Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 101/2014 год. по
описа на РУ „Полиция” – Твърдица, вх. № 1145/14 г., пор. № 102/2014 г. на
Окръжна прокуратура гр.Сливен против К.З.Х. за престъпление по чл.142 ал.3 т.1 предл.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият
е обвинен в това, че на 03.05.2014
г., в С.Б.Д., ОБЩ.Т., ОБЛ.С. отвлякъл Н.Е.А.
***, като деянието представлява опасен рецидив.
Производството пред настоящия състав на СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК – с
проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Пред първоинстанционния съдебен състав подсъдимият заяви, че
признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като не желае събирането на други доказателства, извън събраните по досъдебното
производство.
С определение, държано на основание чл.372 ал.4 от НПК
и след констатация, че направените самопризнания от подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от събрани
на досъдебното производство доказателства, съдът обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание без да събира
доказателства относно тези факти.
На основание чл. 373 ал.2 от НПК съдът не извърши
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице относно фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
След приобщаване по реда на чл.283 и чл.284 от НПК на
всички събрани доказателствени материали е даден ход на съдебните прения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа
обвинението против подсъдимия, така както същото е било повдигнато и предявено
с обвинителния акт. Поддържа изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка и правната квалификация по чл.142 ал.3 т.1 предл.2
вр. ал.1 от НК. След обсъждане на основните моменти
от фактическата обстановка, счита, че подс. Х. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.142 ал.3 т.1 пр.2 вр. ал.1 от НК, като на
03.05.2014 г., в С.Б.Д. е отвлякъл постр.А. и е
осъществил деянието при условията на опасен рецидив. Твърди, че подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
искал настъпването на общественоопасните последици.
Сочи, че подсъдимият е съзнавал, че действа противно на волята на пострадалата,
като я лишил от правото й на свободно придвижване. Пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото и предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.142 ал.3 т.1 предл.2 вр. ал.1 от НК. В рамките на предвиденото от НК наказание -
„лишаване от свобода” за срок от 10 до 20 години или доживотен затвор, както и
конфискация на част или цялото имущество на виновния, прокурорът предлага на подс.Х. да бъде наложено наказание в размер на 12г.
„лишаване от свобода”, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в
общежитие от закрит тип. Предвид разпоредбата на чл.58а от НК, представителят
на държавното обвинение заявява, че така определеното наказание следва да бъде
редуцирано с една трета, доколкото настоящото производство се води по реда на
глава 27 от НПК и подсъдимият е признал изцяло фактите в обвинителния акт. По
отношение на кумулативно предвиденото наказание прокурорът счита, че не са
събрани доказателства за притежавани от подс. Х.
имущества, поради което, такова наказание не може да бъде наложено.
Подсъдимият Х. лично в с.з. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същевременно заявява, че желае да бъде проведено съкратено
съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. В хода на
съдебните прения защитника на подсъдимия акцентира върху обстоятелствата, че Х.
се е признал за виновен, съдействал е в хода на досъдебното производство.
Защитникът твърди, че подсъдимият съжалява и се разкайва за стореното, че е
действал емоционално и не е преценил последиците от постъпката си. Моли при
постановяване на присъдата да бъдат съобразени самопризнанията и разкаянието на
подсъдимия, като му бъде наложено наказание към минимума, предвиден по закона,
което да бъде редуцирано с една трета.
В личната си защита подс. Х.
заявява, че безкрайно съжалява за стореното. Поема
ангажимент чрез обещание пред настоящия състав на СлОС,
че повече никога докато е жив, не би направил подобно деяние. Декларира желание
да излезе по-бързо от затвора, тъй като
няма близки. Самоопределя се като млад човек, който иска да продължи живота си,
да отиде в чужбина. Признава отново вината си и сочи, че безкрайно много
съжалява за стореното, но не може да го поправи. В заключение посочва, че човек
се учи от грешките си. В последната си дума подсъдимият Х. моли
за минимално наказание, около 4-5 години „лишаване от свобода“, за да може след
3-4 години да излезе на свобода.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие доказателствени материали, преценени по
отделно и в съвкупността си, като съобрази
самопризнанието на подсъдимия относно фактите, изложени в обвинителния акт,
изявлението му да не се събират доказателства за тях, както и доводите на
страните, Окръжен съд – Сливен прие за установени от фактическа страна
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият К.З.Х. е български гражданин,
живущ ***, с незавършено начално образование, неженен, безработен.
Към момента
на извършване на деянието подс. Х. е бил осъждан
няколкократно с влезли в сила присъди за извършени тежки умишлени престъпления,
като с присъда № 15/06.06.2008 г. по НОХД № 251/08 г.
на Окръжен съд – Сливен, в сила от 04.03.2009 г., е бил осъден за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК,
като му е наложено наказание 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, при
първоначален общ режим.
Подс. К.Х. и пострадалата свид. Н.Е.А.
били първи братовчеди. Двамата живеели в С.Б.Д., ОБЩ.Т. и били в добри лични
отношения. През м. май 2013 г. в разговор помежду им подс.
Х. споделил пред свид. А., че е влюбен в нея. Тя
заявила, че не споделя чувствата му и го укорила, като му казала, че това което
изпитва към нея не е нормално, тъй като са близки роднини. След разговора подс. Х. помолил свид. А. да не
му се сърди, а отношенията им да останат приятелски. Пострадалата се съгласила,
но започнала да избягва контактите си с подс. Х. и
станала по-резервирана към него.
В началото
на м. юни 2013 г. свид. А. заминала за гр. Несебър
заедно със сина си – И.Д., при бащата на последния – И.Д., с когото живеела на
съпружески начала. Там свид. А. останала да работи до
края на м. октомври 2013 г. Въпреки, че не се виждала с подс.
Х., той многократно й се обаждал по телефона и й изпращал SMS-и.
В края на м.
август 2013 г. подс. Х. заминал за Англия, за да
работи, но от там продължил да се обажда на свид. А.
и да търси контакт с нея. След като се върнал в България в края на м. ноември
2013 г., подс. Х. се срещнал с постр.
А. и й се извинил за поведението си, като по нейна покана гостувал в дома й.
Отношенията им се нормализирали, но в началото на м. декември 2013 г. подс. Х. започнал отново да звъни многократно на мобилния
телефон на свид. А., включително и през нощта. Тя не
отговаряла на обажданията му, тъй като се опасявала, че той отново ще настоява
за близост помежду им. Тогава подс. Х. започнал да й
изпраща SMS-и,
съдържащи закани: „Ще си платиш", „Да не ми се молиш после".
Ядосан от поведението на постр. А., която отказвала да му обърне внимание, подс. Х. решил да я причака рано сутринта пред дома й в С.Б.Д.,
ОБЩ.Т., докато тръгва за работа. Свид. А. работела
във фирма „Атес" ЕООД - гр. Сливен и когато била
първа смяна, тръгвала за работа около 04,30 часа.
В изпълнение на намеренията си, на
12.12.2013 г. подс. Х.
отишъл рано сутринта до жилищния блок, където живеела свид.
А.. След като излязла около 04,25 часа, той тръгнал след нея и поискал да му
обясни защо не му отговаря на обажданията. Постр. А.
заявила, че не желае да разговаря с него и тръгнала към спирката. Тогава подс. Х. я хванал за ръката, задърпал я надолу по улицата и
я отвел до изоставена постройка, където я заставил да остане няколко часа. Свид. А. не успяла да окаже съпротива и да извика за помощ.
Разплакала се и започнала да убеждава подс. Х. да я
пусне. Докато разговаряли подс. Х. й обяснявал, че
продължава да я обича и настоявал да живеят заедно. Около обяд той се съгласил
да пусне свид. А. и я придружил до дома й. Въпреки,
че била разстроена и изплашена от случилото се, свид.
А. решила да не подава сигнал до органите на полицията.
След инцидента подс.
Х. не променил поведението си, като продължил настойчиво да търси контакт с постр. А. и многократно да й звъни по телефона. В края на
м. февруари 2014 г. свид. А. подала заявление в РУ
„Полиция" - Твърдица, с което поискала подс. Х.
да бъде предупреден да не я притеснява повече. По повод на депозираното
заявление подс. Х. е бил предупреден с протокол да не
нанася физически и психически тормоз на пострадалата. Въпреки това, на
02.05.2014 г., рано сутринта подс. Х. отново започнал
настойчиво да звъни на мобилния телефон на свид. А..
