Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Своге, 25.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 59/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София” ЕАД, представлявано от
пълномощник на изпълнителния директор, против В.Д.Д. ***. Налице е едно нетипично възникване на
исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал
за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни
установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) - 17.07.2019 г. По постъпилото
заявление е образувано ч.гр.д. № 737/2019 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 927 от 02.12.2019 г. за
следните суми : сумата от 2838,25 лева – главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, сумата от 359,52 лева – лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия, начислена за периода от 14.09.2017 г. до 08.07.2019 г., сумата от
46,99 лева – главница, представляваща незаплатено задължение за дялово
разпределение, сумата от 10,20 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 30.07.2016 г. до 08.07.2019 г. и законната лихва върху двете
главници, считано от 17.07.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 115,10 лева разноски по делото, от които 50 лева
юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и
изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 65,10 лева
заплатена държавна такса.
Претендираните вземания
произтичат от следните обстоятелства : доставена, но неизплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., обл.
С., р-н „…”, ж.к. „…”, бл. , вх. , ап. , аб. ….. – за периода
от месец май 2016 г. до месец април 2018 г.
Цената на исковете е 2838,25 лева –
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия, 359,52 лева – лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия, 46,99 лева – главница, представляваща
незаплатено задължение за дялово разпределение и 10,20 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение, за които суми се иска
от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се
претендира още и законната лихва за забава върху главниците считано от 17.07.2019 г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът,
чрез пълномощник, оспорва единствено
основанието на исковете. Д. твърди, че не е в облигационни отношения с „Топлофикация София” ЕАД, както и че липсва основание за дължимост на
вземанията за дялово разпределение, като при доказване на основанието не
оспорва размера на претендираните суми. Поради изложеното съдът е оставил без
уважение доказателствените искания на ищеца за назначаване на съдебни експертизи. Ответникът също така изрично заявява, че не прави възражение за
погасяване по давност на процесните вземания.
Третото лице „Техем Сървисис” ЕООД не взе участие в
производството.
По делото са събрани
писмени доказателства, представени от ищеца и неоспорени от страна на ответника,
поради което съдът ги възприема, като автентични и верни.
Свогенският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното :
Към исковата молба е
приложен нотариален акт от 27.06.2018 г., който обективира договор за
покупка-продажба на недвижим имот. В т. 3 от него изрично е посочено, че
продавачът В.Д. се задължава да предаде на купувача Н. К. владението на
продаваната идеална част от недвижимия имот днес 27.06.2018 г. след подписване
на настоящия нотариален акт. Всички задължения за електроенергия, вода,
отопление и управление на етажната собственост до предаването на владението са
за сметка на Д., а за в бъдеще са за сметка на К. По настоящото делото се
претендират незаплатена топлинна енергия и незаплатено задължение за дялово разпределение за посочения в нотариалния акт апартамент за периода от месец май 2016 г.
до месец април 2018 г., т.е. преди датата 27.06.2018 г. Нотариалният акт, с който е
оформена една сделка материализира удостоверителните изявления на нотариалния
орган и изявленията на страните по договора. Следователно има характеристиките
на официален свидетелстващ документ в частта на нотариалното удостоверяване,
което поради това се ползва с обвързваща формална и материална доказателствена
сила. Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен
документ и поради това имат обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, като в случая
удостоверяват неизгодни за единия от тях обстоятелства. Освен това към исковата
молба е приложен и договор между „Техем Сървисис” ЕООД и Етажна собственост представлявана от ответника, в
качеството му на домоуправител. Също така са представени протокол, с който се
упълномощава ответникът да подпише договора, както и приложение към него, като
от последното е видно, че в имота на който Д. е собственик (нотариален акт обективиращ договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1997 г.) има три радиатора, три разпределителя
и три термостатни вентила, включително приложението е подписано от ответника.
За съда тези писмени доказателства са напълно достатъчни, за да се приеме за
безспорно доказано, че през исковия период са налице валидни договорни
отношения, както между ищеца и ответника, така и между третото лице и
ответника.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че Д., като титуляр на право на
собственост, е клиент на топлинна енергия според Закона
за енергетиката (ЗЕ) и Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в
гр. С. Договорът между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение доказва
облигационната връзка между ответника и третото лице – помагач.
Не се
събраха никакви данни, а и няма твърдения, натрупаните задължения през исковия
период да са от потреблението на някой друг (носител на ограничено вещно право на ползване
/ съсобственик / наемател и т.н.), освен на собственика, а в случая това е В.Д.. При това положение, основанието
на предявените положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло доказано.
За основателността
на предявените установителни искове за дължима цена за топлоенергия и лихва за
забава върху нея ищцовата страна следва да установи по делото следните
обстоятелства : договорните отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, количеството на доставената на топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена, а относно претенцията за лихва за забава -
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на мораторната лихва.
За процесния период по отношение
на имота, на който Д. е
собственик, е начислена топлинна енергия (ТЕ) за отопление на имота, за сградна инсталация
и за битова гореща вода, която е отразена в извлечението от сметки и съобщенията към фактури. Така за него се е породило задължението за
заплащане на стойността на консумираната в имота ТЕ за исковия период.
Конкретната цена на потребената топлинна енергия не се оспорва от
ответника.
Изцяло
основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, тъй като те не са
включени в стойността на потребената топлинна енергия и се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на дружеството-ищец, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение.
Съгласно клаузите
на приложимите общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, поради което и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е
началната дата, от която се дължи лихва за забава. По отношение на
цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но тъй като ответникът изрично декларира, че
при доказване на основанието на исковете не оспорва размера им, съдът счита че
претенцията за лихва следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
При този изход на
делото, ответникът трябва да заплати на ищеца направените по делото разноски – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както по настоящото
производство, така и по заповедното. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
присъжда юрисконсултско възнаграждение, като определя размера му по настоящото
дело на 100 лева.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Д.Д. ***, ЕГН **********,***, представлявано от … А.
А., ЕИК *********, сумата от 2838,25
лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г. в имот с аб. № 220798 и сумата от 46,99 лева, представляваща цена за
предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период и имот, заедно със законната лихва върху двете суми,
считано от 17.07.2019 г. до погасяване на задълженията, както и сумата от 359,52 лева
– законна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, начислена
за периода от 14.09.2017 г. до 08.07.2019 г., а също така и сумата
от 10,20 лева – законна лихва за
забава върху главницата за услуга дялово разпределение, начислена за периода
от 30.07.2016 г. до 08.07.2019 г.
Осъжда В.Д.Д. ***, ЕГН **********, да заплати
на „Топлофикация София” ЕАД от гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от …. А. А., ЕИК
*********, сумата от 298,43 лева –
представляваща направени разноски по гр.д. № 59/2020 г. по описа на РС Своге,
както и сумата от 115,10 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 737/2019 г. по описа на РС Своге.
Решението е постановено при участието „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Гео Милев”, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3, като
трето лице помагач на ищеца – „Топлофикация София” ЕАД против ответника В.Д.Д..
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :