Р Е
Ш Е Н
И Е №143
гр.Русе,
28.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия, в публичното заседание на
18 юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
МАРИЯ
ВЕЛКОВА
при секретаря МАНЯ
ПЕЙНОВА, като разгледа докладваното от съдията
ЧЕРКЕЗОВА В. т. дело N 177 по описа за
2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „А. з. к. н. п. з.“Е.- гр.С.
против Решение № 394/11.03.2019г., постановено по гр.д.№ 4953/2018г. на
Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният против Я.М.С. иск с
правно основание чл.422 от ГПК, за установяване на вземане по издадена Заповед
за изпълнение. Твърди се, че Решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображения, подробно изложени в
жалбата. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов,
с който предявеният установителен иск бъде уважен.
Претендират се и разноските за производството.
Ответникът
по жалбата Я.М.С., чрез назначения от
съда особен представител адв.С. С. от АК-Русе, счита
жалбата за допустима, но неоснователна и иска обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
След
преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, въззивният съд приема за установено следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Производството
по делото е образувано по предявен от жалбоподателя против Я.М.С. иск с правно
основание чл.422 от ГПК -
за установяване на вземането му по издадена Заповед за изпълнение по Ч.гр.д.№ 1791/2018г.
по описа на РРС, в размер общо на 772,77 лева, представляваща неплатена
главница по договор за кредит – 405,92 лева
главница,
26,48 лева договорна лихва за периода 18.02.2016 -16.06.2017г., 81,18 лева -
неустойка за периода 06.05.2016-06.10.2016г., 229 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението в периода 06.05.2016-06.10.2016г., 30,23
лева законна лихва за забава за периода 07.06.2017г.- 09.03.2018г., 75 лева
разноски по заповедното производство.
По
делото е установено, че на 29.01.2016г. Я.М.С. сключилa
с „А. Ф.“ ООД договор за кредит „Бяла карта“ за револвиращ
кредит в размер на 100 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да
ползва и върне кредита съгласно условията на договора. Страните подписали и приложение към договора с условия
за ползване на международната платежна карта White card/Access Finance/ iCard. Към договора били сключени два анекса – от
11.10.2016г. и от 01.03.2017г., като максималният размер на кредита, който
следва да предостави дружеството, е 450 лева. На 11.11.2016г.
„А. Ф.“ ООД и „А. з. к. на п. з.” ООД сключили рамков договор за прехвърляне на
парични задължения, с приложение с индивидуализирани конкретните дългове, които
се прехвърлят, сред които и договорът с ответника. „А. Ф.“ О. упълномощило „А. з. к. н. п. з.” ООД да уведоми от негово
име длъжниците му за извършените цесии, съгласно чл.
99а л. З от ЗЗД / цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията /. Уведомлението не било връчено на Я.С., поради неоткриването й.
Препис от същото е приложен към исковата
молба.
Поради
неизпълнение на задълженията по договора от страна на длъжника, и настъпилата предсрочна
изискуемост, жалбоподателят подал Заявление за издаване за заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за цедираните вземания. В
негова полза била издадена Заповед за изпълнение по Ч.гр.д.№ 1791/2018 г. по
описа на РРС. Тъй като длъжник не бил открит, за да му бъде връчена Заповедта
за изпълнение, на жалбоподателя било указано, че в 1- месечен срок може да
предяви иск относно вземането си. Исковата молба била предявена в срок, което
обуславя допустимостта на иска и правилно същият е разгледан по същество.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения иск, като е приел за основателно наведеното от особения
представител на ответника възражение за липсата на надлежно уведомяване относно
извършената цесия, поради което тя няма обвързващо действие спрямо него.
Районният съд е посочил, че в случая уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е връчено не на
ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения
му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител; че представителната
власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и
не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник; че особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29 ал.5 вр.чл.34 ал.3
от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Така първоинстанционния съд е обосновал извода, че получаването
от страна на особения представител на изявления,
които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като
заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект, като е
посочил и съдебна практика в гореизложения смисъл / Решение № 74/27.07.2017 г.
по в.т.д. № 154/2017 г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение
№ 567/18.09.2018г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II т.о. и др./.
Прието
е, че липсват данни изпратеното до ответника уведомление за цесията да е
достигнало до него, че жалбоподателят не е провел надлежно доказване на
релевантния факт – уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията,
поради което не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им – арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като договорът за цесия, с
който „А. з. к. н. п. з.“ Е.- С. се легитимира като кредитор, не е породил
действие спрямо ответника – длъжник, и предявеният иск е неоснователен само на
това основание, и като такъв е отхвърлен с обжалваното решение.
Изводите
на първоинстанционния съд са неправилни, а доводите
на жалбоподателя са изцяло основателни.
Трайно
установената съдебна практика, обективирана в Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК.
Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да
упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на
длъжника /в т.см. Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014
г., ІІ т. о., ТК и др./.
Първоинстанционният
съд правилно е цитирал в Решението си горепосочената трайно установена съдебна
практика, но неправилно е приел, че връчването на уведомлението за извършената
цесия на длъжника чрез особен представител не е породило материалноправни
последици. Особеният представител се назначава при наличие на предпоставките на
чл.47 ал.1-5 от ГПК, с цел охрана интересите на ответника. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. /В т.см. Решение по т.д.№ 193/2018 г . на ВКС /.
С
връчването на исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по
чл.99 ал.3 от ЗЗД на особения
представител на ответника, връчването е надлежно и от този момент се пораждат
всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на
длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл.99 ал.3 от ЗЗД чрез връчването на особен
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника и цесията е породила
действие спрямо длъжника от този момент. Този факт, настъпил в хода на
производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253 ал.3 от ГПК.
Въззивният
съд приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което
жалбоподателят е установил активната си материалноправна
легитимация по иска.
Установено
е по категоричен начин, от писмените доказателства по делото, че Я.М.С. и „А. Ф.“ ООД са сключили
договор за кредит. Последното цедирало вземанията си спрямо длъжника С. на „А. з. к. н.
п. з. “ЕООД- гр.С. и въз основа на изрично упълномощаване длъжникът е уведомен
за цесията, като същата е породила действие спрямо него от момента на връчване
на книжата по делото на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител.
Я.С.
е усвоила сума в общ размер на 450 лева от предоставения кредитен лимит, и
дължи връщане на главница в размер на 405,92 лева, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 21.03.2018г. / подаване на
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение / до окончателното изплащане, както
и договорна лихва в размер на 26,44 лева – за периода от 18.02.2016г. / датата
на първата транзакция по кредитната карта / до 07.06.2017г. / датата, следваща
датата на настъпване на предсрочната изискуемост /, и лихва за забава в размер
на 30,23 лева за периода 07.06.2017г. – 21.03.2018г.
С
оглед на тези факти съдът приема за установено, че жалбоподателят е установил
по категоричен начин активната си материалноправна легитимация по иска, както и вземането си
по основание и в горепосочения размер.
Обжалваното
решение, в частта, с която искът е отхвърлен като неоснователен - за
главницата, законната лихва върху нея, договорната лихва, мораторна,
като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново
решение, с което в тази част претенцията бъде уважена.
По
отношение на исковата претенция, основаваща се на клауза за начисляване на
неустойка поради непредставяне на поръчителство и за начисляване на разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането, въззивната инстанция изцяло споделя
доводите на районния съд, че посочените клаузи са неравноправни и противоречат
на Закона за потребителския кредит, а именно : Непредставянето на обезпечение
не може да се санкционира с неустойка, тъй като липсата на обезпечение не
представлява вреда, а увеличен кредитен
риск, който следва да намери отражение във възнаграждението (лихвата) по
кредита, като общото възнаграждение (годишен процент на разходите- ГПР) не може
да надвишава петкратния размер на законната лихва, съгласно чл. 19 ал.4 от ЗПК.
Кредиторът е опитал да заобиколи посоченото
ограничение на ГПР, и разход, свързан с
кредитния риск, нарекъл неустойка, която
обвързал с неизпълнение на едно акцесорно задължение-
за предоставяне на обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Разходите и таксите за
извънсъдебно събиране също противоречат на ЗПК. След изпадане в забава,
длъжникът дължи обезщетение за тази забава и максималният размер на това
обезщетение е законната лихва, съгласно разпоредбата на чл. 33 ал.2 от ЗПК.
Ето
защо, претенцията, в частта относно неустойка поради непредставяне на
поръчителство и за такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземането, се явява неоснователна и в тази част съдебното
решение се явява правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направени
от него разноски- общо 375 лева, от които за производството пред двете
инстанции / 275 лева д.т., 300 лева за особен представител в РРС/ и разноски за
заповедното производство / 225 лева/, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно
чл.280 ал.3 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По
изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 394/11.03.2019г., постановено по гр.д. № 4953/2018г. на Русенския
районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на „А. з. к. н. п. з.“ ЕООД-
гр.С., ЕИК ***, адрес: гр.С., ***** Я.М.С., ЕГН **********, за признаване за
установено съществуването на вземания на
дружеството - относно главница, законна лихва, договорна лихва, лихва за забава, по договор за кредит „Бяла карта“ от
29.01.2016г., сключен между Я.М.С. и „А. Ф.“ ООД, за който е сключен договор за
цесия между „А. Ф.“ ООД и „А. з. к. н. п. з.” ЕООД и за които вземания е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 1791/2018г. на Русенския районен съд, и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.М.С., ЕГН **********, че съществува вземането
на „А. з. к. н. п. з.“ Е. гр.С., ЕИК*****, адрес: гр.С. бул. Ви № ***, етаж
Мецанин, срещу Я.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, В., ул. „Х.“ **, за сумата
в размер на 405,92 лева, представляваща неплатена главница, ведно със законната
лихва върху главницата от 21.03.2018г. до окончателното плащане, договорна лихва за периода 18.02.2016г. – 07.06.2017г. в
размер на 26,44 лева, и обезщетение за забава в размер на 30,23 лева за периода
07.06.2017г. – 21.03.2018г., по договор
за кредит „Бяла карта“ от 29.01.2016г., сключен между Я.М.С. и „А.“ О., за който
е сключен договор за цесия между „А.“ О. и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” Е. и за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1791/2018г. на Русенския
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 394/11.03.2019г., постановено по гр.д. № 4953/2018г. на Русенския
районен съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД- гр.София, ЕИК *****, адрес: гр.С., бул.
В. № 1.***, етаж М., за установяване
на вземане срещу Я.М.С., ЕГН **********, с адрес-***,
В., ул. „Х.“ **, за сумата от 81,18 лева
- неустойка и сумата от 229 лева -разходи и такси по извънсъдебно събиране на
вземането, по договор за кредит „Бяла карта“ от 29.01.2016г., сключен между Я.М.С. и „А.“ О., за който е
сключен договор за цесия между „А.“ О. и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” Е. и за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение по Ч.гр.д.
№ 1791/2018г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
Я.М.С., ЕГН **********, с адрес-***, В., ул. „Х. , ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД- гр.С., ЕИК *****,
адрес: гр.С., бул. В. № ** етаж М., сумата в размер на 375 лева - разноски за
исковото и за заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: