г., видно от което процесната сума също е била изплатена.
На основание чл.190, ал.2 от НПК Т. е
осъдена за заплати по сметка на СРС и сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така приетото за установено от
фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е
сезиран, макар депозирано в законоустановения 7-дневен срок, съгласно
разпоредбата на чл.342, ал.1 НПК и в надлежна форма, е подадено от процесуално нелегитимирана
страна, поради което и не следва да бъде разгледано по същество поради
процесуална недопустимост. Съображенията за това са следните:
При проверка на материалите по делото
въззивният състав на съда констатира, че в същото се намира приложена
декларация от осъденото лице Л.С.Т., чрез която в хода на досъдебното
производство същата е изразила недвусмисленото си желание да бъде
представлявана от адв. Д.Н.– САК, в процесуалното качество на служебен
защитник. Именно и поради това обстоятелство, адв. Н. е осъществила функция по
защита на Т. в хода на съдебното производство, в което е било одобрено и
споразумение за решаване на делото.
В производство по реда на чл.306, ал.1,
т.4 от НПК, с атакуваното определение СРС, НО, 10-ти състав, се е произнесъл по
въпроса за разноските в наказателното производство, като се е съобразил с
императивното изискване на чл.189, ал.3 НПК, съгласно което в тежест на
признатия за виновен подсъдим са били присъдени разноските по делото,
включително адвокатските възнаграждения за служебно назначените защитници.
Предвид императивния характер на тази разпоредба, както и воден от
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
4/19.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, първостепенният съд е
осъдил Л.Т. да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от общо
350 лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално
представителство, като е зачетена и доказателствената стойност на приложените
по делото писмени доказателства - основание за извършеното плащане.
Препис от процесното определение осъдената
Т. е получила лично на 06.08.2019г., като същият й е връчен на основание и по
реда на чл.180, ал.2 от НПК, а именно - посредством пълнолетен член на семейството
й, със задължение за предаване на визирания съдебен акт. В качеството си на процесуално
легитимирана да обжалва процесното определение страна, в законоустановения срок
осъдената Т. не се е възползвала от процесуалната възможност да депозира жалба.
Въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че неправилно първостепенния съд е връчил преписи от определение №
180706 от 31.07.2019г. по н.о.х.д. № 20921/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 10 – ти състав, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4, предл.2 от НПК и на служебните защитници, доколкото на първо място на осъдената препис й е
бил връчен лично, а освен това за тях и не съществува правно регламентирана
възможност да обжалват определението, доколкото същото е постановено в полза на
НБПП с оглед разноски, които вече са били изплатени на служебните защитници във
връзка и съобразно обема на осъществената от тяхна страна адвокатска защита.
Отделно от изложеното, настоящият състав
на съда е на мнение, че подобна жалба, каквато в случая е депозирана от адв.Б.–
САК, е недопустима злоупотреба с права, доколкото всяка жалба, подадена от
служебен защитник, е свързана и с нови разноски, които допълнително и
неоправдано обременяват имуществената сфера на осъденото лице, още повече предвид
обстоятелството, че самото то не е волеизявило в тази насока и не е реализирало
правото си да обжалва процесното определение, за която възможност Т. е
уведомена лично. Чрез подаване на настоящата жалба, въззивният съд намира, че
се преследва недопустима цел, а именно – присъждане на допълнителни разноски в
полза на адв.Б., която в случая не е нито служебен защитник на осъдената, което
обстоятелство й е известно, нито е лице с правен интерес и легитимация за
атакуване на визираното определение на СРС, но на която същевременно е
известно, че чрез иницииране на производство пред въззивната инстанция, ще
получи допълнителни разноски от НБПП, които в крайна сметка ще бъдат възложени
на осъденото лице.
При тези съображения въззивният съд
прие, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално недопустима и като
такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба
срещу определение № 180706 от 31.07.2019г. по н.о.х.д. № 20921/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 10 – ти състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.н.ч.д. №
4633/2019 г. по описа на СГС, НО, ХV въззивен състав.
Препис от определението да се изпрати на
НБПП и САК, с оглед преценка за наличие на основания за ангажиране на
дисциплинарна отговорност на адв.Ю.Б.Б.– САК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.