Решение по дело №156/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 129
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Татяна Черкезова
Дело: 20224500500156
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Русе, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян

Милен П. Петров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500156 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
КР. СТ. СТ., в качеството си на баща на А.К. С.а, е обжалвал Решението
на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 6037/21г., с което е
отхвърлена молбата му за защита срещу осъществено от СТ. Д. СТ. по
отношение на А. С.а домашно насилие.
Развива оплаквания за необоснованост на решението, и иска отмяната му
и постановяване на решение за защита от домашно насилие, по подробно
развити в жалбата съображения. Претендира разноски за производството.
Ответникът по жалбата взема становище за неоснователността й, иска
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и претендира разноски за
въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна и правна страна по делото е установено следното :
С влязло в сила на 28.05.2021г. Решение по гр.д. № 174/2020г. на РРС е
прекратен бракът на Г.З.В. и КР. СТ. СТ., и упражняването на родителските
права по отношение на родено от брака им - на 11.09.2011г., дете А.К. С.а,
било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични
1
отношения с детето.
Молбата за защита, инициирала производството по чл. 15 от ЗЗДН,
изхожда от бащата на детето, и в нея са описани два случая – на 19.10.2021г.
и в края на м.октомври 2021г., за които се твърди, че има осъществени актове
на домашно насилие от ответника по иска.
Видно от доклада по чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е указал
на молителя, че е в негова тежест да установи, че на 19.и 29.10.2021г. спрямо
малолетното му дете е извършено домашно / психическо и
физическо/насилие.
Въззивната инстанция споделя извода на районния съд, че по делото не
са ангажирани доказателства, съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, в подкрепа на твърденията за упражнени на
процесните две дати актове на домашно насилие от страна на С.С. – в първия
случай стискане на детето силно за врата, а във втория – замерване с
предмети и крещене, както е изложено в обстоятелствената част на исковата
молба.
В първоинстнационното производство са изслушани малолетното дете,
социален работник от ОЗД при ДСП-Русе, разпитани като свидетели са
майката Г.З. С.а, М.А.С.,Т.Н.Т., Е.Г.В., Н.Д. В.а.
Детето А. разказва за отношенията си с родителите си, и конкретно по
предмета на делото – за случай, при който била в магазин заедно с майка си и
ответника и той я стиснал силно за врата и я дръпнал настрани, и за втори
случай - при гостуване на село при баба й и дядо й, когато ответникът я
замерил по дрехата с вафли.
Социалният работник Д.И. е провел няколко срещи и разговори с детето,
насаме, то е разказало, че на 19.10. ответникът го хванал за врата и преместил,
което му е причинило болка, като и че след сключването на брак на майка й
със С.С. последният станал по –груб към него, правел му забележки, без
причина, това го притеснявало и затова иска да живее при баща си. В
разговор със социалния работник майката обяснила, че забележките от
ответника са с възпитателна цел, да се реагира, когато детето е направило
нещо, няма физическо насилие.
Свидетелите С. и Т. сочат, че детето А. им споделило, при посещение в
заведение „ Кестена“ с баща си, за случай в магазин, при който било дърпано
и стискано от новия мъж на майка си, и че не иска да живее с тях, а при баща
си. Свидетелката сочи и че й е известен случай с целене с вафли на село, за
който не изнася подробности, както и че при разговорите А. била уплашена и
притеснена, разказвала й, че майка й не й обръща внимание, а тя има нужда
от нея, както и че я оставя на село сама.
Св. С.а – майка на А., разказва, че при посещението в магазина, при
избирането на кафе машина, детето било нетърпеливо, скачало и ответникът
му казал да се дръпне настрани, което то сторило. Свидетелката е
категорична, че не е забелязала да има грубо отношение, бутане, резки
движения, нито А. да е изпитала болка, самото дете не е реагирало да го е
заболяло, не е споделило да му е причинена физическа болка, било весело,
2
щастливо. Още повече, че не са били насаме, а присъствали двама служители
от магазина. За втория процесен случай - на село, обяснява, че А. се
разсърдила, казала й, че дава на нея една вафла, а на ответника –две, при
което последният отвърнал, че не ги иска и ги подхвърлил до детето, но не го
замерил с тях, не употребил по-сериозен тон, нито се опитал да я засегне.
Свидетелката изнася данни, че с бащата на А. се разделили през м.юли 2019,
като той заминал за Индонезия. Откакто заживяла фактически с ответника –
през м.декември 2019г., той и детето били в много добри отношения.
Промяна в поведението на детето, в негативен аспект, настъпила след
връщането на бащата в България – както по отношение на майката и
ответника, така и в училище.
От показанията на св.Е.Г.В. – баба на детето, пряк свидетел на случая на
село,се установява, че ответникът не е замерил детето с вафли. Същата сочи,
че А., след завръщането на баща й в България, променила отношението си
към ответника, споделила й ,че ще направи така, че да го изгони от къщи,
като се преструва и лъже, че я тормози.
Св.Н.Д. В.а, семейна приятелка на ответника, сочи, че той има много
добри отношения с А.,тя го чувствала близък, целувала го, казвало му „
обичам те“, говорела, че иска той и майка й да имат дете, за да стане
кака.детето никога пред нея не е показвало да има проблем в отношенията им.
От заключението на назначената и приета по делото съдебна
психологическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че през
последната година, когато бащата на А. присъства по-активно в живота й, тя
се чувства специална, единствена, поставена в центъра, като бащата по –
скоро изпълнява желанията й, отколкото като родител да е ръководен от
мотив да удовлетвори потребностите й, вкл. за контрол, ясни правила,
граници. Детето е идеализирало образа на бащата, защитник е на този образ, а
представата й за идеално семейство е тя, баща й, майка й и кучето да са
заедно. В тази връзка, който и да е мъжът до майка й, тя няма да го приеме,
към момента в съзнанието и фантазиите й единственият достоен е баща й, и
тя не допуска друг да се конкурира с неговото място.вещото лице допуска, че
всеки опит за упражняване на възпитателни родителски функции от страна на
ответника би могъл да бъде отхвърлен, преиначен и интепретиран погрешно
от детето. Категорично не може да потвърди или отхвърли дали казаното от
детето за двете процесни случки е станало или не.
Свидетелите по делото сочат известните им факти, като св.С. и Т.
пресъздават казаното им от детето, т.е. техните показания са производни.
Социалният работник също пресъздава обясненото му от детето, а св. В.а
свидетелства въобще за отношенията между детето и ответника, не и във
връзка с конкретните два случая.
От друга страна, свидетелките С.а и В. пряко са възприели случилото се
на двете процесни дати – майката е присъствала и на двете случки, а бабата –
на втората, в дома й, на село. Показанията им, от една страна - поради
възможността на свидетелките пряко да възприемат случилото се, а от друга –
поради факта, че това са майката и бабата на детето / и са водени от защита на
3
интересите му / съдът намира за обективни. Те не влизат и в противоречие с
показанията на другите свидетели, в които само се пресъздава казаното им от
детето. За последното, с оглед конкретно развилата се житейска ситуация –
развод на родителите, нов партньор и брак на майката, връщане на бащата в
страната и заемането на активна роля в живота на детето, като съобрази и
заключението по приетата съдебна психологическа експертиза, и заявеното от
детето при изслушването му пред съда, въззивната инстанция счита, че
пресъздава двата процесни случая през призмата на своите интереси, водено
от желанието си ответникът да не е част от живота на майка му, съответно
неговия, и да заживее отново с бащата.
Тези ангажирани по делото гласни, писмени доказателства и експертно
заключение, обуславят извода, че не е доказано на сочените две дати от
ответника да е осъществено по отношение на А. С.а физическо или
психическо насилие, поради което и правилно районният съд е приел, че не
са осъществени от страна на С.С. актове на домашно насилие, съответно и не
следва да бъдат налагани исканите мерки за защита от домашно насилие.
Не се констатират от въззивната инстанция твърдените във в. жалба
процесуални нарушения при анализа на доказателствата по делото, конкретно
– неглижиране на изнесеното от детето. Напротив, то е съобразено от
първоинстанционния съд в съвкупност с другите ангажирани по делото
доказателства, с оглед и обстоятелството, че се касае за малолетно дете, със
съответен на възрастта му житейски опит, в ситуация на конфликт на
интереси. Не са пренебрегнати в доказателствения анализ и показанията на
свидетелите С., Т., и на социалния работник, но те, както бе посочено по-горе,
са производни, пресъздаващи казаното им от детето.
По тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното решение,
към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК,
жалбата се явява неоснователна, решението като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в тежест на жалбоподателя са разноските,
направени във въззивното производство от ответника по в.жалба - 800 лева.
Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132/08.02.2022г., постановено по гр.д.№
6037/21г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА КР. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр.Русе да заплати на СТ. Д.
СТ., ЕГН **********, от гр.Русе сумата от 800 лева – разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване .

4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5