№ 75
гр. Пазарджик, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220201777 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. П., ЕГН **********, от гр.Велинград,
чрез адв. Ч. Ч. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0340-
000900/26.09.2023г. на началник група в РУ-Септември към ОДМВР-
Пазарджик, с което на жалбоподателката са наложени по :
т.1. чл.179 ал.2 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.
т.2. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. , лишаване от
право да управлява МПС за 4 месеца
т.3. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.
С жалбата се заявява процесуално-правна и материално-правна
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа
жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. Представя писмено становище (л.31) с претенции
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение след потвърждаване на
1
НП.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 20.07.23г. жалбоподателката поела управлението на собствения си лек
автомобил с ДКН СВ 4241 НХ в с. Симеоновец, ул. „ 28-ма“. При
паркирането му в неоградено дворно място блъснала паркиран вече там лек
автомобил м. Мерцедес с рег.№ *****. След това предприела движение на
заден ход и блъснала управлявания от нея автомобил в паркирания на улицата
друг л.а.- м. Ауди с рег. № *******, до който се намирали неговия собственик
ч неустановен по име) и племенника му св. М. Б., комуто автомобила бил
предоставен за управление. Двамата мъже изразили негодуванието си към
действията на жалбоподателката, която след като видяла ударения автомобил
, се качила в своя и потеглила с висока скорост по улицата, където за трети
път се блъснала – в бетонен кол на отсрещната ограда, след което
продължила .
Собственикът на л.а. „Мерцедес“ подал сигнал и на място пристигал
автопатрул, в състава на който били свидетелите А. и Н. . Те изслушали
чакащите ги М. Б. и вуйчо му , които предоставили и писмено данни за
регистрационния номер на управлявания от жалбоподателката автомобил,
както и за действията й по трите ПТП-ия( л.9, 10) .
Полицейските служители установили личните данни на
жалбоподателката и неин телефонен номер, но в последвалия разговор тя
отказала да се върне на мястото на произшествията, обяснявайки че се
страхува от саморазправа .
Така въз основа на данните от свидетелите и на 23.07.23г. св. А. съставил
против жалбоподателката процесния АУАН за три нарушения : 1. чл.20 ал
2 от ЗДвП; 2. чл.123 ал. 1 т.2 б.Б от ЗДвП и чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и с връчен препис.
Въз основана акта е издадено процесното НП.
Правилно последното и актът ,въз основа на който е издадено, се атакува
с доводи за процесуална порочност по т.1 и по т.2. Основателно се претендира
драстично несъответствие между описанието на нарушенията по т.1 и по т.2
от акта и НП и възприетата им правна квалификация.
Нарушението по т.1 е квалифицирано като такова по чл. 20, ал.2 от
ЗДВП , която норма въвежда режим на избор на скоростта на движение
съобразно нелимититивно изброените фактори. от описанието в двата
административни акта става ясно, че с действията си жалбоподателката е
причинила три поредни пътно-транспортни произшествия, които са приети
като едно нарушение – такова по чл. 20, ал.2 от ЗДвП- „ несъобразена с
пътната настилка – черен път- скорост“. Нито едно от
действията/бездействията на водача, които са посочени като причина за
настъпване на трите ПТП-ия не може да се приеме като съответно на
възприетата правна квалификация – по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Първото е удар в лек автомобил, до която тя искала да паркира в
2
неоградено дворно място. Не са изложени никакви обстоятелства по този
удар, вкл. с коя част автомобилът, управляван от жалбоподателката е ударил
паркирания в незаграденото дворно място. В акта и в НП относно първото
ПТП е посочен само факта на настъпването му , но не и каквито и да е
обстоятелства за начина на настъпване на произшествието, които била
позволили да се открият причините в действията или бездействията на
водачката, причинила произшествието. Ясно е, че удареният автомобил е бил
паркиран, а липсата на други обстоятелства въобще не обосновават
нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Описани са обстоятелства в акта и в НП , според които след първия удар
в паркирано в дворното място ППС, жалбоподателката предприела
управление на заден ход, при което ударила друг, паркиран на улицата
автомобил м. „Мерцедес“ . Съвсем очевидно е, че този втори удар в друго
МПС е резултат от неизпълнение не на правилото по чл. 20, ал.2 от ЗДвП (
каквато квалификация е възприета и за трите ПТП). При движение на заден
ход важат правилата по чл. 40 ЗДвП, която норма е специална спрямо общата
на чл. 20, ал.2. Нарушение по чл. 40 ЗДвП обаче не е вменявано.
Относно третия удар, за който се сочи, че настъпил при потегляне на
жалбоподателката след втория и в бетоновия кол на оградата – и тези
обстоятелства не могат да се свържат с погрешен избор на скоростта ,
резултат от несъобразяване на пътната настилка – черен път.
На следващо място и както вече се посочи - всички обстоятелства по
настъпване на трите пътно-транспортни произшествия са приети като само
едно нарушение – на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Тоест описани са три нарушения, а
е посочена само една виновно нарушена норма, която при това не е съответна
на нито едно от тях. Не само е засегнато правото на защита и Съдът е в пълна
невъзможност да осъществи цялостен контрол за законосъобразност, защото
въобще не става ясна волята на наказващия орган колко и какви нарушения
вменява.
Все в тази връзка, доколкото се касае до три отделни произшествия,
макар и настъпили непосредствено едно след друго, било е необходимо да се
изолира и отчете причината за настъпване на всеки от тях . А тя е различа,
тъй като и в трите случая има различно движение на МПС – паркиране,
движение на заден ход и движение с отклонение от оста на движение по пътя
и неправомерно напускане .
Така, че налице е съществено процесуално нарушение не само ,защото
действията или бездействията на жалбоподателката по настъпване на трите
инцидента са получили една (а не отделни) правна квалификация, но и защото
нито един от инцидентите не е описан така, че да се приеме, че е съответен на
посочената като неизпълнено правило на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Съществено процесуално нарушение е налице и по отношение на
описанието на нарушението по т.2 от акта и НП. Става ясно, че след
последния от трите, настъпили едно след друго, произшествия,
жалбоподателката е напуснала местопроизшествието. В описанието въобще
не се сочи какви точно вреди са настъпили – има ли пострадали хора или
3
са настъпили само имуществени вреди, което е решаващо за задълженията на
водача като участник в ПТП, предвид разграничението по чл. 123, ал.1, т.3 и
т.2 от ЗДвП. Предвид описаните удари по два автомобила и оградата – касае
се само до имуществени вреди, но те са определящи за една от трите
възможни хипотези по чл. 123, ал.1 т.3 от ЗДвП ( т.1, т.2 или т.3 ) .
Нарушението обаче според контролния и наказващия орган е на чл.
123, ал.1т.2б.“Б“ ЗДвП. Тази норма обаче има изискване само към участници
в ПТП, при които има пострадали хора, каквито твърдения в акта и в НП
няма. Разпоредбата по т.2 установява три отделни изисквания ( по трите
точки – б“а“, б.„б“ и б. „в“ ) като предписва различни задължения във всяка
хипотези, но всяка от тях касае само тези ПТП, при които има пострадали
хора. От една страна в процесния случай няма твърдения в акта и в НП за
пострадали хора, а по същество този факт не е и спорен. Описанието на
нарушението в акта и в постановлението страда от съществен дефицит на
обстоятелства, тъй като въобще не съдържа факта има ли или не пострадали
хора или причинени имуществени вреди. А вида на вредите предпоставя
различните изисквания към участниците в произшествието. Ето защо
съществен елемент от състава на нарушение от този вид е именно това
обстоятелство - дали има пострадали или причинени материални щети и това
следва да се съдържа при описание на нарушението по т.2 .
При даденото такова в процесния акт и НП въобще на става ясно от къде
и защо е прието, че жалбоподателката има задължение да не напуска
местопроизшествието и да изчака органите на МВР, тъй се сочи само факта
на настъпване на произшествието. При настъпване на такова обаче има и
хипотези, в които не изискват въобще да се сигнализира МВР , още по-малко
- да се изчаква пристигане на негов представител, нпр. чл. 123, т.3б.“Б“ .
Така, както е описано процесното нарушение по т.2 в двата акта, въобще
не може да се отнесе към нито една от хипотезите на чл. 123 от ЗДвП, всяка
от които касае ПТП и предвижда задължение на участник в него. Наред с това
- дадената правна квалификация чрез посочване на цифровия израз на
нарушената правна норма е по чл. 123, ал.1 т.2 б.“Б“ ЗДвП , която се отнася
до случаи, в които има пострадали хора , а такива от процесното ПТП - няма.
Така от една страна описанието на нарушението е съвсем неясно , тъй
като е такова, че не се отнася до нито едно нарушение по чл. 123 , а
посоченото цифрово такова не съответства на безспорните данни по делото.
Както се коментира и горе относно нарушението по т.1 - не само правото
на защита на нарушителя е засегнато, но и Съдът не може да разбере какво е
административно-наказателното обвинение - за какво нарушение.Така, нито
нарушителят може да гради и организира своята защита против неясното
обвинение по т.2, нито Съдът може да го провери.
Процесуално изправни са акта и НП само относно нарушението по т.3.
спазени са били нормативно-установените процедури за съставяне,
предявяване и връчване на актовете, като тяхното съдържание е съответно на
чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а издалите ги органи са териториално и
материално компетентни, предвид представената упълномощителна заповед.
4
По същество обаче не е доказано, че към момента на извършване на
описаните нарушения по т.1 и т.2 водачът е бил без СУМПС .Както посочи
самият актосъставител той не извършил проверка на жалбоподатгелката не
само непосредствено след причинените от нея произшествия, но и и до края
на същия ден. Съставил е акта по обясненията , вкл. и писмени на св. Б. и
другия очевидец, като съставянето на акта е три дни след произшествията.
Така напълно недоказан е факта дали към датата на управление, когато са
причинени трите произшествия , водачът е носил контролен талон към
СУМПС. Въобще проверка на водача този ден – деня на нарушението не е
извършена и обективно няма как да е бил проверен този факт.
Горното води до извод за пълня отмяна на НП, което прави
неоснователна претенцията за присъждане на юрисконсултксо
възнаграждение . Разноски от жалбоподателката не се претендират ( виж
позицията на защитника по същество. ).
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0340-000900/26.09.2023г. на началник група в РУ-
Септември към ОДМВР-Пазарджик, с което И. А. П., ЕГН **********, от
гр.Велинград, са наложени по :
т.1. чл.179 ал.2 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.
т.2. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. , лишаване от
право да управлява МПС за 4 месеца
т.3. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5