Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2201
гр. Пловдив, 19.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7640/2018 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление 36-0000041 от 30.01.2018г. издаденo
от … А.Г., определен
от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, с
което А.Д.А. с ЕГН ********** *** е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл. 93, ал. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/ за нарушение
на чл. 18, т. 5 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
Жалбоподателят, А.Д.А. , редовно призован не се явява в съдебно
заседание. В жалбата си и допълнение
към нея навежда
доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото срещу него НП,
поради което моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна, ОО „Автомобилна администрация, в
депозираното до съда писмено становище оспорва основателността на жалбата и
моли същата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение, а обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
От фактическа страна се
установява следното:
На 09.01.2018 г. жалбоподателят А.Д.А. управлявал товарен автомобил Мерцедес
Атего с рег. номер ..., с когото извършвал превоз на товари за собствена сметка. Превоза бил по нареждане на
управителя на „Примекс-АВГ” ООД със Заповед 18/09.01.2018 г. като превозваните стоки били
посочени във фактура с номер
**********/08.01.2018 г. На същата дата, около 10.50 ч., жалбоподателят се намирал на главен път Е80, след
бензиностанция Лук Ойл, срещу комплекс „Кемера”, по посока гр. Първомай, когато бил спрян за проверка от свид. Н.Н.-***.
В хода на проверката свид. Н. установил, че водачът А. не му представя при поискване, защото не носи със себе си, карта за квалификация на
водача.
От страна на последния било обяснено, че е забравил картата си при смяна на
автомобилите. След
служебна проверка от наказващия орган е установено, че жалбоподателя действително
притежава карта за квалификация на водач. За така констатираното нарушение срещу
водача бил съставен АУАН, а в последствие срещу него било издадено обжалваното
НП, с което същият е бил санкциониран с глоба в размер на 500 лева нарушение на чл.18, т. 5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства, а именно АУАН, карта за квалификация на водач,
оправомощителна заповед, Заповед на управителя на „Примекс-АВГ”
ООД, Фактура с номер **********/08.01.2018 г.
В подкрепа на писмените доказателства са и гласните такива – показанията на разпитания свид. Н., който изцяло
потвърждава фактическите констатации, изложение в АУАН и НП. Съдът кредитира тези показания,
доколкото същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства.
Горната
фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
Съгласно чл.18, т. 5
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, водачите на моторни
превозни средства, които извършват
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари са длъжи при посикване да
представят в хода на извършени по отношение на тях проверки карта за квалификация на водача. Съгласно чл. 93, ал. 2 ЗАП, водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 500 лева.
В конкретния случай от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, а и по същество не се спори, че в
хода на извършената проверка на визираните в НП и АУАН дата и място,
жалбоподателят А. не е представил за проверка при поискване карта за квалификация на
водача.
Последното се установява от показанията на разпитания като свидетел
актосъставител, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, който
единствено навежда съображения, че е разполагал с такава, просто в момента на
проверката не я е носил със себе си, тъй като я е бил забравил по невнимание.
Макар последното обстоятелство да обяснява причината за допуснатото нарушение,
същото не извлича неговия противоправен характер, доколкото законът не
предвижда изключения за ангажиране на отговорността в подобни случаи. Касае се
за важни обществени отношения, които са обект на контрол от съответните
контролни органи. С тази цел е предвидено и съответните водачи да носят в себе си и при поискване от
проверяващите да предоставят за проверка своите карти за квалификация на водача,
като обяснението, че са забравили картата си, освен, че звучи несериозно, по
никакъв начин не се отразява на факта, че в случая има извършено нарушение.
Горното обуславя и извода, че жалбоподателят
А. в осъществил състава на нарушението по чл.18, т.5 от Наредба №Н-8 от
27.06.2008 г. на МТ, тъй като на 09.01.2018 г. не е носил със себе си при
осъществяване на товар на превози за собствена сметка карта за квалификация на
водача. Правилно наказващият орган е санкционирал нарушителя по чл. 93, ал. 2
ЗАП, тъй като с тази разпоредба се санкционират нарушители, които притежават
съответния документ, но не го представят при проверка. Липсата изобщо на такава
карта изпълва признаците на друг състав на административно нарушение, който
очевидно в случая не е налице. Ето защо съдът намира, че в случая правилно е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 ЗАНН,
като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е
дадена правилна правна квалификация на установеното нарушение. Не е налице и
нарушение по съставянето му.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно
приложената по делото оправомощителна заповед/, в предвидената от закона форма,
при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с
целта на закона.
В тази връзка съдът не споделя
изложените в жалбата доводи досежно допуснати нарушения в хода на ангажирането
на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът не намери и основание за
ревизиране на размера на наложената санкция, тъй като същият е фиксиран в
закона и не подлежи на редукция.
Липсват и основания
за квалифициране на случая като маловажен, доколкото обществената опасност на
процесното нарушение не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид,
поради което и същото не би могло да се квалифицира като “маловажен случай”.
Всичко гореизложено очертава
неоснователността на жалбата , респ. правилността и законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, ето защо същото следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното ПРС ІІІ н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление 36-0000041
от 30.01.2018г. издаденo
от … А.Г., определен
от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, с
което А.Д.А. с ЕГН ********** *** е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл. 93, ал. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/ за нарушение
на чл. 18, т. 5 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК