Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на втори
февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана С., като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева адм.дело
№ 2330 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал.2 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на Л.С.С.,
ЕГН **********,***, против Решение №127/29.06.2021г. на директора на ТД
на НАП-Варна, с което е оставена без уважение нейна жалба с вх.№27626/16.06.2021г.
по регистъра на ТД на НАП-Варна и е потвърдено постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С210003-022-0026766/20.04.2021г. издадено от публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна.
В жалбата се релевират доводи
за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати при постановяването
му процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, поради което е
отправено искане да бъде отменено оспореното решение на Директора на ТД на
НАП-Варна, с което е потвърдено процесното Постановление за налагане на
обезпечителни мерки.
Твърди се, че претендираните суми са във връзка с
издадения АУПДВ № 27/311/01281/3/01/04/01 от
28.07.2020г. на ДФ „Земеделие“, против ЕТ „Биозем - Л.С. “- заличен търговски субект. Счита, че искането
за налагане на обезпечителни мерки и АУПДВ са неправилно адресирани към
несъществуващ правен субект.
Сочи, че постановлението, по жалба против
което е постановено обжалваното решение, страда от непреодолими пороци на
формата и съдържанието, въз основа на които следва да бъде определено като
незаконосъобразно и необосновано. Издаденото постановление не отчита редица
релевантни от гледна точка на Закона обстоятелства, свързани със семейното
положение на Л.С. - наличието на законови ограничения в размера на сумите при
налагането на запори върху сметки, неподлежащи на запориране социални плащания
и др. Тези аргументи, и като се приеме, че постановлението е срещу лице, което не е длъжник, счита, че води
на извод за основателност на жалбата. По изложените съображения отправя искане обжалваното
решение и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки
да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По
съществото на спора се позовава
на отменен по адм. дело №
375/2020г. на Административен
съд-Шумен по жалба на „Силора тур“ ЕООД,
представлявано от С.Р.С., в качеството му на правоприемник на ЕТ
„Биозем-Л.С.“ и по жалба от ЕТ „Биозем-Л.С.“, представляван от Л.С. Акт за
установяване на публично държавно вземане № 27/311/01281/3/01/04/01 от
28.07.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, с който на
ЕТ „Биозем-Л.С.“ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 391 160.00лв., представляващо безвъзмездна финансова помощ
по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г.
Счита, че наложената обезпечителна мярка и обжалваното
решение, са неправилни и необосновани по изложените доводи в жалбата, както и във връзка с представеното
решение. Отправя
искане за отмяната им и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Отправя искане Решение № 127/29.06.2021 г.
постановено от директора на ТД на НАП –Варна да бъде оставено в сила. Поддържа
изложени доводи в писмени
бележки от 12.01.2022 г. По отношение на постановлението за наложени обезпечителни
мерки счита, че същото е издадено от компетентен орган, в
кръга на предоставените му правомощия и в предписаната форма. Актът за
установяване на публично държавно вземане, въз основа на който е издадено
обжалваното решение за налагане на обезпечителни мерки, на основание чл. 27,
ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители подлежи на
изпълнение, тъй като обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ актове не спират изпълнението му, с оглед на което предадения за
принудително събиране акт на ДФ „Земеделие“ представлява ликвидно изискуемо
задължение и за същото е налице обезпечителна нужда, с оглед на което е
издадено обжалваното постановление за налагане на обезпечителни мерки. Поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, като моли в
полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №127/29.06.2021г. директора на ТД на НАП-Варна, на основание чл.197
ал.1 от ДОПК е потвърдил постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С210003-022-0026766/20.04.2021г. издадено от публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна. Срещу Л.С.С., е било
образувано изпълнително дело № *********/2021г. за събиране на изискуемо
публично задължение възникнало от Акт за установяване на публично държавно
вземане с изх. № 01-6500/8736/28.07.2020г. и № 27/311/01281/3/01/04/01 от
28.07.2020г. на Държавен фонд Земеделие с основание „финансова корекция“.
Посочено е, че към 25.06.2021г. задълженията по изпълнителното дело са в общ
размер 421585,99лв., от които главница: 391 160,00 лв. и лихва: 30425,99 лв. До длъжника било изпратено Съобщение за
доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК с изх. № 0210003-048-0052904/14.04.2021г.
по описа на ТД на НАП-Варна, което било получено на 08.06.2021 г. По
изпълнителното дело било издадено Искане
за представяне на документи с изх.№ С210003-007-0003163/02.06.2021г., което
също било редовно връчено на лицето.
Във връзка с обезпечаване на задълженията по
изпълнителното дело с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С210003-022-0026766/20.04.2021г. на основание чл. 200 ДОПК чл.202 ал.1,
чл. 203 ал.8, чл. 203 ал.3 вр. чл.195 ал.1-3 ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касети, както и суми предоставени за доверително управление в банка „ДСК“
АД за сумата от 414414,15 лева, както и
запор върху притежаваните от лицето ценни книги : дялове 100 бр. с
номинална стойност за един брой 50 лв., издател „Силора тур”ЕООД на обща
стойност 5000 лева и всички безналични ценни книжа притежавани от длъжника,
които са вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на
Централния депозитар. Отразено било, че
семейството на Л.С. се състои от двама члена.
От решение №127/29.06.2021г. се установява, че директорът на ТД на НАП е
потвърдил постановлението за налагане на обезпечителни мерки, като е приел, че Акт за установяване
на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/8736/28.07.2020г. и №
27/311/01281/3/01/04/01 от 28.07.2020г. издаден от Държавен фонд Земеделие е
налице годно изпълнително основание и представлява публично държавно вземане на
основание чл.162,ал.1,т.8 от ДОПК и същото подлежи на принудително събиране.
Прието е, че преценката за затрудненото
събиране на задълженията на жалбоподателката в конкретния случай е направена на
база размерите на задълженията, като е изследван въпроса за наличното
имущество. След извършването на тази преценка въз основа на установените факти,
с оглед необходимостта от предприемане на неотложни действия с цел обезпечаване
на вземането, публичният изпълнител директора на ТД на НАП-Варна е приел, че постановяването
на процесните обезпечителни мерки, чрез налагане на запор на банковите сметки
на лицето и запор на ценни книжа е законосъобразно. Изложил е съображения,
че мерките допринасят за гарантиране на
публичното вземане, предвид характера и размера на установените задължения и за
да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска.
По делото е приобщено и решение по адм. дело № 375/2020г. на Административен
съд-Шумен, с което по жалба на „Силора тур“ ЕООД,
представлявано от С.Р.С., в качеството му на правоприемник на ЕТ
„Биозем-Л.С.“ и по жалба от ЕТ „Биозем-Л.С.“, представляван от Л.С. е отменен
Акт за установяване на публично държавно вземане № 27/311/01281/3/01/04/01 от
28.07.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, с който на
ЕТ „Биозем-Л.С.“ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 391 160.00лв., представляващо безвъзмездна финансова помощ
по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г.
Горепосоченото решение не е влязло в законна сила.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Жалба е подадена в срока по чл. 197, ал.2 ДОПК от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът с оглед задължението си за
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК,
извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния
изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с което се
потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за
законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на
материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена
форма и съобразяване с целта на закона.
В случая обжалваното
постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен
орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно правомощията му
по чл. 167 от ДОПК; в
предвидената писмена форма и формално съдържа изискуемите
задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна е
валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган - директора на ТД
на НАП - Варна и в срока по чл. 197, ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл. 197, ал.3 ДОПК съдът
отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не
съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 и чл. 195, ал.5.
Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от
наличието на предвидените в ал. 3 на чл. 197 ДОПК
абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче
поставя изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства,
свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.
Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в
които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на
вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе
предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и
интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява.
Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от
основните принципи в административното производство- принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК,
приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК.
В
тежест на административния орган е да установи всички фактически
основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от
преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на
публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е
мотивиран и обоснован. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка
следва да отговаря на изискванията визирани в чл. 196, ал.1 ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 196, ал.1, т.3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат
посочени фактическите и правните основания за издаването му. Налагане на
мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел.
По делото не е налице спор, че с
Акт за установяване на публично държавно вземане № 27/311/01281/3/01/04/01 от
28.07.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, на ЕТ „Биозем-Л.С.“
е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
391 160.00лв., представляващо безвъзмездна финансова помощ по мерките от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК предвижда, че събирането
на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в
сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Съгласно чл.
27,ал.8 от ЗПЗП, обжалването на издадените от Изпълнителния Директор на ДФ
„Земеделие“ или оправомощени от него длъжностни лица актове за установяване на
публични държавни вземания не спира изпълнението им. Задължението произтичащо
от публично държавно вземане по смисъла на чл.162 ал.1 т.8 ДОПК подлежи на
принудително събиране. Описаната в жалбата правна
конструкция с права и задължения на страните възникнали в следствие на
настъпило правоприемство е отчетена в производството по оспорване на АУПДВ, и е
ирелевантна в настоящото производство. Съгласно чл. 195 ал.
1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Към
датата на издаване на процесното Постановление е налице годно изпълнително
основание, поради което правилно решаващия орган е приел за неоснователни
възраженията свързани с липсата на изпълнително основание. В случай на отмяна
на акт, от който произтичат задълженията е налице самостоятелна производство по
прекратяване на образувано изпълнително производство. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 225
ал.1 т.2 ДОПК, съгласно която производството
по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане
на публичния изпълнител когато актът, с който е установено публичното вземане,
бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред.
Следва да се посочи, че по силата
на чл. 14, т. 1 от ДОПК за задълженията, възникнали от дейността на
физическите лица, действащи като еднолични търговци, отговорността се носи от
съответното физическо лице, като съгласно чл.168, т. 5 от ДОПК същите се
погасяват при неговата смърт - след изчерпване на имуществото му, освен ако
наследниците или други лица отговарят за публичното задължение. За едноличните
търговци заличаването от Търговския регистър не е равносилно на т. нар.
„гражданска смърт” за юридическите лица, които престават да съществуват в
правния мир. Физическото лице не губи своята правосубектност и продължава да
бъде носител на права и задължения, като в подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 611, ал. 1 от ТЗ, уреждаща възможността за откриване на
производство по несъстоятелност и за заличен в търговския регистър едноличен
търговец. Според чл. 164, ал. 1 от ДОПК публичните вземания могат да се събират
и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство
по несъстоятелност на длъжника, а според ал. 3 публичните вземания се
предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността,
освен ако в закон е предвидено друго. Такива изключения са предвидени в
разпоредбите на чл. 193 и чл. 224 от ДОПК, уреждащи възможността на
продължаване на принудителното изпълнение от публичните изпълнители в
производство по несъстоятелност на длъжника.
Предвид това публичният
изпълнител законосъобразно е наложил запор спрямо вземанията на жалбоподателя от
банки и ценни книги.
На следващо място с процесното решение подробно е разяснено, какви са целите на обезпечителното производство, както и
какви са правата на длъжника спрямо когото са предприети обезпечителни мерки. В
този смисъл правото на защита на задълженото лице не е нарушено. В съответствие
с материалния закон са и изводите свързани с приложението на разпоредбата на чл. 213 ДОПК.
В случая не са налице основания за отмяна на
наложените обезпечителни мерки по чл.197 ал.3 ДОПК.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че жалбата срещу решението, с което е потвърдено постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№С210003-022-0026766/20.04.2021г.
издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна следва
да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по
реда по реда на чл.143 ал.3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.С.С.,
ЕГН **********,***, против Решение №127/29.06.2021г. на директора на ТД
на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№27626/16.06.2021г. по
регистъра на ТД на НАП-Варна и е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С210003-022-0026766/20.04.2021г. издадено от публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА Л.С.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на ТД на Националната
агенция по приходите – Варна, сумата в размер на 100,00 /сто/ лева съставляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: