РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210100208 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото адм.д.№208/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по жалба на Е. Х. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: Б, подадена чрез
адвокат З. И. от Адвокатска колегия - Б срещу Решение №на Общинска служба по земеделие
и гори // - Благоевград с искане за прогласяване на неговата нищожност.
В жалбата се твърди, че Е. Х. А. е наследник на Ге/дядо по бащина линия/. Сочи се, че
баща й Х, като наследник на Георги Христов Айтов, е подал заявление с вх.
№Г2045/29.02.1992г. в Поземлена комисия – гр.Благоевград за възстановяване правото на
собственост върху няколко земеделски имота, сред които и нива в местността „Срещу
казармата“, в землището на гр.Б с площ от 1.500 дка. Сочи, че Поземлена комисия
Благоевград е постановила Протоколно решение №7/18.03.1993г., с което е отказала
възстановяване на правото на собственост върху имота с мотив - поради липса на
удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, което се издава от Техническа служба на
Общината. Твърди се, че с Уведомление Изх.№07-639/06.04.1993г. Поземлена комисия Б е
уведомила наследниците на Г за отказа. След снабдяване с Удостоверение по чл.13, ал.4 от
ППЗСПЗЗ с Изх.№131/21.02.2003г. и Скица с Изх.№2522/19.11.2002г., издадени от Община
Благоевград, Общинска служба по земеделие и гори Б е постановила Протоколно решение
№1589/27.03.2003г., с което е признала за възстановяване правото на собственост върху
0.062 дка и е отказала 1.438 дка в м.„Ки е постановила въз основа на него Уведомление Изх.
№08-3272/27.03.2003г. за постановения отказ. Също така е постановила и Решение
№1589/27.03.2003г. с което е възстановила собствеността на наследниците на Г в стари
реални граници, върху нива с площ от 0.062 дка в м.„Казармата“ землище на гр.Благоевград.
Твърди се, че след издаване на визираните решение и уведомление, Общинска служба по
земеделие и гори Благоевград е постановила и Решение №с което е определила на
наследниците на Г правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху имот с площ от 1.438 дка с обезщетение на стойност 636.00 лв.
/шестстотин тридесет и шест лева/, както и е постановила обжалваното Решение
№КБ04А/17.09.2003г., с което е определила начина на обезщетяване на наследниците на
Георги Христов Айтов за 1.438 дка земя на стойност 636.00 лв. - с 636 бр. поименни
компенсационни бонове на стойност - 636.00 лв.
Навежда се, че обжалваното Решение №.. е нищожно, като преждевременно постановено.
В съдебно заседание жалбоподателката Е. Х. А. не се явява лично. Представлява се от
адв.З. И., която поддържа жалбата и моли за прогласяване нищожността на оспорения
административен акт.
1
Административният орган – Общинска служба „Земеделие“ – гр. Благоевград, счита
жалбата за недопустима като просрочена, както и за неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия закон,
съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от Удостоверение за наследници изх.№110/10.01.2023г. на Община Благоевград,
жалбоподателката Е. Х. А. е наследник на баща си Хрпочинал на 22.02.2019г. Последният от
своя страна като син и пряк наследник на Г роден на 25.11.1891г. и починал на 23.06.1958г.,
е подал Заявление вх.№Гдо Поземлена комисия - Благоевград, за възстановяване на
земеделски имоти, между които и нива с площ от 1.500 дка в землището на гр.Благоевград, в
местността „Ср
С Протоколно решение №7/18.03.1993г. на Поземлена комисия – Благоевград е отказано
признаването на право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне за
процесния имот с мотива, че липсва „удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, което ще се
издава от техническата служба на общината“. С Уведомление по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ с
изх.№07-639/06.04.1993г. ПК е уведомила наследниците на Г за отказа с цитираното по-горе
Протоколно решение №7/18.03.1993г.
След снабдяване с Удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ с Изх.№131/21.02.2003г. и
Скица с Изх.№2522/19.11.2002г., издадени от Община Благоевград, Поземлена комисия
Благоевград е постановила Решение №1589/27.03.2003г., с което е признала за
възстановяване правото на собственост върху 0.062 дка и е отказала 1.438 дка в м.„К и е
постановила въз основа на него Уведомление Изх.№0за постановения отказ. Също така е
постановила и Решение №1589/27.03.2003г. с което е възстановила собствеността на
наследниците на Ге в стари реални граници, върху нива с площ от 0.062 дка в м.„Казармата“
землище на гр.Благоевград.
Въз основа на горните решения, Общинска служба по земеделие и гори Б е постановила и
Решение №., с което е определила на наследниците на Г правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху имот с площ от 1.438 дка с
обезщетение на стойност 636.00 лв. /шестстотин тридесет и шест лева/, както и обжалваното
Решение №, с което е постановила обезщетение на наследниците на Г за 1.438 дка земя на
стойност 636.00 лв. с 636 бр. поименни компенсационни бонове на стойност - 636.00 лв.
Решение №е редовно връчено на Х, чрез неговата дъщеря Е. А., на ...
Жалбоподателката Е. Х. А. е обжалвала Решение №1589/27.03.2003г., предмет на
разглеждане по адм.д.№145/2023г. на Районен съд-Благоевград, което е прекратено с влязло
в сила протоколно Определение №1185/22.07.2023г. поради оттегляне на жалбата.
Жалбоподателката Е. Х. А. е обжалвала и Решение №ГО04Б/29.04.2003г., с което на
наследниците на Г е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено
право на собственост върху имот с площ от 1.438 дка с обезщетение на стойност 636.00 лв.
С влязло в сила на 07.01.2025г. съдебно Решение №951/13.12.2024г. по адм.д.№207/2023г. на
Районен съд-Благоевград, Решение № е отменено и административната преписка е върната
на Общинска служба по земеделие – Благоевград за постановяване на ново решение след
провеждане и приключване със стабилен административен акт на междинното производство
по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Жалбата е подадена по родово и местно компетентния съд.
Решението по чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ на ОСЗГ Благоевград, предмет на оспорване
пред съда, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от
АПК. Предметът на съдебен контрол на тези актове обхваща както тяхната нищожност, така
и незаконосъобразността им. С изменението на §19 от АПК /обн. ДВ.бр.39/20 май 2011г./ се
предвиди, че „Индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за
прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра
на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на
имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на
касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда
жалбата в състав от трима съдии“. Посочените разпоредби са приложими спрямо процесната
жалба, поради което РС-Благоевград е компетентен да я разгледа. В този смисъл е
2
практиката на ВАС - Определение №63 от 13.10.2016г. по адм.д.№38/2016г. на Върховен
административен съд.
Когато с Решение на ОСЗ е признато правото на възстановяване на собствеността в
/съществуващи/ стари реални граници, но е отказано реалното й възстановяване, поради
наличие на пречките, предвидени в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, самият закон и правилникът му
регламентират ред, уреждащ специално обезщетително производство. Същото преминава
през няколко етапа, с постановяване на отделни решения от компетентния орган - ОСЗ. Това
производство започва с решение за оценка на признатата за възстановяване земя, която се
постановява в съответствие с Наредбата за условията и реда за установяване на текущи
пазарни цени на земеделските земи по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. След влизане в сила
на това решение, следващият етап е решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, с което се
определя вида и начина на обезщетението в съотвествие с размера му и с оценката, опредЕ. с
влязлото в сила решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ и в зависимост от заявения от
правоимащите в срока по чл.18д, ал.3 от ППЗСПЗЗ предпочитан начин на обезщетяване и
налична земя след определяне на коефициента по чл.19, ал.6 от ППЗСПЗЗ.
Съдът намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, доколкото
атакуваното решение страда от съществени пороци.
В разпоредбата на чл.146 от АПК са регламентирани основанията за незаконосъобразност
/недействителност/ на административните актове - липса на компетентност, неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Недействителните административни актове могат да бъдат нищожни или унищожаеми в
зависимост от степента и/или тежестта на пороците, от които е засегнат конкретният
административен акт. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, в съдебната практика и теория е възприет
критерият, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено тежки. Нищожни са онези актове на администрацията,
които са засегнати от толкова съществен порок, че актът не поражда правните последици,
към които е насочен.
Разпоредбата на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ сочи, че на основание на влязлото в сила
решение по ал.8 общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на
обезщетението: т.1 със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение -с
поименни компенсационни бонове и т.2.с поименни компенсационни бонове - в случаите,
когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено с поименни
компенсационни бонове, както и в случаите на чл.19а, ал.9 от ЗСПЗЗ.
Анализът на разпоредбата сочи, че процесуална предпоставка за постановяване на
решение по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ е наличието на влязло в сила решение по чл.19, ал.8 от
същия правилник. Няма съмнение, че Решение №. на ОСЗГ Благоевград е такова по чл.19,
ал.8 от ППЗСПЗЗ, а обжалваното Решение № на ОСЗГ Благоевград е такова по чл.19, ал.17,
т.2 от ППЗСПЗЗ. Ето защо, за да бъде издадено второто решение, а именно Решение № е
необходимо да е налице влязло в сила решение по чл.19, ал.8 от същия правилник. В случая
обаче тази втора предпоставка липсва, доколкото Решение №на О е отменено с влязло в
законна сила на 07.01.2025г. съдебно Решение №951/13.12.2024г. по адм.д.№207/2023г. на
Районен съд-Благоевград. На основание чл.144 от АПК във вр. с чл.297 от ГПК настоящият
състав следва да зачете влязлото в сила решение, което е задължително за всички съдилища
в страната.
След като липсва решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на
обезщетяване, то издаденото решение по чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСППЗ за определяне начина
на обезщетяване, се явява незаконосъобразно.
Изхождайки от поетапния характер на обезщетителното производство, в същото се
включва и задължението на органа да докаже стабилност на предходното решение, въз
основа на което е постановено процесното по делото. Последното от своя страна се
установи, че не е издадено въз основа на стабилен административен акт.
Влизането в сила на това предхождащо решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ е
предпоставка за постановяване на последващото го по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, което е
предмет на обжалване. По делото е безспорно установено, че обжалваното решение е
постановено преди предхождащото Решение № да е влязло в законна сила. При това
3
положение обжалваното решение е незаконосъобразно. При постановяването му е нарушен
материалният и процесуалният закон - чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, който изисква наличие на
влязло в сила решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. На практика липсва предписаното от
закона правно основание за издаването на акта.
В практиката на ВАС по сходни казуси се приема, че липсата на основание за издаване на
решение по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, поради липса на влязло в сила предшестващо решение
по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ представлява особено съществен порок за валидното действие на
административния акт, водещ до нищожност на същия. Нищожни са тези административни
актове, които поради радикални, основни и особено тежки недостатъци, дисквалифицират
административния акт. Липсата на предписаното от закона правно основание за
постановяване на административния акт, каквото в случая е изискването на чл.19, ал.17 от
ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл.19, ал.8 от същия правилник,
представлява такъв особено тежък порок /Решение №16757 от 19.12.2011г. по адм.д.
№3770/2011г. на ВАС – по идентичен казус/. При нищожните актове допуснатата
незаконосъобразност е свързана с липсата на правообразуващ елемент /Решение №6758 от
09.06.2015г. по адм.д.№13824/2014г. на ВАС/.
Следва да се укаже на административния орган да постанови ново решение, след издаване
на нарочно решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, което подлежи на съобщаване на
заинтересованите лица. Едва след влизането в сила на последното, административният орган
може да стигне до следващия елемент на фактическия състав на обезщетяването, издавайки
решение по реда на чл.19, ал.17 от ППСПЗЗ.
При този изход на спора, административният орган следва да възстанови на
жалбоподателката сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по жалба на Е. Х. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: Б,
подадена чрез адвокат З. И. от Адвокатска колегия - Благоевград, Решение №. на О, с което
на основание чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ е определен начина на обезщетяване на
наследниците на Г за 1.438 дка земя на стойност 636.00 лв. с 636 бр. поименни
компенсационни бонове на стойност - 636.00 лв.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба Земеделие Благоевград за ново произнасяне,
съобразно указанията в мотивите.
ОСЪЖДА О да заплати на Е. Х. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: Б, сумата от
1000 лв. /хиляда лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4