РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Пловдив, 23 януари 2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1201 по описа за 2017
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1.
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано
е по жалба на Н.Т.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, против Ревизионен акт (РА) №
Р-16001616005525-091-001/08.02.2017 г., издаден от А.А.Д. на длъжност Началник
сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и Д.Л.Р. на длъжност главен инспектор по
приходите, ръководител ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 183/03.04.2017 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (“ОДОП”)
гр. Пловдив, в частта, относно допълнително
определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 6 465,00 лв., ведно със законните
лихви в размер на 1 825,36 лв., както и допълнително установени задължения
за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) на самоосигуряващо се лице, както
следва: вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 1 581,42 лв., ведно със
законните лихви в размер на 446,51 лв.; вноски за ЗО за 2013 г. в размер на
988,39 лв., ведно със законните лихви в размер на 279,07 лв., както и вноски за
ДЗПО – УПФ за 2013 г. в размер на 617,74 лв., ведно със законните лихви в
размер на 174,39 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като
жалбоподателят най-общо счита, че началното салдо към 01.01.2013 г. е
неправилно определено, което е довело и до неправилно определяне на
задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и за задължения за ЗОВ за отчетната
2013 г. В тази връзка се иска отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ.
За допустимостта :
4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил. Така постановеният, от Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ.
За фактите :
5. Настоящата ревизия се явява повторна и е извършена
във връзка с Решение № 525/03.08.2016 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, с което РА № Р -
160016150008941-091-001/19.05.2016 г. на ТД на НАП гр. Пловдив, в частта относно
данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. е потвърден, а в частта относно допълнително
установените задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице за 2009 г. и 2013 г.
и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. е отменен. На основание на основание
чл. 155, ал. 4 от ДОПК, преписката е върната на териториалната дирекция за
извършване на нова ревизия, но само за 2013 г. (с обхват данък по чл. 48
от ЗДДФЛ и задължения за ЗОВ). Цитираният РА, ведно с
посоченото решение на Директора на Дирекция ”ОДОП” гр. Пловдив, са приобщени
към доказателствения материал по делото.
6. Със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001616005525-020-001/10.08.2016 г., е сложено начало на повторната ревизия на
жалбоподателя за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., с обхват Данък върху
доходите на физически лица (свободни професии, граждански договори и др.) и
задължения за ЗОВ, както следва: вноски за ДОО, вноски за ЗО за самоосигуряващи
се лица и вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица. Определен е краен срок
за приключването на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на
посочената заповед (17.08.2016 г.). Последвало е издаването на Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001616005525-020-002/16.11.2016 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001616005525-020-003/16.12.2016
г., с които срокът на ревизията е удължен до 17.01.2017
г.
Цитираните
заповеди са издадени от А.Д.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП -
Пловдив.
7. В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001616005525-092-001/20.01.2017 г.
Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА.
8. Този резултат е обжалван от ревизираното лице, като
с Решение № 183/03.04.2017 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ
на НАП потвърждава процесния ревизионен акт, в обжалваната пред настоящата
инстанция част.
9. С оглед делегирането на
правомощия по реда на чл.112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото са представени Заповед
№ РД-09-456/04.04.2016 г., Заповед № РД-09-738/09.06.2016 г., Заповед № РД-09-1400/04.10.2016
г., Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1
и т. 4 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
10. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят
е собственик на 50 % от капитала на “И.г.5“ ЕООД с Булстат ***за периода от
29.05.2008 г. до 26.06.2012 г., а от 26.06.2012 г. до 18.05.2015 г.
притежава 100 % от капитала. Установено е още, че К. е съдружник в “Т.Г.“ ООД с
Булстат ***и притежава 50 % от капитала на дружеството за периода от 01.01.2009
г. до 12.11.2013 г., когато прехвърля своите
50 дяла на Т. Т.К., а от 29.05.2014 г. е едноличен собственик на
капитала на “И.Ф.5“ ЕООД.
Констатирано е, че Н.К. е подал
годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 1600И000190185/30.04.2014
г. За периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. са декларирани доходи от
трудови и приравнени на тях правоотношения в приложение 1 по ГДД: от “Т.Г.“ ООД
– 9 969,69 лв. и годишна данъчна основа по чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ - 8 666,00
лв.; от “И.г.5“ ООД – 3 980,00 лв. и годишна данъчна основа по чл. 25,
ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2 953,16 лв.
Общо за годината са декларирани
следните данни:
Годишна данъчна основа по чл. 25 от ЗДДФЛ - 11 619,16 лв.;
Авансово удържан/внесен през
годината данък за доходи от трудови правоотношения – 1161,88 лв.;
Годишна данъчна основа за доходи от
трудови правоотношения - 11 619,16 лв.
Годишна данъчна основа за доходи от
друга стопанска дейност - 0,00 лв.;
Годишна данъчна основа за доходи от
наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество -
0,00 лв.;
Годишна данъчна основа за доходи от
други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ – 0,00 лв.;
Сума на годишните данъчни основи по
чл.17 от ЗДДФЛ – 11 619,16 лв.;
Общ размер на данъчните облекчения
, с който се намалява сумата -0,00 лв.;
Обща годишна данъчна основа - 11
619,16 лв.;
Данък върху общата годишна данъчна
основа - 1 161,92 лв.;
Удържан авансов данък от платеца на
дохода – 1 161,88 лв.
Към ГДД са приложени служебни
бележки за платените суми и удържания данък.
За ревизираната година не е
установено лицето да е придобило други доходи/приходи.
11. Извършена е съпоставка на разходите и доказаните приходи
на ревизираното лице за 2013 г., при която е констатирано превишение на
извършените разходи над получените приходи. Това е дало основание на
ревизиращите органи да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 7 - декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
което от своя страна дава основание на органа по приходите да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. Лицето е уведомено по реда на чл. 124,
ал. 1 от ДОПК, с Уведомление изх. № РД-22-385/22.12.2016 г. по описа на ТД на
НАП гр. Пловдив (л. 666, том 3). От страна на К. е представена декларация по чл. 124,
ал. 3 ДОПК.
След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2
от ДОПК, органите на приходната администрация са определили данъчната основа от
недекларирани доходи за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ и задълженията за ЗОВ.
Конкретно
установените факти и обстоятелства в тази насока са следните:
12. На ревизираното
лице (РЛ) е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО)
за периода 2009 г. - 2014 г., резултатите от която са обективирани в Протокол №
П-16001615000216-073-001/28.10.2015 г., като събраните в хода на същата писмени
доказателства са присъединени към настоящото ревизионно производство.
13. Установените при ревизията доходи на К. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., са в общ
размер на 24155,96 лв. Сумата е формирана, както следва: 7894,85 лв. - получени
суми по договор за управление и контрол от “Т.Г.“ ООД; 8800,00 лв. - върнати
суми на лицето от “Т.Г.“ ООД с разходни касови ордери; 3684,72 лв. - получени
възнаграждения от И.Г. ЕООД като трудови или приравнени към тях възнаграждения;
2500,00 лв. - получени суми при продажбата на 50% от дяловете от “Т.Г.“ ООД; 1112,82
лв. - изплатени щети от ЗД “Б.И.” ; 163,57 лв. - получени обезщетения от НОИ.
Разходите са установени в общ размер на 231 952,47 лв. Сумата е
формирана, както следва: 130 307,11 лв..- внесени суми от лицето в „Т.Г. ООД“ по банков път; 5 000,00 лв.- внесени суми
с ПКО от собственика (РЛ) в касата на Т.Г. ООД; 94 030,00 лв. – внесени суми от лицето в И.Г.
5 ЕООД с приходни касови ордери; 251,19 лв.- платени местни данъци и такси в
Община Асеновград; 1995,27 лв.- застраховка каско на МПС за 2013 г.; 323,54 лв.
– застраховка гражданска отговорност за 2013 г.; 32.00 лв. - разходи по фактури
на доставчици; 13,36 лв. - такси банков превод.
14. Наличните парични средства към 31.12.2012 г., респ. към
01.01.2013 г., установени при ревизията, са в размер на 139876,60 лв. Сумата е
формирана, след анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, като констатациите
и правните изводи формирани от страна на приходна администрация в тази насока
ще бъдат разгледани в следващото изложение.
15. Относно установяване размера на наличните парични
средства към 01.01.2013 г. от РЛ е изискано да посочи наличните парични
средства към 01.01.2013 г. и към 31.12.2013 г. съответно да приложи
доказателства. С придружително писмо с вх. № 94-00-6819#3/08.09.2016 г. К.
декларира, че разполага с парични средства в размер на 242761,00 лв. към 01.01.2013
г. и в размер на 30874,00 лв. към 31.12.2013 г. В хода на настоящата ревизия същият
не е представил доказателства относно начина на формирането на въпросните суми.
Декларира, че всички доказателства, с които разполага, са вече представени при
предходните контролни производства (ревизия и проверка). Посочените
доказателства, а също и събраните служебно от органите по приходите в тези
производства, както вече бе казано, са приобщени към настоящата преписка.
Въз основа на всички събрани в хода на ревизията
доказателства е установено следното:
16. За доказване на размера на наличните си парични средства
към 01.01.2009 г. с представени в хода на ПУФО писмени обяснения с вх. №
94-00-2584-4/23.06.2015 г. (л. 178), Н.К. декларира, че преди 01.01.2009 г. е получил
следните парични средства:
а/ 184 500,00 лв. (в РД е
посочена сумата 184 000,00 лв.) - от майка
си Е. К. ;
б/ 100 000,00 лв. - от А.М. през 2004 г., върнати през
2014 г.;
в/ 120 000,00 лв. - от баба си З. К. ;
г/ 60 000,00 лв. - от Т.Т. през 2004 г., върнати през 2014
г.
Общо - 464 500,00
лв. (в РД е посочена сумата 464 000,00 лв.).
В представени в хода на предходната ревизия писмени
обяснения с писмо вх. № 94-00-9412/24.11.2015 г. (л.
538, том 2 и л. 539, том 3), Н.Т.К.
посочва, че към 01.01.2009 г. е разполагал с парични средства в брой в размер
на 434 000,00 лева. Паричните средства са получени от Е.Я.К.–
майка, предадени от баща му Т.Н. К. и от З. К. К. , негова баба. Паричните
средства са съхранявани в касета сейф в „Уникредит Булбанк“ АД.
17. Относно получени средства в размер на 184 500,00 лв. от Е.Я. К. , майка на Н.К. са представени
две декларация от 01.03.1998 г. С първата декларация, Н.К., в качеството си на
лице навършило пълнолетие и с оглед на чл. 51 от Закона за наследството приема
фактически от своя баща Т.Н. К. сумата в размер на 184500,00 лв., която
родителят му заявява, че я предава в изпълнение на последната воля и нравствен
дълг на покойната му съпруга Е.Я. К. , бивша гражданка на Република Унгария. В
декларацията е посочено още, че сумата е формирана в резултат на упражнявана от
Е. К. трудова дейност, респективно лични
спестявания, наследствен дял и делба на лично имущество придобито от нейните
наследодатели в Република Унгария. С втората декларация, Т. К. от 01.03.1998
г., декларира, че фактически предава на навършилия си пълнолетие син Н.К.
сумата в размер на 184 500,00 лв. Паричната сума е предоставена от съпругата
му, за да я предаде при навършване на пълнолетие на Н.К..
Относно произхода на паричните средства от Н.К. са
предоставени следните документи:
- заверени копия на документи за внесени суми в ОББ
Пловдив офис Асеновград за откриване на депозити;
- договори за срочни депозити както следва: от 27.05.1996
г. за сумата от 57 000 лв. тримесечен депозит 65 % годишна лихва; от 14.05.1996
г. за сумата от 15 000 лв. тримесечен депозит 65 % годишна лихва; от 17.05.1996
г. за сумата от 15 000 лв. тримесечен депозит 65 % годишна лихва; от 22.05.1996
г. за сумата от 18 000 лв. тримесечен депозит 65 % годишна лихва; от 20.06.1996
г. за сумата от 80 000 лв. тримесечен депозит 65 % годишна лихва;
- копия на документи за закупуване на валута от ОББ клон
Пловдив, представителство Асеновград от 26.11.1996 г. – 12 000,00 марки на
стойност 2 664 000,00 лв.
Констатирано е, че сумите в представените документи са от
1996 г. и не са в деноминирани лева. При деноминацията тяхната стойност е
незначителна.
В хода на ПУФО от Н.К. не са представени документи и
писмени обяснения къде са съхранявани сумите за периода от 1998 г. до 01.01.2009 г. При предходната ревизия от страна
на К. са представени писмени обяснения, с които същият декларира, че парите са
съхранявани в касета –сейф в Уникредит Булбанк.
Във връзка с изпратено искане до „Уникредит Булбанк"
е получен отговор вх. № 17-00-2145/29.05.2015 г. (л.
252), съгласно който за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г. Н.К. има открити
сметки и наета банкова касета.
18. На следващо място е посочено, че от страна на Н.К. не са
представени доказателства за реално получени средства от З. К. К. (негова баба) в размер на 120 000,00 лв. При проверка в
информационните бази на НАП за З. К. не
са установени данни за декларирани доходи или за осигуряване, освен за здравно
осигурено като пенсионер от м. 01/2000 г. след навършване на 70 год. (социална пенсия за старост по чл. 89, ал.1 от КСО ред. ДВ 110 от
17.12.1999 г.).
19. В хода на приключилата проверка за установяване на факти
и обстоятелства на Н.К. е изготвено Искане за представяне на документи, сведения
и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) № ПФ
-16001615000216-041-077/14.07.2015 г. (л. 363) до А.М.М., в
отговор на което същият е представил писмено обяснение и заверени копия на
документи. В представеното писмено обяснение А.М.М. декларира , че е предоставил
на Н.К. през 2004 г. общо сумата от 100 000 лв. за стартиране на бизнеса.
Същата сума е предоставена на заемателя, като към обяснението са представени
документи за произхода на сумата на турски език, придружени с превод на
български език. Представени са следните документи:
- копие от банково извлечение на банково извлечение от
Финансбанк АД за изтеглени в брой на 47 900,00 турски лири от кредитна карта на
30.05.2012 г. от А.Ш. . Параметрите на кредита са следните - клиент А.Ш., клон
Булевард Гази, лихвен процент е 1,30, сумата на кредита е 50 000,00 турски лири,
дата на вальор 30.05.2012 г., вид на кредита - потребителски;
- Копие от удостоверение от А.Д.И. Семеен лекар, който удостоверява, че И.Ш. е назначена и работи в кабинета. За месец юни
2015 г. лицето е получило нетно месечно възнаграждение, без удръжки в размер на
2 750,00 турски лири;
- копие от удостоверение за установяване регистрация на
осигурено лице и трудов стаж издадено от Институт по социално осигуряване на А.Ш.
с бащино име М. , място на раждане ***, дата на раждане *** г. От представените
документи е установено, че лицето А.Ш. е започнало работа на 08.04.1992 г. и е
бил назначен като държавен служител на 26.01.2000 г.;
- Копие от талон за регистрация на лек автомобил с рег. №
35 DIC 89 марка Хонда , модел СИВИК 4 ДР година 2009 клас А собственик А.Ш. Дата
на регистрация 25.03.2009 г.;
- Копие от договор за продажба на горецитирания автомобил
от 16.01.2012 г. на стойност 33 000,00 турски лири ведно;
- копие от банково извлечение от открит влог на
15.02.2009 г. и изтеглена сума по него в размер на 14 000 турски лири на
27.03.2009 г. от А.Ш. от Халкбанк, клон Буджа Измир.
- копие от удостоверение за трудов стаж на А.Ш. на
длъжност учител дата на назначаване от 26.01.2000 г. и дата на освобождаване
02.10.2009 г. ведно с превод от турски език;
- копие от нотариален акт от 09.05.2012 г. за покупка на
жилище на партер от А.Ш. с продажна стойност 48 000 турски лири.
При анализа на представените документи е установено, че
от една страна А.М.М. не представя договори за заем и документи, удостоверяващи
фактическото предаване на средства на Н.Т.К., а от друга представените
документи за произход на паричните средства на А.М.М. са след 01.01.2009 г., при
положение, че заемът е отпусна през 2004 г.
В хода на предходната ревизия от Н.К., с писмени
обяснения вх. № 94-00-1857/21.03.2016 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив (л. 572, том 3), са представени копия на
разписки за получени суми от А.М.М.
през 2004 г. в размер на 91 500 лв. и през
2012 г. в общ размер
на 67 500 лв. (л. 589 и сл., т. 3). Последната
сума (67 500 лв.) се
въвежда за пръв път като твърдение чрез представянето на посочените разписки
едва в хода на ревизионното производството.
20. Относно предоставения заем в размер на 60000 лв. от Т.Т.
през 2004 г., на същия е връчено ИПДСПОТЛ № ПФ-16001615000216-041-076/14.07.2015
г. В тази връзка от Т.е постъпил отговор вх. № 94-00-4587/28.07.2015 г. по
описа на ТД на НАП - Пловдив, съдържащ писмени обяснения (л. 362, том 2) и
заверени копия на документи (последните не са
представени с ревизионната преписка). В
депозираните писмени обяснения Т.потвърждава предоставения от него заем в
размер на 60000 лв. на К.. Заявява, че парите са предоставени без договор или
други документи за периода от 2004 г. до 2014 г., като през 2014 г. заемът му е
върнат. Посочва, че парите са от трудови правоотношения от 1981 г. до 2009 г. в
„С." като шофьор на международни превози, като освен заплатата е получавал
командировки във валута. В РД и в самите писмени обяснения е посочено, че прилага
заверени копия на два броя трудови книжки, копия на служебни бележки от „С."
и „М.-21" и копие от фиш от месец ноември 2008 г. Посочва също, че
документите за задгранични командировки се пазят в архив три години и затова не
може да представи такива за изплатените суми във валута.
Органите по приходите не са признали като получен
разглеждания заем, поради непредставяне на доказателства за реално предаване на
сумата от Т.Т. на ревизираното лице.
21. При тези данни в РД е посочено, че ревизиращият екип не
кредитира твърдението на Н.К. за получени суми от Т. К., З. К. , Т.Т. и А.М.,
поради което приема, че Н.К. е разполагал с налични парични средства към
01.01.2009 г. в размер на 5000 лв.
22. Не на последно място следва да се констатира, че с представени
в хода на ПУФО писмени обяснения с вх. № 94-00-2584-4/23.06.2015 г. (л. 178), Н.К. декларира освен обстоятелствата
описани в т. 16 от настоящото решение и какви суми е внасял в “Т.Г.“ ООД“, за подпомагане
на дейността му, както и кога са му възстановявани такива суми за периода от
2009 г. до 2013 г., а именно:
- през 2009 г. внесената сума е на стойност 499595 лв. (в РД – стр. 8, внесената сума е в по-малък размер – 482335,43 лв., което
впрочем е по-благоприятно за лицето),
като част от тях на стойност 228462 лв. са му възстановени от дружеството (тази сума е призната в пълен размер);
- през 2010 г. внесената сума е на стойност 273918 лв. (в РД – стр. 8, внесената сума отново е в по-малък размер – 254528,17 лв.,
което е по-благоприятно за лицето), като част
от тях на стойност 463135 лв. са му възстановени от дружеството (тази сума е призната в пълен размер);
- през 2011 г. внесената сума е на стойност 339066 лв. (в РД – стр. 8, внесената сума също е в по-малък размер – 320650 лв., което
е по-благоприятно за лицето), като част
от тях на стойност 319269 лв. са възстановени на К. от дружеството (В РД сумата е в размер на 330807,14 лв., в т.ч. 23750 лв. дивиденти, която
очевидно е по-голяма от заявената от лицето);
- през 2012 г. внесената сума е на стойност 365683 лв. (в РД – стр. 9, внесената сума е в значително по-малък размер – 273090,61
лв., което разбира се е по-благоприятно за лицето), като част от тях на стойност 180900 лв. са възстановени
на К. от дружеството (тази сума е призната в пълен
размер);
- през 2013 г. внесената сума е на стойност 135307 лв. (в РД – стр. 15, сумата е зачетена така както е декларирана), като част от тях на стойност 9827 лв. са възстановени
на К. от дружеството (тази сума не е призната в
пълен размер – като възстановени са признати 8800 лв. – стр. 15 от РД).
Сумите приети в РД за внесени и възстановени от “Т.Г.“ ООД,
са резултат от извършана на посоченото дружество насрещна проверка, документирана с Протокол
за извършена насрещна проверка (ПИНП) № П- 16001315124884-141-001/04.08.2015 г.
(л. 386, том 2). В
хода на тази проверка, органите по приходите са проверели представени от “Т.Г.“
ООД оборотни ведомости, главни книги, хронологични счетоводни справки на сметка
502 "Разплащателна сметка" и справки за счетоводна сметка 499 "Други
кредитори", приходни касови ордери. При анализ на представените документи
е установено, че Н.К. е внесъл собствени парични средства в касата на „Т.Г. „ООД в размерите посочени по-горе.
Такава проверка е извършена и на „И.Г. 5" ЕООД, в
хода на която е установено, че за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. Н.Т.К.
е внесъл в "И.Г. 5"ЕООД собствени парични средства отразени по кредита на сметка 499 "Други
кредитори". Във връзка с връчено ИПДПОТЛ, от страна на „И.Г. 5" ЕООД,
с придружително писмо вх. № 70-00-6860/28.07.2015 г. (л. 292, том 2) са
представени оборотни ведомости и главни книги, хронологични
счетоводни справки на сметка 501 "Каса", 503 "Разплащателна
сметка", за счетоводна сметка 499 "Други кредитори" по години, копия
на разходи касови ордери и копия на приходни касови ордери за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2014 г.
След извършения анализ на представените документи – копия
на договори и на приходни касови ордери, е установено, че внесените суми от
собственика (РЛ) в касата на „И.Г. 5"
ЕООД са в размер на 7006,80 лв. през 2012 г. и в размер на 94 030 лв. през
2013 г.
23. При този анализ на събраните по ревизионната преписа
доказателства (т. 13 – 22 от настоящото решение), органите по приходите са формирали парични потоци на
ревизираното лице за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. (обективирани в табличен вид в РД на стр. 7 до 9 вкл. и стр. 15), в резултат на които са установили начално салдо към
01.01.2013 г. в размер на 139876,60 лв., а паричният поток конкретно за
процесната 2013 г. се свежда до следното:
|
СЪПОСТАВКА МЕЖДУ ДОХОДИ И РАЗХОДИ ЗА 2013 ГОДИНА |
||||||||
|
|
. |
Парични средства в началото на данъчния период |
Постъплен ия |
Разходи |
Парични средства в края на данъчния период |
|||
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|||
|
1 |
Налични
парични средства в брой |
139876,60 |
|
|
0,00 |
|||
|
2 |
Налични
парични средства в банкови сметки |
181,08 |
|
|
105,42 |
|||
|
3 |
Възнаграждение от Т.Г. ООД |
|
7894,85 |
|
|
|||
|
4 |
Възнаграждение 5"ЕООД |
от |
“И. |
Г. |
|
3684,72 |
|
|
|
5 |
Получени обезщетения от НОИ |
|
163,57 |
|
|
|||
|
6 |
Върнати суми от Т.Г. ООД |
|
8800,00 |
|
|
|||
|
7 |
Получени суми от продажба на
дружествени дялове на Т.Г. ООД |
|
2500,00 |
|
|
|||
|
8 |
Получени обезщетения по щети от ЗД
"Булинс" |
|
1112,82 |
|
|
|||
|
9 |
Комунални разходи по фактури от доставчици |
|
|
32,00 |
|
|||
|
10 |
Разходи за заплатени данъци МДТ Община
Асеновград |
|
|
251,19 |
|
|||
|
11 |
Разходи за застраховки- гражданска отговорност и
каско на МПС |
|
|
2318,81 |
|
|||
|
12 |
Такси банков превод |
|
|
13,36 |
|
|||
|
13 |
Внесени суми в Т.Г. ООД с ПКО и по банков път – 120307,11 +
15000 |
|
|
135307,11 |
|
|||
|
14 |
Внесени суми в "И.Г. 5" ЕООД |
|
|
94030,00 |
|
|||
|
15 |
Сбор |
140057,68 |
24155,96 |
231952,47 |
105,42 |
|||
|
16 |
Установено
превишение (к.2+к.3-к.4-
к.5) |
-67844,25 |
|
|
|
|||
При това положение за 2013 г. е установено превишение на разходите над доходите
със сумата в размер на 67844,25 лв.,
която е приета за доход от трудова дейност. Уточнено е, че данъчната основа се
получава, като посоченият доход се намали с дължимите вноски за социално и
здравно осигуряване, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка по КСО и ЗЗО.
24. Допълнително
определени осигурителни вноски за 2013 г.
Като са се позовали на чл. 6, ал.
8 от КСО, органите по приходите са приели, че окончателните осигурителни вноски
се дължат върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между
декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансови
осигурителни вноски Съгласно ЗБДОО за 2013 г. максималният месечен размер на
осигурителния доход е 2200 лв., или в годишен размер е равен на 26 400 лв.
Установеният при ревизията
годишен осигурителен доход е в размер на 81793,94
лв. в т.ч.: доход по договор за управление и контрол от „Т.Г. " ООД -
9 969,69 лв., доход от дейност като самоосигуряващо се лице от „И.Г. 5"
ООД – 3980,00 лв., доход от друга трудова дейност – 67844,25 лв.
Н.К. е внесъл осигурителни вноски
за ДОО, за ДЗПО-УПФ и за ЗО върху 14045,14 лв. и дължи допълнително вноски
върху 12 354,86 лв. (26 400 лв. – 14045,14 лв.).
Следователно, за 2013 г. допълнително дължимите
вноски за ДОО, за ДЗПО-УПФ и за ЗО, определени по реда на чл.122-124 от ДОПК,
са съответно в размер на 1 581,42 лв. (12 354,86 х
12,80 % - вноски за ДОО), в
размер на 617,74 лв. (12 354,86 х 5% - вноски за
ДЗПО-УПФ) и в размер на 988,39 лв. (12
354,86 х 8% - вноски за ЗО). Общият размер на допълнително установените
задължения за ЗОВ възлиза на 3187,55 лв.
25. Въз
основа на всичко изложено до тук е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2013 г. в размер на 6465,00 лв.,
както следва:
|
№ по ред |
Показатели |
Декларирано
от лицето |
Установено
от ревизията |
Разлика /установено- декларирано/ |
|
1 |
Годишна
данъчна основа за доходи от трудови правоотношения (сумата Таблица 4 на Част ІІ от Приложение № 1) |
11619,16 |
11619,16 |
0,00 |
|
2 |
Годишна
данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност - установена по реда на
чл.122 от ДОПК |
х |
64656,70 (67844,25 лв. укрит доход минус 3187,55 лв. задължения за ЗОВ) |
64656,70 |
|
3 |
Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ |
11619,16 |
76275,86 |
64656,70 |
|
4 |
Данък
върху общата годишна данъчна основа (размера на данъка
сумата от ред 3 умножен по 10%) |
1161,92 |
7627,59 |
6465,67 |
|
5 |
Удържан авансов данък от
платеца на дохода |
1161,88 |
1161,88 |
0,00 |
|
6 |
Данък, намален със сумите по
ред 5 (Ако получената
разлика е отрицателно число, то се вписва със знак минус) |
0,04 |
6465,71 |
6465,67 |
|
7 |
Дължим данък за довнасяне (сумата се закръглява към всеки пълен лев) |
0,00 |
6465,00 |
6465,00 |
|
8 |
Надвнесен данък (сумата се закръглява към всеки пълен лев) |
0,00 |
0,00 |
0,00 |
26. В с.з. проведено на 19.09.2017 г. като свидетели са разпитани:
А.М.М. – същият заявява, че познава Н.К.
от двадесет години. През 2012 г. дал 67 000 лв. назаем на Н.К., но не
наведнъж, а на 6-7 пъти. Не са подписвали документи за тези суми. Тогава живеел
в Турция и като си идвал му ги давал, но не си спомням точните дати. От тези
67 000 лв. до момента му били върнати 37 000 лв. и останали
30 000 лв., които не са му върнати. Преди година – година и половина на
три пъти - по 9 - 10 000 лв., Н. му върнал тази суми. Доколкото си спомня,
това се случило през 2016 г. Никой не е присъствал, когато свидетелят давал
парите на Н., а той му ги дал, защото Н. се занимавал с търговия и имал нужда. Парите
били върнати на свидетеля в брой, за което също не са съставяли документи. Парите
ги имал от спестявания от работа в Турция, където живеел от 1991 г. и до
момента. Бил представил документи за тези суми, които доколкото знаел са представени
от Н. още по време на ревизията. Част от парите, които му дал, били в банковата
му сметка. Парите ги дал на Н. без лихва.
Т.Н. К. - баща на жалбоподателя. Същият
заявява, че през 1998 г. дал 184 000 лв. на сина си Н. в брой. Това били
спестени пари от наследство на жена му Е.Я.К.от Унгария. Там продали къща, за
да дойдат в България да живеят. Имал пари и от селскостопанска дейност.
Отглеждал домати и краставици в оранжерии 18 години в с. Избегли. Работел в същото
време като водопроводчик във ВиК в с. Избегли. През 1991 г. съпругата му починала.
Уточнява, че съпругата му продала къщата в Унгария през 1978 г., когато се
оженили, а не през 1998 г. Това били реалните пари, които е дал. Уточнява още,
че говори за деноминирани лева, макар че тогава ги дал в неденоминирани лева. Предполага,
че съпругата му си продала имота за 40-50 000 лв., но не знае точно.
Парите ги държали вкъщи, а не в банка. Тези пари, които дал на сина си, били
основно от оранжериите, от които изкарвал по 10-15 000 лв. на година.
Тогава нямало изискване да се декларират тези суми и той не ги е декларирал. Не
са подписвали документи помежду си.
Т.А.Т.- баща на жената, с която
жалбоподателят Н.К. живее на семейни начала. Същият заявява, че от 2002 г. –
2003 г. дъщеря му живее с Н.К.. През 2004 г. наведнъж му дал 60 000 лв. за
работата с фирмата му. Тогава дъщеря му не участвала във фирмата на Н.К.. Имал
парите от работа, от командировки. 27 години бил международен шофьор. Той им ги
дал с условието, когато имат да му ги върнат. Върнали му ги през 2014 г. Все
пак като ги дал на него, все едно ги дал на дъщеря си, защото те живеели
заедно. Той имал пари в банка, но през 1996-97 г. престанал да ги внася,
откакто станали историите с банките. Като международен шофьор за 3-4 месеца се
връщал вкъщи с 3-4000 евро чисти. И в момента си държал парите вкъщи. В момента
имал единствено в ОББ сметка, но смятал и тях да изтегли, тъй като всеки месец
му удържали по 3.50 за обслужване.
27. В същото с.з. (проведено
на 19.09.2017 г.) на жалбоподателя
изрично е указана необходимостта от ангажиране на доказателства, че към
01.01.2013 г. същият е разполагал със средствата, които са му дарени, съответно
дадени в заем според показанията на разпитаните по делото свидетели. Такива не
са ангажирани.
ІV. За правото :
28. В
случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и
обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната
администрация в хода на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК.
Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в
изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК.
29. С
оглед разрешаването на текущия административноправен спор, необходимо тук на
първо място е да се посочи следното:
В
спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и
административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за
извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на
доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното
право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между
данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата?
Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството –
каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта,
обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с
тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение :
Доказателствената тежест
не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението
на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не
е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда
да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт,
като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали
някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
29. На следващо
място, без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото възведено в чл.
124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен
акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи
доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно
законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в
същия констатации.
Как
изложеното до тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус?
30. Според
жалбоподателя, сумата на доказаните парични средства към 01.01.2013 г.,
началото на ревизирания период, е в размер на 242 761 лв. (така като е посочена от К. в писмени обяснения депозирани по време на
извършената му предходна ревизия с придружително писмо от 24.11.2015 г. – л.
588, том 2 и л. 589, т. 3), а не в
размер на 139 876,60 лв. така както е прието в оспорения РА. В тази връзка
К. счита, че следва да се състави изцяло нов паричен поток за 2009 г. и
следващите години, различен от определения при ревизията, който да се принесе
към началото на 2013 г. като за начално салдо към 01.01.2009 г. следва да бъде
призната сумата в размер на 464000 лв., включваща 184 000 лв. - получени
от майка му Е. К. , 100 000,00 лв. - от А.М. през 2004 г., върнати през 2014
г., 120 000,00 лв. – получени от баба му З. К. и 60 000,00 лв. - от Т.Т. през 2004 г.,
върнати през 2014 г.
Отделно от изложеното жалбоподателят счита, че за
процесната 2013 г. неоснователно не е признат заем в размер на 67000 лв. от
турския гражданин А.М., предоставен на части съгласно разписки по дати, както
следва: 9000 лв. на 20.01.2012 г., 9000
лв. на 23.01.2012 г., 9000 – 31.01.2012 г., 10000 лв. на 31.05.2012 г., 10000
лв. на 01.06.2012 г., 10000 лв. на 04.06.2012 г. и 10000 лв. на 07.06.2012 г. (л. 589 и сл., т. 3).
31. Според настоящия съдебен състав, твърдението на жалбоподателя
за получена сума в размер на 184500 лв. като наследство от неговата майка Е. К. , предоставена му на 01.03.1998 г.
от неговия баща се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства.
Това твърдение е поддържано както в хода на извършаната ПУФО
и предходната ревизия на К., така и в настоящото ревизионно производство. В
тази връзка, както вече бе казано, са представени: Декларация от 01.03.1998 г.,
изхождаща от неговия баща Т.Н. К., съобразно която същият в изпълнение на
волята на починалата си съпруга фактически е предал на сина си Н.Т.К. сумата в
размер на 184 500 лева (л. 181); Декларация от 01.03.1998 г., изхождаща от Н.Т.К.,
с която същият с оглед чл. 51 от Закона за наследството приема фактически от
баща си сумата в размер на 184 500 лева (л. 182). Представени са също така и
писмени доказателства за покупка на валута и за внасяне на средства по срочни
депозити в лева от страна на Т.Н. К. през 1996 г. (л. 183 и сл.).
Очевидно през 1996 г. семейството на непълнолетния тогава
Н.К. е разполагало със значителни суми в брой. Така например през 1996 г. е
закупена валута на стойност 2 664 000 лева на 26.11.1996 г., 300 000 лева на
22.11.1996 г. и 1 496 206 лева на 17.05.1996 г., съответно открити са срочни
депозити в размер на 57000 лева на 27.05.1996 г., в размер на 15000 лева на
14.05.1996 г., в размер на 15000 лева на 17.05.1996 г, в размер на 35000 лева
на 20.05.1996 г, в размер на 18000 лева на 22.05.1996 г. и в размер на 80000
лева на 20.06.1996 г. (за което са представени и
съответните вносни бележки и договори за срочен депозит в лева).
При това положение няма причина да не се приеме, че през
месец Март 1998 г. К. е получил чрез баща си процесната сума в размер на 184500
лв., представляваща наследство от майка му.
В подкрепа на изложеното са и дадените свидетелски
показания по делото от страна на Т. К., които с оглед изложеното по-горе няма
пречка да не бъдат възприети.
Изложеното до тук обаче, не води до промяна на фактическите
установявания в хода на ревизията.
От данните по делото по никакъв начин не може да бъде
установено, че обсъжданата сума е била налична в началото на 2009 г. От една
страна същата е получена от К. на 01.03.1998 г., т.е. почти 12 година по-рано,
а от друга на 05.07.1999 г. влиза в сила Закона за деноминация на лева, чийто
чл. 1 предвижда, че считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира,
като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев.
При това положение, получените 184 500 неденоминирани
лева през месец Март 1998 г. от Н.К., след 05.07.1999 г. се приравняват на
184,50 нови лева.
Крайният извод на съда е, че К. не е разполагал със сума
в размер на 184500 лв. към 01.01.2009 г.
32. Аналогично е положението и с получените 60 000 лв. от Т.Т. през 2004 г. Предоставянето на
тази сума е потвърдено от Т.в депозираните от него писмени обяснения (л. 361 по делото) още при
извършената ПУФО на жалбоподателя, както и в хода на съдебното производство при
разпита му като свидетел по делото. При тези данни следва да се приеме, че
обсъжданата сума действително е била предоставена на К. през 2004 г. от Т..
Липсват обаче доказателства същата да е съхранявана от жалбоподателя, съответно
да е била налична към 01.01.2009 г., още повече, че свидетелят заявява, че е
дал въпросната сума на Н.К. „за работа с фирмата му“.
При това положение, обоснован се явява извода на приходна
администрация, че ревизираното лице не е разполагало със сума в размер на 60
000 лв. към 01.01.2009 г.
33. Във връзка с твърдението за получени 120 000 лв. от З. К. (баба на ревизираното
лице), не са ангажирани
доказателства нито за реалното предаване на тази сума на Н.К., нито за
възможността на З. К. да спести същата. Нещо
повече, органите по приходите са извършили проверка в информационния масив на
НАП, при която не са установени данни за декларирани доходи или за
осигуряване на З. К. , освен за здравно осигурено като пенсионер от м. 01/2000
г. след навършване на 70 год. От страна на жалбоподателя дори не се сочи
конкретна дата на получаване на въпросната сума.
Ето защо обсъжданата сума не може да бъде приета нито
като получена от К., нито като налична към 01.01.2009 г.
34. Във връзка с твърдението за получени заеми от А.М. в
размер на 100 000 лв. през 2004 г. и в
размер на 67000 лв. през 2012 г. е необходимо да се посочи следното:
По отношение на тези заеми по делото се съдържат множество
противоречия в събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства,
за да могат да бъдат признати като реално получени от жалбоподателя.
За пръв път до Мустафа е отправено ИПДСПОТЛ от 14.07.2015
г. (л. 363) още
в хода на извършената ПУФО на жалбоподателя. С това искане от А.М. е изискано
да представи сведения за предоставени от него заеми на Н.К. (без да е посочена конкретна сума и/или година на нейното предоставяне в
искането). В
представеното в тази връзка писмени обяснения, А.М.М. декларира, че е
предоставил на Н.К. през 2004 г. общо сумата от 100 000 лв. за стартиране на
бизнеса, като в тези обяснения не се споменава за друг заем, още по-малко за
такъв предоставен през 2012 г. в размер на 67000 лв.
Отделно от това, в хода на предходната ревизия,
жалбоподателят е декларирал пред приходна администрация в т. 8 от представените
с придружително писмо от 24.11.2015 г. (л. 538, том
2) писмени обяснения (л.
540, том 3), че през
проверявания период 01.01.2009 г. – 01.01.2014 г. не е получавал заеми от трети
лица.
Едва на 21.03.2016 г., с
писмени обяснения вх. № 94-00-1857/21.03.2016 г. по описа на ТД на НАП –
Пловдив (л. 572, том 3) К. за пръв път представя седем разписки за получени суми през 2012 г.
от А.М. (за 9000 лв. на 20.01.2012 г., 9000 лв. на 23.01.2012 г., 9000 на 31.01.2012 г., 10000 лв. на 31.05.2012 г., 10000 лв. на 01.06.2012 г., 10000 лв. на 04.06.2012 г. и 10000 лв. на 07.06.2012 г. - л. 589 и сл., т. 3) в общ размер на 67500 лв.
Само за пълнота следва да се добави, че посочените разписки са подписани само
от жалбоподателя, поради което същите сами по себе си не могат да установят
реалното предаване, съответно получаване на процесните суми, тъй като са
съставени (подписани) от жалбоподателя и установяват изгодни за него факти и
обстоятелства.
При разпита на А.М.като свидетел по делото, същият
потвърди предоставения заем в размер на 67 000 лв. през 2012 г., но не и
този в размер на 100000 лв. предоставен на К. през 2004 г. Освен това
свидетелят заяви, че въпросните 67000 лв. е дал на Н.К. не наведнъж, а на 6-7 пъти, когато си идвал, защото
тогава живеел в Турция. От представените по делото разписки обаче, се
установява че по-голямата част от сумите са предадени на ревизираното лице през
три четири дни, а две от сумите са предадени в два последователни дни (31.05.2012 г. и 01.06.2012 г.), което
създава основателно съмнение относно твърденията на свидетеля, че е давал
парите на жалбоподателя, когато си е идвал в България.
Обсъжданите показания на свидетеля А.М. като
несъответстващи на събраните по делото писмени доказателства, не се възприемат
от съда.
Всички тези взаимно изключващи се данни и противоречия,
не позволяват да се формира категоричен извод относно факта на получаване на
процесните суми от страна на К..
Дори и да се приеме, че обсъжданите суми са реално
получени от жалбоподателя, от негова страна не са ангажирани доказателства, че същите
или част от тях са били налични в началото на ревизирания период - 01.01.2013
г., независимо от дадените му изрични указания в тази насока в проведеното на
19.09.2017 г. съдебно заседание (вж. т. 27 от настоящото
решение).
35. С оглед направените в хода на ревизионното производство
констатации описани по-горе, обосновано органите на приходната администрация са
приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал.
1, т. 7 от ДОПК, с оглед констатацията, че разходите на жалбоподателя
превишават получените от него доходи през 2013 г.
Това само е било достатъчно, за да се направи извод за
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и съответно ревизията да
бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст.
Именно несъответствието на декларираните и получените приходи
и източници на формиране на собствения капитал на ревизираното лице с
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и наличието на
данни за укрити приходи/доходи, установени в хода на проведеното ревизионно
производство, е наложило необходимостта да се прибегне до особения ред за
извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е
приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена
по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е
налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е
последица от проявлението на някой от фактите възведени в нормата на чл. 122,
ал. 1 от ДОПК, се прилага особения ред за извършване на ревизионно
производство, същността на което е да се установят и анализират онези от
изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към конкретния
ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната
пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при
която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението.
36. Законосъобразността на оспорения РА, в частта му, досежно
установеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 ЗОДФЛ за 2013 г. обосновава
законосъобразност на същия и в частта му относно установените задължения за ЗОВ
за същия отчетен период. С оглед обстоятелството, че ревизията е проведена по
особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и при положение, че всички източници на
доходи установени в хода на ревизията са от трудова дейност на жалбоподателя (не са установени получени от К. доходи, които не могат да бъдат определени
като осигурителни, какъвто например е доходът от наем, което би могло да
създаде индиция, че установеният при ревизията укрит доход евентуално би могъл
да не е осигурителен), обоснован се явява
извода на приходна администрация, че установеното превишение на разходите на
ревизираното лице над доказаните доходи в размер на 67 844,25 лв., следва
да се приеме за доход от трудова дейност.
37. По
изложените съображения обжалваният административен акт се явява обоснован и
законосъобразен. Крайният извод е, че жалбата е неоснователна и като такава ще
следва да бъде отхвърлена.
V. За
разноските :
38. На
основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените
разноски по осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от
жалбата. Те се констатирах в размер на 901 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Т.К., с ЕГН **********, с адрес ***, против
Ревизионен акт № Р-16001616005525-091-001/08.02.2017 г., издаден от А.А.Д. на
длъжност Началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и Д.Л.Р. на длъжност
главен инспектор по приходите, ръководител ревизията, при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 183/03.04.2017 г.
на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, в частта, относно допълнително определени задължения за данък по чл. 48
от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 6465,00 лв., ведно със законните лихви в размер
на 1 825,36 лв., както и допълнително установени задължения за
задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице, както следва:
вноски за ДОО за 2013 г. в размер на 1 581,42 лв., ведно със законните
лихви в размер на 446,51 лв.; вноски за ЗО за 2013 г. в размер на 988,39 лв.,
ведно със законните лихви в размер на 279,07 лв., както и вноски за ДЗПО – УПФ
за 2013 г. в размер на 617,74 лв., ведно със законните лихви в размер на 174,39
лв.
ОСЪЖДА Н.Т.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, сумата от 901 лв., представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: