П Р О Т О К О Л
гр.П.**, 16 октомври 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД П.**, в публично съдебно
заседание на 16 октомври 2023 година в,
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
На именното повикване в 10:00 часа страните се
явиха, както следва:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - ПП “**“, представлявана по пълномощие от Е.А.К., редовно призован за
днешното съдебно заседание, за представител изпраща адв. М. с пълномощно по делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - Б.Х.Х.,
редовно призован за днешното съдебно заседание, се явява лично и с адв.
М. с пълномощно депозирано в днешното съдебно заседание.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата - Общинска
избирателна комисия-П.**, редовно призован за днешното съдебно заседание за
представител изпраща – Х.Х.**- член на ОИК, определена за представител по
делото с решение № 199 от 12.10.2023 г. на ОИК – П.**.
АДВ. М.**: Да се даде ход на
делото.
Х. Х.**: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва жалба
на ПП““, подадена чрез Е.К., пълномощник на Председателя на ПП ““, чрез адв.
Б.М.,*** и жалба от Б.Х. ***, в качеството му на кандидат за кмет на кметство
И.**, срещу решение № 120-МИ от
04.10.2023г. на ОИК-П.**.
В
сезиращите жалби се иска прогласяване на нищожност на атакуваното решение или
отмяната му като незаконосъобразно.
Двете жалби са съединени за общо разглеждане под номер на АД № 354/2023
година по описа на Административен съд-П.**, с оглед на това, че са насочени
към един административен акт.
Преписката е окомплектована от ОИК-П.**. Разменени са книжа по делото.
Докладва постъпили с писмо вх. №
2802/13.10.23 г. от ОИК - П.** документи
изискани с определението за насрочване на делото.
АДВ. М.: Поддържам жалбите. Да се
приеме административната преписка, представена от административния орган.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Оспорвам
жалбите. Да се приеме административната преписка, представена от
административния орган.
По
отношение указанията на съда дадени на ОИК-П.**, изразявам следното становище:
Обжалваното решение на ОИК-П.** е в изпълнение указания дадени от ЦИК с писмо изх. № МИ- 15-591 от
02.10.2023 г. и последващо такова изх. № МИ 15-627 от 03.10.2023 г. за
незабавно изпълнение, които писма са приложени към преписката.
Във
връзка с проекто –докладва, моля същия да бъде обявен за окончателен.
По
доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
и ПРИЛАГА представените с жалбата, административната преписка и с писмо вх. №
2802/13.10.2023 г. от ОИК – П.**
документи, както и материалите по АД № 359 по описа на Административен съд-
П.** за 2023 г., като доказателства по делото.
АДВ.М.:
Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Нямам
доказателствени искания. Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ, намира делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. М.: Уважаема госпожо съдия,
моля да постановите решение, с което да отмените изцяло Решение № 120-МИ от
04.10.2023 г. на ОИК - П.** като нищожно. В случай, че приемете, че не е налице
нищожност на това решение, то моля да отмените изцяло Решение № 120-МИ от
04.10.2023 г. на ОИК - П.**, като неправилно и незаконосъобразно. Искам да
добавя само, че не би могло да послужи, като правно основание едно писмо на ЦИК. На следващо място, съгласно чл. 46,
ал.1 от действащия ИК от създаването на този кодекс се създава ЦИК за
провеждане на всички избори. Съгласно чл. 48
ИК, ЦИК е постоянен изборен орган. Съгласно чл. 457, ал.3 от ИК, ЦИК
извършва проверка на протоколите на ОИК и решението на ОИК. Този постоянно
действащ изборен орган е извършил
проверка на протоколите и на решенията на ОИК на два предишни избора при
действието на абсолютно същия ИК и е създал една административна практика, че
избори в тези райони, следва да се провеждат, поради което считам, че жалбите
ни са основателни и моля да ги уважите. Моля да ми бъдат присъдени направените разноски от представляваната от
мен партия, както и да ми бъдат присъдени направените разноски за процесуални
представителство на жалбоподателя Б.Х., тъй като той е мой близък на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3.
Х.Х.**: Уважаема госпожо съдия,
моля да постановите решение, с което да оставете без уважение жалбите на ПП ““
и на Б.Х.Х., в качеството му на кандидат за кмет на кметство И.**, срещу
решение Решение № 120-МИ от 04.10.2023 г. на ОИК – П.**, като неоснователни и
недоказани и потвърдите обжалваното решение на ОИК в неговата цялост, като
правилно, законосъобразно и обосновано. ЦИК е независим държавен орган, който
съгласно чл. 74 от ИК назначава общинските избирателни комисии, поради това ЦИК
се явява горестоящия орган под чието ръководство ОИК осъществява дейността по
прилагането на ИК по време на мандата си, т.е. в случай ЦИК се явява
ръководител на членовете на ОИК, като при изпълнението на своите правомощия членовете на ОИК са длъжностни
лица и съгласно чл. 57 , ал.1, т.6 от ИК,
ЦИК освобождава от длъжност
членовете на ОИК при нарушение на кодекса и взетите от нея решения.
Имайки предвид това, ОИК е задължена и е
изпълнила решението с дадените указания на ЦИК, като е издала обжалваното
решение.
Моля да ни бъдат присъдени
направените разноски съгласно наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с
решение в 11:00 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 10 :20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/ П/
СЕКРЕТАР:/П/
СЪДЪТ, възобнови производството
точно в 11:00 часа и в присъствието на страните - жалбоподатели: ПП ““, чрез адв. М. с
пълномощно по делото и като пълномощник на Б.Х.Х. и ответник по жалбата - Общинска
избирателна комисия-П.** с представител Х.Х.**- член на ОИК, определена с
решение № 199 от 12.10.2023 г. на ОИК – П.**, съдът постанови следното решение.
РЕШЕНИЕ
№
165
Гр.
П.**, 16.10.2023 г.
В
ИМЕТО Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в открито
съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Слава Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Кирил Чакъров
Мария Христова
При секретаря Е. В.**, като разгледа
административно дело № 354/2023 г. по описа на Административен съд – П.**, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 88, ал. 1 от ИК във вр. с чл. 58, ал. 3 от ИК.
Образувано
е по жалба на ПП ““, подадена чрез Е.К. и по жалба от Б.Х.Х. срещу решение №
120-МИ от 04.10.2023г. на ОИК-П.**.
Оплакването
е за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречието му със
закона. Посочено е, че не е налице
основание за заличаване на четирите едномандатни райони, а именно И.**, Б.**,
К.** и Ц.**, тъй като същите отговарят на изискването на чл. 14 от ЗАТУРБ.
Искането към съда е да прогласи за нищожно атакуваното решение на Общинска
избирателна комисия – П.** или да го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание адв. Б.М., пълномощник на ПП““ и пълномощник на Б.Х.Х. поддържа
жалбите и пледира за прогласяване на нищожност на атакуваното решение или за
отмяната му като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание ответникът – Общинска избирателна комисия – П.**, чрез председателя
Р.П., оспорва жалбата. Изразява становище за неоснователност на наведените в
нея оплаквания. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение.
Административен съд – П.**, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбите са
процесуално допустими, като подадени в преклузивния 3-дневен срок по чл.
88, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 3 от ИК. Подадени са от активно легитимирани
лица, имащи правен интерес да атакуват процесното решение доколкото и двамата
оспорващи са участници в изборния процес за местни избори 2023 година, срещу
надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване
административен акт преминал задължителния административен ред на обжалване.
При това положение, и по силата на специалната норма чл. 88, ал. 2
от ИК решението на ОИК, потвърдено с решение на ЦИК
подлежи на обжалване по реда на чл. 98, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ пред тричленен
състав на административния съд по местонахождение на съответната ОИК. Съобразно
разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от АПК
при обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган,
ако жалбата е отхвърлена, както е в случая, на оспорване пред съда подлежи
първоначалният административен акт. С оглед на това, на обжалване по съдебен
ред подлежи именно първоначалният административен акт, който в случая е Решение
№ 120-МИ от 04.10.2023 година на ОИК-П.**. Жалбите са депозирани пред Административен съд-П.**,
който е компетентният съд по местонахождение на ОИК-П.**. Следователно не е налице пречка същите да се
разгледат по същество.
По фактите:
С решение
№ 2112-МИ от 29.08.2023 година ЦИК назначава Общинска избирателна комисия в
община П.**, в състав от 11 члена.
С решение
№ 2393-МИ от 13.09.2023 година ЦИК регистрира за участие в местни избори 2023
година ПП““ за участие в изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023
година, а с решение № 40-МИ и № 41-МИ от 17.09.2023 година ОИК-П.** регистрира
ПП““ за участие в изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023
година. ПП““ регистрира кандидати за кметове на кметства, в т.ч. и за за „И.**“, „Б.**“, „К.**“ и „Ц.**“.
С решение
№ 80 от 25.09.2023 година ОИК-П.** регистрира за участие в местни избори 2023
година, лицето Б.Х.Х., като кандидат за
кметство И.**, издигнат от ПП““.
С решение
№ 6-МИ от 11.09.2023 г. ОИК-П.**
определя номерата на изборните райони в община П.** за произвеждане
изборите за общински съветници и за кметове на 29 октомври 2023 г., както следва:
1. За избор на общински съветници –
един многомандатен избирателен район – 1432;
2. За избор на кмет на община П.** – един
едномандатен избирателен район – 1432;
3. За избор на кмет на кметство,
между които са: 3.16.-
Б.** - едномандатен избирателен район – *********; 3.17.- И.** - едномандатен избирателен район –
*********; 3.18.- К.** - едномандатен избирателен район – ********* и 3.19.-
Ц.** - едномандатен избирателен район – *********.
ЦИК, с указания от 02.10.2023 г.
разпорежда на ОИК-П.** да заличи изборни райони И.**, К.**, Б.** и Ц.**, тъй
като кметствата са закрити на 04.08.2023 година на основание Указ № 146 на
президента на Република България и в тези населени места не следва да се
провеждат избори за кмет на кметство.
С напомнително писмо от 03.10.2023
година ЦИК разпорежда на ОИК-П.** незабавно да се изпълнят дадените указания.
На 04.10.2023г. ОИК-П.** провежда
заседание в 8:00 часа, на което присъстват 10 членове на комисията, от общо 11.
Дневният ред е приет единодушно от всички присъствали на заседанието. За
докладчик по т.1-изменение на решение №
6-МИ от 11.09.2023 г., е определена Р.П.. Същата е предложила проект на
решение.
С решение № 120 от 04.10.2023 година
ОИК-П.** изменя решение № 6-МИ от 11.09.2023 г. ОИК-П.** относно номерата на
изборните райони в Община П.** за изборите за общински съветници и за кметове
на 29.10.2023година, като заличава четирите посочени едномандатни избирателни
района с № ********* от изборните райони в община П.**, в които ще се провеждат
избори за кметове на кметства.
При постановяване на своето решение
ОИК-П.** се позовава на Решение № 1968-МИ от 08.08.2023 година на ЦИК,
касаещо определяне и обявяване на
номерата на изборните райони в общините, в това число определяне и обявяване на
номерата на територията на всяко кметство в общината, което представлява отделен едномандатен изборен
район за избор на кмет на кметство, в
писмо изх. № МИ-15-591/02.10.2023г. на ЦИК, с което е указано да се заличи
регистрация на кандидатите за кметове за посочените населени места и да се
изменят номерата на изборните райони, както и в напомнително писмо изх. №
МИ-15-627 от 03.10.2023 година за незабавно изпълнение на дадените указания.
Решение № 120-МИ от 04.10.2023 година
на ОИК-П.** е обявено чрез публикуването му на интернет страницата на ОИК-П.**
на 04.10.2023 година в 10:02 часа.
Срещу решението са подадени жалби от ПП „“, подадена чрез
Е.А.К., пълномощник на представляващия на партия , и от Б.Х.Х., кандидат за
кмет за кметство И.**.
С решение № 2628-МИ от 09.10.2023 година ЦИК приема
подадените жалби за неоснователни и потвърждава Решение № 120-МИ от 04.10.2023
година на ОИК-П.**.
С жалба с вх. № 53 от 11.10.2023
година, подадена Е.А.К., пълномощник на представляващия партия „“ и жалба вх. №
58 от 12.10.2023 година от Б.Х.Х.,
кандидат за кмет за кметство И.**, депозирани в ОИК-П.**, приети за съвместно
разглеждане по настоящето дело, се оспорва Решение № 120-МИ от 04.10.2023 година
на ОИК-П.**, потвърдено с решение № 2628-МИ от 09.10.2023 година на ЦИК. Иска
се прогласяване на неговата нищожност
или отмяната му като незаконосъобразно.
Делото е основано единствено на писмени
доказателства. Както тези изпратени с административната преписка, така и тези,
събрани в производството пред съда не са оспорени от страните. Всички те са
непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира
с доверие и основа на тях фактическите си констатации.
В хода на процеса не са постановени изрични
определения за отделяне на спорното от безспорното, но на практика страните не
спорят по фактите, а дали правилно е приложен материалният закон.
При така установените факти, които се възприеха
от представените и приобщени по делото доказателства, настоящият съдебен състав
на Административен съд–П.**, след като на основание чл. 168 от АПК извърши
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Съгласно правната теория и съдебна практика незаконосъобразността на
административните актове има две проявни форми – нищожност и унищожаемост, като
разграничаването им е поставено в зависимост от интензитета на порока, от който
актът е засегнат, последиците от проявлението му и способите за тяхното
преодоляване.
В чл. 146 от АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност
на акта: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществени
нарушения на административнопроизводствените правила; противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Същественото
нарушаване на едно или повече от изискванията за законосъобразност води до
порок на административния акт, който от своя страна може да води до нищожност
или унищожаемост на същия, като съответно, изключително тежките пороци водят до
нищожност, а тези с по- малък интензитет – до унищожаемост на акта.
За да е
законосъобразен един акт е необходимо същият
да е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административно производствените правила и при правилно прилагане
на материално правните разпоредби.
Предмет на
съдебен контрол е Решение № 120-МИ от 04.10.2023 година на ОИК-П.**, потвърдено
с решение № 2628-МИ от 09.10.2023 година на ЦИК.
С решение
№ 2112-МИ от 29.08.2023 година ЦИК е назначила в съответствие с чл. 74 от ИК
поименен състав на ОИК, в състав от 11
членове. Предмет на оспорване е решение на ОИК-П.**, взето на основание чл. 87,
ал. 1, т. 3 от ИК. Съгласно чл. 85, ал. 4 от ИК решенията на ОИК се приемат с
мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и
секретаря. Съгласно чл. 85, ал. 6 от ИК за заседанията на комисията се съставя
протокол, който се подписва от председателя и секретаря, и който съгласно чл.
86 от ИК се публикува на интернет страницата на комисията.
От
протокол № 22 от 04.10.2023 година, приет като доказателство по делото и
публикуван и в същия вид на интернет страницата на ОИК-П.** се установява, че
на 04.10.2023 година, в 8:00 часа е проведено заседание на ОИК-П.**. На него са
присъствали 10 членове на комисията, от общо 11. Дневният ред е приет
единодушно от всички присъствали на заседанието. За докладчик по т. 1 от дневния ред, а именно - изменение на
решение № 6-МИ от 11.09.2023 г., е определена Р.П.. Същата е предложила проект
на решение № 122, но този проект на
решение, не е подложен на гласуване и съответно няма данни въобще да е прието
такова решение.
При липса
на подлагане на гласуване на решение за заличаване на четирите избирателни
района остава напълно неясно кой и в
какъв състав, респ. с какво мнозинство е приел Решение № 120-МИ от 04.10.2023
година на ОИК-П.**, след като същото нито е подлагано на гласуване, нито е
гласувано от някого от членовете на ОИК-П.**. Общинската избирателна комисия се
произнася с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите
членове, съгласно чл. 85, ал. 4 от ИК, а видно от протокола по това решение няма
„гласували“.
За
заседанията на комисията се съставя протокол, който се подписва от председателя
и секретаря, чл. 85, ал. 6 от ИК, и който представлява официален документ. В
случая е съставен протокол № 22 от 04.10.2023 година, но в него не фигурира прието решение за заличаване
на изборни райони.
Видно от
протокола на заседанието е, че липсва и прието решение, по правилата на чл. 85,
ал. 7 от ИК, а именно чрез поименно гласуване.
Не е за
подценяване, а и насложено с всичко изложено е и особеното мнение, подписано
отделно от 6-ма членове на ОИК-П.**, от общо 11 членове на ОИК против
решение № 120-МИ от 04.10.2023 година. В
него по ясен и недвусмислен начин е посочено, че изборните райони за избор на
кметове на тези кметства не следва да се заличават. Държейки сметка, че членовете на ОИК като
цяло са представители на политическите партии и бранят политически интереси от
една страна, но от друга са членове на колективен орган, то остава открит
въпроса какво решение следва да е прието с особенно мнение от 6 представители
на ОИК-П.** „против“ заличаването, при състав от 11 члена, респ. при 10
присъствали на заседанието. Отговорът на
този въпрос е еднозначен и по смисъла на чл. 85, ал. 7 от ИК е налице гласуване
„против“, т.е. отхвърляне на решение за
заличаване.
Предвид изложеното съдът приема, че липсата на обективирана воля на членовете на
ОИК-П.** да приемат решение за заличаване на четирите избирателни района,
обективирана в протокола от 04.10.2023 година води до пълна нищожност на
„появилото се“ Решение № 120-МИ от
04.10.2023 година на ОИК-П.**.
От анализа
на цитираните по-горе нормативни разпоредби следва извод, че е предвиден
необходим кворум за провеждане на заседание и за вземане на решение от
съответната общинска избирателна комисия. За да е налице действително решение,
взето в осъществяване на правомощията на ОИК, следва по несъмнен и категоричен
начин да е обективиран съставът на комисията взел решението, както и резултатът
от проведеното гласуване.
Дори да приемем, че са налице
изискванията за кворум за провеждане на заседанието на ОИК-П.**, то по
отношение на конкретното решение са
допуснати особено съществени нарушения,
изразяващи се в неподлагането му на гласуване, и не спазване на всички останали установени за
това процедурни правила, регламентирани в чл. 85 от ИК, които
изцяло засягат същността на акта като властническо волеизявление. Процесният протокол, като официален
документ, издаден при спазване на установената форма и ред, от означените като
негови автори лица, неоспорен от страните се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Така съставеният протокол, в частта касаеща процесното решение на ОИК-П.**
обаче, не може да удостовери никакви извършени действия и взето решение, тъй
като е изцяло в противоречие с предписаната от закона форма. Липсват данни да е
подложен на гласуване предложения проект и липсва резултат от гласуване.
Следователно изцяло недоказано по делото е както наличие на кворум за приемане
на решението, така и съдържанието на отразеното като взето решение № 120-МИ.
Няма процедура по подлагане на гласуване, няма документирано обсъждане, нищо не
е подлагано на гласуване и съответно нищо не е гласувано, респ. нищо не е
прието. Въз основа на това се приема, че в протокола липсва надлежно формирана
и обективирана воля на колективния орган за заличаване на четирите избирателни
райони, такава каквато е разписана в решение № 120-МИ от 04.10.2023 година на
ОИК-П.**, което безусловно налага да бъде обявена неговата нищожност на
основание чл. 146, т. 3 от АПК.
На следващо място, дори да се
приеме, че има решение № 120-МИ от 04.10.2023 година на ОИК-П.**, с което е
изменено решение № 6 от 11.09.2023 година на ОИК-П.**, с което на основание чл.
87, ал. 1, т. 3 от ИК и решение № 1968-МИ от 08.08.2023 г. на ЦИК, са
определени номерата на изборните райони в община П.** за изборите за общински
съветници и за кметове на 29.10.2023 г., включително тези на едномандатни
избирателни райони: Б.**, И.**, К.**, Ц.**, то същото е постановено от
некомпетентен орган. Въз основа на извършена от състава справка на интернет страницата на ОИК – П.**
е видно, че измененото решение № 6-МИ от 11.09.2023 г. на ОИК – П.**, в
изпълнение на императивното правило на чл. 87, ал. 2 във вр. с чл. 86 от ИК, е
обявено чрез публикуване на интернет страницата на ОИК – П.**, на 11.09.2023
г., в 17:54 часа - https://oik1432.cik.bg/mi2023/decisions/6/2023-09-11.
Съгласно чл. 88, ал. 1,
изр. първо от ИК, решенията на ОИК могат да се оспорват в тридневен срок от
обявяването им пред ЦИК. Решение № 6-МИ от 11.09.2023 г. на ОИК – П.** не е
оспорвано пред ЦИК, съответно липсват доказателства и за осъществен съдебен контрол
за законосъобразност на това решение. Следователно решение № 6-МИ от 11.09.2023
г. на ОИК – П.**, обявено на 11.09.2023 г. е влязло в сила на 14.09.2023 г.,
след изтичане на 3-дневния срок за оспорване на акта от обявяването му. Т.е. с
оспорваното решение е отменен влязъл в сила административен акт. В специалния
закон – Изборен кодекс, липсва изрична, специална уредба, свързана с отмяна на
влезлите в сила решения на изборните органи, поради което по аргумент от чл. 2,
ал. 1 от АПК приложим е общият процесуален ред. При това положение този акт би могъл
да се отмени или измени само от
непосредствено по-горестоящия административен орган, защото същият е подлежал
на задължително обжалване по административен ред. Това може са стане единствено
в производство по възобновяване. Такова производство не е проведено. Съгласно чл. 99, ал. 1 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, при наличие на
предпоставките в т. 1 до т. 7. В разглеждания случай новият административен
акт, с който се изменя влязъл в сила акт и се заличават изборни райони е издаден
от ОИК-П.**, който не е горестоящ орган по отношение на издалия първоначалния
административен акт. За него не е налице материална компетентност сам да си
изменя акта. Следователно е налице и изначална липса на компетентност на административния орган, което е безусловна предпоставка
за прогласяване на нищожност в хипотезата и на чл. 146, т. 1 от АПК.
След като се констатира
нищожността на атакуваното решение, не следва да се обсъжда по същество
съответствието му с материалния закон. Но настоящият състав, счита за нужно да
маркира следното:
Раздел ІІІ на ИК, регламентира
изборни райони и брой на мандатите. В чл. 404, ал. 2 от ИК е разписано, че за
произвеждане на избори за кмет на община, район или кметство територията на
общината, района или кметството представлява един едномандатен изборен район. С това на практика самия
законодател е определил изборните райони. При това положение в правомощията на
ОИК е единствено да определи и да обяви номерата
на изборните райони в общината, като при номерирането им общинската избирателна
комисия се съобразява с Единния класификатор на административно-териториалните
и териториалните единици в страната, изхождайки от чл. 87, ал. 1, т. 3 от ИК. С
решение № 1968-МИ от 08.08.2023 година на ЦИК именно това е разписано и
съответно с решение № 6 от 11.09.2023 година ОИК-П.** е определил номерата на
изборните райони. Заличаване на изборни райони, при положение, че нито ОИК,
нито ЦИК създава изборни райони е нонсенс. Съответно нито ОИК, нито ЦИК могат
да ги заличат. Следователно
компетентността на изборните органи се свежда единствено до определяне
на номерата на изборните райони, но не и до тяхното заличаване. С атакуваното решение е направено
точно това. Липсва правна логика в указателното писмо на ЦИК от 02.10.2023
година, че с Указа на Президента № 146 от 31.07.2023г., обн. ДВ, бр. 67
от 04.08.2023 година са закрити
четирите кметства. Чл. 4 от ИК указва, че изборите за народни представители за
Народно събрание и за общински съветници и за кметове се насрочват от президента на републиката не по-късно от 60 дни
преди изборния ден. Изискуемият указ на
президента се свежда единствено до насрочване на дата за провеждане на изборите
и за стартиране на изборния процес. Проследявайки хронологично, за всеки едни
избори за общински съветници и кметове от приемането на Закона за местните
избори /отм./, след това ИК/отм./ и сега действащия ИК /обн. ДВ, бр. 19 от 5.03.2014
г./, са приемани заключителни разпоредби или ПЗР на Закон за изменение и
допълнение на Изборния кодекс, пар. 13, пар. 17, пар. 153, пар. 67, пар. 153,
съгласно които избори за кметове
на кметства се произвеждат само в тези кметства, които към датата на
обнародване на указа на президента за насрочване на общи избори за общински
съветници и за кметове отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България,
респ. на чл. 14 от ЗАТУРБ /пар. 67 от ЗИД на ИК обн., ДВ, бр. 36 от 1.05.2021 г.,
в сила от 1.05.2021 г./. От поддържаният от Националният статистически
институт, съгласуван с Министерството на регионалното развитие и
благоустройството Единен класификатор на административно-териториалните и
териториалните единици на ел. адрес NRNN(nsi.bg) е видно, че за четирите
проблемни района има запис „„закриване“ Указ № 146 на Президента от 04.08.2023
година“, т.е. към този момент те са съществували за бъдат „заличени“, и за тях,
видно от представените по делото изборни протоколи от предходните местни избори
2019 година е гласувано за кмет на кметство. Съдът се присъединява, към изложеното
в жалбите относно характера на ЕКАТТЕ, и счита, че класификаторът, съгласно чл.
37, във вр. чл. 36 от ЗАТУРБ се издава за категоризация и информационно
осигуряване на административно-териториалните единици. Същият няма нито
конститутивно действие, нито обвързваща доказателствена сила при преценката
дали даден обект представлява териториална или административно-териториална
единица по смисъла на закона /в тази връзка решение № 7676 от 24.06.2008
година, постановено по АД №11861/2007 година
на ВАС/. Поради това и изложеното
в указателното писмо на ЦИК от 02.10.2023г., пресъздадено и представляващо
мотиви на решение № 2628-МИ от 09.10.2023 година на ЦИК, с което е потвърдено
решение № 120-МИ от 04.10.2023 година на ОИК-П.** е изцяло несподеляемо и
неоснователн.
Исторически погледнато кметство И.** /бившето „Ленин“/ е
създадено с Указ № 3182 от 12.11.1987 година за закриване на районните и за
създаване на кметства в някои градове, издаден от Председателя на Държавния
съвет на НРБ, обн. ДВ, бр. 89 от 17.11.1987 г., в сила от 12.11.1987 година. По
силата на чл. 15 от Указа в гр. П.** е създадено кметство, което включва
жилищните комплекси „Ленин“ и „Мошино“.
С приемането на ЗАТУРБ, обн., ДВ, бр. 63 от 14.07.1995
г., е налице заварено положение т.е. кметството е създадено по силата на
посочения указ и съгласно в пар. 2 от ДР на ЗАТУРБ, от този момент, се
провеждат избори за кмет на кметство. Изцяло в правомощията на общинския съвет
по ЗМСМА е да създава райони и кметства, респ.
да се произнася по въпроси свързани с преструктурирането на създадените
кметства, изхождайки и от решение № 12 от 24.08.1999 година, постановено по КД
№ 12/1999 на Конституционния съд на Република България. В тази връзка неколкократно
и общински съвет П.** е взимал принципни решения, приемани с огромно
мнозинство, последното такова с решение № 1111 от 25.06.2015 година, с които е
отказвал да закрие съществуващите кметства в кварталите И.**, Ц.**, К.** и
Б.**. При това положение и вземайки предвид еднозначната воля на гражданското общество на община П.**,
изразена чрез органа за местно самоуправление се приема, че
оспорвания акт противоречи изцяло на материално правните разпоредби и не е
съобразен с целта на закона.
Въз основа на всичко изложено се
приема, че допуснатите
незаконосъобразности са е
резултат от тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, изключващо
санирането му, съответно атакувания акт е лишен от правно действие и не може да
породи целените с него правни последици.
С оглед на това се приема, че жалбите са основателни. Съобразно изложеното
по-горе съдът следва да обяви нищожността на Решение № 120-МИ от 04.10.2023
година на ОИК-П.**, потвърдено с решение № решение № 2628-МИ от 09.10.2023 година
на ЦИК.
При този изход на спора разноски се следват за жалбопоподателите. Същите са
своевременно заявени и представляват искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение, съгласно представени списъци на разноските. Възражение за
прекомерност не се направи. С оглед на това и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ЦИК, която има качеството
на юридическо лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ИК ще бъде осъдена да заплати
на ПП““ съдебни разноски в размер на 1500 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОИК-П.** ще бъде осъдена да
заплати на адв. Б.М.,***, с ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността
гр. П.**, ул. „**“ 4 адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, определено на основание чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т.
3 от ЗА за оказаната правна помощ и съдействие на Б.Х.Х..
Производството е по реда на чл. 88, ал. 1 от ИК, поради което и решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 58, ал. 3 от ИК.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 и чл. 173, ал. 1
от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд-П.**
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожност на Решение № 120-МИ от 04.10.2023 година на ОИК-П.**,
потвърдено с решение № решение № 2628-МИ от 09.10.2023 година на ЦИК.
ОСЪЖДА Централна избирателна
комисия, със седалище гр. София да заплати на политическа партия „“, със
седалище гр. София, район „Триадица“, пл. България № 1, НДК, Административна
сграда, ет. 17 съдебни разноски в размер
на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Централна избирателна
комисия, със седалище София да заплати на адв. Б.М.,***, с ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр.
П.**, ул. „Вардар“ 4 адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за оказаната
правна помощ и съдействие на Б.Х.Х..
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 11:10 часа.