МОТИВИ
ПО НОХД № 397/ 2014
г. по описа на РСЧ.
Обвинението е против подсъдимият М.А.К.
– ** г., роден на *** ***, обл. С.З., ул. Б. № **. Български гражданин. С основно
образование. Не е женен. Не работи. Осъждан. ЕГН ********** по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1, във
вр. с чл. 29 ал. 1 б. “ а “ и б. “ б “ във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК за това, че за периода от 05. 03.
2014 г. до 17. 03. 2014 г. в гр. Ч., обл. С.З., при условията на продължавано
престъпление е извършил следните действия:
на 05. 03. 2014 г. в гр. Ч., обл.
С.З., в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи: 1
брой мобилен телефон марка “ Nokia “ модел “ 108 Dual “ на стойност 60. 00 лева ведно с 1 бр. СИМ карта
на стойност 12. 00 лева, всичко вещи на обща стойност 72. 00 лева, от
владението на К.С.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опА.рецидив по смисъла на чл.
29 ал. 1 б. “ а “ и “ б “ от НК;
и на 17. 03. 2014 г. в в гр. Ч.,
обл. С.З., в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими
вещи: 1 брой мобилен телефон марка “ Samsung “ модел “ Shark Slider “ на стойност 96. 00 лева, ведно с 1 бр. СИМ карта на стойност 12. 00 лева,
всичко вещи на обща стойност 108. 00 лева, от владението на К.С.К., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. “ а “ и “ б “ от НК.
Подсъдимият не се признава за
виновен по предявеното му обвинение. Относно присъдата предоставя на съда.
Представителят на обвинителната
власт поддържа предявеното на подсъдимия обвинение и моли съда да му наложи
наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината обстоятелства в
размер около средния предвиден в закона.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК доказателства
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: обяснения на
подсъдимия, декларация за СМПИС, фактура, Договор за мобилни услуги, справка за
съдимост, характеристична справка, протоколи за разпит на свидетели, протокол
за очна ставка, протокол за разпознаване на лица и предмети, СОЕ, справки от
мобилни оператори, диск, както и справка за съдимост с рег. № 25/ 15. 01. 2015
г. изд. от РС Ч., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.А.К. ***.
З..
Подсъдимият М.А.К. е осъждан за
извършени престъпления от общ характер, както следва:
1. С Присъда № 7 от 06.02.2003г.
по НОХД № 287/2002 г. на РС Ч. за извършено на 04.09.2002г. престъпление по чл.
149 ал. 2 пр. І хипотеза 1 и 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК е осъден
на 1 година лишаване от свобода при общ режим. Присъдата е влязла в сила на
20.02.2003г.
2. С Протоколно определение от
18.06.2004г. по НОХД № 140/2004 г. на РС Ч. за извършено на 29.02.2004г.
престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3
от НК при условията на чл. 54 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода
при общ режим. Определението е влязло в сила на 18.06.2004 г.
Писмо - 16.12.2004г. - ПД
Бойчиновци - наказанието е изтърпяно с помощта на 14 дни.
3. С Протоколно определение от
28.04.2005 г. по НОХД № 54/2005 г. на РС Ч. за извършено на 17.12.2004г.
престъпление по чл. 150 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК е осъден на 1 година и 2
месеца лишаване от свобода при общ режим; за извършено на 22.12.2004г.
престъпление по чл. 150 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК е осъден на 1 година и 2
месеца лишаване от свобода при общ режим; за извършено на 22.12.2004г.
престъпление по чл. 150 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК е осъден на 1 година и 2
месеца лишаване от свобода при общ режим; за извършено на 24.12.2004г.
престъпление по чл. 150 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК е осъден на 1 година и 2
месеца лишаване от свобода при общ режим. На основание чл. 23 ал. 1 от НК е
определено общо наказание в размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода
при първоначален общ режим. На основание чл. 59 ал. 1 от НК приспада
предварително задържане по сл. дело № 3ч/2005г., считано от 28.12.2005г.
Определението е влязло в сила на 28.04.2005 г.
Удостоверение № 102/11.01.2006г.
от ПД Бойчиновци - наказанието изтърпяно от 28.12.2004г. до 01.02.2006г.
4. С Присъда № 1 от 09.01.2007 г.
по НОХД № 325/2006 г. на РС Ч. за извършено на 26.09.2006г. престъпление по чл.
150 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода, което наказание да се
изтърпи ефективно при първоначален общ режим, съгласно чл. 46 от ЗИН. Присъдата
е влязла в сила на 24.01.2007г.
Писмо от Затвора гр. Ловеч –
наказанието изтърпяно от 07.02.2007г. до 06.10.2010г. с помощта на 4 месеца и 1
ден от работа в негова полза.
5. С Протоколно определение № 386
от 28.11.2011 г. по НОХД № 755/2011 г. на ОС С.З. за извършено на 19.08.2011г.
престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК при приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60 ал. 1 и чл. 61 т. 2
от ЗИНЗС. Определението е влязло в сила на 28.11.2011г.
Писмо от Затвора гр. С.З. –
наказанието е изтърпяно от 02.12.2011г. до 21.02.2013г. с помощта на 3 месеца и
11 дни от работа в негова полза.
Подсъдимият М.А.К.
често обикалял улиците на гр. Ч. в търсене на дрехи втора употреба от граждани
на града. На 05.03.2014г. около обед подсъдимият К. отишъл до дома на свидетеля
К.С.К. ***, отворил входната врата и
влязъл в апартамента. / К. не заключвал
вратата, тъй като бил претърпял инсулт и се налагало често някой от
съседите му да го посещава и да му помага. / К. спял и не чул, че в стаята е
влязъл човек. До леглото бил облегнат бастуна му, а на дръжката бил закачен
калъфа с мобилния му телефон „Nokia” модел „108 Dual” с имей 351723061524700. Подсъдимият К. се
приближил до леглото и взел телефона / ведно
с поставената в него Сим карта / от калъфа, след което напуснал
жилището.
Същия ден -
05.03.2014г. около 16.50 часа подсъдимият К. се срещнал в кв. „Запад“, гр. Ч.
със свидетеля Асен М.М.. Подсъдимият К. показал на М. мобилния телефон „Нокия”,
който бил откраднал от дома на свидетеля К.. М. харесал телефона и го попитал
дали го продава. Договорили се М. да даде на К. своя мобилен телефон и да му
доплати сумата от 15 лв. За да провери дали телефона е в изправност, М. свалил
сим картата от своя телефон и я поставил в телефона на подсъдимия К.. В 16 ч. 50 м. и 10 сек. М. провел разговор от
телефонния апарат „Nokia” модел „108 Dual” с имей
351723061524700 със своята сим карта с №
**********, разговорът продължил 50 секунди. Говорил с чичо си Кольо С. Петров, притежаващ сим карта с №
**********. След като провел разговора и се уверил, че телефона “ Нокия “ е в
изправност, М. дал своя телефон на подсъдимия, а неговия задържал за себе си,
след което се разделили. След около 10 минути подсъдимият К. отново отишъл при
свидетеля М. и му казал, че се отказва от сделката и си иска обратно телефона,
тъй като му бил подарък от приятел. Двамата отново си разменили телефоните и се
разделили.
На 17.03.2014г.
около 14.00 часа подсъдимият К. отново отишъл до дома на свидетеля К.. Тъй като
входната врата на апартамента била заключена той позвънил на звънеца. К. чул,
че се звъни на входната врата и я отворил. Видял насреща си подсъдимия. К. се
протегнал напред и взел мобилния му телефон марка „Samsung” модел „Shark Slider”, ведно с 1 бр. СИМ карта, който бил в калъф закачен на бастуна му, след което си
тръгнал.
На 18.03.2014г.
свидетеля К. ***14г. около 08.00 часа свидетелката А.Н.С. била пред блока, в който
живеел свидетеля К.. Същата работила като личен асистент на К. и била запозната
с кражбате на телефоните. Видяла, че във входа влиза млад мъж от ромски
произход, който отговарял на описанието на лицето, което според К. е откраднало
телефоните му. С. се усъмнила, че въпросното лице отива до апартамента на К.,
за да извърши нова кражба и тръгнала тихо след него. Заварила го пред
апартамента на К. да звъни на звънеца. С. го попитала по каква работа е там.
Той и отговорил, че се казва Стефан и идва, за да продаде мобилен телефон на
св. К.. В същото време свидетеля К. се
показал от апартамента и видял лицето, представило се като “Стефан“,
разпознал в него извършителя на кражбите и казал на С., че това е лицето, което
е откраднало телефоните му. К. се прибрал в апартамента и сигнализирал на тел.
112 за случилото се. Сигналът бил препратен до дежурния по ОДЧ на РУП Ч., който
от своя страна изпратил екип на адреса. Служителите на РУП Ч. Т.Б., М.Ч. и П.С.
посетили адреса. Там се срещнали със свидетелката С., която им разказала за
случилото се и дала подробно описание на лицето.
Служителите
на полицията потеглили в посока към кв. “Запад” и открили лицето по описанието
на свидетелката С.. Това бил подсъдимият К..
В резултат на
извършените от органите на РУП – Ч. оперативно – издирвателни мероприятия подсъдимият М.А.К. бил установен като извършител на престъпленията.
От заключението на
назначените в хода на разследването стоково-оценъчни експертизи е видно, че
стойността на отнетите от подсъдимия К.
вещи, а именно – 1 брой мобилен телефон марка „Nokia” модел „108 Dual”, ведно с 1 бр. СИМ карта и 1
бр. мобилен телефон марка „Samsung” модел „Shark Slider”, ведно с 1 бр. СИМ карта
възлиза общо на 180,00 лева.
Съдът възприема именно горната
фактическа обстановка поради следното:
В хода на съдебното следствие
бяха прочетени, по реда на НПК, обясненията на пострадалия К., дадени на ДП, от
които е видно, че на посочените в обвинението дати, а именно 05 и 17. 03. 2014
г. от дома му са отнети посочените в обвинителния акт вещи и в това, че
кражбата на вторият мобилен апарат, а именно на 17. 03. 2014 г., е извършена от
подсъдимия, буквално пред очите на К.. Тези показания са непротиворечиви,
последователни. Подкрепят се също от показанията на св. С.. Освен това се
установи, че на 08. 04. 2014 г., отново от показанията на св. С., както и от
показанията на св. Б., Ч. и С., че на 08. 04. 2014 г. подсъдимият отново е бил
в блока, в който живее пострадалият, като при въпросното посещение е бил видян
и отново разпознат от пострадалия. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели, тъй като същите са логични, непротиворечиви помежду си и с останалия
събран по делото доказателствен материал. От показанията на св. С. се установи,
че подсъдимият е излъгал относно самоличността си. Представил се е с име
Стефан, а причината за това, че се е стремял да укрие самоличността си.
В ДП, по реда на НПК е извършено
разпознаване, в което свид. С. е разпознала лицето, посочено от К., като
извършител на кражбата на двата мобилни апарата. Не следва да има и най- малко
съмнение в това, че именно подсъдимият е извършителят на кражбите и предвид на
обстоятелството, че именно по описанието му, дадено от св. С. ***, подсъдимият
е бил задържан на 08. 04. 2014 г. и
идентифициран като М.К..
Следва да се има предвид и
обстоятелството, че видно от приложената справка от моб. оператор, се установя,
че в 16 ч. 50 мин. и 10 сек. е проведен разговор от телефонен апарат „ Нокиа „,
модел „ 108 Dual „ с посочения вече по- горе
имей, а това е телефона, който е собственост на пострадалия със сим карта с №
**********, за който бе установено, че е ползвана от св. М. към дата 05. 03.
2014 г. Разговорът е продължил 50 секунди, а номерът с който М. е провел
разговор е собственост на чичо му, лицето Кольо С. Петров, който е притежавал
сим карта с № **********. Също е видно от позиция номер 74 от приложените по ДП
справка от моб. оператори. Следователно съдът счита, че следва да кредитира и
показанията на този свидетел- М. като достоверни, обективни и категорично
подкрепени от посочените справки.
Предвид всички гореизложено и
след като се съобрази и с личността на подсъдимия, съдът счита за безспорно
установено, авторството на престъпното деяние.
По така описания начин с деянието
си подсъдимият М.А.К. от обективна и субективна страна е осъществил два пъти
престъпния състав на чл. 194 ал. 1 от НК – като на 05.03.2014г. в гр. Ч. обл.
Ст. З. е отнел чужди движими вещи: 1 брой мобилен телефон марка „Nokia” модел „108 Dual”, ведно
с 1 бр. СИМ карта - всичко на обща стойност 72,00 лв. от владението на К.С.К.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и на 17.03.2014г.
в гр. Ч., обл. С.З. е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung” модел „Shark Slider”, ведно с 1 бр. СИМ карта всичко на обща стойност 108,00
лева от владението на К.С.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои.
Предвид
обстоятелството, че същият е извършил деянията - предмет на настоящото
наказателно производство, след като е
бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 325/06г. на РС Ч. и
по НОХД № 755/11г. на ОС Ст. З. за тежки умишлени престъпления на
лишаване от свобода не по – малко от една година, като изтърпяването на
наказанията не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, тоест е осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, то
деянието му следва да се квалифицира като кражба, представляваща опасен рецидив
- т. е. като престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 194 ал. 1 във
връзка с чл. 29 ал. 1 б. „а” и “б” от НК.
Тъй като подсъдимият е осъществил
две деяния, осъществяващи по отделно признаците на един състав на едно и също
престъпление, които са извършени през непродължителен период от време при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, последващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради което
деянията следва да се квалифицират като едно продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Предвид гореизложеното пълната
квалификация на обвинението на подсъдимия К. е за извършено престъпление по чл.
196 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 194 ал. 1 във връзка с чл. 29 ал. 1 б. „А „ и
б. „Б“ във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК, по който текст съдът го призна за
виновен.
От субективна
страна престъпното деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно
първия принцип на наказателно-правната ни система в специалния текст на чл. 196
ал. 1, т.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години.
При
индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянията и дееца, мотивите за извършване на престъплението,
степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи
вината обстоятелства, съдът взе предвид, тежкото му материално- битово
положение, ниската стойност на предмета на престъпление, а като отегчаващи
вината обстоятелства, съдът взе предвид лошите му характеристични данни и
осъждания извън тези обуславящи правната квалификация на извършеното деяние.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, поради което счита, че следва да наложи на
подсъдимия К. наказание в размер на 3 години лишаване от свобода,като съдът
счита, че това наказание следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, при първоначален строг режим, съгл. чл.
61 т. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.
Съдът
счита, че така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще постигне
целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на
нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините
за извършване на престъпното деяние се коренят в стремежа на подсъдимия да се облагодетелствува
по лек и престъпен начин, в явното незачитане на моралните и правни норми на
обществото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът счита,че следва да
възложи направените по делото разноски върху подсъдимия.
Предвид
гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.
. . . . . . . . . . . . . . . . .