Решение по адм. дело №1614/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца и е образувано по постъпила жалба подадена от К. У. против Заповед № ЗСПД/Д-А/8982/18.08.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място]. С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна издадена в нарушение на чл.2 и чл.27 от Конвенцията за правата на детето, а ограничението в чл. 3, т.5 от ЗСПД противоречи на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, което на са в състояние да се върнат в страната по произход посечени в Директива 2002/55/ЕО от Съвета от 20.07.2001г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадената заповед с която АО е отказал отпускане на еднократна помощ за ученици записана в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас по реда на чл. 10б, ал.1 от ЗСПД, като издадена в противоречие с материалноправните предпоставки и несъответстваща на целта на закона. Моли, съдът да отмени обжалваната заповед и да укаже на ответника да се произнесе отново по подаденото заявление-декларация. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена.

Ответника по жалбата, в представено писмено становище оспорва жалбата и сочи, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл.3, ал.5 от ЗСПД за получаване на помощи за деца, като помощта е семейна, а не социална и се предоставя на семейството за покриване на част от разходите в началото на учебната година за деца които са записани за ученици в първи, втори, трети и четвърти клас когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Моли жалбата да се остави без уважение.

Жалбата е процесуално допустима подадена в законоопределения срок, от легитимирано лице, срещу административен акт който подлежи на обжалване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка.

Производството пред административния орган е започнало с подадено на 24.07.2025г. Заявление –декларация аз отпускане на еднократна месечна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас по реда на чл. 10а от Закона за семейните помощи за деца от К. В. У., гражданка на Украйна с предоставена временна закрила видно от представената регистрационна карта на чужденец № *********, в качеството й на майка и законен представител на детето – П. У.. В приложение към заявлението, на 15.08.2025г. длъжностно лице в Д „Социално подпомагане“, отбелязало, че лицето „ не отговаря на условията на чл.3 т.5 от ЗСПД“. Бил извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне или не на социална подкрепа видно от изготвения лист за извършен предварителен контрол.

Със Заповед № ЗСПД/Д-А/8982/18.08.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] на основание чл. 10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД на К. У. е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас. В мотивите на заповедта е посочено, че госпожа К.Удовиченко не отговаря на условията на чл.3, ал.5 от ЗСПД – право на помощ имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такава помощ е предвидено в друг закон или в международен договор по който Р България е страна и няма подписан договор за социална сигурност между Р България и Р Украйна. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 28.08.2025г. и е обжалвана в определения в закона срок с жалба с вх. № 9666/29.08.2025г. В преписката се съдържа Служебна бележка издадена от директора на Начално базово училище „Михаил Лъкатник“ – Бургас от която се установява, че П. Е. У. е записан за в дневна форма на обучение в първи клас през учебната 2025/2026г.

По делото е представеното копие на Удостоверение за раждане на П. Е. У. видно от която детето е родено на 09.08.1919г. в Украйна с родители Е. А. У. и К. В. У.

Временната закрила на лица напуснали Украйна е предоставена с Решение № № 144/10.03.2022г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Р България. На основание т.2 от това решение временна закрила се предоставя от 24.02.2022г. за срок от една година, като с последващи решения този срок е удължен и към настоящия момент временната закрила е удължена до 04.03.2026г. Видно от представения зав.препис от регистрационна карта на чужденец на К. В. У., тя е гражданка на Украйна, с първоначална регистрация на 02.04.2022г. с предоставена временна закрила и продължен срок до 04.03.2026г. и с настоящ адрес в [населено място].

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата е основателна.

Съобразно чл.10, ал.4 от ЗСПД във вр. с чл.10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Д „СП“ или упълномощено от него лице и в тази връзка обжалвани административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената от закона форма. Към заповедта са изложени ясни мотиви. В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушение които да доведат до нейната незаконосъобразност.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и административния орган неправилно е приел, че не е налице правно основание за предоставяне на семейни помощи в конкретния случай.

Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗСПД предвижда, че на семействата чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети или четвърти клас на училище се отпуска еднократна помощ за покриване на част от разходите за началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Няма спор, че детето на жалбоподателката е записано като ученик в четвърти клас в училище в [населено място]. Съгласно § 1т.1, б. „а“ от ДР на ЗСПД „семейството включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие ако продължават да учат да завършване на следното им образование но не по-късно от навършване на [възраст] възраст /родени, припознати, осиновени, доведени, заварени с изключение на сключилите брак/, а Съгласно § 1т.4 от ДР на ЗСПД „лице живеещо постоянно в страната“ е лице което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца. Налага се извода, че И. О. и детето й А. О. са семейство, живеят постоянно в страната и детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗД т.е. налице са кумулативните предпоставки на чл.10а, ал.1 от ЗСПД Действително разпоредбата на чл. 3, т.5 от ЗСПД на която се позовава административния орган предвижда, че право на семейни помощи за деца имат бременни жени – чужди граждани и семействата на чужди граждани които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на тези помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Р България е страна. Не се спори, че между Р България и Украйна няма договор относно семейните помощи за деца. В чл. 3, ал.1 от ЗЧРБ обаче е регламентирано, че чужденците които пребивават в Р България, имат всички права и задължения според конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори с изключение на тези за които се изисква българско гражданство. Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЧРБ, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Налага се извода, че е налице друг закон по смисъла на чл.3 т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците в Република България, включително и тези за социалните и семейни помощи. ЗСПД не предвижда предоставяне на семейни помощи само за лица които имат българско гражданство. Тъй като ЗЧРБ е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак – лица с чуждо гражданство и такива без гражданство, то при това положение следва да се приеме, че са налице материално правните предпоставки за отпускане на еднократна помощ за ученици записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети или четвърти клас на училище клас по реда на чл. 10а от Закона за семейните помощи за деца.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето /ратифицирана през 1991г./ Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази конвенция на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията и политическите и други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождения или друг статут на детето или на неговите родители и законни настойници. Съгласно § 2 от Конвенцията държавите страни по конвенцията се задължават да осигурят на детето, такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица отговорни по закон за него и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Едно от основните права, признати от Конвенцията е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, §1 от конвенцията е предвидено, че държавите страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в §3 че държавите – страни по Конвенцията в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В този контекст следва да се тълкуват разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, тъй като те целят именно подпомагане на родителите при осигуряване на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална помощ.

Макар предоставената помощ да не е социална, както сочи в становището си административния орган, то предназначението на тази помощ е покриване на разходите в началото на учебната години т.е. предназначена е за детето-ученик и това е посочено в самия закон. Затова и неоснователно е възражението на ответника, че не е приложима е Конвенцията за правата на детето. Едно от основните права, признати от Конвенцията е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, §1 от конвенцията е предвидено, че държавите страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в §3 че държавите – страни по Конвенцията в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В този контекст следва да се тълкуват разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, тъй като те целят именно подпомагане на родителите при осигуряване на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална помощ.

Съгласно съображение 15 от Директива 2002/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, държавите-челник по Директивата трябва да осигурят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. Съгласно чл. 13 §2 държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца са особен вид социални помощи по смисъла на чл.47, ал.1 от Конституцията на РБ които се финансират от държавния бюджет и се предоставят с оглед разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена по подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лрицата полагащи грижа за тях съгласно чл.1, ал.2 от ЗСПД и да осигурява най добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето.

Налага се извода, че децата ползващи се от временна закрила не могат да се поставят в по неблагоприятно положение от останалите деца, независимо дали те са граждани на Р България, със статут на бежанци, или имат друг статут на пребиваване в страната. Семейните помощи са след основните помощи гарантиращи правото им на жизнен стандарт и семействата или лицата полагащи грижи за тях не могат да бъдат изключение от кръга на провоимащите по чл.3, ал.5 от ЗСПД. Затова и ограниченията предвидени в чл.3, ал.5 от ЗСПД и чл. 39, ал.1 т.4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна заклира могат да се ползват само от социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейние помощи по ЗСПД не съответства на конституцията на Р българия и Сонвенцията и на Директивата поради което и на основание чл.5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на общностното право не следва да се прилагат.

По изложените съображения, съдът намира, че Заповед № ЗСПД/Д-А/8982/18.08.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] с която е отказано отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 10а, ал.1 от ЗСПД, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде варната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с настоящото решение.

С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането за присъждане на адв. Д.О. за адвокатско възнаграждение се явява основателно, като то се претендира на основание чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА – оказвана на безплатна адв.помощ и съдействие на материално затруднено лице. К. В. У., е представила декларация за семейно и материално и имотно състояние от която е видно, че няма доходи. Тъй като предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл.10а, ал.1 от ЗСПД и размерът на помощта е 300лв. съгласно чл.63, ал.10 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024г., то тази сума се явява и материалния интерес по делото. Затова на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. Д. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А/8982/18.08.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място].

ИЗПРАЩА преписката на директора на регионална Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] за ново произнасяне по подаденото заявление-декларация от К. У., в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона, като определя 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да заплати на адвокат Д. Г. О., личен № ********** съд.адрес [населено място], [улица], вх. А, ет.1 ап. 1 сумата от 400 / четиристотин/ лева представляваща адв.възнаграждение.

Решението е окончателно.