НОХД № 229/2015 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.С.Г.М. ***
за престъпление по чл.129 ал.1 от НК за това,че на 15.05.2015 г. в село ***, обл.
Пазарджик,е причинил средна телесна повреда на С.Л.Ч. на 80 години,представляваща счупване на
дясна бедрена кост,довело до трайно затрудняване движението на десен долен
крайник.
В съдебно заседание представителят на РП-Панагюрище
поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият
се явява лично в
съдебно заседание,като не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението.
Против подсъдимия е
предявен граждански иск от С.Л.Ч. за сумата от 15 000
лева,представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от
датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Гражданския иск се
прие за съвместно разглеждане в наказателния процес,като С.Ч. бе конституирана като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при
спазване разпоредбата на чл.301 ал. 1 от НПК и прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият С.М. и
пострадалата свидетелка С.Ч. *** и били съседи.
Към м. май 2015 г.
свид. Ч. била на 80 г., а подс. С.М. бил на 51 г.
На 15.05.2015 г.
около 10.00 ч., свид. Ч. отишла на гости у дъщеря си,която също живеела в с. ***.Там
тя престояла до обяд,след което си тръгнала.По пътя за дома си, свидетелката Ч.
срещнала своя добра позната – М.К. (понастоящем покойница).Свид.Ч. и К. се
заговорили.Изведнъж към тях се приближил подс. М., който попитал М.К. дали ще му даде кучето си,за да го гледа.К. му
отговорила,че няма да му даде кучето си,тъй като вече го била обещала на друг
човек.Тогава подсъдимият се обърнал към свид. Ч.,като с укорителен тон я
попитал дали си спомня,че преди време й бил продал цяла каруца с люцерна за 5
лв.,а тя след това му продала куче за 25
лв. Тогава свид. Ч. казала на подсъдимия да престане да се занимава с
кучета.Това ядосало подсъдимия,който приближил свид. Ч.,хванал я за гушата с двете
си ръце и я стиснал силно.М.К. се опитала да помогне на свид. Ч.,като с дланта
си ударила подсъдимия по едната ръка.Тогава подсъдимият свалил ръцете си от
гушата на свид.Ч.,след което я блъснал в гърдите с дясната си ръка.В резултат
на това свид.Ч. политнала назад и паднала на дясната си страна върху купчина с
павета, намираща се на уличната настилка.След падането свид. Ч. усетила силна
болка в десния си крак.М.К. и свид.К., която станала пряк очевидец на конфликта
се опитали да помогнат на свид. Ч. да се изправи, но тя не можела да стъпи на
краката си.Тогава те се обадили на кмета на селото,който пристигнал на
място.Последният извикал екип на ФСМП гр. Панагюрище,който пристигнал на място
и откарал пострадалата свидетелка в спешно отделение при „МБАЛ Пазарджик“ АД,където
била прегледана, изследвана,консултирана,диагностирана и приета за лечение в
ортопедотравматолигично отделение при същото здравно заведение.На пострадалата
свидетелка Ч. била поставена диагноза пертрохантерно счупване,закрито на десния
крак.На следващия ден, свид. Ч. била оперирана, като й било извършено открито
наместване на счупването на дясната бедрена кост с вътрешна фиксация.На
21.05.2015 г., свид.Ч. била изписана от болничното заведение, за да продължи
лечението при домашни условия.
Видно
от заключението на изготвената по делото СМЕ /лист 18-22 в ДП/,което съдът цени
като обективно и неоспорено от страните, на пострадалата С.Ч. е било причинено закрито
пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост,довело до трайно затрудняване
на движенията на десния долен крайник. Вещото лице е пояснило,че оздравителният
и възстановителен процес е с продължителност от около 8-10 месеца.
Видно
от заключението на изготвената по делото СПЕ /лист 30-36 в ДП/,което съдът цени
като обективно и неоспорено от страните, подс. С.М. страда от смесено
личностово разтройство.Подсъдимият не се води на диспансерен отчет.Вещото лице
е категорично,че психическото състояние на подс.М. му е позволявало да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си към момента на
извършване на деянието и към настоящия момент.Състоянието на подсъдимия му
позволява да участва във всички фази на наказателното производство и да дава
достоверни обяснения за фактите и обстоятелствата от значение за делото.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на пострадалата св.С.Ч.,показанията
на свид.М.К.,на свид.Д.А.,събрани непосредствено в съдебно заседание,както и от
показанията на М.К.,дадени пред разследващ полицай,прочетени и приобщени към
доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 5 във връзка с
ал. 1, т. 4, предл. второ от НПК,от заключението на съдебно медицинската и
съдебно психиатричната експертиза, както и от писмените доказателства, приети
по делото,частично от обясненията на подсъдимия.
Преки очевидци на
извършеното спрямо свид. Ч. престъпно посегателство, освен самата пострадала,са
били и свид. К. и свид.А.,а така също и покойната към момента М.К.,чиито
показания,както беше посочено,бяха приобщени към доказателствения материал по
надлежния ред.
Съдът кредитира
изцяло събраните гласни доказателства, посочени горе,т.к. по основните
факти,включени в предмета на доказване те са непротиворечиви,хронологично точни
и взаимно допълващи се,като се подкрепят изцяло и от заключението на СМЕ. Свидетелите
са категорични,че падането на пострадалата Ч. върху купчината павета е било в
резултат на активен удар от страна на подсъдимия с дясната му ръка в областта
на гърдите й.Свидетелите К. и А. са абсолютно незаинтересовани и те няма как да
уличават подсъдимия и да му преписват престъпление,което обективно не е
извършил.
Съдът не дава вяра
на обясненията на подсъдимия в частта,в която твърди,че свид. Ч. непредизвикано
от него била загубила равновесие,започнала да ходи назад и залитайки, паднала
от собствен ръст,след като той свалил лявата си ръка от шията й,без да я блъска
или бута. Тази част от обясненията на подсъдимия беше категорично опровергана
от показанията на останалите свидетели,които установиха,че падането на
пострадалата е станало непосредствено и в резултат на активен тласък на
подсъдимия с дясната му ръка в гърдите на пострадалата.Не убягна от вниманието
на съда и начинът,по който подсъдимият формулира въпроса си към свидетелката К.,а
именно:“Не дойде ли,след като я бях бутнал?“ (има предвид свид.Ч.–бележката
моя)-вж. протокола от съдебно заседание на 23.11.2015 г.-стр. 7.Така зададения
въпрос към свид.К. от страна на подс.М. съдържа признание по главния
факт,включен в предмета на доказване,а именно авторството на извършеното
престъпно посегателство.
Съдът не намира за нужно да обсъжда детайлно показанията
на свид. Д К.-дъщеря на пострадалата свид.С.Ч.,т.к. тя не е пряк очевидец на
извършеното престъпно деяние, а пресъздава факти след инкриминираната дата.Тази
свидетелка установи страданията на пострадалата свидетелка Ч.,които окачестви
като «жестоки,съпроводени с много болки и страдания». Свидетелката установи, че
лечението било скъпоструващо,а оздравителния процес – дълъг и в този смисъл
даде показания,имащи единствено отношение към предявения и приет за съвместно
разглеждане в процеса граждански иск.
При така установената фактическа
обстановка подс.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129 ал.1 от НК,тъй като на 15.05.2015 г. в село ***, обл. Пазарджик,е причинил средна телесна повреда на С.Л.Ч.
на 80 години,представляваща счупване на дясна бедрена кост,довело до трайно
затрудняване движението на десен долен крайник.
Обществената опасност на деянието е завишена с оглед причиненото конкретно увреждание по време, място и начин – в светлата част на
денонощието и с демонстрирано чувство за безнаказаност,посредством нападение над
значително по-стара от дееца 80-годишна жена.
Подсъдимият е личност
с невисока степен на обществена опасност.Видно е
от справката за съдимост, подсъдимият е бил осъждан за същото по вид
престъпление с присъда на Районен съд Панагюрище, постановена по НОХД №
220/2005 г.,влязла в сила на 21.02.2006 г. на една година лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от три години. Правилата
за реабилитация сочат, че за това осъждане на подсъдимия е настъпила
реабилитация по право през месец февруари 2009г.,т.е. следва да се счита за
неосъждан. Характеристичните данни за подсъдимия са балансирани,т.к. според приетата
характеристична справка съселяните му имат противоречиво мнение за
него.Подсъдимият е охарактеризиран като контактна личност,занимаващ се с
обществено полезен труд.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в личността на дееца,в ниското му правосъзнание и култура,в незачитането на
телесната неприкосновеност на личността,както и очевидно в липсата на изградени
навици за самоконтрол при решаване на конкретно възникнали конфликтни ситуации.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство
съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия,предвид настъпилата реабилитация
за миналото му осъждане към инкриминираната дата. Отегчаващо обстоятелство е възрастта на жертвата на
престъплението, която поради своята старост е практически лишена от
възможността да окаже адекватна защита.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства съобразно
относителната им тежест,съдът даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и счете, че за постигане целите
на наказанието подсъдимият М. следва да бъде осъден на една година и четири
месеца лишаване от свобода.
С оглед данните за
личността на подсъдимия и най–вече „изчистеното“ му съдебно минало, предвид
настъпилата реабилитация по право,съдът прецени, че за неговото поправяне и
превъзпитаване не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание,
поради което и на основание чл. 66 ал. 1 от НК,
отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години и четири
месеца,чиято продължителност също бе определена и съобразена със степента на
обществена опасност на конкретно извършеното деяние и с личността на дееца.
Съобразявайки
цялостната престъпна деятелност на
подсъдимия в конкретния казус и данните за неговата личност съдът намери,че за постигане на по-осезателен
ефект по посока формиране на нова
ценностна система на дееца и привързването му към общественополезния начин на
живот,ще следа да упражни правомощието си по чл.67 ал.3 от НК. По тези
съображения съдът постанови в рамките на
изпитателния срок подс.М. да изтърпи пробационната мярка по чл.42а ал.2, т.2 от НК, а именно задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година.
От престъплението
св.С.Ч. е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, за които
подсъдимият дължи обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.
При определяне
размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на
изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като взе
предвид възрастта на пострадалата, естеството на причиненото съставомерно
телесно увреждане, продължителността на оздравителния период,като се отчетоха
свързаните с него болки и затруднения за пострадалата в
чисто битов аспект, съдът намери предявеният граждански
иск за доказан по основание, с оглед на което осъди подс.С.М. да заплати на гражданската ищца
сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания
размер от 15000 лева съдът отхвърли предявения гр.иск като неоснователен.
За да определи този
размер на обезщетението, съдът не взе предвид показанията на свид.Д К. в частта,в
която установи,че проведеното лечение било скъпоструващо,т.к. претенции за имуществени
вреди,каквито представляват разходите за лекарства и плащането за извършената
оперативна интервенция,не бяха предявени.Размерът на определеното обезщетение е
само за неимуществени вреди – болки и страдания,в каквато насока бе предявения
и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189 ал.3 от НПК подс.С.М. беше осъден да
заплати на гражданската ищца и частна
обвинителка в процеса С.Ч. сторените от нея разноски в размер на 500 лв. –
платен адвокатски хонорар, в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
Пазарджик сторените по делото разноски в
размер на 200 лв., за експертизи в досъдебната фаза, а по сметка на Районен съд
Панагюрище да заплати 4 % държавна такса върху размера на уважения
граждански иск, т.е. сумата от 80 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :