РЕШЕНИЕ№
260446
27.11.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, VI въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Куршумова
въззивно гр. дело № 2157 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2367 от
13.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 13176 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, II б.с., е прекратен брака между Д. З. Д.,
ЕГН ********** *** и Т. И. Д., ЕГН ********** ***, сключен на
20.07.2009г. с Акт за граждански
брак № 0657/20.07.2009г. на Община Пловдив, като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл. 49, ал.1 от СК, като е прието, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. Постановено е, че
след прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – В., както че съпрузите не си
дължат издръжка помежду си. Упражняването на родителските права по отношение на детето
М.Д.Д., ЕГН ********** е предоставено на
майката Т. И. Д., ЕГН **********, определено е
местоживеенето на детето М.Д.Д., ЕГН **********
при майката Т. И. Д., ЕГН **********. За бащата Д. З. Д., ЕГН ********** е определен режим на лични отношения с детето
М.Д.Д., ЕГН **********, както следва:
бащата ще може да вижда и взема детето при себе си с преспиване всяка
лятна ваканция за един месец по предварителна уговорка с майката, както
и всяка четна година за времето от 20 – ти декември до 10-ти януари на следващата
година. Осъжда се Д. З. Д., ЕГН ********** да заплаща на детето си М.Д.Д., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Т. И. Д.,
ЕГН **********, - издръжка в размер на 160,00 лева месечно, считано от
23.10.2019г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане на сумата. Осъжда се Т. И. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПдРС в полза на бюджета на
съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 25,00 лева. Осъжда се Д. З. Д.,
ЕГН **********, да заплати държавна такса върху присъдената издръжка за
детето по сметка на ПдРС в полза на бюджета на съдебната власт в
размер на 115,20 лева.
Недоволен от постановеното
решение е останал Д. З. Д.,
ЕГН ********** ***, който чрез пълномощника по делото адвокат Г.Ю. е депозирал
въззивна жалба против решението в
следните части досежно: 1.Вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака; 2. Упражняването на родителските права и местоживеенето на детето и
3.Режимът на лични отношения, в които части решението се намира за неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на Т. И. Д.. Оспорват се изводите на районният съд като
несъответстващи на установените по делото факти и събраните за тях
доказателства. Посочва се, че причината за напускането на семейното жилище от
жалбоподателя се корени във виновното поведение на съпругата, която проявявала
явно пренебрежение към извършваното от съпруга. Посочва се, че съпругата не е
работила през периода, през който детето е посещавало детска градина. Възразява
се, че районният съд не е отчел факта, че съпругът е предоставил на съпругата
сумата от 20 000 щатски долара. Поддържа се, че по делото са събрани
безспорни доказателства за родителския капацитет на бащата и добрите условия за
отглеждането на детето от него. В тази връзка се сочи, че детето е български
гражданин и на територията на Р.България са му осигурени всички необходими условия
за отглеждане и възпитание, както и че бащата е трудово ангажиран. Излагат се
доводи за липсата на родителски капацитет на майката, за което се позовава на
показанията на св.П. Твърди се, че от разпита на свидетелите в заседанието на
10.12.2019 г. до момента контактите между детето и бащата са изцяло прекъснати
под влияние на майката. По отношение на режима на лични отношения се сочи, че
същият е ограничителен, не е адекватен и ще доведе до отчуждаването на детето
от бащата. Моли да се отмени първоинстанционното решение като се постанови
друго, с което да се прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на Т. И. Д.. Да се предостави на Д. З. Д.
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М.Д.Д.,
ЕГН ********** с местоживеене на детето при бащата в ***. Да се определи
подходящ режим на лични отношения между детето М.Д.Д., ЕГН ********** и
неговата майка Т. И. Д. по следния начин: всяка лятна ваканция за
45 дни територията на САЩ, по предварителна уговорка с бащата, както и всяка
четна година за времето от 20 -ти декември
до 10 - ти януари на следващата година през съответната учебна година на
територията на Република България; Да се осъди Т. И. Д.
да заплаща издръжка на роденото от брака дете М.Д.Д., ЕГН ********** в размер
на 200 лева месечно, начиная от влизане в сила на съдебното решение до
настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
В случай, че жалбата се
приеме за неоснователна се моли режимът на лични отношения да бъде определен по
следния начин: всяка лятна ваканция за 45 дни на територията на Република
България, по предварителна уговорка с майката, както и всяка четна година за
времето от 20 -ти декември до 10 - ти
януари на следващата година, на
територията на Република България, както и през неучебните дни през
съответната учебна година на територията на САЩ.
Претендира направените
разноски по делото.
В съдебно заседание поддържа
въззивната жалба и исканията си в нея.Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок по
чл. 263 ал.1 ГПК въззиваемата страна Т. И. Д., ЕГН ********** не взема становище по
жалбата. В съдебно заседание въззиваемата страна, представлявана от адв.Т., с
представено пълномощно в хода на въззивното производство, оспорва въззивната
жалба като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване
на решението като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното решение
не е обжалвано в частта относно постановеното съпругата да носи предбрачното си
фамилно име – В., както че
съпрузите не си дължат издръжка помежду си, и в частта на
присъдената издръжка на детето, поради което в тези си части решението е влязло
в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, като с
оглед задължителните
указания, дадени в
Тълкувателно решение №1/2013г.
от 09.12.2013г. на ОСГТК
на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма
дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за
обжалване, и не е ограничен от
посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя
от страните по делото или за интереса
на родените от
брака ненавършили пълнолетие
лица при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката
на децата и ползването
на семейното жилище.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск от Д. З. Д. за прекратяване на брака му с Т. И. Д.
като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на съпругата, съединен за разглеждане с искове за упражняване
на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на
роденото от брака
дете, както и фамилното име на
съпругата.
В срока за отговор по чл.131 ГПК майката и
ответник Т. И. Д.
е предявила насрещни претенции, с които от своя страна е поискала прекратяване
на брака по като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на
съпруга, съединен с искове за предоставяне
упражняване на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката
на роденото от
брака дете.
От
фактическа страна по делото се установява от представеното удостоверение за
сключен граждански брак и удостоверение за раждане, че страните са съпрузи от 20.07.2009 г.,
родители на малолетното дете М.Д.Д., роден на *** г. в САЩ. По делото не се
спори, че през 2010 г. семейството се е установило да живее в Съединените
американски щати, където детето е родено. Съпрузите не спорят, че са във
фактическа раздяла от 01.08.2018 г., когато Д.Д.
е напуснал семейното жилище ***, САЩ и се е върнал за да живее постоянно на
територията на Република България. Няма спор, че след фактическата раздяла на
страните, съпругата Т. Д. е останала да
живее заедно с детето М.Д. в САЩ, както и че към момента същите продължават да
пребивават там. Липсва спор по
отношение и на обстоятелството, че брачната връзка между страните е дълбоко и
непоправимо разстроена. Всеки от съпрузите е започнал да живее свой собствен
живот, независим от другия. Налице е трайно неизпълнение на задълженията,
вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК. Бракът им е лишен от
дължимото съдържание, доколкото е налице дългосрочна фактическа раздяла и липса
на общност в грижи за семейството, поради което сключеният брак не изпълнява
своята социална функция, а запазването му е лишено от смисъл.
По
отношение на вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака:
В
обжалваната част на решението районният съд е приел, че вина за дълбокото
разстройство на брака имат и двамата съпрузи. С въззивната жалба се оспорва
изводът на районният съд досежно вината на Д.Д. с довода, че напускането от него на семейното
жилище е било породено от виновното поведение на съпругата. Поддържа се, че е
осигурявал издръжката на семейството, включително като е предоставил на
съпругата сумата в размер на 20 000
щатски долара. По отношение вината
на съпругата Т. Д. не
се спори по делото, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав приема за установено, че и двете страни не са положили необходимите
усилия да запазят брака си. Съгласно чл. 15 СК
съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят
разделено, а според чл. 17 СК
съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно
своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на
семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и
издръжката на децата. По делото се установява, че семейството се е установило
да живее на територията на САЩ, където е родено детето. През август месец 2018
г. съпругът е напуснал семейното жилище и се е преместил да живее на
територията на Република България, при което е оставил отглеждането на детето
изцяло на грижите на майката. Съдът намира, че това поведение на съпруга е в
противоречие с изискването в чл.15 СК за съвместно съжителство на съпрузите. От
събраните по делото доказателства не се доказва твърдението в жалбата, че това
поведение на съпруга е породено от виновното поведение на съпругата към него. Относно
повода на съпруга да замине за България следва да се има предвид, че в своите показания св.В. сочи, че съпругът е
споделил, че има намерение да развива бизнес тук, поради което и свидетелката
му е превела сумата от 8 000 долара, който впоследствие й е върнал. Други
доказателства относно мотива на съпруга да напусне семейното жилище и да замине
за България не са събрани по делото, предвид на което соченото твърдение в
жалбата се явява недоказано.
Неоснователно е
позоваването в жалбата на обстоятелството, че съпругът
е участвал в издръжката на семейството като е оставил на съпругата 20 000
щатски долара. Безспорно осигуряването на парични средства е важна част от
грижите за семейството, но не е и единствената. Напускането на семейното жилище
от съпруга и неполагането на ежедневни грижи, от които съпругата и детето му са
се нуждаели, сочи на неизпълнение на основни, визирани в нормата на чл. 17 СК
задължения, поради което поведението на съпруга се явява укоримо от гледна
точка на закона.
С
оглед на изложеното правилен се явява изводът на първостепенния съд, че бракът
следва да бъде прекратен поради вина и на двамата съпрузи.
По отношение на
родителските права:
Съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.4 от СК
съдът решава въпросите при кого
от родителите да живеят
децата и на кого
да се предостави упражняването на родителските права
след като прецени
всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества
на родителите, полаганите до
момента грижи и
отношение към децата, желанието
на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата,
възможността за помощ
от трети лица- близки
на родителите, социалното
обкръжение и материалните
възможности, а съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.6,
изр.2 от СК при
данни, че е налице
родителско отчуждение, съдът
изслушва вещо лице-
психолог. Съгласно формираната
съдебна практика по приложението на
чл.59, ал.4 от СК изброяването
на критериите в
посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно, каквото
е изброяването и в ППВС № 1/
1974 г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него
обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да
живее детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС № 1/ 1974
г. обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване
на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила
на детето, където също са посочени
критерий за преценката му). Съдът следва да следи служебно за най-добрия
интерес на детето, като в този смисъл да преценява всички относими
обстоятелства при произнасяне относно родителските права.
По
делото се установява, че детето е родено на територията на САЩ и понастоящем живее там, а
майката е тази, която от раждането на детето полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието му. Доказва се, че майката е осигурила необходимите жилищно - битови
условия за отглеждането на детето, че полаганите от нея грижи са адекватни за
задоволяване на потребностите на детето и то е привързано към нея. В своите показания св.В. удостоверява, че
от раждането на детето до момента майката
не се е разделяла с него, както че детето е силно привързано към майката.
Посочва, че след като съпругът е
напуснал семейното жилище, майката е наела за себе си и за детето ново жилище,
за което заплаща наем от 760 щатски долара. Свидетелката сочи, че майката
работи в магазин, в който е започнала работа една година преди раздялата на
страните, получава месечно възнаграждение между 1000 щ.д. и 1800 щ.д., при
което нейните родители й помагат за
заплащането на наема. Жилището, в което живеят майката и детето е близо до училището
на детето. Според свидетелката детето много добре се справя в училище. Съдът
кредитира показанията на св.В. като достоверни, тъй като са следствие на
личните й и непосредствените наблюдения, както и се подкрепят от представените
писмени доказателства по делото. По делото е представена характеристика,
издадена на 10.12.2019 г. от директора
на Начално училище Хикори Уудс,
Консолидиран училищен район Уолид Лейк, както и отчетни карти за първи клас
2018 г.- 2019 г. и 2019 г.- 2018 г. От тези писмени доказателства се удостоверява,
че от 15.07.2018 г. детето е записано в Консолидирания училищен район Уолид
Лейк и посещава учебни занятия в Начално училище Хикори Уудс, детето е имало
проблеми с поведението и му е било трудно да се приспособи към училищната
рутина, но е постигнало стабилен напредък и демонстрира големи подобрения с
подкрепата на неговите учители и майка му, които работят като партньори, както
и че детето има успешна учебна година. Установява се, че майката е била
включена в списъка с участници в годишните родителско - учителски конференции
на 12 декември. От така установените обстоятелства се налага извод, че майката
има добри възпитателски качества, тъй като детето успешно се справя в училище с
подкрепата на майката.
По
отношение на бащата се удостоверява от приетия по делото социален доклад от
Дирекция „Социално подпомогане“ - ***, че разполага с подходящи жилищно-битови
условия за отглеждането на детето в къщата на родителите си в ***. От събраните
гласни доказателства чрез разпита на св. З.Д. и св. И.П., се установява,
че Д.Д.
е грижовен баща /хранил е, обличал и приспивал детето/, както и по време на
съвместното съжителство на родителите е осигурявал финансова издръжка на детето.
По делото при изслушването по реда на чл.59, ал.6 от ЗС бащата заявява
желанието си да отглежда и възпитава детето в *** в жилището на родителите си. Посочва,
че първоначално е бил съгласен детето да остане при майката, но по -късно е
променил това си мнение, тъй като детето е започнало много да му липсва.
При преценка на родителя, на
който бъде предоставено упражняването на родителските права, съдът намира, че
най - добрият интерес на детето ще бъде задоволен като същите се предоставят за
упражняване от майката. За да достигне до този извод съдът взима предвид
обстоятелството, че детето е родено в САЩ и понастоящем живее там с майката си,
която полага непосредствени и лични грижи за детето от раждането му, детето е в
ниска възраст /същото е само на 7 години/ и е привързано към майката. Кредитира
се и обстоятелството, че детето посещава училище в САЩ, майката проявява
отношение към образованието на детето, тъй като същото има успехи в училище,
както и е осигурила необходите жилищно-битови условия за отглеждането на детето
и се подпомага в отглеждането му от своите родители. Действително в показанията
си св.П. пред първата инстанция сочи, че
майката по време на семейна почивка е ударила детето, но при съвкупната
преценка на гореизложените обстоятелства, съдът намира, че така соченият факт е
изолиран и не би могъл да обоснове предоставяне упражняването от бащата на
родителските права.
Въззивният съд намира, че
бащата също притежава родителски качества за отглеждането и възпитанието на
детето, но в случая поверяването му да упражнява родителските права не би било в
интерес на детето, тъй като с това би се довело до откъсването на детето от
настоящата, позната и обичайна за него социална среда, училище, приятелски кръг
и т.н. По делото няма данни детето някога да е пребивавало в *** и да поддържа
контакти с бабата и дядото по бащина линия, от което се налага извод, че
откъсването му от обичайната му среда, предвид ниската му възраст, не би имало
положително въздействие върху детето. Напротив, подобна драстична промяна, при
която малолетното дете ще бъде отделено от обичайната за него социална среда и
от родителя, който полага грижи за него от раждането му, и се предостави за
отглеждане от другия родител в една напълно непозната за него среда, при всяко
положение е крайна и неблагоприятна промяна за детето, която би му причинила
изключителен стрес, което обстоятелство само по себе си не би могло да мотивира
извод, че тази промяна е в негов интерес.
Във въззивната инстанция са
събрани гласни доказателства, че бащата е бил поставен в невъзможност да контактува с детето, тъй като бабата е
блокирала номера му. Това обстоятелството обаче не би могло да мотивира
различен извод от гореизложения, доколкото в производството не са допуснати
привременни мерки и не се касае за неизпълнение на такива от майката.
По така изложените
съображения се налага изводът, че в най- добър интерес на детето е то да бъде отглеждано и възпитавано от майката, на която следва да се
предостави упражняването на родителските права. Предвид горното, решението в частта му, с която се предоставя упражняването на родителските
права спрямо детето на майката Т.Д. следва да бъде потвърдено.
По режима на лични отношения на детето с
бащата:
В случая режимът
на лични отношения на бащата с детето
следва да бъде съобразен с обстоятелството, че детето и родителят живеят в
различни държави, възможността за запазване на връзката по между им и възрастта
на детето. Въззивният съд намира, че определения в първоинстанционното решение
режим е подходящ, тъй като детето и бащата живеят в различни държави, при което
бащата ще има възможност за един по продължителен период от време от един месец
през лятната ваканция, както и всяка четна година от 20 -ти декември до 10 -ти
януари на следващата година, да бъде с детето. Неоснователно е искането за разширяване
на режима с още 15 дни, тоест от 45 дни
по време на лятната ваканция, тъй като така ще се увеличи периодът, през който
детето ще бъде откъснато от обичайната си среда, което не е в негов интерес
предвид неговата ниска възраст. По този начин ще се препятства и правото на
майката да бъде с детето по време на лятната му ваканция. По същите
съображения, неоснователно е искането за разширяване на режима на лични
отношения през всички неучебни дни през съответната учебна година, доколкото
това би означавало режимът да обхване всички почивни дни на детето.
С оглед на изложеното жалбата се
явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение,
а решението в обжалваните части следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат направените пред настоящата инстанция разноски, а
въззиваемата страна не претендира разноски по делото.
Така мотивиран Окръжен
съд Пловдив,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2367 от 13.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 13176 по описа за 2019 г. на РС -
Пловдив, II бр.с., в частта, с която бракът между Д. З. Д.,
ЕГН ********** и
Т. И. Д., ЕГН ********** е
прекратен поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
двамата съпрузи, в частта, с която упражняването на родителските права по
отношение на детето М.Д.Д., ЕГН ********** е предоставено на майката Т. И. Д.,
ЕГН ********** и е определено местоживеенето на детето М.Д. Д., ЕГН ********** при майката Т. И. Д.,
ЕГН **********, както и в частта, с
която на бащата Д. З. Д.,
ЕГН ********** е определен режим на лични отношения с детето М.Д.Д., ЕГН **********, както следва: бащата ще може да
вижда и взема детето при себе си
с преспиване всяка лятна ваканция за един месец по предварителна
уговорка с майката, както и всяка четна година за времето от 20 – ти декември до
10-ти януари на следващата година.
Решение № 2367 от 13.07.2020
г. постановено по гр.д.№ 13176 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, II бр.с. в останалата част не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: