№ 150
гр. Видин, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320200173 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена , от АН.
МЛ. ИВ., с. Извор, обл. Видин, ЕГН:**********, с адрес за призоваване: г.
София, ул. „Никола Обрешков“ №2, вх. Б, ет. 1, офис 2 против Наказателно
постановление № 26 – 0000004/04.01.2022г. на Директор на РД „АА“ - Враца,
с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на
основание чл. 93в, ал. 5 ЗАвПр- „глоба“ в размер на 1500 лв. за извършено
нарушение по чл. 27, § 2, изр. 1, пр.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 и на
основание чл. 183,ал. 1, т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения относно неправилно приложение на
материалния закон. Оспорва се изложената фактическа обстановка, както и
компетентността на административнонаказващия орган при издаването на
процесното НП.Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление
като неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните
и процесуалните правила. В условията на алтернативност при преценка, че е
налице нарушение иска от съда изменение на атакуваното НП в частта
относно наложената глоба до определения от закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Постъпила е молба от адв. Д.К. от ВАК, в качеството му на защитник на
жалбоподателя, чрез която излага съображения в подкрепа на депозираната
пред съда жалба, не възразява относно разглеждането на делото в съдебно
заседание, като се иска от страна на съда да му бъде предоставена възможност
за запознаване с материалите по делото.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована,
1
не се явява в съдебно заседание. В писмено становище иска потвърждение на
издаденото НП като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
Около 15:05ч. в област Видин, на главен път Е- 79 на км 14+300 в
посока гр. Дунавци жалбоподателят управлявал влекач марка МАН – ТГХ с
рег. № СВ 0198 ВН и прикачено полуремарке Шмитц с рег. № СВ 0100ЕВ и
двете собственост на фирмата ЕР ЕС Спедицион ЕООД. При извършване на
проверката водачът, извършващ обществен международен превоз на товари
от Кралство Нидерландия за Р.България / видно от CMR от дата 16.12.2021г./
с лиценз на Европейската общност и заверено копие № *********, използвал
карта на водача на друго лице, а именно Г. П. с номер на карта
000000000А4Q3000, което лице в момента на проверката не било в
превозното средство.Данните били снети на хартиен носител А4 чрез
контролна програма TDCS – 3. Освен това при извършване на проверката
жалбоподателят не представя контролен талон към СУМПС. В тази връзка
свидетелят А.П. на длъжност старши инспектор при отдел „Контрол“ към РД
„АА“ – Враца съставил акт за установяване на административно нарушение
серия А – 2020 № 282722. Той бил връчен лично на жалбоподателя срещу
подпис. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
наложените административни наказания на основание чл. 93в, ал. 5 ЗАвПр-
„глоба“ в размер на 1500 лв. за извършено нарушение по чл. 27, § 2, изр. 1,
пр.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 и на основание чл. 183,ал. 1, т.1 от ЗДвП
„глоба“ в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – заповед РД – 08 – 30/
24.02.2020 на Министъра на ТИТС, копие CMR , разпечатка от дигитална
карта на водача, разпечатка от дигитален тахограф и гласни такива – разпит
на свидетеля А.П. – старши инспектор при отдел „ Контрол“ към РД „АА“ –
Враца – съставил АУАН. Показанията на актосъставителя следва да бъдат
кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на
показанията му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен
2
ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице /срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление,
е извършено на територията на гр. Видин, област Видин, при което
положение териториалната компетентност принадлежи на Видински районен
съд, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. При
извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Лицата, осъществяващи контрол по спазване
на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата
изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са
посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните
лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото
безспорно качество притежава и актосъставителя П.. Нормата на чл. 92, ал. 1
от същия закон предоставя правомощие на тези лица при изпълнение на
задълженията си да съставят актове за констатираните нарушения. В случая
със Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. /приложена към преписката/ министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал
правомощия на директори на дирекции „АА“ да издават НП за нарушения по
ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени
нарушенията. В случая НП е издадено от Иван Тодоров в качеството му на
Директор на РД „АА“ - Враца, поради което е издадено от компетентен орган.
Поради изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че липсва материална
компетентност на АНО и актосъставителя.
Жалбоподателят И. е наказан за извършено нарушение на чл. 27, пар.2
изр. 1 пр. 2 от Регламент /ЕС/ 165/2014, съгласно която разпоредба водачът
има право да използва само своята собствена персонализирана карта на водач.
Според чл. 4 б. в от Регламент /ЕО/ 561/2006 "водач" е всяко лице, което
управлява превозно средство дори за кратък период от време или което се
намира на борда на превозното средство, като част от неговите задължения да
бъде на разположение за управление при нужда. По делото се установи, че на
20.12.2021г. около 15:05ч. в гр. Видин, на главен път Е- 79 на км 14 +300 в
посока гр. Дунавци била извършена проверка от служители на РД "АА" гр.
Враца на влекач марка МАН – ТГХ с рег. № СВ 0198 ВН и прикачено
полуремарке Шмитц с рег. № СВ 0100ЕВ, а водачът го е управлявал с
поставена карта на водач на друго лице, а именно Г. П.. С оглед на това
жалбоподателят е имал качеството на водач и като такъв е следвало да
изпълнява задълженията, вменени му от Регламент /ЕС/ 165/2014, което той
не е сторил, тъй като в тахографа на товарния автомобил е била поставена
карта на водач, издадена за друго лице и по този начин е нарушил
разпоредбата на чл. 27, пар. 2 изр. 1 пр. 2, използвайки чужда карта на водач.
Следва да се посочи, че за отговорността по чл. 93в ал. 5 от ЗАП е без
3
значение причината, поради която жалбоподателят е използвал карта на
водач, издадена на друго лице, като позоваването на грешка, невнимание или
приготовление за предстоящ курс е неоснователно.
Единствено за пълнота настоящата инстанция следва да отбележи,че
намира, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Това е така, защото използването на чужда карта на водача, в
контекста на дефиницията по чл. 2 б.е от Регламент (ЕС) 165/2014, препятства
извършването на контрол относно спазването на националното и
европейското законодателство върху работното време, прекъсванията и
почивките на водачите, поради което нарушението е с висока степен на
обществена опасност. Отделно, видно от Приложение І, група ІІ, точка 5 към
Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на
Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза,
които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния
превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, управлението на превозно средство с
чужда карта на водача се счита за управление на превозно средство без карта
на водача и се квалифицира като най-тежко нарушение.
По т.2 от издаденото наказателно постановление съдът намира, че
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. При проверка на
атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е
извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени
са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.Съдът намира,
че от доказателствата по делото е безспорно установено, че на датата,
посочена в АУАН и НП, жалбоподателят е управлявал МПС, респективно е
имал качеството на водач на МПС по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.
Следователно същият е имал задължението да носи в себе си контролния
талон към СУМПС, което му вменява разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. В хода на извършената му проверка обаче, същият не е представил този
документ на проверяващите органи, респективно не го е носил в себе си, тъй
като ако бе така би следвало да го представи.
Предвид горното следва да се приеме, че наказващият орган правилно е
санкционирал жалбоподателя. В санкционната норма размерът на
административното наказание е фиксиран и липсва законова възможност за
определянето на такова в по - малък размер.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 26 – 0000004/04.01.2022г. на Директор на РД
„АА“ - Враца, с което на АН. МЛ. ИВ., с. Извор, обл. Видин,
4
ЕГН:**********, с адрес за призоваване: г. София, ул. „Никола Обрешков“
№2, вх. Б, ет. 1, офис 2 са наложени административни наказания на основание
чл. 93в, ал. 5 ЗАвПр- „глоба“ в размер на 1500 лв. за извършено нарушение по
чл. 27, § 2, изр. 1, пр.2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 и на основание чл.
183,ал. 1, т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5