Р Е Ш Е
Н И Е №
19
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 28.02.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №62 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Н.Б.М., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, оф.10 против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК-*********, със съдебен адрес ***, оф.2, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищцата сочи, че на 14.06.2016 г. около 14.00 ч. по път І-7 в землището на с. Хитрино, в района на км 92+750 Н.Н.И. при управление на л.а. „Фолксваген Голф”, рег. №... при нарушение на правилата за движение, като превишил допустимата скорост, загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил насрещно движещия се л.а. „Мерцедес Спринтер“, рег. № ... управляван от Н. Рахим, а след това последвал и втори удар с движещият се зад последния л.а. „Сеат“, рег. №.... Така причиненото ПТП довело до смъртта на Ш.б.р.и били причинени телесни повреди на още три лица. Починалият Ш.Р.бил пътник на предна дясна седалка в автомобила на виновния водач. По този повод било образувано НОХД №58/2017 г. по описа на ШОС, което приключило с влязла в сила присъда №9/01.03.2017 г. С нея виновният водач Н.И. бил признат за виновен за извършено престъпление за причиненото ПТП. Причинилият ПТП л.а. „Фолксваген Голф”, рег. №... имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №BG/06/115003090050, валидна от 31.12.2015 г. до 31.12.2016 г., с която се покриват вреди свързани с притежаваното МПС на стойност до 10 000 000 лв. Ищцата била сестра на загиналия Ш.. Сочи, че загиналият бил деен млад мъж, с добро здравословно състояние, който бил опора за семейството си и всички разчитали на неговата подкрепа. След завършване на средното образование на ищеца той и ищцата заминали за Англия, където работили в продължение на няколко годин. След като се прибрали в България, отново живеели заедно, в една къща, заедно със семействата си. Твърди се, че ищцата е претърпяла значителни страдания поради загубата на брат си. Намира, че тези болки и страдания следва да бъдат обезщетени. Сочи, че съобразно нормата на чл.226 от КЗ пострадалият има право на пряк иск против застрахователната компания страна по застраховката „Гражданска отговорност“. Намира, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените болки и страдания е сумата от 50 000 лв. Намира, че сумата е съобразена с принципа за справедливост, а от друга с лимита на отговорност на застрахователя по ЗГО за 2016 г. и съдебната практика за репариране на вреди от този вид. Моли да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК-********* да заплати на ищцата Н.Б.М. сумата от 50 000, представляващи обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди от смъртта на брат ѝ Ш.Р.. Моли да бъде осъден ответника да заплати и дължимата мораторна лихва от датата на непозволеното увреждане до датата на изплащането на сумите за главница.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника – „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД. В него се сочи, че ИМ е недопустима. Твърди, че ищцата като роднина от втора степен на ищеца не е активно легитимирана да предяви подобен иск, по смисъла на Постановление №5/1969 г. и Постановление №2/1984 г., които са действали преди постановяване на ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018 г. Последващото ТР не би следвало да се прилага по отношение на ПТП настъпили преди неговото действие. Сочи, че по принцип тълкуването на нормите имало обратно действие, но преди това имало друг акт, с който се тълкувала посочената норма в различен смисъл. Обратното действие на новия тълкувателен акт би довело до настъпване на неблагоприятни последици за страните, каквито не биха настъпили в случаите, ако се прилага тълкуването на предходният тълкувателен акт. (Р №99/2019 г. по т.д. №43/2019 г. на ОС – Добрич). Сочи, че задължителната застраховка е сключена при действието на Постановление №4/1961 г., Постановление №5/1969 г. и Постановление №2/1984 г. и към този момент не е съществувало новото ТР, с което се разширява кръга от лица с право на обезщетение. Намира, че последиците от настъпилите по-рано факти следва да се преценяват с оглед на тълкувателния акт, действал към съответният момент. Следва да се изключи обратното действие на новото тълкуване. Сочи, че обезщетяването на сестра за смъртта на брат не е било допустимо според уредбата действала към момента на сключване на застрахователната полица и респективно следва да се приеме, че тя не е поемана от застрахователя. (Р №639/2019 г. по т.д. №1631/2018 г. на ОС – Варна). Оспорва обстоятелството, че връзката между ищцата и починалия е особено близка, както това изисква ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва обстоятелството да е налице трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия. Намира, че не се репарира всяко страдание на пострадало от близък лице (от процесната степен на родство) освен ако не е установено, че страданието е особено и изключително. Намира, че според ТР налице следва да е пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат от неговата смърт. Твърди, че ищцата не представя никакви доказателства за установяване на тези обстоятелства. Намира за голословни твърденията за преживени болки и страдания, тъй като същите не са подкрепени от медицински документи. Твърди, че претенцията не е основателна в предявеният размер. Обосновава се с обстоятелството, че неимуществените вреди се репарират по справедливост, но сочи, че настоящата претенция не отговаря на този критерий. Намира, че няма данни, които да обосноват претенция в по-голям размер от 30 000 лв. От ИМ не могат да се установят данни за извънредни обстоятелства, които налагат обезщетяване в подобен висок размер. Освен това твърди, че от страна на пострадалия е налице съпричиняване за настъпване на вредоносният резултат. Като основание да се приеме съпричиняване намира обстоятелството, че пострадалият не е ползвал предпазен колан, в резултат от което е изпаднал от автомобила при настъпване на ПТП. Намира, че това обстоятелство се установява от данните в рамките на воденото наказателно производство. Намира, че тук съпричиняването е в размер на ½, предвид което намира, че приноса на увреденото лице е значителен и обезщетението се дължи наполовина. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва. Намира, че обезщетението следва да бъде присъдено съобразно с правилото на §96 от ДР на ЗИД на КЗ до размер от 5000 лв.
От страна на ищцата не е подадена допълнителна ИМ. За депозирана не писменият отговор и възможността да подаде допълнителна искова молба ищцата е била уведомена на посочен в ИМ адрес, на който съобщението е било получено от адв. П.К. на 27.09.2019 г. Представения документ, озаглавен „молба“, подаден от същият адвокат е подаден по пощата с клеймо от 16.10.2019 г. Явно е пропуснат даденият със съобщението срок от две седмици, който е изтекъл с изтичането на 11 октомври 2019 г. В този смисъл за ищцата са преклудирани правата по чл.372, ал.2 от ГПК - да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба. Не следва да бъдат взети предвид евентуалните нови доказателствени искания на ищцата, макар с посочената молба да не са направени такива.
В съдебно заседание за ищцата се явява с адв. А.Б.от АК - София. Моли съдът да уважи изцяло предявените претенции. Намира, че са налице доказателства, които да установяват претенцията. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски, както и адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, ведно с дължимото ДДС. За ответника се явява адв. П.Р.– АК – Варна. Последния поддържа аргументите изложени в отговора на ИМ. Сочи, че следва изцяло да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца. Моли ищеца да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния съдебни и деловодни разноски в производството.
Така предявените претенции са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на близък на пострадало лице – починалия вследствие на ПТП Ш.Р., ЕГН-********** като пряк иск по реда на чл.493, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен срещу застрахователят и е придружен с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. С присъда №9/01.03.2017 г. по НОХД №58/2017 г. на ШОС Н.Н.И., ЕГН-********** е бил признат за виновен в това, че на 14.06.2016 г., край с. Венец, общ. Венец, обл. Шумен, на път І-7, км. 92+570 /Шумен-Силистра/, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Фолксваген Голф” с рег. №..., при скорост от 135 км/ч, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движел с превишена скорост, вследствие на което, по непредпазливост е причинил смъртта на Ш.Р., ЕГН-********** деяние по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК. В светлината на нормата на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.” следва да се приеме, че вина за настъпване на смъртта на починалия Ш.б.р.има Н.Н.И.. Вредоносният резултат – настъпилата смърт също се установява по смисъла на чл.300 от ГПК предвид цитираната по-горе присъда и възраженията за това дали констатираните наранявания са довели до настъпване на смъртта са в противоречие с установеното от присъдата и назначаването на СМЕ не би могла да обори презумпцията на чл.300 от ГПК. Предвид изложеното независимо от въвъзраженията на ответника следва да се приеме, че деянието е извършено от дееца, че същото е противоправно и е налице причинно-следствена връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат. Между страните не е спорно, а с нарочно определение постановено в СЗ на 29.01.2020 г. при отделяне на спорното от безспорното съдът го е приел за установено, а също и се установява по делото (л.19 от заведеното пред СГС дело), че причинилият ПТП автомобил „Фолксваген Голф”, рег. №... е имал застрахователна полица при ответника №BG/06/115003090050 за застраховка „Гражданска отговорност” по време на настъпването на вредоносният резултат. Спорни и подлежащи на установяване пред съда са основно въпросите за наличието на основания ищцата в лично качество да претендира настъпили за себе си неимуществени вреди, както и за степента на съпричиняване, тъй като ответникът е оспорил тези обстоятелства.
По смисъла на ТР №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В рамките на посочените постановления като лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди не са посочени братята и сестрите на починалото лице, ето защо, и с оглед твърденията на ищеца, следва да се приеме, че следва да бъде доказана хипотезата на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, при която първият търпи от смъртта на втория продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Между страните не е спорно, че починалия Ш.б.р.и ищцата Н.Б.М. са брат и сестра. Това се установява от представеното в производството (л.7 от делото пред СГС) удостоверени за родствени връзки на ищцата. От последното може да се установи, че към 23.07.2018 г. като единствени кръвни роднини на ищцата са нейните родители и починалия ѝ брат.
В производството в качеството им на свидетели са разпитани трима свидетели. Причинилият ПТП Н.Н.И.. Последният е безполезен в качеството си на свидетел, тъй като твърди, че в следствие на удара няма ясен спомен за случилото се. Другите две свидетелки – Н.Ф.А.– леля на ищцата и на загиналия и И.С.С. – близка на семейството на родителите на ищцата и загиналия разкриват едни и същи обстоятелства. И двете сочат, че ищцата и нейният починал брат имали много близки роднински връзки. Сочи се, че те имали малка разлика във възрастта (установява се от данните по делото) и били неразделни. И двете сочат, че начално училище двамата посещавали в родното си село – Борци, а в последствие продължили образованието си в училище в с. Глоджене. Постояннно били заедно и неразделни. Пътували до училище заедно. След завършване на училище също били задружни. От една страна и двамата до смъртта на Ш.б.р.живеели в дома на своите родители. Двамата помагали на родителите си. За известно време (около половин година) и двамата работели в Чехия. След прибирането си от Чехия за известно време Ш. бил в Англия сам, но се завърнал, като се оженил, а скоро след това се случил инцидента. Сочи се обаче, че близките отношения между брат и сестра не прекъсвали. Свидетелите сочат, че като цяло за семейството било трудно да приеме смъртта на Ш., тъй като били много задружни. По подобен начин реагирала и ищцата. Спазвали се обредите по почитане на паметта на загиналия. Посещавали семейно гроба му.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в производството е установена силната емоционална връзка между загиналия и ищцата, която надхвърля нормалното за тези роднински връзки. Установява се силна емоционална връзка между двамата имала изражение на битово, но и на емоционално ниво, която надвишава нормалното при обикновената връзка между брат и сестра. Предвид изложеното съдът намира, че в производството е установено, че ищцата и починалия са имали трайна и дълбока емоционална връзка, като ищцата претърпяла от смъртта на брат си продължителни болки и страдания, които в конкретният случай е справедливо да бъдат обезщетени, така както това изисква ТР №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС.
Друг спорен въпрос касае съпричиняването на вредоносния резултат. Той се концентрира в твърдението на ответната страна, че пострадалият не е имал поставен обезопасителен колан. Заключението по комбинираната Съдебна медицинска и автотехническа експертиза установява, че загиналия е имал по тялото си типичните белези на поставен обезопасителен колан – за това говори най-вече констатираното ивицовидно кръвонасядане на предната гръдна и коремна стена с дължина 25 см и ширина до 5 см, косо разположено от дясно на ляво и от горе на долу с ивицовидно охлузване в горния му край, както и ивицовидно кръвонасядане на предна коремна стена над десния хълбок с дължина 12 см и ширина 3 см, косо разположено на гореописаното. Експертите са категорични и при представяне на заключението в съда, че е ползван обезопасителен колан, но при скорост на удара над 60 км/ч, в частният случай 135 км/ч обезопасителния колан не представлява гаранция за опазване на живота на пътника. Предвид това не може да се приеме, че е установено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия дори и в минимална степен, предвид обстоятелството, че няма данни същият да е нарушил правилата за движение, а и категорично се установява, че е ползвал предпазен колан към момента на удара.
Другото възражение на застрахователя касае приложението на §96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД КЗ, съгласно който евентуално дължимото от него обезщетение
не може да надхвърля 5 000 лв. В посочения законов текст действително е
определен максимален размер от 5 000 лева, за обезщетяване на разширения кръг
лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие
за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г. Настоящият съдебен състав
обаче намира, че сочената норма е неприложима в процесния случай поради
следното: Застраховката "ГО" е сключена с полица BG/06/115003090050 от
17.12.2015 г. и с начален момент на действие – 31.12.2015 г. По силата на пар. 22 от ПЗР на
КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г. /, какъвто е и процесния
случай, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.
/, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито
данни по делото няма. Ето защо при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от
КЗ (отм.), които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този посочен в пар. 27, ал. 1, т.
2 от ПЗР на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две или повече
пострадали лица до 5 000 000 лв. ето защо § 96, ал. 1 от ПЗР ЗИД КЗ е
неприложим. Обратното действие на съдебните претенции, предявени след
21.06.2018 г. се разпростира по отношение на произшествията, попадащи в
приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
Но дори и да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователното правоотношение,
настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй
като предвижда по-малка сума от посочените в чл. 1, § 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност". В чл. 9, ал. 1 последната са
предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане - минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Разпоредбите на посочената
директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл. 266 от КЗ
от 2005 г. (отм.); (в сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за
следните минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв. за всяко
събитие при едно пострадало лице; б)10 000 000 лв. за всяко събитие при две или
повече пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за
всяко събитие. Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС
от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на
1 юни 2012 г., член 3, параграф 1
от Директива 72/166 и член 1, параграфи
1 и 2 от Втора
директива 84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка
от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания
са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и
учреждения в страните членки, в т. ч. и за Република България съгласно чл. 633 от ГПК.
При констатиране на противоречие между европейското и
националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да
приложи общностното право. Ето защо приложими спрямо ищеца по отношение на
претендираното обезщетение са нормите на чл. 266 и сл. КЗ
(отм.); , тъй като както те, така и общностното право не съдържат ограничение в
размера на дължимото обезщетение.
Ето защо с оглед изложеното до тук, предвид установените валидно сключена застраховка гражданска отговорност, деликт, виновно поведение, причинно-следствена връзка между тях, установената степен на съпричиняване съдът намира, че съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД по справедливост на ищецът следва да бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди от застрахователят в размер на 50 000 лв. Това е и предявеният размер на иска.
Тъй като ПТП е настъпило през 2016 г. към него са приложими правилата на новия КЗ. В този смисъл нормите на чл.429, ал.2, т.2 и чл.429, ал.3 от КЗ (нов) дават основание да се счита, че на пострадалата ищца мораторна лихва за забава се дължи от момента, в който е уведомен застрахователят за настъпилото ПТП. Като благоприятен за ищцата факт, същият е бил в нейна доказателствена тежест. В тази насока обаче ищцата не е проявила активност. По делото е налице само едно доказателство, а именно представено от ответника писмо, адресирано до ищцата, по повод на заведена от нея щета, което писмо изхожда от застрахователя и носи дата 06.08.2018 г. От никакво друго доказателство не може да се установи момента на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, нито кога ищцата е уведомила застрахователя за претенцията си или е заведена посочената в цитираното писмо (л.11 по делото) щета. Ето защо съдът приема като начална дата от която да се дължи мораторна лихва върху присъдената сума за главница –именно 06.08.2018 г., изходящата дата на писмото на застрахователя до ищцага, като в останалата част за период от настъпване на ПТП и вредоносния резултат - 14.06.2016 г. до 06.08.2018 г. претенцията за мораторна лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид уваженият размер на искът ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 2 000 лв., дължими като държавна такса в производството.
Ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата и разноски за адвокатско възнаграждение определени съобразно правилата на чл.38 от Закона за адвокатурата и при заплащане на дължимо ДДС. Дължимата сума за адвокатско представителство съобразно нормата на чл.38 от ЗА, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2030 лв., а с начислен ДДС е 2436 лв.
Адвоката на ищцата е поискал и присъждане на сумата за изготвената експертиза в списъка си за разноски. Но ищцата не е внасяла суми за изготвената експертиза. Тези разноски са внесени от ответника. Ето защо не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК-*********, със съдебен адрес ***, оф.2 да заплати на Н.Б.М., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, оф.10 от САК сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Н.Н.И., ЕГН-********** при управление на л.а. „Фолксваген Голф”, рег. №..., по отношение на който автомобил с ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК-*********, гр. София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица № BG/06/115003090050 от 17.12.2015 г. и с начален момент на действие – 31.12.2015 г., настъпило на 14.06.2016 г. около 14.00 ч. по път І-7 в землището на с. Хитрино, в района на км 92+750, смърт на брата на ищцата - Ш.Р., ЕГН-**********, като пряк иск за обезщетение предявим от пострадалото лице против застрахователят по застраховка гражданска отговорност – чл. 493, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху присъдената сума за главница от 06.08.2018 г. до окончателното заплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция за мораторна лихва, върху присъдената сума за главница от 14.06.2016 г. до 06.08.2018 г. като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК-********* да заплати по сметка на ОС – Шумен сумата от 2 000 (две хиляди) лева представляващи дължима държавна такса за уваженият размер на иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК-********* да заплати на адвокат П.Д.К.. от АК – София, гр. София, ул. „...“ №1, ап.9 сторените от последния разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважената част на иска, в размер на 2 436 (две хиляди четиристотин тридесет и шест) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: