№ 12604
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110109851 по описа за 2023 година
*** СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, представляван от АЛЕКСАНДЪР СЛАВЧЕВ АЛЕКСАНДРОВ,
с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, предявила установителни искове по чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.200 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №44899/2020г.
на СРС, 32 състав, разделно, срещу: Н. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.МИЛИН КАМЪК 31, вх.Б, ап.9 за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64768/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 3 591,13 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, УЛ.МИЛИН КАМЪК 31, вх.Б, ап.9, аб. № 335146, ведно със законна лихва
за период от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането- 279,73лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2018г. до 12.05.2021 г.
- 604,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.,
- 23,77лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.11.2022 г.
до изплащане на вземането
- 4,94 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете. Сочи, че в имота не се доставя
топлинна енергия, като всички радиатори са пломбирани, както и че част от претенциите са
погасени по давност.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуване на валидно облигационно
отношение между страните при общи условия, по силата на което „*** София” ЕАД доставя
1
топлинна енергия в топлоснабдения имот в процесния период – ответникът е бил
собственик или носител на вещно право на ползване на топлоснабдения имот в процесния
период; стойност на доставеното количество топлинна енергия в имота в процесния период,
настъпване на изискуемост на главниците и размер на обезщетението за забава.
По делото са приети писмени доказателства за установяване на облигационната връзка
между страните, както и за установяване на фактите, че сградата е топлоснабдена и дяловото
разпределение се извършва от „Техем сървисиз” ЕООД. Приети са заключения към съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза за доказване размера на дължимите от
ответника суми. Съдът кредитира писмените доказателства и заключенията към
експертизите, тъй като не се установяват противоречия нито между тях, нито с други
доказателства, представени по делото.
Относно наличието на облигационно отношение: В отговора на исковата молба ответникът
не оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„Милин камък“ № 31, вх.2, ап.9, както и че до имота на ответника са прокарани отклонения
от топлоснабдителната система, като ответникът отрича да е използвал услугите на
ищцовото дружество. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ бр. 107/09.12.2003 г. ), всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, а съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия
член, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
След като ответникът е собственик на имота, съгласно цитираната разпоредба на чл.153,
ал.1 ЗЕ, той е и потребител на топлинна енергия и дължи заплащането й.
Относно основанието за начисляване на ТЕ при пломбирани радиатори: в отговора на
исковата молба ответникът сочи, че в процесния топлоснабден имот са се намирали 4 бр.
отоплителни тела, върху които са поставени пломби и въз основа на това ответникът твърди,
че не е ползвал ТЕ и до имота му не е доставяна ТЕ. Съгласно определението, дадено в §1,
т.12 от ДР на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм. – 23.03.2020 г.) и §1, т.12 от ДР
на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (в сила от 23.03.2020 г.)
пломбирано отоплително тяло е определено като отоплително тяло, към което е спряно
топлоподаването чрез затваряне и пломбиране на спирателната арматура, а не чрез
физическо отделяне от сградната отоплителна инсталация и което не е оборудвано със
средствата по чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Следователно отоплителните тела в имота на ответника
според неговите твърдения, съдържащи се в отговора на исковата молба, са пломбирани
отоплителни тела по смисъла на цитираната легална дефиниция. Съгласно действащата
нормативна уредба собствениците или ползвателите на самостоятелни обекти, които са
топлоснабдени, са длъжни да монтират средства за дялово разпределение, включително на
2
пломбираните отоплителни тела в имотите си (§ 2, ал.1, т.1 ПЗР на Наредба 16-334 за
топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г.) и § 2 от
ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (в сила от 23.03.2020 г.).
При неизпълнение на задължението за монтиране на уреди за дялово разпределение на
отоплителните тела след 01.01.2007 г. пломбираните отоплителни тела по т. 1 се
приравняват на отоплителни тела без уреди (§ 2, ал.2 от ПЗР на Наредба 16-334 за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г.) и § 2 от
ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (в сила от 23.03.2020 г.).
Следователно с изрична фикция, съдържаща се в цитираните подзаконови нормативни
актове, неизпълнението на задължението за монтиране на измервателни уреди на
пломбираните отоплителни тела ги приравнява на работещи отоплителни тела без уреди за
дялово разпределение, за които се начислява служебно топлинна енергия съгласно
екстраполация по максимален специфичен разход съгласно формула, съдържаща се т.6.5. от
приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (за периода до
22.03.2020 г.), съответно – в т.6.5. от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (в сила от 23.03.2020 г.). В случай, че на
пломбираните отоплителни тела е поставен уред за дялово разпределение клиентите на ТЕ
са длъжни поне веднъж годишно да осигуряват достъп до отоплителните тела в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и осъществяване на визуален оглед на контролните
приспособления към тях (чл.70, ал.2 от Наредба № № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването и чл.70, ал.2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.), като при
неизпълнение на задълженията за осигуряване на достъп до уредите за дялово
разпределение, в това число на пломбираните отоплителни тела отново доставената ТЕ се
отчита като отоплителни тела без уреди – съгласно екстраполация по максимален
специфичен разход съгласно формула, съдържаща се т.6.5. от приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (за периода до 22.03.2020 г.), респ. в т.6.5. от
приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването
(в сила от 23.03.2020 г).
От представеното заключение на вещото лице по СТЕ, изготвено въз основа на представени
от ФДР „Техем Сървисиз“ ЕООД на отоплителните тела в имота на ответника не са
монтирани уреди за дялово разпределение и не е осигурен достъп, поради което и
доставената до имота ТЕ е изчислена съгласно формула, съдържаща се т.6.5. от приложение
към чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (за периода до 22.03.2020 г.),
респ. в т.6.5. от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването (в сила от 23.03.2020 г.) – по екстраполация по максимален отчет.
Следователно независимо дали отоплителните тела са били пломбирани или не, при
положение, че не са монтирани уреди за дялово разпределение, които да измерват
доставената ТЕ (което се установява от представените документи по СТЕ), редът за
измерване и отчитане на енергия за пломбирани и непломбирани отоплителни тела е един и
същ. Поради това обстоятелството дали действително отоплителните тела в имота на
3
ответника са пломбирани при установена по делото липса на уреди за дялово разпределение
по отоплителните тела в имота на ответника не е от значение нито за основателността, нито
за размера на предявения иск, тъй като изчисляването на доставена енергия както на
непломбирани, така и на пломбирани отоплителни тела без уреди за разпределение, се
извършва по една и съща формула.
Относно дължимите суми: Съгласно чл.42 от Наредба №16-334/6.4.2007г. (отм. 24.03.2020
г.) за топлоснабдяването, респ. чл.42 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ , бр. 25 от 20.03.2020 г., в сила от 24.03.2020 г.) топлинната
енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените договори за продажба или в
публичните общи условия за продажба на топлинна енергия, по цени съгласно наредбата по
чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл.36 ОУ клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, а редът и начина за заплащане
на услугата се определя от Продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Видно от
представените документи дялови разпределения за процесния период са извършена от
„Техем сървисиз” ЕООД, поради което се дължи нейното заплащане на ищеца, съобразно
общите условия. Правоотношението по доставка на топлинна енергия между страните в
процесния период се урежда чрез договор, сключен при общи условия, одобрени от ДКЕВР.
По отношение на исковия период са приложими ОУ, действащи от 27.06.2016 г., съгласно
чл. 33, ал. 1 от които купувачът изпада в забава в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят месечните дължими суми. Видно от таблица №1 и таблица №2, както и
от констативната част от отговора към въпрос №1 от ССчЕ ищецът е издавал редовно
фактури за месечните задължения за целия исков период за топлинна енергия и за дялово
разпределение. Съгласно данните на съдебно-техническата експертиза и въз основа на
данните, представени от ФДР „Техем Сървисиз“ ЕООД, за процесния период в имота е
имало 4 бр. отоплителни тела – радиатори, за които не са монтирани уреди за дялово
разпределение и не е осигурен достъп до отчет, поради което са начислени суми по
максимална оценка по мощност. За процесния период съгласно представените фактури
(таблица №1 и №2) и изготвените изравнителни сметки са начислявани единствено суми за
доставена ТЕ за процесния имот, като не са начислявани суми за сградна инсталация и
битово горещо водоснабдяване. Съгласно таблица №3 към заключението на вещото лице по
назначената по делото СТЕ, начислените суми по фактури, изготвени от ФДР „Техем
Сървисиз“ ЕООД за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. са в общ размер на 3591,14 лв.,
като съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение е извършвано съгласно
действащите към момента на начисляване на сумите правила на чл. 61, ал. 1 Наредба 16-334
за топлоснабдяването (приложима в периода от 01.05.2019 г. до 23.03.2020 г.), респ. Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (в сила от 24.03.2020 г.) и Методика за
дяловото разпределение на топлинна енергия в СЕС, в посочената сума не са включвани
изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди, а също така при
изчисляване на енергията не е констатирано добавяне на топлинна енергия (Q над макс.) към
4
изчислената ТЕ от ФДР. От представените фактури и съобщения към тях вещото лице по
СТЕ установява, че технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената топлинна енергия и са за сметка на ищцовото дружество, съгласно
нормативните изисквания. Съгласно изготвени изравнителните сметки за процесния период
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в които е отчетена промяната на цената на ТЕ за периода
01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. от 95,64 лв./МВтч без ДДС на 85,07 лв./МВтч без ДДС, общата
дължима сума за ТЕ следва да се намали със 167,44 лв. с ДДС. Съгласно заключението на
вещото лице по СТЕ (таблица № 3) след корекция на начислените суми по фактури и
изравнителните сметки за периода с преизчисляване с намалената цена на ТЕ дължимата
сума за процесния период е 3591,14 лв. От представените на вещото лице по СТЕ документи
се установява, че топломерите, монтирани в абонатната станция са преминали
метеорологични и технически проверки през 2017 и 2019 г. съгласно закона за
измерванията.
Относно мораторната лихва: По отношенията на задълженията, станали изискуеми при
действие на ОУ от 27.06.2016 г. не е необходима покана, за да бъде поставен длъжникът в
забава, тъй като длъжниците изпадат в забава с изтичането на предвидения срок, съгласно
чл.84, ал.1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че в чл.32 ОУ от 27.06.2016 г. са посочени срокове за заплащане на
задълженията само за топлинна енергия, но не и за дялово разпределение. По делото се
установява, че фактурите за заплащане на сумите за дялово разпределение се издават
отделно от тези за заплащане на топлинна енергия и не се установява да са включени в
общата фактура. Предвид липсата на предвидени в ОУ срокове за плащане на фактурите за
дялово разпределение и липсата на покана за плащането им, съдът намира, че ответникът не
е поставен в забава относно плащането на главниците за дялово разпределение, поради
което и не дължи суми за обезщетение за забава.
Съгласно заключение на ССчЕ исковите суми касаят отоплителни периоди 1.5.2019г.-
30.4.2021г., като задълженията за ответника съгласно данни в счетоводството на ищцовото
дружество са в размер: 3591,13 лв. – за доставена ТЕ и 23,77 лв. - цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.10.2019 г. до 30.4.2021 г. Законната лихва за забава,
изчислена за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г. върху сумата за начислена ТЕ е в
размер на 604,02 лв., а върху дяловото разпределение за същия период – 4,94 лв.
Относно възражението за давност: вземанията на ищеца се погасяват по давност с изтичане
на 3-годишен срок, който е прекъснат с подаване на заявлението по чл.410 ГПК на
28.11.2022г. Погасеният по давност период е 01.05.2019 г. до 30.09.2019г., а непогасеният по
давност период е 01.10.2019г. – 30.04.2021 г.
Съгласно заключението на СТЕ по поставена служебно от съда задача за изчисляване на
доставената ТЕ за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021 г. вещото лице по СТЕ е изчислило
стойността й в размер на 3591,14 лв., с отчитане на изравнителните сметки и след
приспадане на промяната на цената на ТЕ за периода 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. Следва да
се посочи, че сумата за исковия период и сумата за непогасения по давност период съвпадат,
5
тъй като съгласно заключението по СТЕ за процесния недвижим имот са начислявани
единствено за доставена до имота ТЕ (не са включвани суми за БГВ), а отоплителният сезон
започва именно на 01 октомври, откогато е и началната дата на начисляване на сумата за
доставена ТЕ за непогасения по давност период.
По разноските: при този изход на спора разноски се дължат на ищеца, съобразно уважената
част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 84,48 лв. – заповедно; 110,12 лв. –
държавна такса в исковото производство; 600 лв. – депозити за вещи лица по СТЕ и ССчЕ.
Съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 във вр. с ал. 1 ГПК в размер на 50,00 лв. – за заповедно производство и 100,00 лв. – в
исковото производство. На ищеца следва да се присъди сумата 943,50 лв., съразмерно с
уважената част от исковете. Ответникът доказва в настоящото производство разноски в
размер на 722,40 лв. по договор за правна защита и съдействие. Съответно на ответника се
дължат разноски в размер на 0,84 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.МИЛИН КАМЪК 31, вх.Б, ап.9, дължи на ищеца „*** София” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64768/2022г. на СРС, 32 състав:
- 3 591,13 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, УЛ.МИЛИН КАМЪК №31, вх.Б, ап.9, аб. № 335146, ведно със законна
лихва за период от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. като погасен по давност,
- 604,02 лева, представляваща мораторна лихва върху неплатената главница за период от
15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.,
- 23,77лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.11.2022 г.
до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „*** София” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу Н. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
6
София, УЛ.МИЛИН КАМЪК 31, вх.Б, ап.9 за сумата 4,94 лв. – обезщетение за забава върху
сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.МИЛИН КАМЪК 31, вх.Б,
ап.9, да заплати на ищеца „*** София” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б сумата от 943,50 лв. – разноски за заповедното и исковото
производство.
ОСЪЖДА „*** София” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ №23Б да заплати на ответника Н. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.МИЛИН КАМЪК 31, вх.Б, ап.9,сумата от 0,84 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца - „Техем
сървисиз” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7