№ 18244
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110109095 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК *************,
представлявана от КВТ, адрес: АДРЕС срещу В. И. Г. с ЕГН: ********** с адрес: гАДРЕС, с
която се иска съда да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца:
сумата 143,84 лева (сто четиридесет и три лева и 84 стотинки), представляваща
главница за обезщетение за лишаване от ползване на общинско жилище, съгласно договори
за наем на общинско жилище № *********/29.07.2016 г. и анекси от 03.04.2017 г., анекс от
03.07.2018 г., заповед № *********/23.05.2023 г. за прекратяване на наемното отношение с
длъжника, протокол за изземване на общинско жилище от 23.06.2023 г., покана с рег. №
*********/17.03.2023 г., споразумение от 19.01.2023 г. за период от 01.11.2022 г. до
23.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 5,93 лева (пет лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.11.2022 г. до 23.06.2023 г.
Ищецът сочи, че ЮЛ е наемодател на общинско жилище, находящо се в АДРЕС на
ответника г-н В. И. Г., съгласно договор за наем №.*********/29.07.2016 г. и Анекс към него
от 03.04.2017 г. и Анекс от 03.07.2018 г. Във връзка с неизпълнение на договора за наем ЮЛ
издава заповед №.*********/23.05.2023 г., с която нарежда да се изземе общинското жилище
от г-н В. Г. , като основанието е неплащане на наемна цена и консумативни разноски за
повече от 3 месеца. Комисия със служители на ЮЛ с Протокол за изземане на общинско
жилище на 23.06.2023 г. са изпълнили Заповед №. *********/23.05.2023 г . на ЮЛ на района.
Съгласно чл.3,ал.2 от Договор за наем същият е изтекъл, като наемателят е продължил да
ползва наетият общински имот от 01.11.2022 г. до 23.06.2023 г., срещу обезщетение на
стойност - 18,52 лв. с ДДС /цената на наем по изтеклия договор/ без противопоставяне от
страна на наемодателя. Прави се позоваване на справка на финансов отдел по текущи
фактури, съгласно които В. Г. за периода от 01.11.2022г. до 23.06.2023 г. дължи сумата от
143,84 лв. /сто четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/лв. обезщетение за
ползване на общинско жилище, както и мораторна лихва 5,93 лв. /пет лева и деветдесет и
три стотинки/ лв. върху главницата за периода от 15.11.2022 г. до 23.06.2023 г.
Прилагат се писмени доказателства.
1
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответника
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба. Твърди се, че
действително между страните е бил сключен договор за наем, но той е представен от
ищцовата страна в незаверен препис. Излагат се доводи, че не е доказано неплащането на
сумите от страна на ответника. Сочи се, че представените с исковата молба писмени
доказателства са незаверени.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
Представен по делото е договор за наем №*********/29.07.2016 г. по реда на чл. 22, ал.
1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на ЮЛ, по силата на който ЮЛ в качеството на наемодател е отдала безсрочно
на В. И. Г. в качеството на наемател общинско жилище, находящо се в АДРЕС, състоящ се
от една стая и общо ползване на сервизните помещения с жилищна площ от 18.00 кв.м. и
полезна площ от 22.29 кв.м. за наемна цена в размер на 18.52 /осемнадесет и 0,52/ лева,
платими месечно до 15-то число на текущия месец за следващия. Договорът е безсрочен и
влиза в сила от 27.07.2016 г.
С Анекс от 03.04.2017 г. текстът на т.3.3, раздел III от договора е изменен, както
следва:“Да заплаща редовно наемната цена, такса смет и всички консумативни разноски,
свързани с ползването на общинското жилище - ел.енергия, вода и др. Месечното
потребление на вода да се заплаща на база показанията на общия водомер на блока разделен
по броя на действително живущите в жилището.“
С Анекс от 03.07.2018 г. е изменена т. 1 от договора, която придобива следната
редакция: „Наемодателят предоставя за ползване под наем, а наемателят приема да ползва
под наем общинско жилище, находящо се в АДРЕС, състоящо се от една стая, бокс и общо
ползване на сервизните помещения две кухни и сервизни помещения, с полезна площ 28,49
кв.м.“ Точка 2.1. придобива следната редакция: „Наемната цена, определена на основание
чл.15, чл.16 , чл.17 от Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на ЮЛ, приета от
Столичен общински съвет е Решение 81 по протокол № 7 от 28.02.2008 г. е в размер на
22.79/двадесет и два и 0.79/ лева платими месечно до 15-то число на текущия месец за
следващия.“.
С писмо изх. №*********/17.03.2023 г. ищецът уведомява ответника, че към
15.03.2023 г. за ползваното общинско жилище са налице задължения за обезщетение в
размер на 74.08 лева и режийни разноски за вода в размер на 1135 лева, дължими разсрочено
ежемесечно по 100 лева. Кани се ответника в 14-дневен срок от получаване на писмото да
уреди задълженията си, в противен случай следва да освободи наетия общински имот,
поради разваляне на договора.
Със Заповед № *********/23.05.2023 г са изложени мотиви, че на основание чл. 46, ал.
1, т. 1 от Закона за общинската собственост със Заповед № *****/05.09.2022 г. на ЮЛ на ЮЛ
е отменена настанителна заповед № *******/26.07.2016 г. и е прекратен сключеният въз
основа на същата договор за наем № *********/29.07.2016 г. по силата на който В. И Г. е бил
наемател на общинско жилище, находящо се в АДРЕС Прекратяването на наемните
отношения е поради неплащане на наемната цена и консумативните разноски за повече от 3
месеца. С покана за доброволно освобождаване № *********/02.05.2023 г. получена лично
на 11.05.2023 г., В. И Г. е поканен в 7-дневен срок доброволно да освободи общинското
жилище и е предупреден, че при неизпълнение район „В“ ще предприеме действия по
принудително освобождаване по реда на чл. 65 от ЗОС.В указания срок В. И Г. и
семейството му не са освободили общинското жилище, не е предал владението му на
2
неговия собственик - ЮЛ и продължава да го ползва без правно основание. Наредено е да се
изземе общинското жилище - АДРЕС, състоящо се от една стая с общо ползване на
сервизните помещения, с полезна площ от 22.29 кв. м. и жилищна площ 18.00 кв, м. ,
актувано с АОС № ********* г. от В. И Г., ЕГН ********** и дъщеря му КВГ
На 23.06.2023 г. процесното жилище е иззето с протокол за изземване на общинско
жилище в присъствието на служители на ******.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира за доказано наличието на соченото от ищеца наемно правоотношение, по
силата на което е предоставил на ответника под наем общинско жилище за период от
27.07.2016 г. до 05.09.2022 г./ датата на прекратяване на наемното правоотношение със
Заповед № *****/05.09.2022 г. на ЮЛ на ЮЛ/.
Наемното правоотношение освен от общите правила на ЗЗД се регулира и от Наредбата
за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
ЮЛ. Съгласно чл. 22, ал. 1 от същата въз основа на настанителната заповед кметът на района
сключва писмен договор за наем (по образец, съгласно Приложение № 5), в който се
определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане
на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и
основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение.
Съгласно чл. 33, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане
с общински жилища на територията на ЮЛ, наемните правоотношения се прекратяват
поради: извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт
или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения; нарушаване на добрите нрави;
неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището; прекратяване на
трудовите или служебните правоотношения на настанените във ведомствено жилище лица,
освен ако в Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на ЮЛ е предвидено друго; отпадане на условията за настаняване
на наемателя в общинско жилище; използване на жилището не по предназначение;
необитаване на жилището от семейството (домакинството) повече от 6 месеца, извън
случаите по чл. 24.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане
с общински жилища на територията на ЮЛ, наемното правоотношение се прекратява със
заповед на органа, издал настанителната заповед (по образец, съгласно Приложение № 7). В
заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за
освобождаване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.
Съдът намира, че договорът за наем е прекратен по смисъла на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на ЮЛ във връзка с т.3.3, раздел III от договора за наем/ в редакцията му,
анексирана към 03.07.2018 г./, считано от 05.09.2022 г. със Заповед № *****.
Така за периода след 05.09.2022 г. до 23.06.2023 г. ответникът държи фактическата
власт върху процесния имот без основание.
В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от
възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира
следващите се от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и
обогатяването на страните, защото като му се възпрепятства възможността да реализира
облаги, той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и
това не е станало, защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да
притежава правно основание, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот ( в този смисъл -
решение № *********** г. по гр. д. № 532/10 г. на III гр. о.).
За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот е
3
достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота./
Определение № 443 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 905 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. Отделение/
Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД,
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като
правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството,
дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. (в този смисъл -
решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. №
652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС). Ползването на
вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали
той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. Съгласно приетото в
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго претърпяло обедняване лице. Правото на собственика на получи
обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставяно в зависимост от
волята на това лице, дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда
вещ. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без той да
има основание за това. По този начин собственика е бил лишен от възможност да я ползва,
поради което за него е налице обедняване. От друга страна - ответникът е държал чужда
вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си.
Съвместната преценка на събраните по делото писмени доказателства, обуславя извод,
че ответника е упражнявал фактическа власт върху имота на ищеца за периода от 01.11.2022
г. до 23.06.2023 г. В тежест на ответника е да докаже наличие на основание, на което
упражнява фактическата власт върху имота. Наличие на такова основание не се доказва по
делото, поради което и съдът приема, че имотът се е държал от него без основание. При това
положение той дължи да заплати на ищеца обезщетение за ползите, от които са го лишили.
Размерът на обезщетението се равнява на стойността на наемите, които ответника е
спестили, респективно се е обогатил, а ищеца не е получил, респективно се е обеднил.
В процесния случай наемната цена за общинско жилище е нормативно определена.
Съгласно Раздел VII, чл. 57 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане
с общински жилища на територията на ЮЛ, наемната цена за общинските жилища се
определя за 1 кв. м полезна площ съобразно зоната и подзоната, в които жилището попада,
конструкцията на сградата, разположението на жилището във височина, преобладаващото
изложение и благоустройственото му съоръжаване, както и качествата на околната среда.
Съгласно чл. 58 от наредбата основната наемна цена за 1 кв. м полезна площ е 0,80 лева,
като фактическата наемна цена се определя от кметовете на райони чрез коригиране
(увеличаване или намаляване) на основната наемна цена до размери, посочени за
конкретните показатели, съгласно Приложения №№ 1 и 2 от Наредбата за цените при сделки
с недвижими имоти на ЮЛ.
Съгласно пар. 1 от ДР на наредбата 6. „Полезна площ на жилището“ е сумарната площ
на всички помещения в него, мерена по вътрешните зидарски очертания на стените, и
цялата площ на балкони, лоджии, веранди и тераси, с изключение на площта, заета от
ограждащите и разпределителните стени на жилището, и площта на складовите помещения -
мазе, барака или таван. В процесия случай полезната площ е 28,49 кв.м. Коригиращите
коефициенти съгласно Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на ЮЛ са 1.1 за
трета зона и 1.1 за район „П“.
Така дължимата месечна наемна цена за площта от 28,49 кв.м. следва да се определи
като квадратурата се умножи по 0,80 лева, която сума се умножи с коефициентите от 1,1 и
1,1. Общата месечна наемна цена е за сумата от 27.58 лева. Именно с тази сума е налице
обедняване на ищцовата община, защото това е нормативно определения месечен наем,
4
която тя е щяла да получи при отдаване под наем на процесното общинско жилище.
Претендира се по-ниска месечна сума, а именно 18.52 за периода от 01.11.2022 г. до
23.06.2023 г. или общо сумата от 143.84 лева, за която искът по чл. 59 ЗЗД следва да бъде
уважен.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и
забава на ответника. С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за
плащане на сумата за неоснователно обогатяване, клаузите на разваления договор за наем за
срок за плащане са неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането
на ответника в забава е необходима покана. По делото не са представени и събрани
доказателства, които да установяват обстоятелството, че от страна на общината към
ответника е изпратена покана за плащане на сумата, с която ответника неоснователно се е
обогатил. Ето защо исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде
отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ЮЛ съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 504.21
лева от общо дължим размер от 525 лева/ в т.ч. държавна такса-25 лева, депозит за особен
представител-400 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -72.03 лева от пълен размер от 75
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. И. Г. с ЕГН: ********** с адрес: гАДРЕС,
дължи на ЮЛ, ЕИК *************, представлявана от КВТ, адрес: АДРЕС на основание
чл. 59 ЗЗД по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК сумата 143,84 лева (сто четиридесет и
три лева и 84 стотинки), представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползване
на общинско жилище, ползвано без основание след разваляне на договор за наем на
общинско жилище № *********/29.07.2016 г., ведно със законна лихва за период от
05.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №49781/2023 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
5,93 лева (пет лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022
г. до 23.06.2023 г.
ОСЪЖДА В. И. Г. с ЕГН: **********, да заплати на ЮЛ, ЕИК ************* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 504.21 лева и съдебно-
деловодни разноски за по ч.гр.д. №49781/2023 г. на СРС, 46 състав в размер на 72.03 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6