МОТИВИ към ПРИСЪДА
от 20.10.2011г.на КРС
по НОХД № 988/ 2011г.
Повдигнато е
обвинение срещу Д.В.П. по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за това че от 13.05.2011г.
до 30.05.2011г. в гр.Кърджали при
условията на продължавано престъпление се заканвал на
В.Г.П. с убийство и тази закана би могла
да възбуди основателен страх за осъществяването й.
Повдигнато е и второ
обвинение срещу подсъдимия П. по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че от 13.05.2011г.
до 30.05.2011г. в гр.Кърджали при
условията на продължавано престъпление се заканвал на
Г.В.П. с убийство и тази закана би могла
да възбуди основателен страх за осъществяването й.
Повдигнато е и трето
обвинение срещу Д.П. по чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за извършено престъпление от 13.05.2011г. до 30.05.2011г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда
по реда на глава 27 на чл.371 т.2 от НПК. И двамата подсъдими признават фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да
не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на
прокуратурата настоява, че по категоричен начин се установило, че в периода от
13.05.2011г. до 30.05.2011г. при условията на продължавано престъпление
поотделно се заканил на майка си В.П. и на сестра си Г.П. с престъпление против
личността й, а именно убийство, и това заканване могло да възбуди основателен
страх за осъществяването им. В същият период от 13.05.2011г. до 30.05.2011г.
отново при условията на продължавано престъпление подсъдимият нарушил издадената
в защита на майка му В. заповед аз домашно насилие като не се въздържал от
извършването на домашно насилие спрямо нея. Поради разглеждане на делото по
реда на съкратено съдебно следствие, то наказанието следвало да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК като се отчетат събраните много негативни
характеристични данни по местоживеене, към момента на трите деяния той бил с
обременено съдебно минало, престъплението било извършено веднага след
изтърпяването на наказанието наложено по последната присъда от съда. Предлага
да му се наложи наказание за всяко едно от деянията наказание „лишаване от
свобода”, което след редукцията с 1/3 да бъде в размер на 8 месеца при „строг”
режим в затвор от закрит тип. Предлага за трите деяния да се определи едно общо
наказание, тъй като били налице основанията на чл.23 от НК. На основание чл.59
от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият бил задържан за срок от
72часа от 13.07.2011г., както и време, през което е бил с мярка „задържане под
стража”.
Подсъдимият П. се
признава за виновен. Назначеният му служебен защитник пледира при определяне на
наказанието за снизхождение и при прилагането на чл.58а от НК наказанието да не
превишавало размера на излежаното до момента.
Съдът като обсъди
всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.В.П.,
роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се установи фактическата обстановка
описана в обвинителния акт на основание чл.373 ал.3 от НПК, а именно: На
08.03.2010г. Районен съд гр.Кърджали на основание Решение от същата дата
постановено по гр.д.№ 212/ 2010г. по ЗЗДН издал заповед за защита от домашно
насилие в полза на свидетеля В.П.. Със същата заповед подсъдимият Д.П. бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свидетелката П.,
която била негова майка. На 13.05.2011г. деецът след изтърпяно наказание
„лишаване от свобода”, се прибрал в дома на родителите си и заживял при тях.
Бил с влошено психично здраве и агресивен към останалите членове на
семейството. Всеки ден създавал неприятности на семейството си. Заплашвал майка
си и сестра си, че ще ги убие, че ще ги заколи, и за това те криели ножовете от
него. Той искал нож, за да наръга майка си. Казвал, че като види кръв ще се
успокои. Всички негови действия пораждали страх у членовете на семейството му и
те често викали полиция. Редовно се напивал, след което ставал още по-
агресивен. Налитал да бие всички от семейството, дори децата на сестра си. На
29.05.2011г. около 17.00ч. подсъдимият Д.П. ударил баща си и започнал да вика
майка си с думите: „Ще те заколя, трябва да те коля, дай ножа да те коля, да ти
го въртя в корема”. В това време сестра му- свидетелката Г.П., докато се
обаждала на полицията, чула как брат й викал: „Къде е Г., да вика полиция ли,
ще я коля и нея!” След този инцидент деецът продължил да се заканва на майка си
и сестра си, че ще ги убие. Казвал, че бил луд и нищо не го плашело. Освен
заканите за убийство, той често ги и биел.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият П. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.144
ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1
от НК. За да е налице престъпление по смисъла на закона следва деянието-
действие или бездействие- да е осъществено опасно, да е извършено виновно и да
е обявено от закона за наказуемо. От обективна страна изпълнителното деяние се
осъществява само чрез действие, което представлява обективиране
на намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши убийство спрямо него. Необходимо
е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на
основателен страх от извършване на престъплението. И не на последно място то ще
бъде довършено, когато пострадалият възприеме заканата. Всички тези признаци от
обективна страна са налице както по отношение на свидетелката В.П., така и
спрямо Г.П.. От субективна страна престъплението по чл.144 ал.3 от НК се
осъществява с пряк умисъл. В случая у подсъдимият П. е бил формиран както
интелектуалния момент, така и волевия такъв за закана с убийство срещу майка му
и сестра му.
Подсъдимият П. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.296
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. За да е налице престъпление
по смисъла на закона следва деянието- действие или бездействие- да е
осъществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за
наказуемо. Субект на престъплението по чл.296 ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, срещу което е издадено заповед
за защита от домашно насилие. Безспорно е, че подсъдимият е именно такова лице.
Последния нарушавайки тази заповед е осъществил от обективна страна състава на
престъплението. От субективна страна престъплението се характеризира с пряк
умисъл като деецът е знаел, че с действията си ще наруши забраната на издадена
заповед срещу него, която му е била връчена лично, предвиждал е обществено
опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
ПО НАКАЗАНИЕТО: по чл.144 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК: Съдът като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието- типична за този вид престъпления; като отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- закана е срещу роднините,
влошено здравословно състояние; както и отегчаващи такива- предишни осъждания,
лоша характеристика; намира, че чрез наказание “лишаване от свобода” към минималния
размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година, ще бъдат изпълни
целите на чл.36 от НК. На основание чл.58а, ал.1 от НК това наказание бе
намалено с 1/3, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца при
първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание
чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Такова наказание бе
определено и по двете престъпления за закана с убийство.
По чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието-
типична за този вид престъпления; като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- закана е срещу роднините, влошено здравословно
състояние; както и отегчаващи такива- предишни осъждания, лоша характеристика;
намира, че чрез наказание “лишаване от свобода” към минималния размер, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, ще бъдат изпълни целите на чл.36 от НК. На основание чл.58а, ал.1 от НК това наказание бе намалено с 1/3, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при първоначален „строг” режим в
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Такова наказание бе определено и по
двете престъпления за закана с убийство.
На основание чл.23
ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание по отношение на подсъдимия Д.В.П.,
а именно най- тежкото от тях „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца
при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59
ал.1 и ал.2 от НК бе приспаднато времето, през което подсъдимия Д.В.П. е бил
задържан с Постановление от 12.07.2011г. на Районна прокуратура гр.Кърджали за
срок до 72часа и времето през което му е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” считано от 13.07.2011г. взета с Определение № 10/
13.07.2011г. по ч.н.д.№ 805/ 2011г. на КРС.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид
изхода на делото деецът бе осъден да заплати по сметка на Районен съд
гр.Кърджали направените по делото разноски в размер на 190.00лв.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: