№ 41
гр. Ловеч, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500006 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 413 вр. чл.417-418 ГПК
Образувано е по частна жалба вх.№ 5670/01.12.2022г. подадена от
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, гр.
София, бул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, ЕИК ***, чрез процесуален
представител юрисконсулт Х. А. изцяло против разпореждане №
788/17.11.2022г. по ч.гр.д. № 777 по описа за 2022 година на Районен съд -
Троян, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу А. В. М., ЕГН **********, с. Баба Стана, общ. Троян,
ул. „Иван Павлов“ № 81 по договор за кредит № 9022-00066951/14.07.2021г.
за сумите: 1 893.22 лева, представляващи главница; 513.89 лева,
представляващи договорна лихва за периода от 20.09.2021г. до 20.10.2022г.;
1 760.64 лева, представляващи пакет от допълнителни услуги за периода от
20.09.2021г. до 20.10.2022г.; 203.24 лева, представляващи мораторна лихва за
периода от 21.09.2021г. до 25.10.2022г.; ведно със законната лиха от датата на
подаване на заявлението 28.10.2022г. до окончателното изплащане на
вземането.
В жалбата са изложени твърдения, че обжалваният акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен при съществено
противоречие на процесуалните правила. Излага подробни съображения за
1
характера на заповедното производство, какво се включва в правомощията на
съда, какво подлежи на доказване в заповедното и исковото производство.
Подробно излага какво представляват неравноправните клаузи и
противоречие с добрите нрави. Твърди, че не може да се изключи някои от
перата на договора, защото същите не са погасени от длъжника. Моли съда да
отмени атакуваното разпореждане като съдът да се произнесе по същество на
заявлението. Претендира разноски за двете инстанции.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на обжалването
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Х. А., с надлежно
учредена представителна власт (л.10 от делото).
Разпореждането е връчено на заявителя на 23.11.2022г. ( л.34 от
първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК
срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на
получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 30.11.2022г.
Жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 30.11.2022г. ( л.11 от делото),
поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр.
чл.275, ал.1 ГПК. Същата съдържа всички необходими реквизити на
основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК и следва да се разгледа по същество.
По правилността на съдебния акт
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
2
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, гр. София, бул. „Панайот Волов“ № 29,
етаж 3, ЕИК ***, чрез процесуален представител юрисконсулт Й. М. с което е
поискано издаване на заповед за изпълнение срещу А. В. М., ЕГН
**********, с. Баба Стана, общ. Троян, ул. „Иван Павлов“ № 81 по договор за
кредит № 9022-00066951/14.07.2021г. за сумите: 1 893.22 лева,
представляващи главница; 513.89 лева, представляващи договорна лихва за
периода от 20.09.2021г. до 20.10.2022г.; 1 760.64 лева, представляващи пакет
от допълнителни услуги за периода от 20.09.2021г. до 20.10.2022г.; 203.24
лева, представляващи мораторна лихва за периода от 21.09.2021г. до
25.10.2022г.; ведно със законната лиха от датата на подаване на заявлението
28.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски
в заповедното производство в размер на 87.42 – държавна такса и
юрисконсултско взънаграждение – 50.00 лева по чл.13, т2 НПЗПП и 150 лева
по чл.26 НЗПП. Посочва, че за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е
начислявана законна лихва, на основание чл.6 ЗМДВИППП.
В заявлението е посочено, че паричното задължение с А. В. М. е
възникнало по договор за потребителски кредит № 9022-
00066951/14.07.2021г. „Микро кредит“ АД, по който било уговорено, че
отпуснатият кредит е в размер на 2000.00 лева за периода от 20.08.2021г. до
20.10.2022г., а размерът на възнаградителната лихва за този период бил
581.35 лева. Страните се договори получената сума да се връща на 15 броя
равни месечни вноски в размер на 172.09 лева. Към договора потребителят
избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, чието възнаграждение
възлизало на 1886.40 лева. Страните се уговорили сумата по допълнителните
услуги да бъде разсрочена във времето за срок от 15 месеца, чието погасяване
да се осъществи на равни месечни вноски в размер на 125.76 лева за периода
от 20.08.2021г. до 20.10.2022г.
Посочено е, че на 20.12.2021г. заемодателят „Микро кредит“ АД
прехвърлил на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, съгласно Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (договор за цесия) от 12.03.2021г.,
вземането което има срещу А. В. М. като длъэжникът бил уведомен за
извършената цесия на 29.12.2021г.
Посочено е, че заемополучателят А. В. М. не е изпълнил задължението
3
си да върне част заемната сума, поради което кредиторът подал заявлението
по чл.410 ГПК. Тъй като длъжникът бил изпаднал в забава е начислена
мораторна лихва в размер на 203.24 лева за периода от 21.09.2021г. до
25.10.2022г. върху незаплатените суми. Към заявлението е приложен Договор
за потребителски кредит и пакет от допълнителни услуги № 9022-
00066951/14.07.2021г., общите условията на договора.
С разпореждане № 744/02.11.2022г. по ч.гр.д. № 777/2022г. по описа на
РС – Троян, заявлението е оставено без движение като са дадени указания на
заявителя да отстрани нередовностите като посочи: каква част от главното и
акцесорните задължения са погасени с направените вноски, да
индивидуализира вземането, да се посочат разходите поотделно каква част е
погасена за главница, договорна лихва и лихва за забава, без да се включва
пакета от допълнителни услуги, както да се представят доказателства за
извършената цесия и за уведомяването на длъжника.
В указания срок, заявителят с писмо с вх. № 11.11.2022/14.11.2022г. е
посочил, че представянето на договора за цесия не е относимо към
настоящото производство, а в хода на исковото производство, същото не е
посочени в разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК, както и дали длъжникът е
уведомен за цесията. Посочено е, че по задължението има направено плащане
в общ размер на 300.00 лева, като тя е послужила за частично погасяване на
главница в размер на 106.78. лева, договорна лихва в размер на 67.46 лева и
пакет от допълнителни услуги в размер на 125.76 лева. Посочено е, че към
момента на подаване на заявлението вземането е падежирало, тъй като
последната вноска била на 20.10.2022г. Уточнено, че дружеството претендира
следните вземания: 1893.22 – главница; 513.89 – договорна лихва за периода
от 20.09.2021г. до 20.10.2022г.; 1760.64 лева – възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги за периода от 20.09.2021г. до 20.10.2022г.; 203.24 лева –
мораторна лихва върху заема за периода от 21.09.2021г. до 25.10.2022г., както
и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
С разпореждане № 788/17.11.2022г. по ч.гр.д. № 777/2022г., Районен
съд - Троян е отхвърли изцяло заявлението, тъй като искането не отговаря на
изискванията на чл.410 ГПК, заявителят не е отстранил нередовностите, както
и поради противоречие на искането със закона и добрите нрави. РС - Троян е
4
приел, че пакетът от допълнителни услуги представлява неравноправна
клауза. По отношение на останалите суми съдът е отхвърлил заявлението, тъй
като заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението, тъй като не е
посочил каква част от плащанията си потребителят е погасил кредита си, без
да се отчитат неравноравните клаузи. Посочил е, че съдът няма как да
извърши разчета погасената част от неравноправните клаузи да се
преразпредели в останалото погасяване, поради което вземането не е
индивидуализирано. Посочено е, че заявителят не е отстранил и другите
указания, а именно да представи договора за цесия и кога длъжникът е
уведомен за цесията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има
качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа
на надлежно развито производство. Ето защо обжалваното разпореждане е
валидно.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
С договора за цесия, ако е валиден, е осъществено частно
правоприемство между суброгиралият се кредитор, който е цесионер –
заявителят и цедента – първоначалният кредит „Микро кредит“ АД. Съгласно
5
приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, вземането, настъпилото преди подаване на заявлението частно
правоприемство обаче трябва да бъде установено, тъй като идеята на
законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички
индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.
В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за
изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо да се представи
документът за правоприемството по договора за цесия. В този смисъл
правилно РС – Троян е дал указания на заявителя да представи договора за
цесия, за да се докаже материалната легитимация на заявителя като кредитор.
Въпреки дадените указанията, в процесното дело не е представен договора за
цесия, поради което правилно РС – Троян е приел, че нередовностите не са
отстрани. Липсва доказателства за материалната легитимация на заявителя да
търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор –
цесионер и качеството на кредитор на своя праводател.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства
за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). Правилно
първоинстанционният съд е дал указания в тази насока с разпореждане №
744/02.11.2022г., но заявителят не ги е отстранил в срок като не е представил
доказателства за уведомяването на длъжника. Не е достатъчно само да въведе
твърдения кога е уведомен, тъй като се изискват доказателства в тази насока,
поради факта, че длъжникът вече може да е платил задължението на стария
кредитор и да се загуби интереса от водене на дело. И на това основание е
налице нередовност на заявлението, въпреки дадените указания за тяхното
отстраняване.
Доколкото не е доказана материалната легитимация на заявителя като
кредитор и че длъжникът е уведомен за новия кредитор, то е настоящият
състав приема, че е безпредметно да се обсъжда евентуалното наличие на
неравноправни клаузи и дали сумите са индивидуализирани по размер.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
6
разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане № 788/17.11.2022г.
по ч.гр.д. № 777 по описа за 2022 година на Районен съд - Троян следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4
вр. чл.272 ГПК.
С оглед изхода на делото на частният жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 788/17.11.2022г. по ч.гр.д.
№ 777 по описа за 2022 година на Районен съд – Троян , като правилно, на
основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7