№ 7903
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110155263 по описа за 2021 година
/ЮЛ/ е предявил срещу ответника /ЮЛ/ обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми след увеличение на иска,
допуснато в съдебно заседание на 12.04.2022г., а именно: за сумата от 244,10 лева -
заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка
/марка/, модел /модел/ с peг. № /рег. №/, настъпили в следствие на ПТП, реализирано на
10.09.2018г. в гр. В., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 24.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 67,68 лева
- мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2018г. до 23.09.2021г.
Ищецът твърди, че на 10.09.2018г. в гр. В., на /адрес/ МПС марка /марка/, модел
/модел/, с peг. № /рег. №/, управлявано от Р. М., при движение в лява лента предприема
маневра „престояване в дясна лента“ без да се съобрази с движещите се по нея МПС-та,
отнема предимство на попътно движещото се в дясна лента МПС марка /марка/, модел
/модел/ с рег. № /рег. №/, управлявано от К. Ч. и реализира удар в него, вследствие на което
настъпва ПТП с материални щети. За произшествието бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП от 10.09.2018г.
Към датата на ПТП, МПС марка /марка/, модел /модел/ с рег. № /рег. №/ имало
валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС в /ЮЛ/, въз основа на полица №
0020130201800244, валидна от 08.04.2018г. до 07.04.2019г.
На 10.09.2018 г. в /ЮЛ/, представител на собственика на МПС марка /марка/, модел
/модел/, с рег. № /рег. №/ подал уведомление за настъпилата щета, с искане за обезщетение
на претърпените вреди, във връзка с което, застрахователят образувал ликвидационна
преписка и завел щета № 0020-130-0422-2018. Бил извършен оглед на увредения автомобил
и съставена опис-техническа експертиза, в който били отразени увредените детайли. С
1
Възлагателно писмо от 12.09.2018 г. ремонтът на увреденото МПС марка /марка/ бил
поверен на автосервиз /ЮЛ/, като застрахователното обезщетение възлизало на 1 956,52
лева. След ремонта ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта, посочената сума,
дължима по Фактура № **********/28.09.2018г. с платежно нареждане с №
653779/22.10.2018г.
Към датата на процесното ПТП, МПС марка /марка/, модел /модел/, с peг. № /рег. №/
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС със /ЮЛ/ по
полица № BG/02/118002342584101. Поради това, с писмо с изх. № АЗ 15- 8329/27.11.2018г. с
регресна покана, /ЮЛ/ поканило ответника доброволно да заплати сумата от 1971,52 лв.,
представляваща изплатеното от /ЮЛ/ застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
в размер на 1956,52 лева, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева. Регресната
покана била връчена на ответното дружество на 28.11.2018г.
С писмо /ЮЛ/ уведомило /ЮЛ/ за извършено едностранно прихващане на
изискуемите и ликвидни вземания по насрещно дължими регресни претенции по щети на
двете застрахователни дружества, с оглед на което вземанията били погасени до размера на
по - малкото. По процесната щета № 0020-130- 0422-2018 от страна на ответника била
одобрената сума за изплащане в размер на 1 727,42 лв. Непогасена останала разлика в
размер на 244,10 лева, която се претендира в настоящото производство.
Ищецът претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /ЮЛ/ е подал отговор на ИМ, в който изрично
сочи, че оспорва единствено размера на претенцията, като счита същата за завишена.
Претендира присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален представител.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
С оглед процесуалното поведение на страните и в частност това на ответника и
изложеното в отговора на ИМ, съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: настъпването на застрахователното събитие на дата 10.09.2018г. в
гр. В., както и участниците в него; виновното и противоправно поведение на водача на
МПС марка /марка/, модел /модел/, с peг. № /рег. №/ - Р. М.; наличието на валидно сключена
застраховка „Каско“ на МПС на лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с peг. № /рег.
№/ в /ЮЛ/ с полица № 0020130201800244/27.02.2018г., валидна от 08.04.2018 г. до
07.04.2019г.; наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица №
BG/02/118002342584101, валидна от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г. между /ЮЛ/ и
собственикът на МПС марка /марка/, модел /модел/, с peг. № /рег. №/, към датата на
процесното ПТП; изплащането на обезщетение в размер на 1 956,52 лв. на /ЮЛ/ от страна
на /ЮЛ/ по щета № 0020-130-0422-2018; получаването от ответника на регресна покана с вх.
№ ОК- 840061/28.11.2018 г., по описа /ЮЛ/; извършено плащане от страна на /ЮЛ/ на сума
2
в размер на 1 727,42 лв. на /ЮЛ/ по щета № 0020- 130-0422-2018.
Горните обстоятелства се установяват и от писмените доказателства, приобщени по
делото и неоспорени от страните, в частност от материалите на приобщената по делото
застрахователна преписка: протокол за ПТП; застрахователна полица № 0020130201800244
за имуществено застраховане „Каско” и Общи условия към нея; уведомление за щета;
СМУПС и талон към него, свидетелство за регистрация на МПС част 2; опис – техническа
експертиза по щета 0020130-0422/2018г, ведно със снимков материал към нея; възлагателно
писмо до Автосервиз „Ауто Експрес БГ” гр. В.; предавателно-приемателен протокол;
фактура № ********** от 28.09.2018г.; доклад по щета; платежно нареждане от 22.10.2018г.;
справка от Гаранционен фонд; писмо до /ЮЛ/ с вх. № ОК-840061 от 28.11.2018г.;
уведомление за прихващане на насрещно дължими задължения, ведно с Приложение № 1 и
Приложение № 2, платежно нареждане № 2522839 от 08.04.2019г.
Всъщност единственият спорен въпрос по делото е размера на претендираните щети,
доколкото ответникът поддържа становище за тяхната прекомерност.
Позовавайки се на заключението на авто-техническата експертиза, съдът прие, че
размерът на щетите по средна пазарна стойност са в общ размер на 1956,52 лева, както и 15
лева за ликвидация на преписката.
Съдът кредитира изцяло заключението на АТЕ, което не се оспорва от страните, като
съобрази също така, че вещото лице е отговорило пълно и обективно на поставените
въпроси.
Съгласно заключението: Стойността на ремонта на МПС по средни пазарни цени с
ДДС е 1956,52 лева. Стойността на ремонта на автомобила по фактура е 1956,52 лева,
признат от застрахователното дружество – ищец; автомобилът е на 10 години и месец към
датата на ПТП от пускането в експлоатация.
Съгласно заключението на АТЕ механизмът на ПТП е следния: на участък от пътя с
двупосочно движение с по 2 ленти за движение в едно направление в светлата част на
денонощието водачът на лек автомобил /марка, модел/ извършва маневра преустрояване от
лява в дясна лента за движение и удря движещият се отдясно попътно лек автомобил /марка,
модел/ в лява странична част. Този механизъм не се оспорва и от страните.
Вещото лице сочи, че описаните части при ищеца, са в зоната на удара: лява
странична част и са повредени в причинно-следствена връзка от процесното ПТП.
Съгласно заключението – стойността на ремонта на автомобила по фактура е 1956,52
лева, ликвидационните разходи са 15 лева. Възстановеното обезщетение от ищеца е 1727,42
лева, като разликата е 244,10 лева. Същият резултат вещо лице сочи и при изчисление на
обезщетението при средни пазарни цени.
На въпросите на ответника вещото лице дава следните отговори:
Трудът е 1 ч/ч = 18 лева, който е нормален среднопазарен труд към 2018г. Стойността
на труда не зависи от годината на производство на автомобила, а от техническото състояние
и повредите, като в процесния автомобил имаме изчукване на врати леви и принадлежащите
3
към тях: праг, колонка от които зависи уплътняването на вратите за да не пропускат прах,
вода и при движение да не пропускат допълнително шум в купето. Също така боята металик
при 10 години експлоатация овехтява и трудно се докладва цвета на вратите с останалите
части на купето, които не се пребоядисват. Вещото лице уточнява, че няма нови част в
процесния ремонт.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието му отпреди деликта.
В конкретния случай съгласно заключението на АТЕ - действителният размер на
щетите, изчислен на база средни пазарни цени към датата на ПТП – е 1956,52 лева и
ликвидационни разходи са 15 лева. Възстановеното обезщетение от ищеца е 1727,42 лева,
като разликата е 244,10 лева.
С оглед на това, искът на ищеца за присъждане на обезщетение се явява основателен,
доколкото от доказателствата по делото се установява, че от така направените разходи за
заплащане на обезщетение и ликвидация на преписката, ответникът е възстановил 1827,42
лева, т.е. невъзстановена е останала разликата от 244,10 лева.
С оглед на изложеното искът по чл. 411 КЗ следва да бъде уважен изцяло, а именно
за сумата от 244,10 лева - заплатено обезщетение за възстановяване на вредите на процесния
автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед крайния изход на основния иск по чл. 411 КЗ, който беше уважен изцяло,
основателен се явява и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но не в пълен размер.
В конкретния случай ищецът претендира мораторна лихва върху главницата от
244,10 лева, дължима за периода от 31.12.2018г. /дата, следваща изтичане на срока по чл.
412,, ал. 3 КЗ – 30 дни от представяне на всички доказателства/ до 23.09.2021г. размерът на
претендираната лихва е 67,68 лева.
Видно от регресната покана от ищеца, изпратена до ответника, последният е
входирал същата на 28.11.2018г., като считано от този ден за него е започнал да тече срокът
4
по чл. 412, ал. 3 КЗ. С оглед на това, претенцията за мораторна лихва се явява основателно,
но не в пълен размер, като мотивите за това са следните:
Мораторната лихва за забава за периода от 31.12.2018г. до 23.09.2021г., съдът
изчисли, използвайки лихвен калкулатор, като изключи периода на извънредното
положение, а именно от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., през който период съгласно чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците – лихви за забава
върху суми, дължими от частноправни субекти, не се начисляват.
Тази лихва съдът изчисли в общ размер на 62,92 лева.
С оглед на това искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от 62,92
лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 67,68 лева или за сумата от 4,76
лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Разноските, които се следват на ищеца са следните: 50,00 лева – ДТ; 360 лева /с ДДС/
– адвокатско възнаграждение и 150 лева – депозит за вещо лице. Общите разходи възлизат
на 560 лева.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно, като съдът ще обърне внимание, че същото е в
минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Що се отнася до обстоятелството, че ищецът е внесъл по голяма ДТ от дължимата по
настоящото дело, а именно същият е внесъл общо ДТ в размер на 100 лева, от които
дължими за разглеждане на иска са само 50 лева, този състав е на мнение, че именно
последната сума следва да бъде взета предвид при преценка дължимите от ответника на
ищеца разноски, тъй като това е реално дължимата сума за ДТ. Надвнесената над този
размер ДТ от ищеца, а именно сумата от 50,00 лева може да бъде възстановена на ищеца при
поискване, но тази надвнесена сума не следва да бъде възлагана в тежест на ответника, като
недължима.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 551,45 лева съобразно уважената част на исковете.
Ответникът доказва разноски в размер на 150 лева – депозит за вещо лице.
С оглед факта, че ответникът е представляван в производството от юрисконсулт, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер / с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски на ответника са в размер на 250 лева.
От тях, ищецът следва да му заплати сумата от 3,82 лева съобразно отхвърлената част
на исковете.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да
заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ на основание
чл. 411 КЗ сумата 244,10 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
отстраняване на вреди по лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с peг. № /рег. №/,
настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 10.09.2018г. в гр. В., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 24.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ С ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да
заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 62,92 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от
31.12.2018г. до 23.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 67,68 лева, или за сумата от 4,76 лева.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ С ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да
заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 551,45 лева – разноски по делото, сторени в производството
пред СРС.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ да
заплати на /ЮЛ/ С ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: /адрес/ на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3,82 лева – разноски по делото, сторени в производството пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6