Р Е Ш Е Н И Е
№ 1148 14. 09.2020г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на двадесет и седми август, две хиляди и двадесета година, в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА Н.
секретар: К. Л.
прокурор: Христо Колев
Като разгледа
докладваното от съдия Хр. Христов КАНД
дело № 1334 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от „БЪЛГЕРИЪН
УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.„Сливница“, № 6А, ет.6, офис 12, чрез адв. Н.Т. против решение № 403/08.04.2020г.
постановено по а.н.д. № 373/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002773/14.01.2020г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора за
нарушение на чл.270, ал.3 във вр. с чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ), на
основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лв.
В касационната жалба са изложени
възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на закона и
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва, че съдът не
е взел предвид доводите им за допуснати формални нарушения при издаване на НП,
водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Счита, че
непосочването на дата и място на извършване на нарушението е съществено
процесуално нарушение. Твърди, че липсва трудово правоотношение с посоченото в
АУАН лице и съдът не е изследвал това. Посочва също така, че описаното в
наказателното постановление деяние не съставлява административно нарушение. На
дружеството за едно и също деяние са издадени осем наказателни постановления,
което е грубо процесуално нарушение. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП
или същото да бъде изменено, като бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ.
Претендира за присъждане на разноски, както тези направени пред касационната инстанция,
така и тези сторени пред Районен съд Бургас.
В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, редовно уведомена, се представлява се
от юрисконсулт С. Н.,която оспорва жалбата, като счита че решението е правилно
и не е налице маловажно нарушение по чл. 415в КТ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в процеса
представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че в
качеството си на работодател, към 01.10.2019г. не е изпълнило задължението си
да изплати на В.Т.М.(работил на длъжност „работник почистване“ в „Цех за
преработка на миди“ находящ се в гр.Черноморец) дължимото трудово
възнаграждение за м.август 2019г., което съгласно вътрешните правила за работна
заплата е следвало да бъде изплатено до 30.09.2019г.
Нарушението е установено при проверка на документи, при която са изискани,
но от страна на „БЪЛГЕРИЪН УАЙТ ШЕЛС“ ООД не са представени документи,
удостоверяващи извършени плащания на парични средства за работна заплата за м.
Август 2019г.
За така установеното е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), който е връчен на упълномощено лице. Въз основа на акта е
издадено процесното НП.
За да постанови решението си районният съд е приел, че не е констатирал съществени
процесуални нарушение при съставяне на акта и издаване на НП, водещи до
порочност на административнонаказателното производство. Спазени са сроковете по
ЗАНН. Намира за безспорно установено, че възнаграждението наМ.не е било
изплатено, включително и към периода на извършване на проверката, поради което
правилно е била ангажирана отговорността на дружеството. Посочва, че правилно с
оглед субекта на отговорността е била наложена имуществена санкция, като е
определен минималния предвиден в закона размер от 1500 лева. Счита, че не са
налице основанията за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ. По тези причини
съдът намира, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява
маловажен случай. При тези мотиви е потвърдил НП и е осъдил дружеството да заплати
на ИА „Главна инспекция по труда“ София разноски в размер на 80 лв.
Така постановеното решение е правилно.
От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и
неговото авторство за безспорно доказани.
Въззивният съд е обсъдил подробно направените от жалбоподателя възражения,
като същите се споделят и от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат
преповтаряни.
Нормата на чл. 128, т. 2 от КТ въвежда самостоятелно
задължение за работодателя, в установените срокове да заплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това
задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
От представения по делото доказателствен материал, съдът установи, че е
налице ведомост за заплати за месец август
2019г. (л.21 по н.а.х.д. № 373/2020г. по описа на РС – Бургас), видно от
която, за всяко едно от лицата посочени в нея, включително и В.Т.М., не е налице
подпис, удостоверяващ получено трудово възнаграждение. Не са налице данни,
които да сочат, че възнаграждението наМ.за месец август 2019г., е било
изплатено по някой от възможните регламентирани начини, удостоверяващи
плащането на трудовото възнаграждение, посочени в разпоредбата на чл. 270,
ал.3 от КТ. Доказателства в обратната насока не са представени нито при
първоначалното разглеждане на спора, нито в настоящото производство.
Напълно се споделят изложените от РС – Бургас мотиви, че нарушението не
съставлява маловажен случай. Възнаграждението наМ.не е било изплатено в
продължение на няколко месеца и изпълнението на това задължение след проверката
не може да се приеме за обстоятелство, което предвижда прилагане разпоредбата
на чл.415в от КТ. В разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са
„маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма, като специална по
отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН, следва да бъдат разгледани в
настоящия случай.
Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Напълно се споделят доводите на въззивния съд, че извършеното нарушение не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. В случая не би могло да
се говори и за липсата на вредни последици от извършеното деяние, тъй като
лишаването на служителя от полагащото му се трудово възнаграждение през толкова
продължителен период от време - 4 месеца, несъмнено е довело до такива.
Определеният от органа размер на наложената имуществена санкция е в предвидения
от законодателя минимум и същият не подлежи на редуциране.
С оглед
горното, Административен съд - Бургас счита, че Районен съд - Бургас е извел
правилни правни изводи, обосновали потвърждаване на НП и решението като
правилно, следва да бъде оставено в сила.
Процесуалния представител на ответника е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото за
възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на
делото и на основание чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Воден от
горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл.1 от АПК
във вр. чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 403/08.04.2020г. постановено по
а.н.д. № 373/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИЪН
УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул. „Сливница“, № 6А, ет. 6, офис 12 да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“
София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за направените
по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.