РЕШЕНИЕ
Гр.София,06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на тридесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 9646 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следв.ГПК.
С решение №
27777 от 31.01.2019 г. по гр.д.№ 15872 по описа за 2017 г., СРС, Първо ГО,
159-ти състав ОСЪЖДА, на основание чл.
55, ал.1, пр.3 във вр. с чл. 265, ал.2 от ЗЗД, Д.А.М. и Х.А.М. да заплатят
солидарно на Е.Л.Б., сума в размер на 7 420.00 лв., платена на отпаднало основание - развален договор за дентално лечение в
периода от 24.08.2016 г. до 20.09.2016 г., сключен между Е.Л.Б. като възложител
и Д.А.М. и Х.А.М. - лекари по дентална медицина като изпълнители; ОСЪЖДА, на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД, Д.А.М.
и Х.А.М. да заплатят солидарно на Е.Л.Б., солидарно сума в размер на 3 000.00
лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на негодното изпълнение на
договор за дентално лечение в периода от 24.08.2016 г. до 20.09.2016 г.,
сключен между между Е.Л.Б. като възложител и Д.А.М. и Х.А.М. - лекари по
дентална медицина като изпълнители, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума 3 000.00 лв. до предявеният размер 5 000.00 лв., както и иска
с правно основание чл.88, ал.1 ЗЗД за сумата от 7000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди -
разноски по последващ договор за дентално лечение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Срещу така
постановеното решение са постъпили въззивни
жалби:
1-Е.Л. Енева, ищец пред СРС. Решението се обжалва в
частта, в която искът с правно основание чл.88, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над присъдената сума от 3 000 лв. до предявеният размер от
5 000 лв., както и иска по чл.88, ал.1 ЗЗД за сумата от 7 000 лв.,
съставляващо обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски по
последващ договор за дентално лечение.
Във въззивната
жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на така постановеното
решение. По отношение претенцията за неимуществени вреди се излагат доводи за
определяне на обезщетението в разрез принципите за справедливост като не били
отчетени търпените от ищцата болки и неудобства от некачествено изработената
ширинна конструкция. Последното доказвало негодно изпълнение на работата.
Позовава се на показанията на разпитаните свидетели Ж.И.и д-р Г., както и на
експертното становище на д-р М.Я.. Доказано било, че ищцата е претърпяла 4
операции, както и последващо лечение в продължение на година и половина близо
две години. Счита, че справедлив размер е такъв от 5 000 лв. Сочи, че
проведеното последващо лечение било доказано; същото било наложително, тъй като
от всички събраните по делото доказателства се установило по безспорен начин
некачествено извършената работа, погрешно взетите от двете ответници, клинични
решения. Затова претенцията й за имуществени вреди в размер на 7 000 лв.
била доказана, вкл. от заключението на д-р М.Я.. Доказана била и
причинно-следствената връзка между търпените болки и страдания с предходното
лечение, проведено от ответниците. Сочи, че в случая от ответниците не бил
съставен план за лечение в писмен вид, както и декларация за информирано
съгласие, който документ бил задължителен при извършване на дентално лечение
особено Т.а като в настоящия случай.
Иска се
обжалваното решение да бъде отменено в горните части и вместо това да се
постанови друго, с което претенцията й за неимуществени вреди да бъде уважена
до сумата от 5 000 лв., а тази за имуществени в размер на 7 000 лв.
Претендират се разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор от
ответниците пред СРС Д.А.М. и Х.А.М.. В хода по същество се излагат доводи
за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
решение в частта, в която претенциите на ищцата са били приети за
неоснователни.
Третото лице помагач З. „У.“ АД изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че довода за некачествено
изпълнение на стоматологичната услуга от страна на ответниците е неоснователен.
Счита, че дискомфорта, който е търпяла ищцата след проведеното лечение се дължи
на субективен фактор- свръхчувствителност към материалите или алергична
реакция. Това можело да се дължи и на неправилна хигиена. Сочи, че от разпита на свидетелката Вергилова
се установило, че е бил съставен план за лечение и бил изпратен на ищцата по
имейла. Това означавало, че ищцата е била информирана за предложеното лечение и
се е била съгласила с провеждането му. Проведеното лечение при друг стоматолог
не било необходимо и наложително, както и не било последица от негодно
извършено от ответниците лечение. Ето защо правилно СРС бил отхвърлил
претенциите на ищцата и решението следвало да бъде потвърдено в тази му част.
Претендират се разноски.
2 -Д.А.М.
и Х.А.М., ответници пред СРС. Излагат се доводи за неправилност.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени първоинстанционното решение изцяло. В хода по същество се сочи, че между
ищцата и ответниците не съществувало облигационно отношение. Този довод бил
въведен още с отговора по исковата молба; не била налице пасивна легитимация. Претендира
разноски.
По тази въззивна жалба не е постъпил
отговор от Е.Л.Б., ищца пред СРС.
Третото
лице помагач З. „У.“ АД не изразява становище.
По допустимостта на въззивните жалби:
1- От Е.Л.Б.:
За обжалваното решение
въззивницата е уведомена на 19.02.2019 г.,
Въззивната жалба е
подадена на същата дата; следователно е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С
въззивната жалба се обжалва решението, в частта, в която претенциите на ищцата
са били отхвърлени, поради което е налице интерес от обжалване; следователно въззивната жалба е допустима.
2- Д.А.М. и Х.А.М.:
За
обжалваното решение въззивниците са уведомени на 21.02.2019 г., Въззивната
жалба е подадена на 07.03.2019 г.; следователно е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С
въззивната жалба се обжалва решението изцяло; волеизявлението за това е
направено неколкократно по делото.
Настоящата
инстанция приема, че в частта, в която претенциите на ищцата срещу
въззивниците, ответници пред СРС, са били уважени, е налице интерес от
обжалване; следователно въззивната жалба
в тази й част е допустима.
В
частта, в която исковете са били отхвърлени, обаче, липсва
правен интерес от обжалване и затова въззивната
жалба е недопустима и като такава ще бъде оставена без разглеждане.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само
доколкото са посочени в жалбата.
След
служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решени е постановено във
валиден процес.
По доводите във въззивните жалби:
Относно пасивната легитимация:
Действително, с
отговора по исковата молба /л.43 по делото пред СРС/ ответниците са оспорили
наличието на договор между тях и ищцата за предоставяне на дентално лечение.
Действително,
с обжалваното решение от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че
наличието на договор за изработка между ищцата и ответниците относно
извършването на медицински услуги по зъболечение и поставяне на горен и долен
мост, е безспорно между страните. От правна страна, обаче, е прието, че
възражението на ответниците за липсата на облигационно отношение между страните
е неоснователно и недоказано. Договорът за изработка бил неформален и
консенсуален и същият се считал за сключен с постигане на съгласие между
страните относно неговото съдържание – правата и задълженията, които страните
поемали една спрямо друга.
Видно от
обстоятелствената част на исковата молба от ищцата се сочи, че ответниците са
лекари стоматолози в дентална клиника „Даймънд смайл“ . От ответниците не се
оспорва този факт. Видно от представената с отговора по исковата молба
застрахователна полица /л.49/ като застрахован е посочена ответницата д-р Д.А.М.
в качеството й на специалист по дентална медицина в ППМП-ДМ „Даймънд смайл“ ООД
– индивидуална практика за първична медицинска помощ. Представена е и
застрахователна полица в аналогичен смисъл и по отношение на ответницата д-р Х.А.М.
/л.54 по делото пред СРС/. Застраховката е покритие „Професионална отговорност
на лицата, упражняващи медицинска професия“ /л.59/. Видно от отговора на
исковата молба от ответниците се признава, че на 24.08.2016 г. ищцата е била
картотекирана като пациент на лечебното заведение. Признава се, че там са й
били извършени дентални услуги и манипулации.
Следователно
правилно от СРС е прието, че ответниците са извършили денталните услуги и
манипулации по силата на договорни отношения с ищцата.
Относно правния характер на договора и
формата на сключване на същия:
Отношенията между лекар и
пациент са предмет на правно регулиране - между тях се сключва граждански
договор, съдържащ елементи както на договора за поръчка, така и на договора за
изработка. В някои случаи, когато е сключен за определен резултат, както е в конкретния случай - при стоматологичните услуги,
договорът се доближава повече до договора за изработка, като общите правила за
сключване и прекратяване на договора, както и тези по чл. 258 и сл. ЗЗД
намират съответно приложение, доколкото в специалните закони не са уредени
особени правила.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че договорът не е формален, т.е. писмената
форма не е условие за неговата действителност. Договорът е консенсуален, т.е.
счита се сключен след постигане на съгласие по основните му параметри- в случая
зъболечение и поставяне на циркониева конструкция като задължение на
ответниците и заплащане на стойността на услугите от страна на пациента.
По съществото на спора:
За
да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от доказателствения
материал по делото се установило, че лечението на ищцата е продължило в периода
от 24.08.2016 г. до 20.09.2016 г. В случая било приложимо правилото, съгласно
което, ако работата следва да бъде извършена с материал на възложителя, ако материалът
е некачествен или негоден за извършване на възложената работа, изпълнителят е
длъжен да предупреди възложителя, като поиска доставяне на нов материал, за да
запази правото си да получи възнаграждение и да се освободи от отговорност за
лошо изпълнение на работата. Ако не го направи, изпълнителят отговарял за
причинените на възложителя вреди от неточно изпълнение, дължащо се на
използвания материал – чл. 260, ал. 2 ЗЗД. В Решение № 512 от 16.02.2009 г. на
ВКС по т.д. № 409/2009 г., I т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, било
прието, че съгласно чл. 258 ЗЗД възникващото в тежест на изпълнителя по договор
за изработка задължение за изработване на нещо, съгласно поръчката на другата
страна, е да стори това на свой риск. СРС е приел за установено, че пациентката
е била съгласна с проведеното лечение и че е отхвърлила първоначално
предложеното й и вероятно правилно ортодонтско лечение- поставяне на шини, но
предвид факта, че ответниците се били съгласили да извършат работата, те били
длъжни това да бъде в съгласие с добрите медицински практики и така, че
работата да бъде годна за предвиденото в договора предназначение. С оглед
факта, че ответниците били поставили циркониевата конструкция със свой
материал, последните отговаряли и за доброто качество на материала. Това било
така и по силата на чл. 260, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗЗД - ответниците, в качеството
си на изпълнители по договора, и лица, притежаващи специални познания в
процесната област, каквито познания ищцата нямала, били длъжни да предупредят,
ако проектът или материалът били неподходящи за правилното изпълнение на
работата. В противен случай отговаряли пред възложителя за вреди. Ответниците
не били представили по делото цялата документация по проведеното при тях
лечение, не ангажирали и никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че
изпълнението е било качествено. По делото не бил представен план за лечение в
писмен вид. Липсвала също така и „декларация за информирано съгласие”, документ
приет за задължителен при извършване на дентално лечение /особено протетично/.
Този документ бил съгласуван с Агенцията за медицински одит и бил приет за
задължителен на Конгрес на Българския зъболекарски съюз. Вещото лице изготвило
експертизата по делото посочило, че обичайно при сериозно протетично лечение
този документ се придружава и от лечебен план, подписан от двете страни. В
лечебния план и/или в декларацията за информирано съгласие се съдържали данни
за вида на лечението, приблизителните срокове за изпълнение и информация за
използваните материали. Наличието на такъв документ, подписан и от двете
страни, удостоверявал направения от пациента информиран избор за вида на
лечението и давал право на лекаря по дентална медицина да го извърши. По делото
липсвали писмени доказателства преди проведеното дентално лечение ищцата да е
тестувана за алергии, което се потвърждавало и от показанията на майката на ищцата Ж.И., че
тест за алергия и изследване на свръхчувствителност към използваните материали
не били правени. От обясненията на вещото лице А.дадени в о.с.з, се установило,
че материалът за работа се избира от лекаря, а не от зъботехника, в какъвто
смисъл били и показанията на свидетеля Т.. По несъмнен начин се доказало и
твърденият от ищцата факт, че за проведеното дентално лечение е заплатила на
ответниците сумата в размер на 7 420 лева. От показанията на свидетелката Ж.И.се
установило, че веднага след поставянето на циркониевата конструкция ищцата
потърсила лекарките по дентална медицина, защото установила, че извършените
манипулации най-вероятно са неправилни и лечението не е било успешно. Изпитала
болки и възпаление на венците. Поради това в рамките на около седмица няколко
пъти майката на ищцата потърсила лекарките, за да установят причината за
дискомфорта и евентуално да се предприеме необходимата промяна на предприетото
лечение. Т.е. няколко пъти в периода до 29.09.2016 г. ищцата и майка й били възразили
срещу изпълнението на работата, като некачествено изпълнена и в този смисъл били
искали поправка, а впоследствие и връщане на заплатената цена. Показанията на
свидетелката се потвърждавали и от изложеното в отговора на исковата молба
твърдение, че още няколко дни след проведеното лечение, майката се е обадила по
телефона на ответниците и „ултимативно“ е поискала сумата за лечението да бъде
върната. От всички изслушани по делото свидетелски показания, а и от писмения
доказателствен материал, не се установило ответниците да са поправили
изработеното. Приели са, че болките, които ищцата е изпитала са нормален след
лечението дискомфорт и са резултат на неустойчива психологическа реакция на
ищцата. Изложените факти по естеството си съставлявали отказ за поправяне на
работата. СРС е достигнал до извода, че ищцата, като страна по договора за
изработка е изпълнила задължението си по договора – както това по чл. 264, ал.
2 да извести веднага след откриване на недостатъците изпълнителя на работата,
така и това по заплащане на уговорената цена. От страна на ответниците се
констатирал техния отказ да се поправи изработеното. При така установените
обстоятелства, съдът е приел за оборена презумпцията за приемане на работата по
чл. 264, ал.3 от ЗЗД. Като се е позовал на писмените доказателства и
заключенията на вещите лица, както и на показанията на свидетеля Б., съдът е намерил
за установено, че посочените по - горе неблагоприятни обстоятелства – подути и
кървящи венци с последвал възпалителен процес, се дължат на некачествено
изпълнение на стоматологичните услуги от страна на ответниците. От показанията
на д-р Б. се установило, че премахването на шиниращата конструкция е било
наложително, защото е било нарушено биологичното пространство между зъбите,
което е препятствало почистването им и поддържането на добра устна хигиена от
ищцата. В този смисъл била и приетата и изслушана по делото съдебно-медицинска
експертиза. Възраженията на процесуалния представител на ответниците във връзка
с оспорването на заключението СРС е приел за неоснователни, тъй като по делото
не били събрани доказателства от които да се установи, че причината за
възпалителния процес във венците се дължи на наличие на заболяване или на
поведение на самата ищца. От експертизата се установило, че ответниците по
делото били взели погрешни клинични решения, впоследствие били допуснали
некачествено изпълнени лечебни манипулации, които принципно не били противопоказни.
Вещото лице категорично било посочило, че в конкретния случай – с оглед
единствено естетична причина за предприемане на дентално лечение при ищцата,
поставянето на шинираща циркониева конструкция не било оправдано, тъй като по
делото нямало показания за взимане на Т.а решение. Шинирането се налагало при
наличие на парадонтално заболяване, придружено с разклащане на зъбите, за което
нямало данни по представените рентгенографски снимки. Но поради неправилно
планиране тези манипулации били довели до невъзможност за правилна хигиена, до
травмиране на венците и последващо възпаление. Поради неспазване и на правилата
на добра медицинска практика, изпиляването на мъждеца на зъбите на ищцата било
грешка при самата манипулация. Въпреки, че по делото не се установило,
настъпилите неблагоприятни последици да са резултат от алергична реакция, от
заключението на вещото лице било видно, че погрешно е било решението изобщо за
поставяне и на циркониева конструкция. За предни зъби по-удачно се установило,
че е слагането на керамични единични корони. Получилият се продължителен
дискомфорт не бил нормален за подобна медицинска процедура, респ. не се доказало
възражението на ответниците, че се касаело за субективна реакция на ищцата,
свързана с неустойчива психика от нейна страна. Причинно-следствената връзка
между настъпилите след манипулацията усложнения и самото проведено от ответниците
лечение се установило, както от приложените по делото писмени доказателства,
така и от изслушаната съдебно-медицинска експертиза и от показанията на д-р Г. Б.,
установил състоянието на ищцата след провеждането на лечението на ищцата от
ответниците. Установило се, че поправянето на вече сложената циркониева
конструкция е невъзможно, а е задължително свалянето й и поставяне на отделни
керамични коронки. Поради това, СРС е достигнал до извода, че ответниците са
неизправна страна по договора, тъй като изработената от тях циркониева
конструкция функционално и с оглед целта на ищцата, не отговаряли на
изискванията и не били годни да изпълнят предназначението си. Поради това по
делото се доказало, че недостатъците на изработеното са толкова съществени, че
го правят негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и
го приравнявали на пълно неизпълнение. Тези недостатъци били и неотстраними,
което наложило изцяло сваляне на шиниращата конструкция от д-р Б. и поставяне
на нови единични коронки на ищцата. Сключеният между страните договор за
дентално лечение бил развален поради виновно неизпълнение от страна на
ответниците на задълженията им да изработят качествено поръчаното, с
Нотариалната покана чрез Нотариус К.Б., вписана под № 043 на НК, с район на
действие СРС и след като възложителят бил възразил на няколко пъти срещу
годността на работата, а впоследствие дал 3-дневен срок за връщане на
заплатената сума по договора. В отговор от страна на ответниците по делото - не
били предприети никакви действия за отстраняване на недостатъците в
изработеното, нито била върната заплатената цена. Изявлението, направено с
Нотариалната покана и получено на 20.12.2016 г., обстоятелство удостоверено от
Нотариус К.Б., вписана под № 043 на НК, с район на действие СРС, по своята
същност съставлявало изявление за разваляне на договора по смисъла на чл. 265,
ал. 2 от ЗЗД, заедно с искане за връщане на цената поради отпаднало основание,
съгласно чл. 55, ал. 1 предложение трето ЗЗД. По делото ответниците нито твърдели,
нито представяли доказателства за връщане на сумата в размер на 7420 лева. С
развалянето на договора отпадало основанието, на което били извършвани
престациите в изпълнение на договора. Ето защо на основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД всяка от
страните дължала връщане на даденото, в съответствие с принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване. Ответниците не ангажирали никакви
доказателства за наличие на правопогасяващи факти за недължимост на сумата,
съответно - не представили доказателства, установяващи, че сумата не се дължи
или че е върната.
По
исковете с правно основание чл.88, ал. 1 ЗЗД съдът е приел,
че
в тежест на ищцата е да докаже, че
в резултат на неизпълнението от страна на ответника е претърпяла имуществена
вреда - че е платила сумата от 7 000 лв. и че същата представлява пряка вреда
от неизпълнение на договора, който е бил развален и неимуществени вреди /болки
и страдания/ в претендирания размер.
Установило
се съществуването на договорни отношения между страните, по силата на които
ищцата е възложила на ответниците дентално лечение и поставяне на циркониева
конструкция. Установило се, че няма показания за предприемане на шинирана
циркониева конструкция; че последвалия дискомфорт не е нормален, ако
планирането и лечението са били предприети, съгласно добрите медицински
практики; че по-подходящо за един млад човек, какъвто е й пациентката, е било
или ортодонтското лечение или при наличие на отказ за подобно, както е в
процесния случай – поставяне на единични керамични коронки. Установило се и от
показанията на Ж.И., и от тези на д-р Г., че ищцата е понесла болки и
неудобства от некачествено изработена шинираща конструкция. Поради негодното
изпълнение на работата, ищцата загубила възможността да се храни нормално, била
нарушена захапващата й способност, отслабнала 4 килограма, нямала естетичен вид
и не можела да разговаря с хората нормално и спокойно. Заради продължителните
болки, не можела да поддържа лична хигиена, станала раздразнителна, сприхава и
нервна. Цялостно се влошило качеството й на живот. Съдът е приел, че предвид
естеството на денталните услуги, описаното в исковата молба кореспондира на
свидетелските показания на Ж.И.и на д-р Г., както и на изготвените медицински и
експертни заключения. С оглед на това, че се установило некачествено изпълнение
на задълженията по договора от страна на лекарите по дентална медицина,
вследствие на което последвалите болки и страдания, съставляващи неимуществена
вреда, се явявали в пряка и непосредствена негова последица. Именно в резултат
на негодното изпълнение от страна на ответниците, ищцата била изпитала
отрицателни физически и психически изживявания, създаващи негативни емоции,
което било достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на причинени на
последната морални вреди, които подлежали на обезвреда, съобразно въведения с
чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. При преценката за вида и характера на така
понесените от ищцата неимуществени вреди съдът е намерил, че сумата 3 000 лв.
се явява справедливо обезщетение, доколкото и самата ищцата била отказала
предложеното й първоначално ортодонтско лечение, респ. била взела решение да
поеме риска от проведеното протетично лично.
По
отношение на искането за заплащане на имуществените вреди, съставляващи
заплатена сума в размер на 7 000 лева за последвалото лечение при д-р Г.,
наложило се поради негодното първоначално лечение, СРС е приел същото за
неоснователно. Това било така, защото съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 1,
предложение второ ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълненото има недостатъци, възложителят можел
да иска заплащане на разходите, необходими за поправката. Алтернативната
възможност била в разпоредбата на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД при изцяло негодна
работа. Т.е касаело се за две различни хипотези, като в първата хипотеза по ал.
1 можело да се иска поправка на изработеното, а във втория по ал. 2 – разваляне
на договора и връщане на даденото. Следователно ищцата можела да претендира
алтернативно или връщане на даденото на отпаднало основание в хипотезата на
развален договор или поправка по действителен договор за изработка, по който се
констатира недостатъци на работата. В процесния случай от всички доказателства
по делото, както и от представената по делото Нотариална покана, се установило,
че недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за договорното
предназначение. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД
– договорът бил развален, а искането за заплащане на разходите за поправката се
явявало неоснователно. Не се доказало при последвалото лечение ищцата да е
направила разходи в повече от проведеното първоначално Т.а, поради което при
евентуално уважаване на иска щяло да стигне до неоснователно обогатяване за
ищцата. Развалящият можел да иска само по-голямата стойност, която насрещната
престация има за него в сравнение със собствената му престация.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема за установено следното от събраните пред първата
съдебна инстанция доказателства:
От
показанията на свидетелката Ж.И., майка на ищцата и пряк очевидец, както на
проведеното от ответниците лечение на ищцата, така и с преки наблюдения върху
последиците от това лечение, се установява, че още същата вечер ищцата е имала
болки във венците. Свидетелката дала на ищцата „Нурофен“, за да успокои
болката. Венците, обаче, започнали да стават червени и тогава свидетелката
потърсила ответниците и отишли на преглед. Ответниците заявили, че всичко е
наред и това било нормално при процедурата, но сложили лекарство, както и им
дали спринцовка със същото. Минали два дни, но болката не отминавала. По
телефона ответниците й казали ново лекарство, което да слагат, но венците
започнали да стават с всеки изминат ден по-червени и по-червени. Отново отишли
при ответниците, при което последните заявили, че това е просто възпаление и ще
отмине. Свидетелката сочи, че самата тя също до 3-я ден мислела, че всичко ще
отмине и изчакали 4-5 дни. През това време ищцата не можела да спи, да се
храни; не била само болката, а и създадения дискомфорт и неспособност ищцата да
води нормален живот. Всеки изминат ден бил по-тежък от предишния. Затова ищцата
потърсила друго мнение. Първо отишла при д-р Г., който отговорил, че работата
изцяло е извършена некачествено. Зъбите били препилени, венците също. Другото
мнение, което свидетелката потърсила, било в същия смисъл. Нямало мъжец между
зъбите и това причинявало дискомфорт. Наложило се да бъдат извършени четири
операции като лечението е продължило година и половина даже и две години. В
течение на година и половина ищцата е нямала предни зъби. През този период е
била с пластмасови предни зъби. Това според свидетелката е нормално и
достатъчно да промени живота на ищцата. В течение на тази година и половина
ищцата се смеела с ръка на устата; не можела да отхапе каквото и да било.
Когато заминала за Милано, си сложила в чантата резервни зъби, ако се наложи
някой да й ги сложи, в случай, че тези временни, с които е, паднат. Свидетелката
сочи, че са отишли при ответниците от естетическа гледна точка, тъй като
предните зъби на ищцата били навътре. Когато отишли попитали дали е възможно
това да се поправи, колко ще струва и през какво ще преминат, ответниците им
казали, че това е напълно нормална процедура и всички момичета си го правят
това и няма да има проблем. Седнали и изпилили зъбите на ищцата. Преди това
попитали свидетелката колко пари има, на което тя отговорила, че това са зъби и
нека да се направи най-доброто и това, което трябва да се направи. Ответниците
отговорили, че това е най-доброто при което свидетелката се доверила изцяло на
това, което й било предложено. Никакви тестове за алергии не били правени, само
попитали дали ищцата има алергии.
От
показанията на свидетеля д-р Б., при когото ищцата е отишла след проведеното от
ответниците лечение, се установява, че от ответниците е бил направен мост, а не
отделни коронки на фронталните зъби като по този начин се натрупва плака и
зъбен камък. Свидетелят е констатирал, че поради това венецът кърви и е бил
набъбнал. При проверка свидетелят е констатирал наличие на ръбове, които не са
точни по праговете на зъбите, защото когато се изпилява едни зъб се прави праг,
за да може коронката да дойде точно върху прага и да се задържи зъбът да не се
задържат бактерии. Свидетелят сочи, че при проведеното от ответниците на ищцата
лечение е било нарушено биологичното пространство на зъбите и от там са дошли
проблемите. Свидетелят е свалил моста, който е бил циркониев като го е срязал;
първо нехирургично, а след това оперативно като е създал така нар. биологично
пространство.
Некачественото
извършване на денталните услуги от страна на ответниците се потвърждава и от
заключението на вещото лице д-р Я.. При изслушването си в о.с.з. същата е
заявила, че изпиляването на мъждеца е грешка при самата манипулация. Вещото
лице сочи и, че предприетата процедура изграждане на цял мост /шинираща
конструкция/ се прави, когато е налице парадонтално заболяване, т.е., когато е
налице разклащане на зъбите. В случая от рентгеновата снимка не се установява
при ищцата да е имало Т.а разклащане. Действително, свидетелят Т. говори за Т.а
разклащане, но същият е зъботехник, а не стоматолог. Освен това той препредава
това, което е научил от ответницата /не се уточнява коя от двете/ М..
Свидетелят говори за съгласие на пациента, каквото по делото в писмен вид
изобщо не е представено.
Според
вещото лице д-р Я. изобщо не са били налице показания за изграждане на такава
конструкция. Вещото лице е категорично, че това е едно погрешно клинично
решение. Тъй като се касае до предни зъби се поставят единични коронки.
Използването на материал като цирконий също било погрешно, защото той не
пропускал светлината. Стандартът бил да се използва металокерамика. Според
вещото лице предприетото от ответниците е погрешно и тъй като се касае до едно
23-годишно момиче. На 23 годишно момиче да му изпилиш зъбите и да му сложиш
конструкция, която е твърда, означавало, че тя до края на живота си ще носи
конструкции. Вещото лице сочи, че при поставяне на такава конструкция е
допустимо да има лек дискомфорт, но той отминава за няколко часа, а в случая
това е продължило 20 дена, което означава, че извършеното е непрофесионално.
Разпитана
по делото свидетелката д-р Ц.В.не може да даде конкретни факти относно т.нар.
план за лечение, за който се твърди, че бил изпратен по имейла.
Лечението
д-р Б. е извършил поетапно, което е наложило ищцата да носи временни зъби. След
като венецът е бил вече добре, е направил окончателно и дефинитивни коронки.
Свидетелят сочи, че ищцата е спазвала добра устна хигиена, иначе е нямало как
да постигнат добри резултати. Действително, при постъпването при него на
лечение ищцата е имала натрупване на
плака, но при направени не както трябва пломби, мостове и коронки, пациентът
няма достъп до определените места, което предизвиква възпаление на венеца.
По
отношение хигиената на устната кухина свидетелката И.сочи, че дъщеря й от малка
е научена как да я поддържа и си мие зъбите в продължение на 20 минути.
По иска по чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД във
вр. с чл. 265, ал.2 от ЗЗД:
Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да
го върне.
Съгласно чл. 265 ЗЗД:
Ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска:
-поправяне на работата в даден
от него подходящ срок без заплащане;
-заплащане на разходите,
необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението /ал.1/;
Ако отклонението от поръчката
или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора /ал.2/.
Претенцията си ищцата основава на неизпълнение на поетите
от ответниците задължения за лечение на зъбите й и поставяне на мост, т.е.
твърди се неизпълнение на договор, който договор тя е развалила на основание чл. 265, ал.2 от ЗЗД в резултат на
съществени недостатъци,
които правили негодна работата за нейното обикновено предназначение, т. е.
твърди се
наличие на третия
фактически състав на чл. 55, ал.1 от ЗЗД – дадено с оглед на отпаднало
основание.
Въззивната
инстанция намира, че СРС е дал правилна правна квалификация на спора.
Развалянето на договора има за своя пряка правна последица
отпадане на породената от него облигационна връзка между страните, като
съгласно законовото правило на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД същото има
обратно действие - никой от съконтрахентите не дължи изпълнение, а даденото
подлежи на връщане по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с изключение на
договорите за продължително и периодично изпълнение, какъвто не е процесният.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на
основанието по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД - поради разваляне
на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие
на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора.
В
конкретния случай това е установено по безспорен начин от представената по
делото нот.покана /л.12 по делото пред СРС/, връчена на всеки един от
ответниците, с което ищцата ги е уведомила, че поради негодното изпълнение на
работата, тя търпи вреди; поискано е и връщане на полученото от ответниците
възнаграждение за услугите в размер на 7 420 лв.
Не
се спори по делото, а и от представеното платежно нареждане се установява, че сумата в размер на 7 420 лв.,
представляваща стойността на денталните услуги, е била.
Медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от
Закона за здравето, качеството й се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5,
т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. От цитираните по-горе норми на чл. 80 ЗЗ, чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и чл. 5, т. 4 ЗСОЛЛДМ следва, че основното задължение на лекаря е да осъществи медицинското обслужване,
съобразно медицинските стандарти за лечение, които съществуват и са всеобщо
признати към момента на лечението. Поради това, когато се преценява дали
изпълнението на договора е надлежно от страна на лекаря, следва да се вземе
предвид как е изпълнена медицинската дейност - какви действия са били
предприети, или не са били извършени, както и дали те са отговаряли на
дължимото, съобразно утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите
медицински практики. Доколкото лекарят е нарушил своите договорни задължения и
не е положил дължимата грижа, респ. когато пациентът е претърпял увреждане,
последният има право да направи възражение за неизпълнен договор и на това
основание да откаже да плати (когато сам финансира лечението си) възнаграждение
на лекаря, а ако вече го е платил, да иска неговото връщане поради ненадлежно
изпълнение на договора.
В случая, от събраните по делото доказателства се установи, че при проведеното на ищцата лечение
за периода 24.08.2016 г. до 20.09.2016 г. ответниците като лекари по дентална медицина не са съблюдавали правилата на добрата медицинска практика. Предприетите от тях действия по поставяне на циркониева
конструкция не отговарят на целта на
лечението; установява се, че поставяне на такава конструкция не е подходяща по
отношение на предни зъби. В този случай подходящо е поставяне на отделни
коронки при което не се натрупва плака и зъбен камък. Шинираща конструкция е
подходяща при парадонтално заболяване каквото вещото лице след прочит на рентгеновите снимки не намира
да страда ищцата. В случая се касае до едно погрешно клинично решение. Наред с
това зъбите са били препилени и венеца е бил наранен, което е довело до
изключително силни болки при ищцата. Отстранен е бил мъжеца, както и е било
нарушено биологичното пространство между зъбите. Избран е и неподходящ материал
– цирконий, а стандартът в такива случай е да се използва металокерамика. Следва
да се отбележи и факта, че ответниците са уверили ищцата и майка й, че се касае
до рутинна процедура : „това е нормална процедура и всички момичета си го
правят и няма проблем“. А вещото лице д-р Я. сочи, че именно защото се касае до
23 годишно момиче, предприетият от ответниците метод на лечение – поставяне на
конструкция е погрешен, защото : „На 23 годишно момиче да му изпилиш зъбите и
да му сложиш конструкция, която е твърда, означава, че тя до края на живота си
ще носи конструкции“. Според вещото лице д-р Я., ако конструкцията е поставена
професионално, то е допустимо да има лек дискомфорт, но той отминава за няколко
часа, а в случая това е продължило 20 дни.
Следователно така извършената от ответниците некачествената изработка е довела до неблагоприятно развитие на лечението и усложнения при ищцата – болки, кървене и набъбване на венците.
С изявлението си за връщане
обратно на предплатената сума, ищцата е упражнила правото си едностранно и без
предизвестие да развали договора, каквато
изрична възможност е предвидена и със специалната норма на чл. 90, ал. 1 ЗЗ
(при това без да е необходимо пациентът да изтъква някаква причина за
преустановяване на лечението). С оглед на изложеното, предявеният иск за
връщане на изплатеното възнаграждение в размер на 7 420 лв. на отпаднало основание е основателен
(получаването на сумата е доказано и не се оспорва) и правилно е прието от първоинстанзионния съд, че
следва да се уважи.
Относно претенцията за неимуществени
вреди:
Според дадените разяснения с ТР
№ 4 от 29.01.2013 г. по тълк.д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, при липсата на
обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на
договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността
за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на
определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва
да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и
нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди,
които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от
деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е
по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението
(или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат
вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по
делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката
му отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта, обаче, не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на нематериалните
вреди, начин на настъпването им, наличие на остатъчни поражения, прогноза за в
бъдеще, възраст на пострадалия и пр.
В случая, чрез показанията на
свидетелите - Ж.И.и д-р Г. Б., чиито наблюдения са преки и
непосредствени, е установено, че в резултат на некачественото и неточно изпълнение на
денталните услуги, ищцата реално е претърпяла описаните в исковата молба
неимуществени вреди – болки и
страдания от недопустимото засягане на венците, страдания от възпалителния
процес; дискомфорт от нарушената дъвкателна функция, от
затруднено хранене- ищцата не е
могла да отхапе нищо, отслабнала е; нарушен външен вид- продължително време е била с временни пластмасови зъби поради което,
когато се усмихва си поставя ръката пред устата; не е могла да води нормален живот на 23 годишно момиче. Претърпяла е четири операции, за да може поставената конструкция да се
отстрани и се приложи адекватно лечение – изграждане на отделни коронки на
фронталните зъби като процесът е продължил около година и половина до две
години.
При преценка обективните
критерии свързани с метод и период на лечение, период на неблагоприятно
отражение на лечението върху здравословното състояние на ищцата и при съобразяване със субективните критерии - възраст на ищцата и понесените от нея нематериални вреди по вид и
време, съдът намира, че в полза на ищцата за обезщетяване на неимуществените вреди следва да бъде присъдена сумата
от 5 000 /пет хиляди/ лева, която отговаря на
установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост.
Налага се извод, че първоинстанционното
решение в частта, в която претенцията на ищцата за сумата над 3 000 лв. до
5 000 лв. е отхвърлена, като неправилно на основание чл.271 ГПК ще следва
да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което се доприсъдят още
2000 лв.
Относно
претенцията за имуществени вреди:
Сумата
в размер на 7 000 лв. се претендира по развален договор и представлява
стойността на извършената поправка.
Както вече посочихме
по-горе в мотивите си, възложителят по договор за изработка може да се
възползва от една от хипотезите на чл.265 ЗЗД- тази по ал.1 или тази по ал.2. В
случая, както констатирахме вече, ищцата се е възползвала от втората хипотеза и
е развалила договора с изпълнителите на дентални услуги /ответниците/.
При
това положение обжалваното решение в тази му част е правилно и като Т.а ще
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
На
ищцата разноски се следват за уважената част на претенциите
или такива в размер на 2228,72 лв. СРС
е присъдил разноски в размер на 1394, 94 лв. или следва да се доприсъдят разноски в размер на още 836, 78 лв.
На
ответниците разноски не се присъждат, тъй като такива не са
били претендирани.
Пред
въззивната инстанция:
На
въззивницата, ищец пред СРС, се следват разноски
съобразно уважената част на въззивната жалба. Същата е направила разноски в
размер на 2000 лв. за адв.възнаграждение и 180 лв. за държавна такса или общо
2 180 лв.
По
възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Съдът
намира същото за основателно – общият материален
интерес от въззивното обжалване възлиза на 9 000 лв. При това положение
размерът на адв.възнаграждение съобразно чл.7, ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адв.възнаграждения, редакция към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие е 780 лв.
При
съобразяване с изхода по спора разноски
се присъждат в размер на 213,33 лв.
На
въззивниците, ответници пред СРС
При
този изход на спора на ответниците биха се следвали разноски в частта, в която
беше прието, че по претенцията за имуществени вреди обжалваното решение е
правилно. Такива, обаче, не се претендират поради което съдът не присъжда разноски.
Третото лице помагач на страната на
ответниците претендира разноски, но такива с оглед разпоредбата на чл.78,
ал.10 ГПК не му се присъждат.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 27777 от 31.01.2019 г. по гр.д.№ 15872 по описа за 2017 г., СРС,
Първо ГО, 159-ти състав, в частта, в
която се ОТХВЪРЛЯ иска по чл.88, ал.1 ЗЗД за неимуществена вреди за разликата
над присъдената от първоинстанционния съд сума 3 000.00 лв. до предявеният
размер от 5 000.00 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Д.А.М., ЕГН ********** и Х.А.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***, офис 2, съдебен адрес:***, офис 302- адв.Д.П., да заплатят солидарно на Е.Л.Б., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис № 8- адв.Д.К.,
на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД,
сумата в размер на 2 000.00 лв., представляваща доприсъдено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на негодното изпълнение на договор за дентално лечение в
периода от 24.08.2016 г. до 20.09.2016 г., сключен между между Е.Л.Б. като
възложител и Д.А.М. и Х.А.М. - лекари по дентална медицина като изпълнители.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 27777 от 31.01.2019 г. по гр.д.№ 15872 по описа за 2017 г., СРС, Първо ГО,
159-ти състав, в частта, в която се:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, пр.3 във вр. с чл. 265, ал.2 от ЗЗД, Д.А.М.
и Х.А.М. да заплатят солидарно на Е.Л.Б., сума
в размер на 7 420.00 лв., платена на отпаднало основание - развален договор
за дентално лечение в периода от 24.08.2016 г. до 20.09.2016 г., сключен между Е.Л.Б.
като възложител и Д.А.М. и Х.А.М. - лекари по дентална медицина като
изпълнители; ОСЪЖДА на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД, Д.А.М.
и Х.А.М. да заплатят солидарно на Е.Л.Б., солидарно сума в размер на 3 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
негодното изпълнение на договор за дентално лечение в периода от 24.08.2016 г.
до 20.09.2016 г., сключен между между Е.Л.Б. като възложител и Д.А.М. и Х.А.М.
- лекари по дентална медицина като изпълнители.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 27777 от 31.01.2019 г. по гр.д.№ 15872 по описа за 2017 г., СРС, Първо ГО,
159-ти състав, в частта, в която се:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.88, ал.1 ЗЗД за сумата от 7000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени
вреди - разноски по последващ договор за дентално лечение.
ОСЪЖДА
Д.А.М., ЕГН ********** и Х.А.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***, офис 2, съдебен адрес:***, офис 302- адв.Д.П., да заплатят солидарно на Е.Л.Б., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис № 8- адв.Д.К., сумата
в размер на 836,78 лв.- доприсъдени разноски за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА
Д.А.М., ЕГН ********** и Х.А.М., ЕГН **********, двете с адрес: ***, офис 2, съдебен адрес:***, офис 302- адв.Д.П., да заплатят солидарно на Е.Л.Б., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис № 8- адв.Д.К., сумата
в размер на 213,33 лв.- разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната
жалба подадена от Д.А.М. и Х.А.М. срещу решение № 27777
от 31.01.2019 г. по гр.д.№ 15872 по описа за 2017 г., СРС, Първо ГО, 159-ти
състав, в частта, в която се обжалва
относно иска чл.88, ал.1 ЗЗД за неимуществена вреди за разликата над
присъдената от първоинстанционния съд сума 3 000.00 лв. до предявеният размер
от 5 000.00 лв., както и се отхвърля като неоснователен иска с правно основание
чл.88, ал.1 ЗЗД за сумата от 7000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени
вреди - разноски по последващ договор за дентално лечение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ответниците – З. „У.“ АД.
Решението МОЖЕ да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му, при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, с изключение на частта, имаща характер на
определение, което може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщението пред ВКС
с частна жалба по реда на чл.274 и следв ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.