Определение по дело №30/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Г.Т., 02.03.2021г.

 

Районен съд – Г.Т., в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН СТОЯНОВ

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №00030 описа на съда за 2021г. на Районен съд – Г.Т., констатира следното:

 

Производството е образувано по искова молба с вх.№260260/25.01.2021г. на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н К.С., ул. „Ш.П., *, с управител Р.В., чрез пълномощник юрк. Г.К.,***, р-н К.С., ул. „Ш.П., *, срещу М.К.П., с адрес: ***, п.к. 9500, ул. „Д.Б., № **, с посочено правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, да бъде осъден М.К.П. да заплати на „К.Р.“ ЕООД сума в размер BGN 1000,00 (хиляда лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането, в условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, П. да заплати на „К.Р.“ ЕООД сумата в размер BGN 1000,00 (хиляда лева), която сума ответникът е получил без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането..

С исковата молба се претендират съдебно-деловодните разноски по настоящото производство.

 

ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

На 25.02.2016г. „4.“ ЕООД и ответникът М.К.П. с ЕГН – **********, сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „В.“ под № ********** и явяващ се пети по ред договор за кредит между тях.

В заявката си М.П. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 400,00 (четиристотин лева), като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 26.03.2016г. Сумата е отпусната от кредитодателя по посочената от кредитополучателя банкова сметка *** „У.Б.“ АД на 25.02.2016г.

На 29.02.2016г. М.П. заявява искане за отпускане на допълнителен кредит в размер BGN 400,00 (четиристотин лева), като отново заявява и услугата експресно разглеждане на заявката. В тази връзка съществуващия Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Договорът е изменен на същата дата - 29.02.2016г. На 29.02.2016г. кредитодателят отпуска исканата сума по сметка на П. в „У.Б.“ АД.

Договорът за кредит е изменен още веднъж на 12.03.2016г. след отправяне на заявка за отпускане на допълнителна сума в размер BGN 200,00 (двеста лева), като сумата е преведена по сметката на кредитополучателя в „У.Б.“ АД на същата дата - 12.03.2016г. С последното изменение на договора М.П. се задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер BGN 1216,40 (хиляда двеста и шестнадесет лева и четиридесет стотинки), от които главница в размер BGN 1000,00 (хиляда лева), договорна лихва в размер BGN 28,27 (двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер BGN 188,13 (сто осемдесет и осем лева и тринадесет стотинки).

С настъпване на падежа по договора - 26.03.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава.

От „В.“ изпращат до четири броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена неустойка. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксуват спрямо тарифата на кредитодателя и са изцяло за сметка на кредитополучателя.

На 23.11.2018г. „4.“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Р.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер BGN 2607,20 (две хиляди шестстотин и седем лева и двадесет стотинки).

„К.Р.“ ЕООД изпраща уведомление до ответника за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната в цялост, с отметка „Непотърсена“.

 

В СРОКА ПО ЧЛ.131 от ГПК ответника М.К.П. с ЕГН – **********, чрез адв.К.П. ***, обл. Д., ул. „Димитър Благоев“№42, вх. А, ап.6, депозира отговор на исковата молба.

Оспорва се наличието на валидно сключено правоотношение между „4.” ЕООД и ответника.

Излагат се твърдения, че от представените документи от ищеца не може да се направи еднозначен положителен извод за получено от ответника съгласие за сключване на посочения договор за заем.

Оспорва се материално-правната легитимация на ищеца, с оглед на сключения договор за цесия.

Излагат се доводи, че по отношение на вземането за главница е приложима кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

По отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, според ответника ищецът не е материалноправно легитимиран като кредитор на „4.” ЕООД и по това вземане, поради което и евентуалният иск следва да се отхвърли.

Прави се възражение за Ищецът не е материалноправно легитимиран като кредитор на „4.” ЕООД и по това вземане, поради което и евентуалният иск следва да се отхвърли.

Твърди се, че в приложените към исковата молба доказателства липсва доказателство за представителната власт на пълномощника на ищеца.

Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищцовото дружество разходи за юрисконсултско възнаграждение.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА: Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, исковата молба очертава ясно спорния предмет – заплащане на дължима сума по договор за заем. При гореустановените факти, предявения в настоящото производство иск е ДОПУСТИМ и подлежи на разглеждане по реда на исковото производство, пред родово компетентния районен съд Г.Т..

 

С оглед гореизложеното и на осн. чл.140 ал.3 от ГПК

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на молбата за 06.04.2021г. – 10.45ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ СТРАНИТЕ.

Препис от отговора да се връчи на ищеца, който най-рано в първото заседание може да го оспори.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА И КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА, като им указва, че при постигане на спогодба дължимата държавна такса се заплаща в половин размер, допълнително ще бъдат спестени средства за разноски по делото.

СЪДЪТ НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ, която е доброволен способ за уреждане на спорни граждански отношения.

 

На осн. чл.146 от ГПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:

1 .Обстоятелствата от които произтичат претендираните права:

На 25.02.2016г. „4.“ ЕООД и ответникът М.К.П. с ЕГН – **********, сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „В.“ под № **********. В последствие на 29.02.2016г. и на 12.03.2016г. договорът е изменян по искане на ответника за отпускане на нови суми. С настъпване на падежа по договора - 26.03.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Претендира се ответника М.К.П. да заплати на „К.Р.“ ЕООД сума в размер BGN 1000,00 (хиляда лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, а в условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на „К.Р.“ ЕООД сумата в размер BGN 1000,00 (хиляда лева), като такава получена без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

Ответникът оспорва изцяло иска.

2. Правна квалификация: Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с чл. 99 от ЗЗД

3. Не се признава договорната обвързаност на страните;

4. Липсват обстоятелства, които не се нуждаят от доказване;

5. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

На основание чл.154 от ГПК всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. Ищецът следва да докаже съществуване на правоотношението, от което произтича паричното вземане, както и неговия размер. Ответникът следва да докаже твърдението си, липсва валидно сключено правоотношение.

6.ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Представените от страните   писмени доказателства са относими към прания спор и следва да се приемат. С оглед на това:

ДОПУСКА писмените доказателства, депозирани от страните.

На основание чл. 192 от ГПК да се изиска от „У.Б.“ АД, справка относно от заверяването на банкова сметка ***: *** М.К.П. със сумите, както следва:

на 25.02.2016г. с преводно нареждане за кредитен превод с реф. № 140PBWU160560045 е преведена сума в размер BGN 400,00 (четиристотин лева);

на 29.02.2016г. с преводно нареждане за кредитен превод с реф. № 140PBWU160600341 е преведена сума в размер BGN 400,00 (четиристотин лева);

на 12.03.2016г. с преводно нареждане за кредитен превод с реф. № 140PBWU160720] 05 е преведена сума в размер BGN 200,00 (двеста лева).

Описаните суми са наредени от „4.“ ЕООД, чрез задължаване на банкова сметка ***:BG77BUIN95611000414831.

Задължава ищеца „К.Р.“ ЕООД да представи заверени копия както на всички страници от сключения Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., оригинала на Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

На основание чл. 140, ал.3 от ГПК препис от настоящото определение следва да бъде връчено на страните.

Препис от отговора да се връчи на другата страна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………………