РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на единадесети декември две
хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 202 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по е по жалба на ЕТ „Дора-Тодорка Джоголанова“, ЕИК: *********, представлявано
от Тодорка К. Джоголанова, срещу Наказателно постановление /НП/ №
462462-F504874 от 10.09.2019 г. на и.д. директора на ТД на НАП София, с което
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на
основание чл. 185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от МФ.
Жалбата
е подадена чрез упълномощения адв.П.К.. В жалбата се твърди, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, немотивирано и необосновано,
постановено в противоречие с обективната истина относно фактическата обстановка
и в противоречие с процесуалния закон. В жалбата се признава, че на
22.07.2019г. в къща за гости „Х.Джоголанов“ в гр.Копривщица е била извършена
проверка от НАП, при която е установено, че в обекта е налично монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство. Твърди се обаче, че проверката е
извършена в отсъствие на проверявания търговец и поисканият от проверяващите
паспорт на фискалното устройство не е бил представен от служителя-хигиенист,
която обективно не е имала възможност да представи изискания паспорт. Сочи се,
че в обстоятелствената част на обжалваното НП е представена заблуждаваща и
неотговаряща на истината фактическа обстановка, която е довела до погрешна
констатация за осъществено нарушение. Твърди се, че не са взети предвид от
наказващия орган при преценка дали има извършено нарушение възраженията,
депозирани в АУАН. В тях също било посочено, че в дните понеделник и вторник
обикновено няма посетители на къщата за гости, поради което в тези дни в обекта
се извършват хигиенни дейности от служители, които нямат представителни функции
за ЕТ „Дора – Тодорка Джоголанова“. Твърди се, че в деня на извършената
проверка - 22.07.2019г. представляващият ЕТ-то Тодорка Джоголанова не се
намирала на територията на проверявания обект, а на нивата, а тъй като нивата
се намирала на място, където няма обхват на мобилните телефони, представителите
на НАП не могли да осъществят контакт с нея и да получат съдействие. Заявено е,
че паспортът на фискалното устройство се съхранява в каса, от която единствено
Тодорка Джоголанова има ключ. Сочи се, че било житейски оправдано този ключ да
се намира у управителя, а не у почистващия персонал, в чиято длъжностна
характеристика не влизат дейности, свързани с представителство на
предприятието. Счита, че ако проверяващите органи бяха успели да се свържат с
нея, описаното нарушение нямало да бъде констатирано, тъй като тя щяла да се
върне в къщата за гости веднага. В обстоятелствената част на наказателното
постановление било отбелязано само, че е изискан паспортът на фискалното
устройство и е констатирано, че задълженото лице не е изпълнило изискването за
неговото съхранение. Никъде обаче не било посочено от кого е изискан и че
инспекторите от НАП са били посрещнати от Соня Белчева – хигиенист. Не било отразено,
че този служител няма представителни функции, нито има достъп до документите на
фискалното устройство, нито до касата на обекта. Не било отбелязано още, че към
момента на извършване на проверката не е присъствало лице, което може да
представи изисканите документи. На следващо място, жалбоподателя счита, че е
нарушен чл.40, ал.1 относно съставянето на акта в присъствие на свидетели и
очевидно актосъставителят бил приел, че нарушението е установено въз основа на
официални документи, което е невярно в случая. Констативният протокол не
представлявал официален документ, поради което не следвало да се заобикаля
правилото на чл.40, ал.1 ЗАНН. Иска се от съда, ако все пак счете, че АУАН е
издаден при спазване на административно-производствените правила, да вземе
предвид, че макар обективно да съществуват признаците на извършеното нарушение
по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., налице е маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН с оглед ниската степен на обществената опасност на
деянието, причините, довели до извършването му, както и липсата на настъпили
вреди последици за фиска. Иска се от съда да отмени обжалваното НП и да присъди
разноски на жалбоподателя.
В
съдебното заседание при настоящото разглеждане на делото жалбоподателят се
представлява от упълномощения адв. П.К. от САК, която поддържа жалбата. Допълва
съображенията, наведени в жалбата, като сочи, че е нарушен чл.40 ЗАНН, тъй като
АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които не са били очевидци при
извършване на нарушението. Станало ясно от свидетелските показания, че е имало
четирима свидетели-очевидци, които обаче не са вписани в АУАН. Иска се от съда
да отмени оспорваното НП. Иска се присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна - ТД на НАП-София, не се явява и не се представлява, но депозира писмена
защита, с която се иска от съда да остави без уважение жалбата срещу НП №
462462-F504874 от 10.09.2019 г. на и.д. директора на ТД на НАП София. Сочи се,
че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно. Сочи
се още, при съставяне на АУАН и издаване на НП, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосноват отмяна, както и че нарушението е
констатирано при проверка на място, а доказателства, които да опровергават
констатациите на проверяващите органи, не са представени. Счита се, че
имуществената отговорност е за търговеца, който стопанисва търговския обект и
негово е задължението да организира така дейността си, че да осигури спазване
на установения правен ред. Търговецът бил длъжен да направи инструкция за
работещите при него служители, както и да осъществява контрол за изпълнение на
възложените задължения. Отговорността на жалбоподателя била ангажирана на
основание чл.83 ЗАНН – обективна и безвиновна и поради това не подлежат на
обсъждане признаците от субективната страна на нарушението. Извършеното
нарушение бива определено като съществено, а АУАН и НП – като съответни на
материалния и процесуалния закон. НП се сочи, че е издадено от компетентен
орган, а имуществената санкция е определена в минимален размер в съответствие
със справедливостта.
Районна прокуратура-Пирдоп, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2019г. е извършена
проверка по спазването на данъчното законодателство в търговски обект – къща за гости „Х.Джоголанов“, находяща се в гр.Копривщица,
стопанисвана и експлоатирана от ЕТ „Дора-Тодорка Джоголанова“. На място в обекта било установено единствено лицето Соня
Белчева - хигиенист. При поискване в хода
на проверката не е представен паспорт на въведеното
в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „Дейзи Perfect
S 01-KL“. За
горното е съставен протокoл за извършена проверка № 0400006/22.07.2019г. На 16.08.2019г. в ТД на НАП гр.София се явило упълномощеното лице Кръстьо Джоголанов,
който представил изисканите при проверката документи,
включително и паспортът на фискалното устройство. На същата дата
е съставен АУАН № F504874 за извършено
нарушение на чл.42, ал.1, т.2
Наредба № Н-18/06г.
на МФ, на основание на който пък е издадено
оспорваното НП.
Горната
фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели, като и
от приетите по делото писмени доказателства.
В
протокола от извършената проверка /ПИП/ бл. №0400006/22.07.2019 г. са
описани констатациите от проверката на къща за гости в гр.Копривщица,
стопанисвана от ЕТ „Дора- Тодорка Джоголанова. Установено е, че по време на
проверката имало настанени 3-ма човека гости в 3 стаи, разположени на 1-и етаж.
Описано е още, че в обекта е налично 1 бр. фискално устройство, като не е
представено свидетелство за регистрация на ФУ, не е представен паспорт на ФУ,
не е представен договор за абонаментно сервизно обслужване. Направени са и
други констатации, които не са относими към процесното нарушение. Указано е в
ПИП, че в 14-дневен срок в ТД на НАП София да се яви управител или пълномощник
за съставяне на АУАН, като представи: свидетелство за регистрация на касов
апарат, паспорт на ФУ, КЛЕН от датата на рег. на касовия апарат, касова книга.
Положени са подписи от тримата служители на НАП, извършили проверката – Г.А.,
Искра Павлова и Малинка И., както и на служителят на ЕТ „Дора – Тодорка
Джоголанова“, присъствал при проверката – Соня Белчева.
Видно
от съставения АУАН №F504874,
същият е съставен на 16.08.2019г. от Г.В.А., в присъствието на свидетелите К.К.
и М.Х. за това, че на 22.07.2019г., при извършена проверка на обект – къща за
гости „Х.Джоголанова“, находяща се в гр.Копривщица, бул. „Хаджи Ненчо Палавеев“
112, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Дора – Тодорка Джоголанова“, ЕИК:
********* е установено, че са нарушени редът и начинът на съхранение на
документи. Записано е, че при проверката е установено, че в обекта е налично
монтирано и въведено в експлоатация 1 бр. фискално устройство модел Дейзи Perfect S 01-KL, индивидуален номер на фискално устройство 36520386,
индивидуален номер на фискална памет DY386902. Записано
е още, че задълженото лице не е изпълнило изискването да съхранява в обекта
паспорта на описаното фискално устройство, като при проверката паспортът е
изискан и не е представен, от което било видно, че ЕТ „Дора – Тодорка
Джоголанова“ не е изпълнил задължението си съгласно чл.42, ал.1, т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ да съхранява паспорта на обекта. АУАН е съставен в
присъствието на представител на нарушителя- Кръстьо Христов Джоголанов и същият
е получил препис от АУАН срещу разписка.
По
делото е приложено и пълномощното от 10.05.2011г. на Кръстьо Христов
Джоголанов, издадено му от Тодорка К. Джоголанова – управител на ЕТ
„Дора-Тодорка Джоголанова“, от което е видно, че същият е упълномощен да
представлява едноличния търговец пред НАП.
На
16.08.2019г. в ТД на НАП- София е входирано обяснение от Тодорка Джоголанова в
качеството и на представляващ ЕТ „Дора- Тодорка Джоголанова“. В обяснението е
записано, че не се оспорват фактите, отразени в съставения АУАН №F504874, но е направен опит да се опише причината за непредставяне
на изисканите от проверяващите документи, която е описана и в жалбата, а именно
отсъствието на Тодорка Джоголанова и невъзможността да бъде своевременно
уведомена за проверката, поради факта, че
била на място, където мобилните телефони нямат обхват.
Обяснението
на Тодорка Джоголанова не е било възприето от административнонаказващия орган и
на основание АУАН №F504874
е издадено НП №462462-F504874/10.09.2019г.,
като в него е пренесена същата фактическа обстановка, каквато е отразена и в
АУАН.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е представил за
констатация паспорт на фискално устройство Perfect
S 01-KL и такава е била извършена, че устройството разполага с
паспорт, в който са отбелязани определени данни – въвеждане в експлоатация на
18.12.2015г., наличие на договор за сервизно обслужване за периода 2019-2020г.
и заверка на паспорта на 02.08.2019г.
От
разпита на свидетелката - актосъставител Г.В.А. става ясно, че тя е била
единственият очевидец на установяване на процесното нарушение от тримата служители
на НАП, отбелязани в АУАН и разпитани по делото. Свидетелката А. разказва, че
имали проверка на къщи за гости и в това число на ЕТ „Дора – Тодорка
Джоголанова“ в гр.Копривщица. В обекта се установило, че има 1 брой фискално
устройство, но същото нямало никакви документи. Поискали да им се представят
документи във връзка с това фискално устройство – касова книга, свидетелство за
регистрация на касов апарат, паспорт за фискалното устройство, но такива не
били представени. Заявява, че поискали документите от лицето, което
стопанисвало къщата в момента на проверката, което лице било назначено на
трудов договор. Лицето се казвало Соня и била чистачка. Тя се свързала с
Тодорка Джоголанова по телефона и по телефона и казали, че извършват проверка в
къща за гости „Джоголанова“ и какви документи искат и тя казала, че ще дойде,
но така и не дошла до края на работното време на проверяващите. Лицето, което
заварили на мястото им показало, че в механата се намира 1 бр. фискално
устройство, за което поискали документи, но работничката не ги представила и
казала, че не разполага с такива. Свидетелката А. е категорична, че по време на
проверката обектът е работел и имало настанени гости в 3 стаи от къщата. Според
свидетелката преди да си тръгнат съставили протокол за фактите и
обстоятелствата, които са установили и там посочили предписания лицето да
представи документите, като връчили този протокол на Кръстьо Джоголанов и на
присъстващата служителка на трудов договор. Свидетелката твърди, че Кръстьо
Джоголанов е упълномощено лице, но това са разбрали впоследствие, когато се
явил за съставяне на АУАН, а по време на проверката той единствено дошъл да
изкара междинния фискален отчет от устройството и съгласно този отчет дневният
оборот за 22.07.2019г. бил 134.30 лв., а парите липсвали в касата. Свидетелката
А. твърди, че по време на проверката били 3-ма инспектори и един шофьор.
Заявява, че АУАН не е съставен веднага и на място, защото актовете за
установяване на административни нарушения в НАП се съставят от програма, а не
на ръка, а в момента на проверката се съставя протокол, в който се описват
установените факти и обстоятелства. Към онзи момент те и не знаели на кого да
съставят АУАН, тъй като никой не им представил пълномощно. След като връчили
протокола на служителката, която била там, в който определяли срок за
представяне на непредставените документи, се явил Кръстьо Джоголанов като
упълномощено лице и представил документите, като му била връчена покана за
съставяне на АУАН. Според свидетелката А. макар документите да са били реално
представени, това станало след проверката, а задължението, съгласно Наредбата
за съхраняване и отчитане на оборотите от фискалните устройства, всички
документи, отнасящи се до фискални устройства, следвало да се намират в обекта,
а не да се представят след проверката. На въпроса как точно са се уверили, че
документите на касовия апарат не се намират в обекта, свидетелката заявява, че
са видели фискалното устройство и изрично поискали от чистачката да бъдат
представени документите, но не били представени. След това дошло друго лице,
което впоследствие разбрали, че е Кръстьо Джоголанов, от когото също поискали
паспорт на ФУ, касова книга, свидетелство за регистрация на ФУ, но и той не ги
представил, а единствено изкарал фискален отчет. Обяснил, че документите не се
съхраняват в обекта и затова не могат да бъдат предоставени. Свидетелката си
спомня, че при съставяне на АУАН Кръстьо Джоголанов представил пълномощно.
Имало впоследствие възражения, съгласно които Тодорка Джоголанова била
възпрепятствана да дойде. Сочи, че екземпляр от АУАН е връчен на упълномощеното
лице на 16.08.2019г. при явяването му в офис „Сердика“ на ТД на НАП, където е
съставен АУАН. Свидетелката А. обяснява в съдебно заседание защо като свидетели
по АУАН са посочени лица, различни от нейните колеги, с които е извършила
проверката, а именно: че към датата на съставяне на АУАН колежките и са
ползвали отпуск и не са били в офиса, а шофьорът, който също е бил очевидец на
установяване на нарушението е бил на друг адрес и в постоянно движение.
Свидетелките
К.Г.К. и М.И.Х. – „старши инспектори по приходите“ потвърждават, че са
единствено свидетели по съставяне на АУАН. Те са се запознали с нарушението от
съставения при проверката протокол и от актосъставителя. Също споделят, че при
съставяне на АУАН присъствало упълномощеното лице Кръстьо Джоголанов, на когото
бил връчен екземпляр от акта.
Разпитана е като свидетел и служителката на ЕТ
„Дора-Тодорка Джоголанова“ Соня Нешева Белчева, която се твърди, че е била
единствено установена в проверявания обект на 22.07.2019г. Тя заявява, че
работи като чистачка в хотела на трудов договор и няма пълномощно от
работодателя за някакви други действия. Разказва, че когато дошли проверяващите
първо се представили с баджовете и поискали документи за проверка на касовия
апарат, но тя има заявила, че ги няма тези документи и са при шефката и. Казва,
че не е била наясно дали изобщо тези документи са в обекта. Обадила се на
шефката си, но не могла „много“ да се свърже с нея, защото тя била по нивите,
поради което звъняла няколко пъти и едва на третия път се свързала с нея.
Твърди, че шефката и дошла, но закъсняла и когато дошла проверяващите вече си
били тръгнали. Според свидетелката Белчева проверяващите съставили протокол от
проверката, в който тя не знае какво пише. Твърди, че друг освен нея не се е
появявал на проверката, като не е идвал и Кръстьо Джоголанов, който бил на
работа.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя срещу разписка на 08.10.2019 година,
като жалбата срещу НП е подадена чрез куриер на 15.10.2019 г., поради което
съдът намира, че е спазен срока по чл.59 ЗАНН. В този смисъл, жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление.
Относно
основателността на жалбата и без да се ограничава от доводите, посочени в нея,
съдът намира следното:
По
делото е представена заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на изпълнителния
директор на НАП, с която са упълномощени лица, заемащи определени длъжности, да
издават наказателни постановления по посоченото по-горе нарушение, сред които
са териториалните директори на НАП и техните заместници. За актосъставители пък
са определени органите по приходите, какъвто се явява актосъставителката,
заемаща длъжността „инспектор по приходите“. Следователно АУАН и НП са издадени
от оправомощени лица в кръга на техните правомощия.
Съдът
намира, че наказателното постановление, от което се поражда отговорността за
жалбоподателя, е било издадено при спазване на основните изисквания на чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който
пък съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Противно на твърденията в
жалбата, фигурира
описание на фактическата обстановка в АУАН и НП, достатъчно характеризиращо
процесното нарушение. В АУАН и НП са
описани времето, мястото на нарушението,
проверявания фискален обект /с индивидуализиращи характеристики/, нарушеното
правило за поведение и с какво в случая бездействие е било нарушено то
/несъхраняване в обекта на паспорта на фискалното устройство/. В
описателната фактическа част актосъставителят и издателят на НП не са длъжни да
включват всякакви установени второстепенни обстоятелства около нарушението
/като това че само чистачката е била в къщата за гости, правила ли е опити да
се свърже с управителката на къщата и дали те са успешни/, а само
тези, които са от значение за съставомерността на деянието. Описанието
на нарушението е обективирано в обстоятелствената част на АУАН и санкционираното
лице е могло без затруднение да разбере за какво точно деяние бива ангажирана
неговата отговорност, като видно и от дадените обяснения едноличният търговец в
действителност е разбрал точно за какво е привлечен към
административнонаказателна отговорност.
Основен
довод на жалбоподателя срещу законосъобразността на оспорваното НП е твърдение
за неспазване правилото на чл.40 ЗАНН, предвиждащо института на свидетелите при
съставяне на АУАН. Установи се в рамките на производството, че актосъставителят
е бил и проверяващо лице, очевидец на нарушението, но не и останалите двама
свидетели по АУАН, които са единствено свидетели на съставянето му и
потвърждават този факт. Има резон в оплакването на адв.К., че правилният подход
е изисквал АУАН да се състави в присъствието на свидетелите, присъствали при
установяване на нарушението, доколкото такива в действителност е имало. Въпреки
това обаче чл.40, ал.3 ЗАНН позволява при невъзможност АУАН да се състави в
присъствието на свидетели-очевидци, той да бъде съставен в присъствието на
двама други свидетели, както е сторено в процесния случай. Институтът на
свидетелите е заложен с цел гарантиране законосъобразност на процедурата по
съставяне на АУАН. Не е вярно становището от жалбата, че актосъставителят е
приложил чл.40, ал.4 ЗАНН за съставяне на АУАН въз основа на официални
документи и без свидетели. Свидетели в случая има и причината те да са различни
от свидетелите, присъствали на проверката, е изяснена от актосъставителката в
разпита и в съдебно заседание, а именно: ползването на отпуск от другите лица,
с които съвместно е била осъществена проверката, което е напълно реална
хипотеза, предвид летния месец, в който е съставен АУАН. Свидетелите по АУАН са
били предварително запознати с фактите от проверката, които всъщност не се
оспорват от жалбоподателя и са следили последователността в процедурата по
съставяне на АУАН, потвърждавайки в съдебна зала, че същата е била спазена,
доколкото АУАН е съставен в присъствие на представител на нарушителя, същият е
запознат с констатациите и му е връчен препис от АУАН. В този смисъл Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
изискванията на чл.40, ал.3 ЗАНН по отношение на свидетелите.
Спазени
са процесуалните срокове, които ЗАНН въвежда. От откриване на нарушението до
съставяне на АУАН не са изминали повече от 3 месеца /чл.34, ал.1 ЗАНН/.
Едномесечният срок по чл.52, ал.1 ЗАНН за произнасяне от страна на административнонаказващият
орган също е спазен, като НП е издадено 25 дни след съставянето на АУАН.
Осигурена
е била възможност на административнопривлеченото лице да се възползва от правото
си по чл.44 ЗАНН за подаване на възражения в 3-дневен срок от подписване на
АУАН, каквито възражения в случая са постъпили, макар и погрешно в НП да е
записано противното – че не е постъпило възражение. Възможна причина за това е
обстоятелството, че жалбоподателят е наименовал своето възражение „обяснение“ и
че в него е записано, че не се оспорват фактите, отразени в АУАН. Поради това е
възможно възражението да не е възприето от органа като същинско такова. Видно
от издаденото НП обаче съображенията, изложени в „обяснението“, не са възприети
за достатъчно основание административнонаказателната процедура да бъде
прекратена, каквото е становището и на настоящия съд.
Съобразно
доказателствата съдът намирам, че вмененото на ЕТ „Дора-Тодорка Джоголанова“ нарушение
е било извършено. Изискването на чл. 42, ал.1, т.
2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства е въведено в правна норма, която императивно
предвижда, че в стационарен търговски обект
/какъвто е къщата за гости/, лицата по чл.3 от
наредбата /каквото е и
жалбоподателя/,
задължително следва да съхранява и паспорта на ФУ. Следователно изпълнителното
деяние е несъхраняване на документите
за фискалното устройство в търговски обект, а
не липсата им въобще, поради което фактът, че
те са представени по-късно от упълномощеното лице пред органите на НАП, както и
са представени пред съда за констатация, не санира нарушението.
Не се спори по делото, че по време на проверката,
при поискване паспортът на въведеното
в експлоатация и работещо
в обекта фискално
устройства модел „Perfect S 01-KL“
не е бил представен. Така в жалбата се твърди,
че паспортът на ФУ е бил в обекта, но служителката, която се е намирала там не е могла да го представи,
тъй като няма представителни пълномощия, а е обикновен хигиенист. Доводът
не се възприема от настоящия съдебен състав, тъй като въведеното императивно
задължение включва такова съхранение, при което съответният търговец да е
създал необходимата организация, тъй щото да докаже, че действително съхранява
в търговския обект посочените в наредбата документи чрез представянето им на
компетентните органи, в какъвто смисъл е въведено това задължение от
законодателя. Несъстоятелно
в този смисъл е
възражението направено от страна на жалбоподателя, че процесния паспорт на ФУ бил в каса, чийто ключ бил у нея, а тя била на нивата.
Дори това твърдение да
се приеме безрезервно,
то не променя правния извод, че от обективна страна е осъществен съставът на
вмененото административно нарушение, тъй
като невъзможността за достъп до процесния паспорт се приравнява на
несъхраняването му в обекта. Изискването за съхраняване на документацията
свързана с фискалните устройства е въведено именно
с цел извършване на проверки на фискалната дисциплина в обекта и след като законодателят е
предвидил тези документи да се съхраняват в обекта, следователно те трябва
да са там по всяко време, за да са на разположение на проверяващите. Нещо повече – в конкретния случай, от свидетелските
показания на свидетелката-актосъставител, които съдът кредитира като
последователни и логични, се установява, че при проверката се е появило лицето
Кръстьо Джоголанов, което е изкарало междинен дневен отчет и от когото също са
поискани документи за фискалното устройство, но той казал, че тези документи не
са в обекта. При проверката лицето не е представило пълномощно за
представителство пред НАП, но се установи, че такова той е имал още от 2011г.,
т.е. следвало е да бъде в състояние да представи исканите документи в случай,
че те наистина са в обекта. Следва да се има
предвид, че наказателните материалноправни норми, включително и
административнонаказателните,
не могат да се тълкуват разширително. Документите, отнасящи до ФУ, трябва да се
съхраняват в търговския обект, тъй като те са средство за индивидуализация на
използваното в търговския обект
устройство. Следователно търговското дружество е осъществило състава на
описаното в обжалваното наказателно постановление нарушение.
Нормата на чл.42 ал.1, т.2
от Наредба № Н-18
е императивна и има за цел да обезпечи нормалното протичане на една текуща
контролна дейност в обекта от страна на компетентните за това органи, каквито в
случая са били проверяващите от ТД на НАП. Наличието на изисканите документи по всяко
време в обекта би способствало да се извърши една пълноценна данъчна проверка,
дори същата да е внезапно предизвикана. Наличието на въпросните документ дава
възможност да се провери веднага режимът
на отчетност, дали въведеното
в обекта ФУ е надлежно регистрирано и дали
отразените посредством него данни за обороти
не се отчитат само формално. В паспорта се съдържа информация за датата на
фискализация на устройството, издаване и заверка на свидетелствата за
регистрация на фискалните устройства и не е възможно да се направи преценка
дали проверяваното фискално устройство е въведено в експлоатация при спазване
на установените с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ правила и дали
законосъобразно с това устройство се отчитат продажбите, ако не се направи
проверка на записванията в паспорта. Ето защо настоящият въззивен състав приема, че
изискването за съхранение на паспорта на ФУ е свързано с реда и начина на
отчитане на фискалното устройство. С оглед на всичко това, съдът счита, че не може да се
приложи и чл.28
ЗАНН, тъй като установеното
административно нарушение е формално такова
и не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от всички останали нарушения от този
вид.
С оглед на
всичко това правилно е била ангажирана обективната админстративнонаказателна
отговорност на жалбоподателя.
Извършеното
от жалбоподателя нарушение е съставомерно.
Правилните материална и санкционна норми е приложил
административнонаказващият орган предвид соченото нарушение. Наредба № Н-18/2006 г. е издадена на основание чл.118 ЗДДС и
нарушаването на текстове от наредбата
се приравнява на нарушение на нормативен акт по прилагането на
чл. 118 ЗДДС. Няма данни инкриминираното
нарушение да е довело до неотчитане на приходи, поради което приложимата
санкционна разпоредба е именно тази на чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗДДС. При
определяне размера на санкцията административнонаказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл.27
ЗАНН за индивидуализация
на административните наказания, като в пълна степен е била отмерена
обществената опасност на деянието,
което е първо такова нарушение за жалбоподателя, при което
в съответствие с изискванията на чл.185 ал.2, изр.2 във
вр. ал.1 ЗДДС е била
наложена имуществена санкция в минималния размер от 500 лева, с което ще бъдат
постигнати целите предвидени в чл.12
ЗАНН и ще съответства на
тежестта на нарушението.
С
оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на разноски, се явява неоснователно. Въззиваемата страна пък не е
навела искане за присъждане на разноски, поради което съдът не може служебно да
присъди такива, независимо че според чл.63, ал.3 ЗАНН (Нова
- ДВ, бр. 94 от 2019 г.) страните вече имат право на присъждане на разноски и в
административнонаказателните производства пред съда.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното НП на основание чл.63, ал.1, т.1 ЗАНН, с оглед на което
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 462462-F504874
от 10.09.2019г..,
издадено от и.д. Директор на ТД на НАП София, с
което на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС на ЕТ „ДОРА-ТОДОРКА ДЖОГОЛАНОВА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Копривщица, ул. „Душко Цаков” № 6, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 500 лв. за нарушение на
чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
ОСТАВЕ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ЕТ „Дора-Тодорка Джоголанова“ за присъждане на разноски в
настоящото производство, предвид изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: