РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Бяла, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно
дело № 20244510200142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.В.а, ж.к.“В. В.“ № .,
ет.., ап.., чрез адв. Й. Ц., АК – Варна, съдебен адрес гр.В., ул.“Г.С.Р.“ № ., ет.., офис . против
Наказателно постановление № 38-0007939 от 22.04.2024г., издадено от Главен инспектор
при Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3,
т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно се прави искане за
намаляване размера на наложената санкция до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. В съпроводителното писмо се застъпва становище за
неоснователност на жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.03.2024г., св. Н. - инспектор в РД „АА“ – Русе, изпълнявал служебните си
задължения съвместно с Д. Н. Д. в гр.Б.. като се били позиционирали на ул.“С. С.в“ №., пред
мелница „А.т“. Около 11:40ч., спрели за проверка товарен автомобил „С. Р . с рег.№ .....от
кат. N3 с прикачено към него полуремарке „С.“ с рег.№ ..... от кат. О4, извършващ обществен
превоз на товари – шрот, с пътен лист от 11.03.2024г., товарителница с № 01 от 12.03.2024г.
и кантарна бележка № 241186 от 12.03.2024г. В хода на проверката и от представената
кантарна бележка установили, че общата маса на МПС и ППС била 52 480кг., което
надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с 12 480кг. За извършеното
нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал без възражения. Въз основа на така
1
съставения АУАН, било издадено и процесното НП, връчено на жалбоподателя лично на
13.05.2024г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган. Последният е надлежно оправомощен да издава НП
съгласно Заповед РД-08-107 от 29.02.2024г.
При извършената служебна проверка съдът намира, че не са допуснати нарушения
във връзка с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Нарушението е безспорно установено и е доказано неговото извършване.
Възраженията релевирани в жалбата са неоснователни. В хода на из-вършената
проверка от служителите на РД „АА“ на документите е доказано извършването на
нарушението, доколкото в кантарната бележка е отразено теглото на товара (14 480кг) и
общата маса на МПС и ППС (52 480кг). Същата съдържа подпис на водача, който е бил
наясно с претоварването, поради което следва да се цени като признание за негативния факт
на претоварването на управляваното от него ППС. Следователно деянието е доказано от
обективна и субективна страна.
Възражението, че липсва посочване на основен елемент от състава на нарушението,
досежно обстоятелството дали превозът се извършва със или без надлежно разрешително, е
неоснователно. Административнонаказателната отговорност на водача е ангажирана за
извършено нарушение на ЗДвП, а не за движение без разрешително, което се субсумира под
нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата и е от компетентността на органите
на Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно §6, т.35 от ЗДвП, допустимата максимална
маса е разрешената максимална маса на ППС в натоварено състояние, определена за
допустима от компетентните органи. Очевидно, тази законова дефиниция във връзка с
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП препраща към Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от тази наредба
допустимата максимална маса на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване за МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона. От това
следва изводът, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара, не
може да надвишава 40 тона. В случая теглото на съчлененото ППС, ведно с товара, е
52 480кг, тоест превишението е с 12 480кг.
Съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието
административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН. В разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, за водачите е предвидено наказание глоба в
размер от 500лв. до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба в максимален размер от 3 000
лева, като са изложени съображения за многократно превишаване нормата от 40 000кг.
Съдът счита, че извършеното нарушение действително се отличава с много по-висока
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид,
вземайки предвид, че превишението на максимално допустимата маса е с 12 480кг.
Значителното превишаване на максимално допустимата маса на ППС определена за
движение по пътищата поставя в реална опасност участниците в движението, като създава
предпоставки за настъпване на тежки пътно-транспортни произшествия. От друга страна
обаче, наказващия орган не е събрал сведения относно имотното състояние на нарушителя
2
или за извършени от него предходни нарушения. С оглед на това, в тази част, НП следва да
бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до размер над средния, а
именно 2 000 лева, като се вземе предвид тежестта на извършеното нарушение и това, че
същото е за първи път.
Жалбоподателя е представляван в настоящото производство от адвокат, като видно
от договора за правна защита и съдействие, същата е оказана безплатно на основание чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА. По силата на чл.38, ал.2 от ЗА, съдът определя възнаграждението съобразно
предвидения в наредбата, който с оглед разпоредбите на чл.18, ал.1 вр. с чл.7, ал.2 от
наредбата следва да се определи на база половината от размера на санкцията. Това следва от
обстоятелството, че в настоящото производство е изготвена единствено жалба срещу НП без
осъществено процесуално представителство. Предвид това, минималния размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 450лв. Както се приема в Определение № 50015 от
16.02.20224г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, „…нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства
на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.“. Съобразявайки посочените критерии настоящата инстанция намира,
че възнаграждение в размер на 450лв. е прекомерен и непропорционален спрямо
извършената работа и интереса, както и че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Същото е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на нови
доказателства, поради което възнаграждението следва да се определи в размер под
минималния предвиден в наредбата, а именно 150лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на жалбата. Като
съобрази, че наложената глоба е намалена от 3 000 на 2 000лв., съдът намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 50лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0007939 от 22.04.2024г., издадено от
Главен инспектор при Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на Я.
Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.В. ж.к.“В. В.“ № .. ет.., ап., на основание чл.53 от ЗАНН,
е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер
на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6,
ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата
на 2 000 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.С., бул.“М.“ № 3, да заплати на адв.
Й. Ц. Ц., вписана в АК – Варна с личен № **********, сумата в размер на 50 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___________/п/____________
3
4