Тя изключила звука на телефона си и тръгнала за работа, като след около два
часа установила, че има 39 пропуснали повиквания и 4 SMS-a, изпратени от
телефона на подс. Х.. След като прочела изпратените
от подсъдимия SMS-и, които
съдържали закани: „Ще си платиш, че не ми вдигаш", „Пак ще ми се
молиш", „Правиш ми се на интересна", свид. А.
се притеснила, защото тази настойчивост на подсъдимия наподобявала поведението
му през м. декември 2013 г. След като се прибрала от работа тя решила да звънне
на свид. А.Т. – полицейски инспектор при РУП -
Твърдица, за да го уведоми за действията на подс. Х..
Още същия ден свид. Т. се свързал по телефона с подс. Х., казал му че има оплакване от него от страна на
пострадалата, като му напомнил, че вече е предупреден да не й причинява
психически и физически тормоз. Подс. Х. казал на свид. Т., че се е обаждал на пострадалата, като му обяснил,
че го е направил, тъй като бил влюбен в нея. Заявил, че нямало смисъл да се
занимава повече с пострадалата и затова щял да й изпрати SMS, за да й се
извини. Свид. Т. се обадил на свид.
А. и я уведомил за проведения разговор с подс. Х.,
който също й изпратил SMS с обещание, че повече няма да я
безпокои.
На
03.05.2014 г. свид. А. била първа смяна на работа. Тя
излязла от дома си, намиращ се С.Б.Д., ОБЩ.Т., ж.к. „М." бл.* вх.* около
04,30 часа, като се отправила към спирката в центъра на селото, за да хване
служебния автобус. Навън било тъмно и мъгливо. Докато вървяла, свид. А. непрекъснато се оглеждала наоколо, тъй като била
обезпокоена от поведението на подсъдимия от предния ден. След като достигнала
до моста над „Боровдолска река", пострадалата
чула, че някой бяга след нея, обърнала се и разпознала подс.
Х.. Свид. А. се изплашила и започнала да вика. В този
момент подс. Х. я настигнал, изблъскал я с две ръце и
я съборил на земята, като се обърнал към нея с думите: „Ей сега ще
умреш!". Хванал я за яката на якето и започнал да я влачи по земята. Свид. А. викала за помощ, при което подс.
Х. запушил устата й, като бръкнал с ръка в нея. Пострадалата го ухапала,
започнала да върти главата си, за да вика за помощ. Въпреки оказаната
съпротива, подс. Х. продължил да дърпа свид. А. и да я влачи по земята. Така достигнали до
съседната улица - ул. „Българка", по която се намирали изоставени постройки.
Подсъдимият спрял и със сила изблъскал свид. А. до
един контейнер. Тъй като тя продължавала да вика, той я ударил с ръка по устата
и й се заканил, че ще й скъса езика. След това отново я хванал за яката на
якето й и продължил да я влачи по улицата, като я отвел до една необитаема
постройка. Там подс. Х. опитал да принуди
пострадалата да влезе в сградата през намиращата се в стената дупка. Тя оказала
съпротива, при което чантата й се изсипала на земята. Подс.
Х. хванал свид. А. с едната си ръка и я притиснал
силно, а с другата ръка отворил чантата й и започнал да прибира в нея
изпадналите вещи. Пострадалата видяла изпадналата от чантата й ножица, взела я
и се опитала да намушка подсъдимия, но той я хванал за ръката и й казал, че от
тази ножица ще умре тя, както и че с нея ще й отреже езика. Подс.
Х. продължил да укорява свид. А. за това, че не
отговаряла на обажданията му, като заявявал, че не би се стигнало до тук, тъй
като ако бяха разговаряли тя щяла да му прости. Пострадалата молела подсъдимия да
я пусне, но той отказвал, като заявявал, че ще я вземе със себе си, за да бъдат
заедно най-малко 60 дни. Въпреки, че я обвинявал за случилото се, свид. А. настоявала пред подсъдимия да я пусне, като му
обещавала, че няма да го издаде. Той не се съгласил, казал й че полицията знае
за техния конфликт, продължавал да я държи за дрехите и да я разтърсва, като я
заставял да мълчи.
Свид. А. се надявала, че някоя от колежките й е чула
виковете й за помощ и очаквала да й се притекат на помощ. За това, след като
видяла в далечината фаровете на автобуса, тя отново извикала за помощ. Тогава подс. Х. бръкнал с ръка в устата й, хванал я за якето и я
задърпал по улицата, като я отвел в намиращия се отсреща двор. През това време
пострадалата видяла в района на моста светлина и продължила да вика за помощ,
но подсъдимият хванал с ръка езика й, причинявайки й силна болка. Въпреки
съпротивата на свид. А., подс.
Х. успял да я издърпа до изоставената постройка в двора, ритнал с крак вратата
и изблъскал пострадалата вътре в помещението. Изправил я и я притиснал силно,
като запушил носа и устата й, за да не вика.
Виковете за
помощ на свид. А. били чути от нейните колежки, които
около 04,30 часа сутринта отивали към спирката в центъра на селото, за да
хванат служебния автобус. След като се събрали и разбрали, че пострадалата не е
сред тях, те предположили че тя е викала за помощ. Свид.
Р.З. се обадила по телефона на Кмета на С.Б.Д., ОБЩ.Т. - свид.
В.Г., и й казала, че са чули викове за помощ, които идвали откъм моста край
реката, както и че са оприличили гласа на своята колежка - свид.
А.. Свид. Г. се обадила на мобилния телефон на свид. П.Д. – мл. ПИ при РУП – Твърдица, на когото предала
информацията от подадения сигнал. Свид. Д. тръгнал с
личния си лек автомобил към мястото на инцидента - ул. „Българка", като
уведомил за получения сигнал и дежурния при РУП -Твърдица. След като паркирал
автомобила си, свид. Д. тръгнал пеш надолу по
улицата, като започнал да се ослушва за викове за помощ и други звуци. В един
момент свид. Д. чул писък, идващ по-надолу по улицата
и се насочил натам. Светнал прожектора, за да огледа за следи по пътя, при
което видял на земята пакет цигари, а на няколко метра до тях забелязал и
захвърлена черна дамска чанта. Докато бил до чантата, свид.
Д. чул викове на жена и побягнал към посоката, от която идвали. Той забелязал
измачканата трева в изоставения двор, която оформяла пътека и тръгнал по нея,
като стигнал до намиращата се в двора постройка. Свид.
Д. чул потракването на вратата, осветил я с прожектора, извадил служебното си
оръжие и след като го насочил към нея, извикал: „Полиция, излезте навън!".
Вратата се отворила, при което свид. Д. видял постр. А., която била избутана навън от подс.
Х.. Пострадалата била изплашена, с разрошени коси, с раздърпани дрехи, които
били мокри и кални. Била разплакана и в шок. След като застанала зад свид. Д., той продължил да отправя разпореждания към подсъдимия,
които той не изпълнявал. Тогава свид. Д. отворил
вратата с крак, но установил, че подсъдимият не е в помещението. Същият бил
избягал през дупка в стената на сградата.
За инцидента
свид. Д. уведомил дежурния при РУП - Твърдица за
предприемане на необходимите процесуални действия.
Още същия
ден свид. А. била освидетелствана от съдебен лекар,
като от издаденото й съдебномедицинско удостоверение е видно, че при извършения
й преглед са установени контузия на лицето с болезнен оток на устните,
охлузвания в областта на лигавичните повърхности на
двете устни, двете бузи и под езика, болки в областта на дясната половина на
шията, контузия на гърба с наличие на обширни охлузвания в областта на долната
половина на гърба и кръста, със забелване на епидермиса и оток на тъканите, и кръвонасядания в областта на предните и вътрешните
повърхности на двете предмишници и двете лакътни стави.
В хода на
разследването свид. А. предала с протокол за
доброволно предаване дрехите, с които е била облечена по време на инцидента - 1
бр. дънки, 1 бр. шушляково
яке и 1 бр. черна блуза с къс ръкав. При извършения оглед на същите е било
установено, че върху дънките, якето и блузата на
пострадалата са налице зацапвания с пръст.
По делото е назначена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в резултат
на отвличането и нанесения побой пострадалата Н.А. е получила следните телесни
увреждания: контузия на главата в областта на лицето с наличие на болезнен
травматичен оток на двете устни, охлузвания в областта на лигавичните
повърхности на двете устни, двете бузи и по езика; болезненост в областта на
дясната половина на шията, контузия в областта на гърба и кръста с наличие на
обширни охлузвания на площ 15/18 см със забелване на епидермиса и болезнен оток
на меките тъкани; кръвонасядания в областта на
предните и вътрешните повърхности на двете предмишници
и двете лакътни стави. Според експертното заключение,
описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и на твърди предмети с широка
грапава повърхност, получени са по механизъм на удар, притискане, протриване.
Травматичните отоци на двете устни се дължат на удар с твърд тъп предмет и
добре отговарят да са причинени от удар с ръка. Установените охлузвания на лигавичните повърхности по двете устни, двете бузи и под
езика добре отговарят да са получени по начин, описан в показанията на
пострадалата, а именно в резултат на бъркане в устата и притискане с пръстите
на ръка. Установената болезненост в дясната половина на врата най-вероятно се дължи
на притискане, а обширното охлузване на кожата в долната половина на гърба и поясната област се дължи на протриване върху твърда,
грапава, широка повърхност и добре отговаря да е получено при дърпане и влачене
на пострадалата върху терена с гръб към него.
Множествените
кръвонасядания по двете предмишници
и областите на лакътните стави добре отговарят да са
получени от пръстите на ръка при силно стискане в засегнатите области.
Видно от експертното заключение, описаните увреждания
са причинили на постр. Н.А. „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Изложените фактически обстоятелства
се установяват по категоричен начин от
събраните по делото доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, а именно: показанията на свидетелите,
дадени на досъдебното производство; обясненията на подсъдимия, писмените
доказателства и доказателствени средства –
характеристична справка за подсъдимия, справка за съдимост, протоколите за
оглед на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства и за следствен
експеримент и фотоалбумите към тях, заключението на съдебномедицинскта
експертиза и др.
Съдът дава
вяра на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства –
показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията са последователни,
логични, относими към предмета на доказване, в
отношение на пълно покриване и допълване. Същите кореспондират с останалия
събран по делото доказателствения материал. От тези доказателствени източници съдът
установи по категоричен начин фактите, описани в обвинителния акт и възприети
от съда по-горе, както и тяхната хронология.
Съдът се
довери на заключението на съдебно-медицинската експертиза, което допринася в
значителна степен за изясняване на обстоятелствата по делото. Заключението е
изготвено от компетентно вещо лице, в чиито знания, добросъвестност и
компетентност съдът няма основание да се съмнява. Заключението не е оспорено от
страните и е приобщено към доказателствата по делото чрез прочитането му по
установения процесуален ред.
Съдът
кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства. Същите са приложени по делото, не
се оспорват от страните и са приобщени към доказателствата по делото надлежния
процесуален ред.
Съдът кредитира
в основната им част обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на
досъдебното производство, които по реда на НПК са приобщени към доказателствата
по делото. В главната им част обясненията кореспондират с останалите
доказателствени източници и най-вече с показанията на свид.
А., досежно родствената връзка и отношенията между подсъдимия
и пострадалата. Съдът не кредитира обясненията на подс.
Х. в частта, в която твърди, че със свид. А. е имал
интимни отношения за около една година, както и в частта, в която подсъдимият
сочи, че по време на процесния инцидент не е дърпал
пострадалата, не я е събарял на земята, нито че я е влачил, а я държал само за
ръка. Тук съдът съобрази показанията на пострадалата, която подробно разказва за
действията на подсъдимия. От друга страна показанията на пострадалата
съответстват с установеното на мястото на инцидента, както и с обективното
състояние на пострадалата след деянието на подс. Х. и
получените от нея и надлежно документирани телесни увреждания. Показанията на свид. А. кореспондират със следите по тялото й, както и по
дрехите й, предадени от нея с протокол за доброволно предаване и приложени като
веществени доказателства по делото, на които е извършен оглед по установения в
НПК ред. Съдът съобрази също така и че самият подсъдим в с.з. призна изцяло
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, което му
самопризнание противоречи на посочената част от обясненията, дадени на
досъдебното производство и изключва възможността последните да се кредитират в тази
им част.
След анализ
на доказателствената съвкупност съдът констатира, че
събраните в досъдебната фаза и приобщени към материалите по делото в съдебната
фаза на процеса доказателствени източници кореспондират с направените от
подсъдимите пред съда самопризнания, като установяват по безспорен начин
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът
прие за установени по-горе.
Въз основа
на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
С деянието си подс. К.З.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.142, ал.3, т.1 предл.2 вр.ал.1 от НК,
тъй като на 03.05.2014 г., в С.Б.Д., ОБЩ.Т., ОБЛ.С.
е отвлякъл пострадалата Н.Е.А. ***, като деянието представлява опасен рецидив.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.142 от НК е сложно и
включва два самостоятелни акта – отвличане на пострадалия, изразяващо се
принудително преместване или отвеждане на жертвата от едно място на друго и
противозаконното й лишаване от свобода – изразяващо се в поставяне на
пострадалия в невъзможност да се придвижва свободно в пространството /в т.см. Р
88/27.03.2012г. по КНД № 106/2012г. на ВКС, ІІІ н.о. Р 179/2010 г. по НД №
53/2010 г. ВКС, І н.о., Р № 232/2011 г., по НД №1334/2011 г., ВКС, І н.о. и
др./. Отвличането по чл. 142 от НК може да бъде осъществено с всички възможни
форми на принудата и
при различни конкретни актове на нейната реализация: с насилие, с побой,
заплаха, с огнестрелни, с хладни оръжия, с помощни средства и най-различни оръжия.
Отвличането е завършено с принудителното напускане на отвлеченото лице на
мястото, в което се е намирало. На какво разстояние в последствие ще бъде откарано
и по какъв начин е без правно значение за съставомерността
на деянието като отвличане. /така в Р № 207/1996г. по н.д. № 219/96 г., ВС на
РБ/.
От обективна страна по настоящото дело е несъмнено, че
подсъдимият Х. е осъществил физическа принуда спрямо пострадалата. Няма спор, а
и е категорично от кредитираните гласни доказателства, че на инкриминираната
дата 03.05.2014 г. около 04:30ч. сутринта подсъдимият Х. настигнал отиващата на
работа пострадала свид. А., изблъскал я с две ръце, съборил
я на земята, и й казал: „Ей сега ще умреш!". След това подсъдимият я
хванал за яката на якето и започнал да я влачи по земята. За да заглуши
виковете й за помощ подс. Х. запушил устата й, като
бръкнал с ръка в нея. Той дърпал свид. А., влачил я
по земята, нанасял й удари с ръка по устата и й се заканвал, че ще й скъса
езика. Подсъдимият продължил да влачи пострадалата по улицата, докато я отвел
до необитаема постройка, където се опитал да принуди пострадалата да влезе вътре
през намираща се в стената дупка. Въпреки виковете й за помощ и оказаната
съпротива посредством ножица, която изпаднала от чантата на пострадалата
подсъдимият продължавал да притиска пострадалата, хванал я за ръката и й казал,
че от тази ножица ще умре тя, както и че с нея ще й отреже езика. Освен
физическата принуда подсъдимият упражнявал спрямо свид.
А. и вербална агресия, като й отправял непрекъснато обвинения за поведението
по-рано. Подсъдимият отказвал да пусне пострадалата, въпреки нейните молби, като
заявявал, че ще я вземе със себе си, за да бъдат заедно най-малко 60 дни. Подсъдимият
държал свид. А. за дрехите, разтърсвал я, заставял я да
мълчи. След това подс. Х. бръкнал с ръка в устата й,
хванал я за якето и я задърпал по улицата, като я отвел в намиращия се отсреща
двор. Подсъдимият хванал с ръка езика й, причинявайки й силна болка. Подс. Х. успял да издърпа пострадалата до изоставена
постройка, ритнал с крак вратата и изблъскал пострадалата вътре в помещението.
Изправил я и я притиснал силно, като запушил носа и устата й, за да не вика.
Така възприетата фактология,
установена от събраните по делото доказателства и призната от подсъдимия като
част от фактите, изложени в обвинителния акт, сочи на категоричен извод, че по
отношение на свидетелката А. е упражнена принуда от подсъдимия Х., за да бъде
отведена пострадалата от мястото, на което се е намирала, когато я е настигнал
подсъдимия и да бъде препятствана възможността й да отиде към автобусната
спирка, от където да се качи на автобуса за работа. Въпреки активното
противодействие и съпротива на пострадалата – викове за помощ, опити за
самозащита, използване на ножица, която паднала от чантата й, подсъдимият
продължавал да оказва непоколебима физическа агресия към нея с употребата на
сила. Пострадалата е била реално лишена от възможността да продължи
придвижването си в желаната от нея посока и вместо това е била влачена, дърпана
и притискана от подсъдимия в посоката, която подсъдимият е избрал за движение –
към необитаемите постройки.
Изложеното мотивира извод, че по отношение на
пострадалата е упражнена както физическа, така и психическа принуда, тъй като
освен физически причиненото чрез действията на подсъдимия насилие върху
пострадалата, за да бъде влачена и дърпана в посоката, избрана от подс. Х., последният е отправял и закани и заплахи относно
физическата цялост и живота на пострадалата. Тази конкретика
разкрива наличието на всички елементи от състава на престъплението по чл.142 от НК. Свид. А. е била отвлечена от подс.
Х., тъй като с действията си последният е преместил принудително пострадалата от едно място на друго против волята й и
противозаконно я е лишил от свобода, т.е. я е поставил в невъзможност да се
придвижва свободно в пространството. Действително свид.
А. е била поставена от подсъдимия за кратък период от време в невъзможност да
се придвижва свободно по своя воля, но това се дължи само на бързата и
своевременна намеса на полицейския служител свид. Д.,
извикан от колежките на пострадалата, които чули виковете й за помощ.
От тези
факти съдът заключи, че по отношение на пострадалата А. е извършено
престъплението отвличане, тъй като принудена със сила и заплахи същата е била
преместена от едно място на друго противно на волята й и макар и непродължителен
период от време същата е била лишена от избор да определя сама движението си в
пространството. Това деяние от обективна страна изпълва състава на чл.142, ал.1
от НК.
Деянието в настоящия случай правилно е квалифицирано
по чл.142, ал.3, т.1 предл.2 вр.ал.1
от НК. Видно от справката за съдимост на подсъдимия Х., същият към момента на извършване на деянието
е бил осъждан със седем влезли в сила присъди за извършени тежки умишлени
престъпления. С присъда № 15/06.06.2008 г. по НОХД №
251/08 г. на Окръжен съд – Сливен, в сила от 04.03.2009 г., Х. е бил осъден за
извършено престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2
от НК, като му е наложено наказание 2 години и 10 месеца лишаване от свобода,
при първоначален общ режим. Поради това деянието, предмет на настоящото дело,
се явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал. 1,
буква "б" от НК. Престъплението е извършено след като подс. Х. е бил осъждан седем пъти на наказание „лишаване от
свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като по последното осъждане
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Деянието е извършено
при условията на опасен рецидив и по б. а на чл. 29, ал.1 от НК, тъй като е
осъществено след като Х. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и
съзнателно са целял и искал настъпването на тези последици. Съдът извлича този
извод въз основа конкретно обективираното поведение
на подсъдимия. На първо място, съдът отчита, че подсъдимият е нападнал пострадалата
в тъмната част на денонощието – около 04:30ч. сутринта, на място което е
безлюдно – по пътя й към автобусната спирка в С.Б.Д., ОБЩ.Т.. Тези
обстоятелства сочат, че подсъдимият е планирал отвличането, за да се намира на
инкриминираното място толкова рано сутринта.
На следващо място показателно за субективната страна е
поведението на подсъдимия след като е хванал пострадалата. Упоритостта в
действията му – продължително влачене, дърпане, запушване устата й, за да не
вика за помощ, бъркането в устата на пострадалата и дърпането на езика й,
отправянето на заплахи към пострадалата за телесната й неприкосновеност и
живота й, сочат за целенасочено поведение на подсъдимия към причиняване на
принуда и отвеждане на жертвата на място противно на волята й.
За наличието на пряк умисъл говори мястото, на което
подсъдимият е отвлякъл пострадалата – далеч от автобусната спирка, към
изоставени необитаеми постройки. Очевидно е, че подсъдимият е целял да заведе
пострадалата на безлюдно и недостъпно място, за да ограничи от една страна
възможността й за придвижване, а от друга – да елиминира възможността други
хора да възприемат действията му спрямо пострадалата и да й окажат помощ.
Следва да се имат предвид и думите, отправени от
подсъдимия към свид. А. – „Ей сега ще умреш“, че ще
умре от ножицата, както и че с нея ще й отреже езика, че ще я вземе със себе
си, за да бъдат заедно поне за 60 дни.
Горепосочените действия, поведение и думи на
подсъдимия говорят за категоричен пряк умисъл у подсъдимия за извършеното
престъпно посегателство срещу личността на пострадалата, представляващо
отвличане по смисъла на чл. 142 от НК.
По изложените съображения,
съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 142, ал.3, т.1 предл.2 вр.ал.1
от НК.
Като причини, условия и мотиви за извършеното деяние
съдът отчете ниската правна култура на подсъдимия, желанието за разрешаване на
житейски ситуации свързани с лични отношения, не по установения ред.
При определяне вида и размера на наложеното наказание
съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 и чл.57 от НК/,
принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от конкретно
предвиденото в специалната разпоредба на закона по вид и размер наказание.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а НК, приложима на основание чл.373, ал.2
от НПК, с оглед проведеното при условията на диференцираната процедура по глава
27 от НПК производство със съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
Разпоредбата
на чл.142, ал.
3 от НК
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 10 до 20 години или доживотен
затвор, както и конфискация на част или цялото имущество на виновния. В
дейността по индивидуализация на наказанието – определяне на най-подходящото
от законодателно предвидените алтернативи, съобразно правилата на чл.57 от НК, съдът изследва обстоятелствата по
чл.54 от НК, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на престъплението и всички други смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете младата възраст на
подсъдимия, тежкото му материално положение, разкаянието му за извършеното
деяние, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство. Направеното от
подсъдимия самопризнание не може да се съобрази като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като същото е взето предвид от законодателя при приложението
на диференцираната процедура по гл.27 от НПК
Отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства се явяват обремененото му съдебно
минало, извън осъждането обусловило правната квалификация на деянието като
опасен рецидив; както и нанесените на пострадалата телесни увреждания и
упражнения спрямо нея тормоз в периода, предхождащ деянието.
Воден от изложените аргументи съдът намери, че най-подходящо за
конкретния случай е наказанието „лишаване от свобода“. Този извод съдът формира
при спазване правилата, разписани в разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и чл. 54 от НК. Размерът на
наказанието „лишаване от свобода“ съдът определи при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в размер малко под средния, предвиден в закона.
Така съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия в размер на 12 години
„лишаване от свобода“.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът редуцира така
определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” с една трета и
наложи на подс. Х. наказание „лишаване от свобода” за
срок от 8 години. Това наказание съдът намери за съответно на деянието и дееца,
съобразно отчетените по-горе обстоятелства по чл.54 от НК и целите, визирани в
чл.36 НК.
Съдът не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото
наказание конфискация на част или цялото имущество на виновния, тъй като от
материалите по делото не се установява подсъдимият да притежава имущество.
Съдът обсъди и възможността за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията
на чл.55 от НК и стигна до извода, че не са налице предпоставките за това.
Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но
същите не са от съответния характер – изключителни или многобройни, за да
формират извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението
на този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на
наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели
на наказанието.
На
основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът
постанови наложеното наказание осем години „лишаване от свобода“ подсъдимият да
търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна от определеното окончателно
наказание лишаване от свобода времето, през което спрямо подсъдимия е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно от 09.05.2014 г.
до привеждане на присъдата в изпълнение.
По
отношение на приложените към делото веществените доказателства, представляващи:
1бр. ножица, 1бр. дънки, шушлеково
яке, 1бр. блуза, 1бр. колан, съдът съобрази, че принадлежат на пострадалата Н.А.,
поради което постанови да й бъдат върнати, след влизане на присъдата в сила.
Като съобрази, че по делото са
направени разноски в размер на 120 лв., съгласно правилата на процеса съдът
осъди подсъдимия да ги заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: