Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1812/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
„Банка ДСК”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Московска“19, срещу М.М.М. с ЕИК ********** ***, в
условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 2
от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2
от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 44787 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.11.2017г., ведно със
законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
08.01.2019г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 2726.40 лева, представляваща просрочена договорна лихва съгласно чл.8 от договора за
периода 20.05.2018г. – 08.01.2019г.; сумата от 631.83 лева, представляваща неустойка за забава съгласно чл.18.1. и 18.2. от Общите
условия към договора за периода 21.04.2018г. – 08.01.2019г. и сумата от 120 лева, представляваща такса разходи при изискуем кредит, съгласно чл.8 от Общите
условия, вр. чл.17 от договора и т.5 от Тарифата, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №87/10.01.2019г. по ч.гр.д. №199/2019г.
по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит за текущо
потребление от 15.11.2017г.
банката е предоставила на ответника кредит в размер
на 47000 лева с
краен срок за издължаване 15.11.2027г.,
като всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от кредитополучателя на 15.11.2017г. Уговорена е
възнаградителна лихва с преференциален лихвен процент в размер на 6.15% годишно (6-месечен СОФИБОР и надбавка в размер
на 5.882%) при изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж плюс”, като
при нарушаване на тези условия, кредитополучателя губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава. Условията за ползване на преференция
са кредитополучателят да осигурява по разплащателната си сметка месечни
постъпления от работна заплата не по-малко от 1500 лева, закупуване на платежен
пакет „ДСК Рау +” и закупуване на Групова застраховка „Живот, свързана с банков
кредит”. Уговорената преференциална лихва е прилагана до 20.03.2018г., когато
поради липса на плащания по застраховка „Живот” е отнета отстъпка от 0.3 п.п.
Поради неизпълнение на условието за постъпления от работна заплата, ответникът
е загубил правото си да ползва преференциите изцяло и считано от 20.09.2018г. е
започнало олихвяване на кредита с лихва в размер на 13.345% (лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски депозит). По силата на
чл.18.1 от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня
следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно на чл.18.2 от
Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта. След усвояване на кредита
ответникът е заплатил само първите две погасителни вноски на съответната
падежна дата. Поради допусната забава в плащанията за период повече от 90 дни,
на основание чл. 19.1 от ОУ банката е обявила кредита за предсрочно изискуем,
като е изпратила Уведомление изх.№ 06-20-03637/30.10.2018г., връчено лично
на ответника на 12.11.2018г. На основание чл.8 от ОУ, вр. чл.17 от договора и
т.5 от Тарифата, ответникът дължи такса при изискуем кредит в размер на 120
лева. Поради изпадането в забава на ответника ищецът се е снабдил със Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, която е връчена
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, откъдето произтича правния интерес от съдебно
установяване на вземането.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК
отговор ответникът, чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител, оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва факта на
сключен между страните договор за кредит. Твърди, че липсват доказателства, че
заемната сума е предадена на кредитополучателя в уговорения срок. Оспорва като
недоказан факта, че е налице преустановяване на плащането на застраховка
„Живот” и превеждането на работна заплата и момента, от който е налице
неизпълнение на тези задължения. Поддържа, че задълженията на ответника са
погасявани в срок, поради което не е налице обективната предпоставка за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва твърдяната начална дата на
забавата. По отношение на възнаградителната лихва счита, че не е доказано дали
лихвеният процент е прилаган съобразно посочената в договора формула и
уговорения преференциален лихвен процент, дали е отчетено намаляването на
приложимия пазарен лихвен индекс СОФИБОР и по стойностите на какъв пазарен
индекс е изчисляван променливият лихвен процент след преустановяване изпълнение
на дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на СОФИБОР считано от
01.07.2018г. Оспорва дължимостта на възнаградителна и наказателна лихва след
12.11.2018г. - датата на предсрочната
изискуемост, ако последната се докаже. Претенцията за такса при изискуемост се
оспорва поради липса на просрочие на дълга. Възразява срещу размера на
разноските в заповедното производство.
В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която репликира възраженията на ответника, в това число и твърденията за изправността
му по договора. Поддържа, че отстъпките от стандартния лихвен процент са
предоставени съгласно Условията по кредитна програма „ДСК Престиж плюс”(Приложение 2) –
6.95% по т.1.2.1.,
намалени с допълнителни отстъпки от 0.5 п.п., тъй като ответникът е служител на дружество – бизнес
клиент на банката, чийто служители ползват преференции при кредитиране и 0.3
п.п. поради закупуване на групова застраховка „Живот, свързана с банков
кредит”. Условието за закупуване на застраховка е изпълнено от ответника, за
което е издаден сертификат при застрахователна сума 47000 лева с начало на
застрахователното покритие 15.11.2017г. и месечно дължима застрахователна
премия от 0.037% от застрахователната сума (17.39 лева). Тъй като ответникът не
е заплатил дължимата на 15.01.2018г. вноска по застраховката, същата е
прекратена, в резултат на което е загубил правото си да ползва лихвената
отстъпка от 0.3 п.п. (т.4.1. на стр.6 от Промоционалните условия) и считано от
20.03.2018г. лихвата е увеличена с 0.3%. Поради неизпълнението на условието за
ежемесечен превод на работна заплата по разплащателната сметка и
преустановяване на постъпления за месечна погасителна вноска за два
последователни месеца, съгл. т.8.1.3.3. от Промоционалните условия, ответникът
е загубил правото си да ползва лихвените преференции изцяло и считано от
20.09.2018г. по кредита е прилагана лихвата по стандартни кредити за текущо
потребление – 13.345% (13.45% съгл. Лихвения бюлетин с отчитане на намалението
на СОФИБОР от 0.105%). Освен в посочените случаи лихвеният процент е изменян и
при промяна на 6-месечния СОФИБОР в сроковете и при условията, посочени в ОУ -
два пъти в годината - на 15.01. и 15.07., съгласно котировката на индекса,
обявена два работни дни преди тези дати на интернет страницата на БНБ. Тъй като
по решение на УС на БНБ, считано от 01.07.2018г. е преустановено изчисляването
и публикуването на справочния индекс СОФИБОР, същият е заместен от Референтен
Лихвен Процент, който за Банка ДСК е индикаторът „Среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години”,
също обявяван на интернет страницата на БНБ. Уведомление за замяна на индекса е
публикувано на интернет страницата на банката, като непрекъснато се актуализира
информация за стойностите на РЛП. Тъй като към 01.07.2018г. РЛП има по-висока
стойност от СОФИБОР (0.22%), за да не се ощетяват клиентите, е приложен
изравнителен дисконт от 0.057% и по сключените преди 01.07.2018г. договори
остава основа на договорната лихва от 0.163%, т.е. замяната на приложимия
индекс с друг не се отразява на лихвата по кредита и тя остава непроменена.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който
заявява, че поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията изложени в
отговора. Позовава се на липса на твърдения за датата, на която е преустановено
превеждането на работна заплата и за датата на прекратяване на застраховката,
за да се извърши преценка дали е основателно прилагането на увеличения лихвен
процент. Твърди, че не е изпълнено задължението на кредитодателя по чл.14 от договора и
чл.7.3.2. от ОУ да изготви и представи на кредитополучателя актуализиран
погасителен план и да го уведоми за новия размер на месечната вноска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. От материалите по приобщеното ч.гр.д. №199/2019г. на ВРС, се установява, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е
предявен в хипотезата на чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК в предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и
правен интерес от воденето му за ищеца.
За успешното им провеждане в тежест на
ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване елементите
от фактическия състав на претендираното право, а именно валидно облигационно
задължение по договор за кредит, възникването и надлежното упражняване на
правото на предсрочна изискуемост, наличието на валидно уговорена мораторна и
компенсаторна неустойка, размера на претендираното вземане по отделни пера и
изпълнение на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите.
В разглеждания случай между страните не е налице спор, а
и от събраните по делото доказателства се установява фактът на сключен между страните
договор за кредит за текущо потребление от 15.11.2017г. с краен срок за издължаване 15.11.2027г. за сумата от 47000 лева, платима на 120 месечни вноски, включващи главница и
лихва, с падеж 20-то число на месеца съгласно погасителен план.
Съобразно размера на заемната сума и целта за сключването на договора,
съдът приема, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДП на ЗЗП, поради което по аргумент от чл.7, ал.3 от ГПК съдът дължи
служебно произнасяне за включване в договора на неравноправни клаузи. Същевременно договорът е сключен по време на действие на Закона
за потребителския кредит (Обн. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010г.), поради което попада в приложното му поле. В рамките на
дължимата служебна проверка съдът не констатира при сключване на договора
страните да са се отклонили от императивни разпоредби, уреждащи защитата на
потребителя.
Договорът за потребителски кредит не страда от
пороци, водещи до неговата недействителност и не противоречи изискванията на
чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано
съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената
форма, шрифтът на текста е не по - малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа
дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация
на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на
лихвения процент - 6.15%, годишния процент на разходите – 7.29% и допускания
при изчисляването му, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен
план /разбивка на главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл.11,
ал.1, т.11 до т.26. Погасителният план, както и общите условия са подписани от
ответника, респективно са станали част от договорното съдържание.
Изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита в
размер на 47000 лева
се установява от заключението на вещото лице, видно от което същата е
предоставена по разплащателна сметка на кредитополучателя на 15.11.2017г. С реалното
усвояване на заемна сума ищецът е изпълнил основното си задължение по договора,
а за длъжника е възникнало задължението да я върне в уговорения срок.
По отношение на договорната регламентация на възнаградителната
лихва не се констатират нарушения, водещи до ощетяване на
икономически по-слабата страна в правоотношението.
Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, са уговорени в
чл. 8 от договора и в т. 7.1 от ОУ, според които кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР и
фиксирана преференциална надбавка от 5.882%. Посоченият алгоритъм съответства
на изискването за обективност, тъй като не зависи от волята на кредитора и при
промяна в обстоятелствата лихвата може да се повиши или понижи съобразно
котировката на посочения публично достъпен
индекс. Методиката за промяна на лихвата е подробно и ясно описана в договора,
като до изменение може да се стигне единствено при промяна на 6-месечения
СОФИБОР, при условие, че се изпълняват партньорските условия, при които е
сключен договорът за кредит. В случая единственото изменение на лихвения
процент в резултат от промяна в котировката на СОФИБОР е извършено считано от
21.12.2017г. и е в посока намаление – от 6.15% на 6.045%. Изложеното води до
извод, че посочените клаузи съответстват на изискванията, гарантиращи правата
на потребителите, поради което не са неравноправни.
Процесният
договор за кредит е сключен при преференциални условия на две основания, уговорени
в Приложение №2
– съгласно т.1.1. от Условия по кредитна
програма „ДСК Престиж плюс” и съгласно т.2 от Условия за ползване на лихвена
отстъпка по новоразрешаван кредит. Първата група предпоставки, гарантиращи
преференциален лихвен процент, са кредитополучателят да осигурява по
разплащателната си сметка месечни постъпления от работна заплата и закупуване
на платежен пакет „ДСК Рау +”, а условието за ползване на допълнителна
лихвена отстъпка от 0.3 % е закупуване на Групова застраховка „Живот, свързана с
банков кредит”. Уговорено е в чл. 8 от
договора, че при нарушаване на тези условия, кредитополучателя губи правото си
да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, като максималният размер, който може да достигне,
е променливият лихвен процент, приложим при стандартни потребителски кредити в
размер от 6-месечен СОФИБОР към съответната дата и надбавка, без да е посочен
нейният размер. Независимо от непопълнения реквизит клаузата не се явява
неравноправна, тъй като отпадането на привилегията е в резултат от неизпълнение
на условията за ползването й от страна на кредитополучателя, а увеличаването на
лихвата е ограничено до ставки, приложими за стандартни депозити, при което
длъжникът не се поставя в по-обременително положение спрямо останалите
потребители на банката.
В разглеждания
случай условието за
закупуване на застраховка е изпълнено от ответника, за което е издаден
Сертификат №B0003838242171115 на застраховано лице по Групов
договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит” (л.70) при застрахователна сума 47000 лева с
начало на застрахователното покритие 15.11.2017г. и месечно дължима
застрахователна премия от 0.037% от застрахователната сума. От допуснатата
ССЕ и обясненията на вещото лице в о.с.з. на 13.11.2020г. се установява, че
ответникът не е извършвал плащания на начисляваната застрахователна премия. С оглед изложеното ответникът е загубил
правото си да ползва лихвената отстъпка от 0.3 процентни пунка по т.2 на стр.5
от Приложение №2,
поради което считано от
16.03.2018г. обосновано лихвата е увеличена с 0.3% от 6.045% на 6.345%, видно
от т.6 от ССЕ. От друга страна от експертното заключение се установява, че по
разплащателната сметка на ответника не са постъпвали никакви суми от работна
заплата, откъдето следва, че ответникът е нарушил и условието по т.1.1. от Приложение №2.
Извършени са
единствено погашения на първите седем вноски по погасителен план, като последното
плащане е от 22.08.2018г., с което е погасена седма анюитетна вноска с падеж
20.05.2018г. Към този момент са останали непогасени три месечни вноски с падежи на
20.06.2018г., 20.07.2018г. и 20.08.2018г., видно от изготвената от вещото лице
подробна справка за движението по разплащателната сметка (л.124). Следователно
поради неизпълнение на
условието за ежемесечен превод на работна заплата по разплащателната сметка и
преустановяване на постъпления за месечна погасителна вноска за два
последователни месеца, съгл. т.8.1.3.3. от Условията по кредитна
програма „ДСК Престиж плюс”, ответникът е загубил правото си да ползва лихвените преференции изцяло. По
този начин е проведено пълно доказване на факта, че основанията за ползване на
преференциалните условия са отпаднали, поради което считано от 20.08.2018г. са
налице предпоставките за начисляване на възнаградителна лихва за стандартен
потребителски кредит.
Именно
на това основание лихвеният процент е увеличен от 6.345% на 13.345 % считано от 20.09.2018г. – месецът следващ настъпването на предпоставките за отпадане на
привилегиите (т.6 от допълнената ССЕ). Лихвата за
стандартен потребителски кредит към тази дата е формирана според вещото лице
като посоченият в представения по делото Лихвен бюлетин в сила от 01.11.2017г.,
раздел IV (л.25) размер от 13.45% е намален на 13.345 %, при отчитане на настъпилото
междувременно намаляване на СОФИБОР с 0.105%. Следователно начислената
увеличена ставка съответства на приложимата за стандартен потребителски кредит
на банката към релевантния момент, поради което следва да се приеме, че
изменението на лихвения процент е извършено изцяло в съответствие с
уговореното.
Преустановяването на изчисляването и публикуването на справочния индекс СОФИБОР,
считано от 01.07.2018г., не се е отразило на размера на приложения от банката
лихвен процент по процесния договор, тъй като с представеното
по делото Решение на Комитетът за управление на активите и пасивите на „Банка
ДСК”ЕАД, обективирано в Протокол 50/25.06.2018г. (л.93), същият е заменен с
обявения от лихвената статистика на БНБ „Среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства” и изравнителна надбавка или дисконт с
цел крайната лихва, дължима от клиента, да остане непроменена към датата на
извършване на замяната. По този начин лихвеният процент по стандартни депозити
е обвързан с друг публично известен справочен индекс и е останал непроменен
като абсолютна величина, благодарение на приложения от банката изравнителен
дисконт. Този начин на процедиране напълно кореспондира с принципа за
добросъвестност, още повече, че същият изрично е уговорен в чл.7.2.4. от ОУ,
според който в случай, че избраният лихвен индекс СОФИБОР няма котировка за
повече от един месец, същият ще бъде заменен с друг публично достъпен индекс,
като общият лихвен процент не се променя към момента на замяната.
Изпълнено е и задължението на банката по чл.7.3.1. от ОУ да уведоми
кредитополучателите за промяна на приложимия справочен индекс чрез оповестяване
на интернет страницата й, видно от извършена справка по посочения от вещото
лице интернет адрес. Доказателства за връчване на актуален погасителен план на
ответника действително не са ангажирани, но предвид факта, че кредитът не е
обслужван от 22.08.2018г., обосновано
е да се приеме, че ответникът не се е явявал в поделенията на банката, за да
му бъде предоставен, както е предвидено в чл. 7.3.2. от ОУ. С оглед
безрезултатните опити на ЧСИ и съда за връчване на книжа на ответника по
постоянния му адрес, съвпадащ с посочения от него в договора адрес за
кореспонденция, следва да се приеме, че същият не пребивава на него, поради
което изпращането на погасителен план чрез куриер би се явило безрезултатно.
Налага се изводът, че лихвеният процент е изменян
от банката в съответствие с постигнатите уговорки в две хипотези - съгласно
котировката на справочния индекс СОФИБОР и поради неизпълнение на условията за
ползване на преференции. След като при начисляването на възнаградителната лихва
не се констатират нарушения на договорните условия, не се налага преизчисляването
й съгласно първоначалния погасителен план.
Задълженията по договора се претендират в хипотезата на настъпила
предсрочна изискуемост. Съобразно разрешението дадено в т. 18 от ТР по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Без значение е и датата, на
която кредитът е отнесен като предсрочно изискуем в счетоводството на
кредитора.
В случая уведомлението за
предсрочна изискуемост е връчено чрез ЧСИ лично на ответника на 11.11.2018г., видно от ръкописно изписаното от
него изявление върху документа (л.27). В същото не е определен срок за
изпълнение, а е посочено, че непогасената главница става предсрочно изискуема
считано от датата на получаване на поканата. Следователно това е крайният момент на дължимост
на възнаградителна лихва и такси по договора. Това е така,
защото при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, договорът се изменя в
частта за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на
предсрочната изискуемост отпада занапред действието на погасителния план. Тъй
като уговорената в договора лихва представлява възнаграждение за предоставянето
и ползването на паричната сума, а упражненият избор на кредитора да иска
изпълнение преди първоначално определения срок преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, то уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не
се дължи. По изложените съображения съдът намира претенцията за възнаградителна
лихва за доказана само за периода 20.05.2018г. - 11.11.2018г. (от допуснатото просрочие до
настъпилата предсрочна изискуемост), а за периода
12.11.2018г. – 08.01.2019г. се явява неоснователна.
Изчислен служебно от съда въз основа на данните от експертизата размерът на
възнаградителната лихва за периода 20.05.2018г. - 11.11.2018г.
възлиза на сумата от 1778.40 лева. Същият е формиран на база лихвен процент от 6.345% за периода до
20.09.2018г., а след тази дата – при лихва 13.345
% (т.е. увеличеният лихвен процент е приложен само за две
месечни вноски с падежи 20.09.2018г. и 20.10.2018г.). Стойността е изчислена, като към посочения от вещото
лице размер на лихвите с падеж до 20.10.2019г. - 1431.41 лева (т.9 от
ССЕ на л.121), се прибави лихвата дължима за 19 дни в периода 21.10.2018г. –
11.11.2018г. в размер на 346.99 лева.
По отношение на претенцията за мораторна неустойка съдът намира, че неустоечната
клауза, на която ищецът се позовава, е нищожна, доколкото е уговорена в
противоречие с чл.33 от ЗПК. Цитираната императивна правна норма предвижда
лимит на размера на обезщетението за забава,
съизмерим със законната лихва. Към датата на сключване на договора за
потребителски кредит размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен
процент определен от БНБ към тази дата 0.00% плюс десет пункта. Съгласно клаузите на чл.18.1 и чл.18.2. от Общите условия,
от които ищецът твърди, че произтича вземането за неустойка, същата е
определена в размер на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта или в случая 16.345%
за периода до 20.09.2018г., а след тази дата – 23.345
%. Констатираното противоречие с императивна правна норма, представлява
абсолютно основание за нищожност на неустоечната клауза. Самостоятелно
специално основание за недействителност на клаузата представлява нейната
неравноправност, доколкото същата е уговорена във вреда на кредитополучателя,
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Не може да бъде
споделено поддържаното от ищеца тълкуване на клаузите
на чл.18.1 и чл.18.2. от Общите условия в смисъл, че уговореният в тях размер
на неустойката съвпада със законната лихва, която се дължи ведно с
възнаградителната лихва. Систематичното място на клаузите в раздел
„Отговорности и санкции” и словесното описание на алгоритъма за формиране на
лихвата, сочат на предвидена в клаузите двукомпонентна мораторна неустойка.
Клаузите обективират формула за изчисляване на вземане за обезщетение, съставено
от две събираеми величини, а не уговорка за кумулативно начисляване на две
вземания с различни основания. Коментираните договорни клаузи допускат
кумулативно начисляване на възнаградителна лихва и мораторна неустойка в размер
на възнаградителната лихва, увеличена с 10 пункта, като по този начин се стига
до двукратно оскъпяване на кредита. Предложеното
от ищеца тълкуване на клаузата не може да се приеме за меродавно, тъй като
предвиденото в чл.18.2. от ОУ начисляване на възнаградителна лихва след
предсрочната изискуемост, противоречи на коментираните по-горе последици от
преобразуването на договора след упражнено право по чл.60 от ЗКИ. Редакцията на
посочената клауза е допълнителен аргумент за възприетото от съда тълкуване на
нейното съдържание, доколкото предвижда двукомпонентната лихва да се начислява
и след преустановяване действието на погасителния план. По тези
съображения процесните неустоечни клаузи се явяват неравноправни по смисъла на
чл.143, т.19 от ЗЗП (обн. ДВ. бр.99 от 09.12.2005г.), поради което и
недействителни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, предвид липсата на ангажирани
доказателства да са индивидуално уговорени.
Независимо от горното съдът приема, че нищожната клауза може да бъде конвертирана
чрез заместването й с повелителна норма от
материалното право (чл.33 от ЗПК). Мораторната неустойка не е част от същественото
съдържание на договора за кредит, поради което може да се заключи, че същият би
бил сключен и без недействителната му част (чл.26, ал.4 от ЗЗД) От ангажираните
специални знания се установява, че на практика претендираните неустойки са
начислявани от банката при ставка 10%. Изчислена съобразно
законоустановения размер от 10% неустойката по чл.18.1 и чл.18.2. от Общите
условия съответно върху неплатената паджирала главница и върху предсрочно
изискуемата главница за периода 21.04.2018г. – 08.01.2019г., възлиза на общо 584.68 лева, до който размер претенцията
следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до претендираните 631.83 лева.
Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения претенцията за
сумата от 120.00лв. следва да се квалифицира като компенсаторна неустойка, тъй
като уговарянето й предварително в договора, препращащ към тарифата в определен
размер, цели да обезщети вредите от неизпълнението, изразяващи се в разходите
за извънсъдебно събиране на вземанията. Наименованието на това задължение от
ищеца като такса, вместо неустойка, съставлява опит да се представи същата като
възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл.10а,
ал.1 от Закона за потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по
събирането на просрочено задължение не съставлява
предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която
потребителят да дължи възнаграждение. Основание за присъждане на
разноските по връчване на уведомлението по чл.60 от ЗКИ би било налице при
наведени твърдения и представени доказателства за реалното им заплащане,
каквито в настоящия случай липсват. По
изложените съображения в тази част искът също се явява неоснователен,
поради което подлежи на отхвърляне.
С оглед формирания извод за
частична основателност на исковете следва да се ревизира извършеното от
кредитора прихващане на изпълнението по чл.76, ал.2 от ЗЗД. Формираният извод
за дължимост на главницата, възнаградителната лихва до датата на
предсрочната изискуемост и неустойката за периода на забавата, обуславя общ
размер на дълга от 47000 лева – главница, 2909,90 лева – възнаградителна лихва за
периода 15.11.2017г. - 11.11.2018г.
(4204.88 лв. – 1294.98 лв.)
и 584.68 лева – мораторна неустойка за периода 21.04.2018г. – 08.01.2019г. Общият размер на извършените по процесния договор за
кредит плащания според ССЕ се равнява на 3695.57 лева (2213 лв.+1478.49лв.+ 4.08лв.)
– вж. л.124 от делото. Със същите са погасени вземанията за неустойка и възнаградителна
лихва изцяло и остатъкът от 200.99 лева следва да бъде отнесен за погасяване на
главницата. Налага се изводът, че неплатеният остатък от главницата възлиза на 46799.01
лева. С оглед диспозитивното начало искът с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.430, ал.1 от ТЗ следва да бъде уважен до претендирания размер от 44787 лева,
а в останалата им част исковете следва да бъде отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноски:
Изводът за частична основателност на исковете
поставя въпроса за размера на вземането за разноски в заповедното производство,
които следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска до сумата от 942.16
лева от общо 1015.31 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (965.31
лева) и юрисконсултско възнаграждение (50 лева).
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
исковото производство разноски съразмерно с уважената част от иска и съобразно
представените доказателства за реалното им извършване в размер на 2816.50 лева от общо 3035.23
лева, изразяващи се в заплатена държавна такса
(1035.23 лева), депозит за вещо лице (700 лева), депозит за особен представител
на ответника (1000 лева) и юрисконсултско възнаграждение (300 лева).
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.М.М. с ЕИК ********** ***, дължи на „Банка
ДСК”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Московска“19, сумата от 44787
лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху нея считано
от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 08.01.2019г. до окончателното
погасяване на задължението; за която е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК №87/10.01.2019г. по ч.гр.д. №199/ 2019г. по описа на ВРС, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Московска“19, срещу М.М.М. с ЕИК ********** ***, искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 2
от ГПК, вр. чл.430, ал. 2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 2726.40 лева, представляваща просрочена договорна лихва съгласно чл.8 от Договор за кредит за текущо
потребление от 15.11.2017г. за периода 20.05.2018г. –
08.01.2019г.; сумата от
631.83 лева, представляваща неустойка за забава съгласно
чл.18.1. и 18.2. от Общите условия към договора за периода 21.04.2018г. –
08.01.2019г. и сумата от
120 лева, представляваща такса разходи при изискуем
кредит, съгласно чл.8 от Общите условия, вр. чл.17 от договора и т.5 от
Тарифата, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №87/10.01.2019г. по ч.гр.д. №199/2019г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М.М.М. с ЕИК
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Московска“19, сумата от 942.16 лева, представляваща направени в
заповедното производството по ч.гр.д. №199/2019г. на ВРС
съдебно-деловодни разноски, редуцирани съобразно уважената част от иска,
както и сумата от 2816.50 лева, представляваща сторени в исковото
производство по т.д. №1812/2019г. на ВОС разноски, съразмерно с уважената част
от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: