Решение по дело №2353/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260032

 

гр.Бургас, 12.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР М.

 

при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2353 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на М.Д.М., ЕГН: **********, чрез адв. Г.М. от САК, адрес ***, офис 1, против наказателно постановление № */19.12.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като в постъпило писмено становище адв. Г.М. от САК поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като претендира присъждане на разноски.

За Административно - наказващият орган, представител не се явява. В придружително писмо се моли същата да не бъде уважавана и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от заявеното в жалбата, НП е връчено на 21.05.2020 г., а жалбата е подадена на 28.05.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

На 17.11.2019 г., около 09:27 часа, в гр. Бургас, жалбоподателят М.М. управлявал т.а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег. номер *, по ул. „Транспортна” срещу магазин „Технополис“, в посока бул. „Димитър Димов“. Бил спрян за проверка от св. О.А.- мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция” Бургас. Свидетелят А. направил справка, като установил, че М. имал издадени фишове, които не били платени, както и изтекъл АУАН.

На същата дата бил съставен АУАН, в който били посочени разпоредбите на чл. 157, ал. 6 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който не вписал възражения.

На 19.12.2019г. било издадено и обжалваното НП, в което изцяло било пресъздадено съдържанието на АУАН и били посочени същите законови разпоредби.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Независимо от това, съставът намира, че са допуснати процесуални нарушения.

На първо място, съдът намира, че НП следва да бъде отменено в частта, в която е ангажирана отговорността на М. за нарушение по чл. 186, ал. 7 ЗДвП. С наказателното постановление, предмет на обжалване М. е наказан на основание чл.185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа състав на административно нарушение. В нея е предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. В посочената за нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Съгласно чл. 186, ал. 7 издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Нормата въвежда срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с фиш, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на срока е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, б. "д" ЗДвП и чл.171, т.2, б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите.

В този смисъл са и Решение № 821 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 598 / 2019 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас и Решение № 2242 от 30.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2338 / 2018 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, както и Решение № 1429 от 26.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1289 / 2019 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас и Решение № 1982 от 06.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2761 / 2018 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас, постановени във връзка с приложението на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

            Следва да се добави, че приемането на противното означава да се налага наказание за неизпълнение на наложено наказание, като изглежда нелогично такава нетипична за правната логика конструкция да се обвърза с бланкетната разпоредба на чл. 185 ЗДвП (така например в чл. 43а НК е регламентирана изрично възможността за замяна на наказанието „пробация“ при неоснователно неизпълнение на наложените мерки).

Съдът намира, че НП следва да бъде отменено и в частта, в която е ангажирана отговорността на Д. за нарушение по чл. 157, ал. 6 ЗДвП. Разпоредба на чл.157, ал.6 ЗДвП, във връзка с която, е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя не съдържа никакво конкретно правно задължение, адресирано към водача на МПС, което той да е нарушил. В действителност носенето на акт с "изтекъл срок" по същество не представлява нарушение на нормите на ЗДвП. Актовете за административни нарушения нямат "валидност". С тях се поставя начало на едно административнонаказателно производство, което се развива по правилата на ЗАНН и завършва с издаване на наказателно постановление или с резолюция на АНО за прекратяване на преписката. Съгласно  чл.157, ал.6 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му, като в разпоредбата на чл.157, ал.7 от ЗДвП е предвидено, че при връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно. В случай, че наложената глоба не бъде заплатена, съобразно чл.157, ал.8 от ЗДвП, наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Съгласно приложената санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Съотнасянето на разпоредбите на чл.157, ал.6 до ал.8, включително от ЗДвП налага извода, че със същите пряко не е въведено задължение при отнет талон към СУМП, водачите да носят съставеният им АУАН, съответно издаденото НП – в регламентираните в правната норма срокове. Последното следва не пряко от нормите на чл.157, ал. до ал.8, включително от ЗДвП, а от разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, задължаваща водачите при управление да носят контролния талон към СУМПС. В този смисъл съдът счита, че  посочването като нарушена единствено на нормата на  чл.157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна квалификация на едно нарушение.

На практика, тук се касае за разминаване между факти и правна квалификация, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо възможността на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е наказан, респ. нарушено е правото му на защита. Посоченото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, което води до отмяна на НП и в тази му част.

В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде изцяло отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 5), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Неоснователен е доводът, че възражението за прекомерност било направено без представителна власт, тъй като началникът на Сектор „Пътна полиция“ е с делегирани правомощия да издава НП, но не и с правомощия да упълномощава юрисконсулт, което е в прерогативите именно на началника на ОДМВР. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и върху фактите. Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимум. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за правна защита- 28.05.2020 г., когато чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален размер от 100 лв. Същевременно, съдът намира, че следва по аналогия да намери приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредбата съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие на подсъдимия (в случая жалбоподателя), частния тъжител или частния обвинител по няколко обвинения възнаграждението, предвидено за най-тежкото обвинение, се увеличава с ½., т.е. минималното възнаграждение е 150 лв. В конкретния случай уговореното възнаграждение е в двоен размер над така посочения минимум, поради което несъмнено същото се явява прекомерно и следва да бъде намалено. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски, намалени по съображенията, изложени по-горе.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */19.12.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, с което на М.Д.М., ЕГН: **********, за нарушение по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.  

 

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на М.Д.М., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.