Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/……………..2021 г., В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди
и двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Теодора Чавдарова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура
– В. Александър А., изслуша докладваното от съдията административно
дело № 442/2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е образувано въз
основа на исковата молба на К.Е.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
към Министерството на правосъдието с предявени два иска. След уточненията от
ищеца направени с допълнителни молби, предметът на делото е окончателно
формулиран с определение №2219/16.10.2020г., а именно: иск за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 201 600 лева, представляващи пропуснати заплати като
дърводелец в размер на 800 лева на месец в продължение на 21 години до
навършване на пенсионна възраст; иск за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 485 320 лева за претърпени болка и страдание от злополуката на
01.11.2019г. и ампутирането на долен крайник. Ищецът твърди, че имуществените и
неимуществените вреди са настъпили в периода от 01.11.2019г. до 12.02.2020г. от
неоснователни бездействия на служители от затвор В., изразяващи се в:
1/ неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в затвор В., в
резултат на което е допусната трудова злополука на 01.11.2019г. с ищеца; 2/
неосигуряване на необходимите предоперативни и следоперативни медицински грижи,
свързани с лечението на травмата от злополуката на 01.11.2019г. и ампутирането
на крака на ищеца.
Ищецът чрез адв.В. иска
от съда да уважи и двата иска в уточнените размери, като изтъква, че
обезщетението е доказано по основание и размер и увреждането е причинено от бездействието на служители на
затвор В., т.е. налице е причинно-следствена връзка между вредата и поведението
на затворническата администрация. В писмени бележки с вх.№3520/09.03.2021г.,
ищецът чрез адв.В. подчертава, че по делото е безспорно доказано, че К.И. е
полагал труд по чл.80 ал.1 и чл.175 т.2, 3 и 5 от Закона за изтърпяване на
наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/ в цех „Профили”, съгласно заповед на
началника на затвор В. и ГДИН с №37/02.04.2018г. Подчертава, че в акта за
злополуката е записано, че е настъпила в следствие на „отклонение от нормалните
действия”, като в т.9 от протокола за трудовата злополука е записано, че са
допуснати нарушения на нормативните актове и лицето, което е управлявало
мотокара не е притежавало свидетелство за правоуправление и опит, за да прецени
маневрата. Смята, че макар и ищеца да е бил назначен към държавно предприятие
„Фонд Затворно дело”, съгласно чл.6 ал.1 и чл.13 ал.1 т.3 от правилника за
устройството и дейността му, то е част от затворите и договорите са подписани
от началника на затвор В.. Изтъква, че съдебно-медицинската експертиза доказва,
че вредата е настъпила от лошите медицински грижи и недобро лечение, които са
довели до ампутиране на крайника. Подчертава, че съдебно-психиатричната
експертиза доказва развитото у ищеца посттравматично стресово разстройство в
следствие на ампутацията на крака. Според пълномощника на ищеца имуществените
вреди също са доказани по размер и основание.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ оспорва двата иска като
неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне. В писмени бележки с
вх.№3532/09.03.2021г. чрез ст.юрисконсулт С.С. отбелязва, че в периода от
01.11.2019г. до 13.01.2020г. и от 19.02.2020г. до 27.02.2020г. К.И. се е
намирал в МБАЛ „Света Анна” с извършено лечение и полагани грижи от медицински
специалисти от Клиниката по ортопедия и травматология. Сочи, че съгласно
медицинския журнал на затвор В. в периода от 05.03.2020г. до 02.04.2020г. на К.И.
са били извършвани шест броя превръзки от специалист ортопед-травматолог, като
са били спазвани предписанията за следоперативно лечение и настъпилата хронична
инфекция е в следствие на травмата, а не на бездействието на ответника. Позовава
се на становището на д-р Б., който заявява, че раната е замърсена от откритата
травма и някой път инфекцията е неуправляема, защото е индивидуална. Смята, че
не е доказана причинно-следствена връзка между бездействие на служители от
затвор В. и настъпилото увреждане на К.И.. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Варненска окръжна
прокуратура чрез прокурор Александър А. изразява становище за неоснователност и
недоказаност на двата иска и иска тяхното отхвърляне. Сочи, че ищецът е бил
работник към ДП „Фонд Затворно дело” на 01.11.2019г., което съгласно чл.37 ал.2
от ЗИНЗС е самостоятелно юридическо лице. Смята, че вредата е причинена от друг
затворник, не от ответника по исковете, като отговорността на лишените от свобода
е уредена в чл.123-127 от ЗИНЗС и препраща към отговорност по Кодекса на труда.
Отбелязва, че лишените от свобода не се осигуряват здравно от държавата.
Съдът като разгледа събрания по делото доказателствен
материал и с оглед на твърденията и възраженията на страните по делото, намира
за установено следното от фактическа страна:
К.Е.И. е осъден по чл.199 ал.1 т.4 от НК на лишаване
от свобода за срок от 7 години и е постъпил в затвор В. на 03.01.2017г.
Въз основа
на молба от 27.03.2018г., подадена от К.И. *** до началника на профилен цех за
назначаване като работник в механичен цех „Профили” към затвор В. за полагане
на доброволен труд, със заповед №37/02.04.2018г., издадена от началника на
затвор В. на основание чл.80 ал.1 и чл.175 т.2,3 и 5 от ЗИНЗС, на К.Е.И. е
възложено да полага доброволен неплатен труд в профилен цех в затвор В.. На
основание чл.163 и чл.164 от ППЗИНЗС, със заповед №108/27.09.2018г., началника
на затвор В. е наредил на К.Е.И. да бъде преназначен от доброволен на платен
труд в цех за профили в затвор В.. На основание чл.83 ал.1 от ЗИНЗС, със
заповеди №3/07.01.2020г. и 106/05.02.2020г. на началника на затвор В. са
зачетени 61 работни дни на л.св.К.И..
Съгласно протокол за трудова злополука
№20/05.11.2019г. е описано, че на 01.11.2019г. в цех Профили в затвор В., л.св.
К.И. в качеството си на бригадир на цеха е наблюдавал и контролирал работния
процес, като е наблюдавал как мотокариста И.А.И. се е опитвал да натовари три
рулона от общо пет в пачката. Поради отклонения в нормалните действия третия
рулон не е бил добре захванат от мотокара и при маневра се е изплъзнал и паднал
като е затиснал и премазал ходилото и
глезена на левия крак на
К.И., който се е намирал на много близко
разстояние в обсега на мотокара. Вследствие
на инцидента К.И. е бил конвоиран до МБАЛ „Света Анна” – В. за медицински
преглед и хоспитализация. Последствие поради влошено здравословно състояние и
инфекция левия крак на ищеца е ампутиран до подбедрицата.
Между териториално поделение на държавно предприятие
/ДП/ „Фонд затворно дело” гр.В. и „Интерком Профил” ЕООД е сключен на
19.02.2019г. договор за изработка на профили от поцинкована ламарина за сухо
строителство. Видно от писмо от 21.07.2020г. на началника на затвор В.,
приложено към молба на ответника с вх.№8683/22.07.2020г., И.А.И. и К.Е.И. на
01.11.2019г. са били работници към ДП „Фонд затворно дело” и нямат нищо общо с
фирма „Интерком Профил” ЕООД. Същият факт се потвърждава и от писмо от ДП „Фонд
затворно дело” с рег.№6-1145-1 от 05.10.2020г., в което е отбелязано, че
заповедта за назначаване на л.св.К.И. е да изпълнява трудова дейност към ДП
„Фонд затворно дело” гр.В..
От справката на началника на затвор В., приложена към
молба с вх.№12078/05.10.2020г. на ответника е видно, че на всички лишени от
свобода, работещи в цех „Профили” на територията на затвор В. са раздадени
ръкавици и антифони. Приложена е извадка от инструктажната книга за проведен
първоначален инструктаж на 13.04.2018г., когато К.И. е започнал работа по
силата на заповед №37/02.04.2018г., издадена от началника на затвор В. и
проведен инструктаж на 01.11.2019г. в деня на трудовата злополука. От писмо на
началника на затвор В. с вх.№15992/18.12.2020г. става ясно, че в производствените цехове на територията на
затвор В. в периода 2016г.-2019г. са станали 4 трудови злополуки с различни
лишени от свобода.
От обсъдените по-горе доказателства, съдът установява,
че на 01.11.2019г. в деня на трудовата злополука, К.Е.И. е полагал труд на
основание чл.80 от ЗИНЗС във връзка с чл.175 от същия закон в полза на ДП „Фонд
затворно дело” в производствен цех на територията на затвор В., който се зачита
за намаляване срока на наказанието. Съгласно чл.2 и чл.3 от Правилника за
устройството и дейността на държавно предприятие „Фонд затворно дело”, предприятието има статут на държавно предприятие по смисъла
на чл.62 ал.3 от Търговския закон, което не е търговско дружество, но е юридическо лице със седалище София и с
териториални поделения в затворите. Според чл.15 ал.1 т.7 от ЗИНЗС и чл.13 ал.2
от Правилника за устройството и дейността на ДП”Фонд затворно дело”, началника
на затвора представлява и ръководи дейността на териториалното поделение на
Държавно предприятие „Фонд затворно дело”. Видно от чл.16 ал.2 от Правилника, председател
на УС на предприятието по право е главният директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” към
министъра на правосъдието без право на възнаграждение в предприятието. По
силата на чл.23 ал.1 т.1 от Правилника, председателят на УС осъществява взаимоотношенията на
предприятието със структурите и дейностите на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” и отговаря за изпълнението
на задълженията на щатните служители в дирекцията, свързани с дейността на
предприятието. Съгласно чл.12 ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията” са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”.
Посочената
нормативна обвързаност между ДП „Фонд затворно дело”, затворите и ГД „Изпълнение на наказанията” сочи, че по
искове за обезщетения във връзка с увреждания от трудови злополуки с лишени от
свобода, полагащи труд в полза на ДП „Фонд затворно дело” на територията на
затвора, в който изтърпяват наказанието си, надлежният ответник е Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”. Следователно, исковете на К.И. за имуществени
и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 01.11.2019г. в
производствен цех на ДП „Фонд затворно дело” на територията на затвор В.
правилно са предявени срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
І. По
отношение на твърдяното от ищеца бездействие на служителите от затвор В. във
връзка с неосигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд в затвор В., в резултат на което е допусната трудова злополука на
01.11.2019г. с К.Е.И., съдът изразява следните съображения:
От посочените по-горе доказателства е
видно, че на ищеца е бил проведен начален инструктаж при започване на работа в
производствения цех, в който е работел, както последващ инструктаж и на датата
на инцидента. Самият К.И. е бил назначен към 01.11.2019г. за бригадир и е
изпълнявал тези функции в деня на трудовата злополука.
В хода на съдебното производство бяха
разпитани като свидетели: Г.М.С., Н.В.Н., И.Х.И., В.И.П., Д.В.Д. и И.А.И.. Свидетелят
Г.М.С. не е бил пряк очевидец на инцидента с ищеца, но е работел като
мотокарист в същия цех, за което е притежавал свидетелство за правоуправление
на мотокар. Потвърждава, че им е провеждан всекидневен, ежемесечен и на три
месеца инструктаж, който е бил провеждан от бригадира К.Е.И.. В самия цех на
табло е имало окачени инструкции. Сочи, че вътре в цеха има само един мотокар и
началниците М и Апостолов, които са от администрацията на затвор В. определят
кой да работи с мотокара за деня, което е видно и от показанията на свидетеля В.П..
Свидетелят С. смята, че с мотокара могат да се повдигат едновременно само два
рулона ламарина. Провеждането на всекидневни инструктажи се потвърждава и от
показанията на свидетеля Н.Н., който също не е бил очевидец на инцидента. Сочи,
че мотокарът е управляван от л.св. Г. и от л.св. И., но в деня на трудовата злополука е бил управляван
от И., който факт се потвърждава и от показанията на свидетелите И.И. и В.П.. Свидетелите
описват И. като припрян и невнимателен при управлението на мотокара. Според
свидетелят Д.Д., преди инцидента на мотокара, който е управляван от И. са били три рулона, макар, че трябва да е само
един, защото три трудно могат да бъдат повдигнати. Свидетелят Д. не е видял да дойде лекар или
фелдшер след като ищеца е пострадал. Дошла е линейка и го е извозила до
болницата. Свидетелят И.А.И. е управлявал мотокара на 01.11.2019г. и тогава
негов бригадир е бил К.Е.И., който е стоял отпред пред мотокара и рулоните без
да е имал право да стои там. Мотокарът е бил натоварен с 3 рулона, но единият
се изплъзва и пада върху крака на ищеца. Били са общо 4 рулона, с мотокара е взел два и при опита да
вземе трети, единия пада и повлича другите два. Според свидетелските показания
на И.И., ако К ХА., който е стоял в него момент до К.И. не го е дръпнал настрани,
всички рулони са щели да паднат върху К.. Свидетелят И.И. сподели, че на
01.11.2019г. му е било наредено да управлява мотокара от началника М, като
признава, че не е притежавал свидетелство за правоуправление на мотокар към
деня на инцидента. Заявява, че е имал предишен опит с управлението на мотокар и
затвора и извън него. Свидетелят И.
обяснява, че преди инцидента, К.И. го е направлявал за повдигането на рулоните,
които са били 4 в пачката, на мотокара са били натоварени 2 и при опит да се
вземе още един, единият се претъркулва и затисва крака на К.. По делото няма
данни И.И. да е причинявал други
предишни инциденти при управлението на мотокара.
На 01.11.2019г. мотокарът да е бил управляван
от И.И. без да е притежавал свидетелство за управлението му, който факт не само,
че не се оспорва от ответника, но и се потвърждава от него. Съгласно писмо от
началника на затвор В., приложено към молба на ответника с
вх.№8683/22.04.2020г. И.А.И. на дата 01.11.2019г. е бил работник на ДП „Фонд
затворно дело” и е нямал нищо общо с фирма „Интерком Профил” ЕООД. Допускането
до управление на мотокар от неправоспособен мотокарист, който полага труд в
полза на ДП „Фонд затворно дело” сочи
към бездействие от страна на длъжностни
лица от ГД „Изпълнение на наказания”, което е довело до нарушение на правилата
за безопасност на труда.
Съдът намира, че липсата на свидетелство
за управление на мотокар у И.И., който е управлявал същия на 01.11.2019г. обуславя
бездействието на ответника да осигури безопасни и здравословни условия
на труд в цеха на ДП „Фонд затворно дело” в затвор В., което от своя страна е
довело до трудовата злополука и увреждането на ищеца, свързано с ампутация на подбедрица
на долен ляв крайник и причиняване на вреди – имуществени и неимуществени.
Свидетелските показания сочат, че
мотокарът е бил претоварен с повече рулони, отколкото е позволено да повдига и
превозва, като за натоварването му мотокаристът е получавал напътствия от К.И..
Ищецът е бил бригадир на 01.11.2019г. в
процесния цех и сам извършвал инструктажите на останалите работници, а в деня
на трудовата злополука е направлявал И.И.
при повдигането на рулоните ламарина, като е стоял в непозволена близост до
мотокара и в обсега на повдигнатия товар. Ищецът, за който няма спор, че на
01.11.2019г. е изпълнявал функциите на бригадир, т.е. самият той е трябвало да
контролира спазването от страна на работниците – лишени от свобода, на безопасните и здравословни условия на труд.
Свидетелските показания сочат, че са провеждани периодични инструктажи,
инструкции е имало и на таблото в цеха, осигурявани са ръкавици, обувки и
антифони, но въпреки това поради проявена небрежност ищецът е съпричинил злополуката.
С неправомерното си поведение при
настъпването на злополуката, стоейки в
обсега на повдигнатия от мотокара товар в разрез с правилата за безопасност,
ищецът е допринесъл с виновното си
небрежно поведение за настъпването на неимуществената вреда,
което би обосновало намаляване на претендираното обезщетение по реда на чл.5
ал.2 от ЗОДОВ.
ІІ. По отношение на твърдяното от К.Е.И. бездействие
на служители от затвор В. във връзка с неосигуряване на
необходимите предоперативни и следоперативни медицински грижи, свързани с
лечението на травмата от злополуката на 01.11.2019г. и ампутирането на крака на
ищеца, съдът изразява следните съображения:
Според съдебно-медицинската експертиза с вх.№
2547/16.02.2021г., изготвена от проф.Д.Б., при инцидента на 01.11.2019г.
единият от трита рулона, натоварени на мотокара е паднал и премазал ходилото и
глезена на левия крак на К.И., като се е получила открито замърсено премазване
/конквасация/. При прегледа в МБАЛ „Света Анна” са били установени значително замърсени рани по гръбната
повърхност на стъпалото и външната страна на глезенната става. В дълбочина са
били замърсени подкожни меки тъкани и разместени фрактури на костите на
ходилото. При продължителния престой в болницата, на К.И. са били направени 4
операции: на 01.11.2019г., на 20.11.2019г., на 03.12.2019г. и на 11.12.2019г.
При анализа на данните от медицинската документация в стационара на затвора,
след изписването на К.И. ***, са представени амбулаторни книги, като първата
започва от 29.10.2019г. и завършва на 09.03.2020г. и в нея са вписани 2
антибиотични лечения – на 13.02.2020г. и на 17.02.2020г. На 19.02.2020г. К.И.
отново и бил стациониран в МБАЛ „Света Анна” – В. поради секреция от чукана.
Извършена е била хирургическа обработка и е било проведено адекватно
антибиотично лечение. Във втората амбулаторна книга, която е започната на
13.03.2020г. има две вписвания - 4
сребърни превръзка на 03.04.2020г., на 16.04.2020г., на 27.04.2020г. и на
04.05.2020г. и 7 изписвания на медикаменти: Бриека /антикоагулант/ в периода от
08.04.2020г. до 29.05.2020г. Проф.Б. отбелязва в експертизата си, че липсват
данни от изискванията за чести превръзки през три дни, подобряващи локалния
статус и преодоляване на инфекцията. Въз основа на медицинската документация по делото, вещото
лице проф.Б. е установил, че на 20.11.2019г. поради некротизиране /умиране/ на
меки тъкани на стъпалото във връзка с увредени кръвоносни съдове и нерви е
извършена частична ампутация на стъпалото. Поставени са метални игли на костите
за стабилизиране на глезенната става. На 03.12.2019г. е извършено ексцизионно
почистване на стъпалото за отстраняване на нови нежизнени тъкани, обилен лаваж
и е изписано антибиотично лечение. На 11.12.2019г. поради нестихваща инфекция с
анаеробна микробна флора е предписана ампутация под коляното и оформяне на
ампутационен чукан. Ищецът е лекуван стационарно в Клиниката по ортопедия и
травматология към МБАЛ „Света Анна” – В. до 13.01.2020г., когато е изписан за
амбулаторно лечение без оплаквания и
сравнително спокойна оперативна рана. На 06.02.2020г. при преглед в МБАЛ „Света
Анна” – В. е установена секреция от оперативната рана и е извършена
хирургическа обработка. Назначено е антибиотично лечение и сребърни превръзки. На
19.02.2020г. при секреция от ампутационния чукан е извършена нова хирургическа обработка на
чукана, проведено е антибиотично лечение и превръзки и е изписано амбулаторно
лечение до 27.02.2020г. На 02.04.2020г. при преглед в МБАЛ „Света Анна” – В. по
повод изписване на протеза за ляв долен крайник е установено възпаление на
ампутационния чукан с кожен дефект, извършена е хирургическа обработка на
раната, назначено е антибиотично лечение и приложение на сребърни превръзка за
получаване на гранулации и затваряне на раната. Според вещото лице, разчитано е
само на прегледи и превръзки с изписване на антибиотици от МБАЛ „Света Анна” – В..
Вещото лице смята, че ампутацията на долния крайник на К.И. е била наложителна,
защото ако не е била извършена е щяло да се стигне до сепсис и летален край.
Според проф.Б. травмата на К.И. е пета степен – конквасация на тъкани, което
води евентуално до травматична ампутация. Замърсената конквасация при ищеца е
била трудно-овладяваща, което е довело и
до хронични инфекции, некротични тъкани и последваща ампутация – горна част на
подбедрица до здрава тъкан с цел да се спре хроничната инфекция.
Вещото лице проф.Б. е заключил, че следоперативните
медицински грижи, оказвани на К.И. *** са незадоволителни. В представената медицинска документация от
затвора – двете амбулаторни книги, не е отчетено извършването на необходимите
по стандарт превръзки през три дни на инфектираните рани. Липсват данни за
периодична антибиограма за установяване какви микроби са имплантирани в
премазаната зона на стъпалото, за да бъдат изписвани антибиотици, чувствителни
на бактериалната флора. Изписвани са само антикоагуланти и са извършени само 4
превръзки. От документацията на затвора не може да бъде установено какво е било
лечебното поведение и грижи по време на амбулаторното лечение от 13.01.2020г. до 12.02.2020г., защото
амбулаторните книги от затвора не съдържат вписвания за лечение и медицински
грижи. Според проф.Б. медицинската
документация на МБАЛ „Света Анна” – В. показва спазване на всички изисквания за
лечение на такава тежка травма. Добавя, че не може да се приеме напълно, че
ампутацията е в резултат на неспазени лекарски предписания, а е извършена
съобразно медицинските стандарти за такива тежки инфектирани травми с цел
запазване живота и здравето на пациента. Вещото лице е установило, че протезата
на ищеца не е качествено определена – обхваща само колянната става, което я
прави нестабилна и при поставяне тя се изплъзва и пада, затова пострадалия
полза предимно патерици. Проф.Б. препоръчва изработването на нова протеза със
стабилизиране на левия долен крайник, което да прави ходенето с протезата
по-благоприятно.
При изслушване на заключението в съдебното заседание
на 24 февруари 2020г., проф.Б. уточнява, че протезата, която ищеца ползва е
стар модел и нерентабилна. Добавя, че не всяка конквасация може да се лекува на
базата на медикаменти и добри оперативни процедури, някой път инфекцията е
неуправляема, защото е индивидуална и някой пациенти дори умират от нея. Вещото
лице сочи, че първата ампутация е била заради некрозирала тъкан, втората
ампутация е заради хронична инфекция. Подчертава, че са правени превръзки на 10
дни вместо на три дни, както изискват медицинските стандарти. Освен това,
превръзките е трябвало да се правят от лекар хирург, тъй като е трябвало да се
извършва двойно септична хирургия. Отбелязва, че в първата амбулаторна книга от
затворническия стационар са отелязани само две превръзки, а във втората
амбулаторна книга само 4 превръзки и шест изписвания на „Бриека” –
антикоагулант /противосъсирващ медикамент/, но антибиотици почти не са
изписвани. Трябвало е да се прави редовно антибиограма, за да се види какъв микроб
има и на какъв антибиотик е чувствителен, за да подейства.
Въз основа на заключението на проф.Д. Д Б., съдът прави
извода, че ампутацията на подбедрицата на левия долен крайник на К.И. е в
резултат на настъпилата на 01.11.2019г. травма и последвалата инфекция, която
типична за открити и замърсени при самото причиняване рани от този вид. След
като настъпилата травма – премазване на ходило и глезенна става е в резултат от бездействието на длъжностни лица на
ответника да осигурят здравословни и безопасни условия на труд в
производствения цех на ДП „Фонд затворно дело”, следователно и увреждането –
ампутацията на част от левия крак на ищеца е последица от същото незаконосъобразно бездействие на ответника. Ампутацията има необратима последица върху здравето на ищеца и
е довела до трайно намалена трудоспособност, която обаче към настоящия момент
не е установена по надлежния ред с решение на ТЕЛК и НЕЛК.
Макар и
ампутация да не е пряка и непосредствена последица от незадоволителните
следоперативни медицински грижи в затвор В., именно редките медицински
превръзки на 10 дни вместо на 3 дни и
почти липсата на антибиотично лечение допринесло за болките и страданията на
ищеца, и бездействието на ответника в осигуряването на следоперативни
медицински грижи според лекарските стандарти е причинило неимуществени вреди,
които следва да бъдат обезщетени.
Настъпването на неимуществени вреди се
доказва и от съдебно-психиатричната експертиза с вх.№ 1795/03.02.2021г.,
изготвена от д-р Р.Б.. Според вещото лице по време на случилото се на
01.11.2019г. пострадалия К.И. е изпаднал в състояние на стрес и е претърпял
психотравма. Към момента на изготвяне на експертизата, ищецът все още се намира
в психогенно по своя произход посттравматично стресово разстройство с
интензивен психологичен дистрес, което води до нарушение на социалните,
професионални и други важни области на функционирането на личността. Д-р Б.
смята, че до настоящия момент ищецът не
е в състояние да преработи рационално психотравмата и постепенно да се освободи
от въздействието ѝ. И досега е налице свръхценна разработка на събитието.
В актуалното психично състояние на ищеца липсва вътрешно равновесие и
преобладава депресивния фон на преживяното. Според вещото лице,
предоперативното и следоперативното лечение
също е изиграло роля на психотравма за К.И., която е психогенна по своя
характер.
При изслушване на заключението в съдебното
заседание на 24.02.2021г., д-р Б. уточнява, че стресът от злополуката и
ампутацията на част от левия крак е прераснал в психотравма за К.И. и с времето
тя е прераснала в посттравматично стресово разстройство, което състояние е
хронично и ще продължи с години. До този момент на ищеца не са предписвани
антидепресанти въпреки, че клиничната картина на посттравматичното стресово
разстройство е свързана с анхедония
/симптоми на стресова ситуация и депресия/ и на хипервегилитет – свръх
възбудимост и липса на изпитване на положителни емоции.
В обобщение, имуществените и
неимуществените вреди са настъпили в резултат на бездействието на ответника,
изразяващо се в неосигуряване на здравословни и безопасни условие на труд, от
своя страна неимуществените вреди са причинени и от неосигуряване на необходимите предоперативни и
следоперативни медицински грижи, свързани с лечението на травмата от
злополуката на 01.11.2019г. и ампутирането на крака на ищеца.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Член 1 от
ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да е налице причинно-следствена връзка
между настъпилата вреда и неоснователното
бездействие, трябва увреждането да е пряка и непосредствена последица от
служебното поведение на длъжностните лица на ответната страна. Липсва законово
определение на понятията – пряка и непосредствена последица от увреждането,
употребени в чл.4 от ЗОДОВ, нито в този закон, нито в Закона за задълженията и
договорите, нито в други нормативни актове от действащото законодателство,
поради което съдът намира за необходимо да позове на мотивите на Тълкувателно
решение №1/15.03.2017г. на Върховния административен съд, постановено по
тълкувателно дело № 2/2016г. Както
правната теория, така и съдебната практика,
е приела критерии, от които да се изхожда при определяне съдържанието на тези понятия. Според правната доктрина водещи при
определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са
теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата,
когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната
теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата
нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката
на Върховния касационен съд, изразена в решение № 81/27.1.2006 г. по гр.д. №
23/2005 г. на 4 гражданско отделение на ВКС, решение № 129/25.07.2005 г. по
гр.д. № 2439/2003 г. на същото отделение на ВКС и други е възприето
разбирането, че “…непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка
между противоправността на поведението на деликвента и вредите“.
Следователно,
травмата и ампутацията на част от левия крак на ищеца са породени единствено и
само от незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица на ответника за
неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в производствен цех
на ДП „Фонд затворно дело” на територията на затвор В., представлява увреждане за ищеца и ако това
бездействие не беше налице, ищецът не би
претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди.
Неразделната
връзка между незаконосъобразното бездействие на ответника и увреждането –
травма и ампутация е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – трудовата злополука не би настъпила, ако ответникът
беше осигурил здравословни и безопасни условия на труд чрез възлагане на
управлението на мотокара от правоспособен водач.
Правото на
обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане, институт, познат от
римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата
и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите и
изцяло на него е основан и Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този ЗОДОВ предвижда, че „държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.“.
С оглед на
изложеното, исковете на К.Е.И. срещу ГД
„Изпълнение на наказанията” за причинени имуществени и неимуществени вреди са основателни и ответникът дължи обезщетение
за тях.
1. Размер на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. От значение за
тежестта и обема на понесените неимуществени вреди в случая се явява възрастта
на ищеца /на 38 години към датата на трудовата злополука/, подложен на
мъчителни медицински интервенции за няколко месеца, както и допълнителни
усложнения в пряка причинна връзка с увреждането – посттравматично стресово
разстройство с интензивен психологичен дистрес, което състояние е хронично и ще
продължи с години. Ищецът е търпял силни физически болки и страдания за период
от 01.11.2019г. до 12.02.2020г. с констатирани тежки усложнения – некроза, кожен
дефект в областта на първоначалната ампутация и последвала втора ампутация,
четири операции и изключително тежък
възстановителен процес, изискващ огромни усилия, поставяне на протеза, която не
изпълнява основната си роля и допълнително уврежда ампутационния чукан.
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и виновното поведение на
ищеца /форма на вина – небрежност/, с което е допринесъл настъпването на неимуществената
вреда, поради което смята, че предявеното обезщетение следва да бъде намалено. Обезщетението
за нематериални вреди трябва да съответства на правните традиции и стандарта на
живот в България, и да не е неразумно и
водещо до обогатяване. В тази връзка, съдът счита, че дължимото от ответника
обезщетение за неимуществени вреди предвид възрастта на ищеца,
продължителността /01.11.2019г.-12.02.2020г./ на неимуществените вреди и
тяхната интензивност, следва да бъде определено по справедливост в размер на 100 000 лева ведно със законната лихва от
влизане в сила на решението до окончателното изплащане на главницата. В
останалата част до пълния размер от 485 320 лева, искът за неимуществени вреди
следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
2. По отношение на предявения иск за имуществени
вреди, съдът изразява следните съображения:
В понятието
вреда влиза както щетата, така и пропуснатата полза.На обезщетение подлежат
както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят стига последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Тоест, бъдещите вреди не трябва да са предполагаеми, а такива които със
сигурност ще настъпят в имуществената сфера на увредения и произтичат от едно и
също по своя характер задължение, следващо фактическия състав на деликтната
отговорност на държавата /по този въпрос има формирана задължителна практика по
чл.290 от ГПК в решение №153 от 02.06.2011г. по гр.д. №526 от 2010г. на ВКС, ІV
г.о./
Съдът счита,
че е неоснователна по размер претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди равняващо се на месена заплата от 800 лева, които би
получавал като дърводелец до навършване на пенсионна възраст от 63 години, т.е.
за 21 години. От представените към писмо на Националния осигурителен институт с
вх.№8246/14.07.2020г. и справки към уточняваща молба на К.И. с вх.№
13292/28.10.2020г. е видно, че е работил в периодите от 09.06.2015г. до 08.07.2020г. и
от 25.01.2016г. до 29.02.2016г. като готвач, от 08.09.2016г. до 01.12.2016г. е
работел като организатор на хазартни игри и 23.02.2015г. до 27.02.2015г. се е
занимавал с довършителни строителни дейности. От справката на ТД на НАП – В.
става ясно, че К.Е.И. е бил осигуряван в периода от 01.01.1998г. до
30.09.2020г. последно през 2016г. в размер на осигурителния доход – 449.57 лева
и и начислен месечен облагаем доход в размер на 492.43 лева. Тоест, липсват
доказателства, че ищецът е работил или има квалификация за дърводелец и
съответно е получавал и би получавал занапред месечна заплата за дърводелски
услуги в размер на 800 лева. В уточняващи молби с вх.№13292/28.10.2020г. и с
вх.№ 196/07.01.2021г. ищецът чрез адв.В. признава, че има диплома от ТОХ – В.
за готвач и е работел предимно като такъв макар и без договор и социално
осигуряване.
Съдът не може
да отхвърли като неоснователен иска, само защото не е доказан по размер и
трябва да изчисли обезщетението за имуществени вреди. Искът за имуществени
вреди, който представлява пропуснати ползи за трудови възнаграждения, които
ищецът би получавал, ако не беше с ампутиран крак, се изразява в разликата
между минималното трудово възнаграждение, определено от Министерски съвет
на България към 12.02.2020г., което
ищецът би могъл да получи, ако не беше инвалидизиран и пенсията за инвалидност,
която също би могъл да получава след изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода”.
С
постановление на Министерски съвет №350/19.12.2019г. минималната работна
заплата в България за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. е определена на
610 лева.
Пенсия за
инвалидност на лица с 50 и над 50 на стоя трайно намалена работоспособност/вид
и степен на увреждане и правото на такава пенсия се поражда от датата на
инвалидизиране и се отпуска за срока на инвалидност. Пенсиите за инвалидност на
лицата, навършили възрастта по чл.68 ал.1 от КСО се отпускат пожизнено и се
спират, когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата
за работоспособност по отношение на противопоказаните условия на труд.
По делото
няма данни ищецът да е инвалидизиран с решение на ТЕЛК и НЕЛК, нито такива за
отпусната пенсия за инвалидност. Видно от страницата на Националния
осигурителен институт https://www.nssi.bg/mobile/pensions/grantpensions/422-pi
, осигурените, загубили 50% или над 50% от работоспособността си, поради
трудова злополука /какъвто е настоящия случай/ или професионална болест, имат
право на пенсия за инвалидност за трудова злополука или професионална болест,
независимо от продължителността на осигурителния им стаж. Размерът на пенсията
за инвалидност, поради трудова злополука или професионална болест се определя
като средномесечният осигурителен доход за страната по чл.70 ал.3 от КСО се
умножи по индивидуалния коефициент, изчислен за отпуснатите с начална дата след
31.12.2018г. – изчислен по реда на чл.70 ал.8, 9 и ал.10 т.2 и ал.11 от КСО до
датата на пенсиониране и по следните коефициенти според степента на трайно
намалената работоспособност: над 90% - 125 % от минималния размер на пенсията
за осигурителен стаж и възраст – 375 лева; от 71 до 90 на сто – 115 % от
минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 345 лева; от 50
до 70.99% - 100% от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и
възраст – 300 лева.
Съгласно
правилата за определяне на проценти намалена работоспособност
при заболявания на опорно-двигателния апарат, публикувани на http://www.telk.info/p/blog-page_61.html
в раздел ІХ „Увреди на долните крайници”
в т.7 - загуба на крайник на ниво подбедрица съобразно
функционалната годност на ампутационния чукан и на ставата: 75 %; в т.8 - загуба
на крак на ниво подбедрица при незадоволително състояние на функцията на
ампутационния чукан и колянната става: 80 %. Следователно, загубата на долен
крайник на ниво подбедрица при ищеца съобразно функционалната годност на
ампутационния чукан би могла да доведе до определяне на намалена
работоспособност в размер на 75-80%, което от своя страна води до определяне на
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест – 345
лева на месец.
Разликата
между минималната работна заплата от 610 лева и размера на пенсията за
инвалидност поради трудова злополука и професионална болест 345 лева
представлява обезщетението, което се дължи на ищеца за имуществена вреда,
настъпила от трудовата злополука на 01.11.2019г. или това са 265 лева на месец
до навършване на пенсионна възраст и
осигурителен стаж. Тоест, поради необратимостта на увреждането
/ампутация на подбедрица на ляв крак/, искът за имуществени вреди следва да
бъде уважен за периода от 12.02.2020г. /на която дата е депозирана исковата
молба/ до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на дължимостта, но не
повече от навършване на възраст за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В настоящия случай, това е в продължение 21 години, както е поискал
ищеца до навършване на 63 годишна възраст или 265 лева по 12 месеца на година в
продължение на 21 години е 3180 лева на година х 21 години = 66 780 лева. Искът
за имуществени вреди над сумата от 66 780 лева до пълния размер от 201 600 лева е
недоказан по размер и трябва да бъде отхвърлен в тази част.
На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди се дължи и законна лихва за
забава от падежа на всяко месечно плащане до окончателното му издължаване – за
обезщетението за имуществени вреди с периодичен характер за бъдеще време,
респективно за обезщетението за неимуществени вреди – за периода от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
производство разноски, които се равняват на адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.3 от Закона за адвокатурата и държавна такса от 10 лева за разглеждане на
делото. Въпреки, че делото е с материален интерес, съдът счита, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл.8 ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид обема
и прецизността на оказаната правна помощ и съдействие от адв.В..
С определение №2658/11.12.2020г. съдът е освободил
ищеца от заплащане на разноски по делото, представляващи възнаграждения за
експертизи. Депозитите за вещи лица в общ размер от 800 лева са платени от
бюджета на Варненския административен съд, поради което трябва да бъдат
възстановени от ответника в полза на съда.
Воден от горното, Административен съд – В., ХІХ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да
заплати на К.Е.И. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 100 000 лева /сто хиляди/ лева ведно със законната лихва за забава от
12.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата, настъпили в периода от
01.11.2019г. до 12.02.2020г., поради незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвор В., изразяващо се в неосигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд в затвор В., и неосигуряване на
необходимите предоперативни и следоперативни медицински грижи, свързани с
лечението на травмата от злополуката на 01.11.2019г. и ампутирането на равнище
подбедрица на левия крак на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ
искът
за неимуществени вреди, предявен от К.Е.И.
с ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за сумата
над 100 000 лева до пълния размер от 485 320 лева.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на К.Е.И. с ЕГН **********
обезщетение за имуществени вреди в размер на 265 /двеста шестдесет и пет/ лева
ежемесечно, настъпили поради
незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвор В., изразяващо се в неосигуряване
на безопасни и здравословни условия на труд в затвор В., считано от
12.02.2020г. до настъпване на
обстоятелство, водещо до отпадане на дължимостта, но не повече от навършване на
възраст за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва за забава върху всяко месечно плащане от падежа му до
окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ
искът
за имуществени вреди, предявен от К.Е.И.
с ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за размера
над 66 780 лева до пълния размер от 201 600 лева.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на К.Е.И. с ЕГН ********** да
заплати съдебни разноски в общ размер от 510 /петстотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на Административен съд гр.В. по
сметката за вещи лица сумата за експертизи в общ размер от 800 /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението му пред Върховния административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: