Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1013 от 03.08.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, петнадесети
състав, на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание
в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря Й. Б. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 693 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.И.Г. с ЕГН ********** *** против Решение № 60/02.03.2020 г., постановено по НАХД № 1621/2019 г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0000269/26.08.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО АА) Бургас, с което за нарушение по чл. 96а, ал. 3, предл. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на касатора е наложена глоба в размер на 500,00 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебно решение и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО АА) Бургас редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по жалба на Г.И.Г. против Наказателно постановление № 22-0000269/26.08.2019 г. на Началника на ОО „АА“ Бургас, с което за нарушение по чл. 96а, ал. 3, предл. 1 от ЗАП на лицето е наложена глоба в размер на 500,00 лева. За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от доказателствата по делото безспорно е установено извършеното от лицето административно нарушение.
Решението на Районен съд – Бургас е
правилно
и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
В сезиращата касационна жалба са развити възражения, идентични с тези развити пред първоинстанционния районен съд, а именно, че в случая санкционираното лице е бил само водач на автобуса, като не е боравил с касов апарат и не е издавал касов бон, поради което не знае кога и за какво е било извършено плащането. В този смисъл е обоснован извод, че незнанието на фактическите обстоятелства изключват умисъла на касатора относно твърдяното нарушение.
Настоящият касационен състав не споделя така развитите възражения, доколкото същите изцяло се оборват от събраните по делото доказателства. В хода на административнонаказателното производство, касатора е представил писмено обяснение – част от административнонаказателната преписка. Във въпросното обяснение, Г.И.Г. собственоръчно е записал, че: „От „Елените“ качихме хора – някои хора взехме по ведомост, някои си платиха на място за което беше издаден фискален бон на стойност 5 лв. за маршрут от „Елените“ до Несебър“. Така вписаното обяснение изцяло оборва заявеното възражение, че водача Г. не е бил наясно, че част от пътуващите в управлявания от него автобус път с табела „Случаен превоз“ са заплатили такса за пътуване по редовна автобусна линия по маршрут „Елените“ – Несебър. В този смисъл правилно и обосновано административнонаказващия орган е приел наличието на нарушение на чл. 96а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който водач на моторно превозно средство, който извършва превоз на пътници по автобусна линия под формата на случаен или специализиран превоз или превоз за собствена сметка, се наказва с глоба 500 лв.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд –Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60/02.03.2020 г., постановено
по НАХД № 1621/2019 г. на Районен съд - Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.