№ 258
гр. Плевен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. НиК.
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. НиК. Гражданско дело №
20224430106029 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 439 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ****, ЕГН
**********, чрез адв.Д. Н. и адв.В. М. -***, съд. адрес: ****, против ***
БУЛСТАТ ***, адрес: ***, в която се твърди следното : на основание влязла в
сила заповед по ч. гр. д. №1904 / 2022 г. по описа на Районен съд – Плевен,
издадена на основание чл.410 от ГПК, ищцата е осъдена да заплати на
ответната страна сумата 400,56 лв. - главница.
Твърди, че за заповедта била уведомена от работодателя през месец юни
2022г. Отишла след няколко дни в ИЗИ ПЕЙ и платила процесната сума
на 01.07.2022г. Във връзка е плащането е издадена разписка № **** от 01.07.
2022 г. на ИЗИ - ПЕЙ. В основанието на същата е посочен номера на ч.гр.д.
№202244301011904, което е записано техническо грешно от служителя в ИЗИ
ПЕЙ като ИД 202244301011904. Номерът на делото съвпада, но не е записано
ч. гр.д., а - ИД.
Твърди, че не дължи сумата, посочена в запорното съобщение по изп.дело
1
№1232/2022г. на ЧСИ ***, с peг. № 905, връчено на работодателя й на
17.11.2022г.
До момента на подаването на исковата молба твърди, че не е получавала
Покана и за доброволно изпълнение по изп. дело. След обаждане по телефона
в кантората на ЧСИ била уведомена, че е изпратено писмо с ПДИ, но тя не е
получавала такова.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение на основание
чл.439 от ГПКс което да бъде прието за установено, че не дължи на ответника
следните суми : 400, 56лв. - главница, законна лихва 25,15лв. за периода
06.04.2022 г. до 18.11.2022г., 205лв. разноски и 400лв. разноски по изп . дело
в полза на взискателя, ТД НА НАП ТАКСИ И РАЗНОСКИ В РАЗМЕР на
406.88лв., съгласно ТТР към ЗЧСИ, съгласно покана за доброволно
изпълнение по изп. дело №232/22 г. на ЧСИ *** и заповед по ч. гр. д.
№1904/2022г. по описа на Районен съд - Плевен, за която сума е бил издаден
изпълнителен лист, поради плащане на 01.07.2022г., с разписка 020001603396
25474.
Претендира разноски по делото.
В срок е депозиран писмен отговор от ***, със седалище и адрес на
управление: ****, с ЕИК ***, чрез адв. А. К. с ЕГН **********, ***, Адрес за
призоваване: ***, в който е изложено следното : Предявеният иск е
недопустим и по същността си е неоснователен. Т.к. заповедта за изпълнение
е влязла в сила поради неподадено в срок възражение от длъжника.
На 16.09.2022г. Районен съд Плевен е издал изпълнителен лист в полза на
*** срещу Д. М. М. за следните суми: 400,56лв. - главница; законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.04.2022г.
до изплащането на задължението; 25лв. - държавна такса и 180лв. -
адвокатски хонорар по заповедното производство.
На основание издадения изпълнителен лист взискателят *** депозирал
молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ *** с рег. № 905 с район
на действие ОС Плевен. На 27.10.2022г. е образувано изпълнително дело №
1232/2022г. по описа на ЧСИ ***.
Не се оспорва, че на 01.07.2022г. ищцата е заплатила главницата в размер
на 400,56лв. по сметка на ответното дружество. Реално по сметка на
2
ответното дружество е постъпила само тази сума. В заповедта за изпълнение,
която е редовно връчена на ищцата, са посочени всички дължими суми, като
заплащайки дължимата главница, Д. М. е била с ясното съзнание, че не е
изплатила изцяло задължението си спрямо кредитора. Заплатените такси и
разноски и законна лихва са останали непогасени и право на взискателя е да
ги събере по принудителен ред, като образува изпълнително дело.
Неоснователно е твърдението, че тези суми не се дължат и че следва да се
приеме, че заплащайки само главницата, ищцата се освобождава от платени
такси и реализираните разноски. Ето защо основателно при наличието на
изпълнителен титул взискателят е пристъпил към принудително събиране на
вземанията си.
Заявява се, че искът е недопустим, поради следното основание: съгласно
разпоредбата на чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу
заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Ал. (2) Възражението се
прави в едномесечен срок от връчването на заповедта.
Ищцата е имала възможността да възрази срещу претендираното вземане
или в частност срещу разноските, но същата не го е сторила. Пропуснала е
възможността да упражни това си право, с оглед на което настоящия иск се
явява недопустим.
Освен това, ищцата е имала възможността да възрази и че е заплатила в
едномесечния срок, като отново законодателят и е дал възможност да възрази,
че е изпълнила изцяло или отчасти задължението си, като приложи
платежното нареждане за направеното плащане. В настоящия случай е налице
именно тази хипотеза – налице е частично плащане.
Твърди се, че Д. М. съзнателно не е заплатила в пълен размер
задължението си спрямо кредитора и не следва това нейно виновно поведение
да се вменява във вина на ответника, че е предприел принудителни действия
за събирането на дължимото.
Освен това, ищцата Д. М. е имала възможността да се защити по реда на
чл.414 ГПК. Същата е пропуснала тази възможност и настоящия иск се явява
недопустим, тъй като той се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене, в производството в което е издадено
изпълнителното основание.
3
На ищцата за предоставени редица възможности и да се защити по
съдебен ред, претендирайки че не дължи изпълнение на задължението, както е
имала и възможността да се свърже с взискателя, за да се уреди доброволно
заплащане на задължението.
Прави се искане за отхвърляне на иска и като неоснователен и
недоказан.
Възразява се срещу направеното искане за назначаване на вещо лице,
което да отговори на задача дали сумата в размер на 400,56лв. е постъпила по
сметка на ответника, тъй като не оспорва този факт.
Претендират се разноски, възразява се срещу размера на претенцията на
ищеца в тази връзка.
С оглед постановеното от съда определение по реда на чл.140 от ГПК
и дадениет указания към ищцата за уточненине на исковата претенция, с
молба, приложена на л.52 от делото, същата е заявила, че претенцията й
обхваща само сумата в размер 400,56лв.
В о.с.з. ищцата, редовно призована, се представлява от адв.Н., която
поддържа иска и навежда доводи в о.сд.з.
В о.с.з. ответната страна се представлява от адв.К., която оспорва иска и
поддържа неведените в отговора доводи. Прави възражение за прекомерност
на разноските, претендирани от страна на ищцата.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по същество основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Наведените доводи от страна на ответнитка за недопустимост на
предявения иск не се споделеят от съда.В случая влязлата в сила заповед за
изпълненине не е пречка за предявяване на иска, при все, че е образувано
изпълнтелно дело №1232/2022год. по описа на ЧСИ *** с район на действие
ПлОС.
По делото е приобщено ч.гр.д.№ 1904/2022год. по описа на ПлРС, от
което се установява, че по същото е издадена заповед за изпълнение на
4
осонвание чл.410 от ГПК, както следва: длъжникът ****, ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, да заплати на кредитора ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 400,56 лв.,
представляваща главница, дължима по Договор за издаване на кредитна карта
от 23.02.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. разноски по
делото за държавна такса и сумата 180лв. разноски за адвокатско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнение на парично задължение по Договор за издаване
на кредитна карта от 23.02.2007г., сключен с ****, вземанията по който са
били цедирани в полза на заявителя ***. Не е спорно, че заповедта за
изпълненине е влязмла в сила и на заявителя е бил издаден Изпълнителен
лист – на 16.09.2022год. Ищцата твръди и е представила доказателства, че е
заплатила, по посочената в заповедта за изпълненине банкова сметка на
кредитора, сумата от 400,56лв. – на 01.07.2022год., като този факт не се
оспорва от ответната страна. Изпълнително дело №1232/2022год. по описа на
ЧСИ *** е образувано на 27.10.2022год., като предметът му включва, освен
разноските, присъдени в заповедното производство, и вече заплатената от
ищцата/длъжник/ сума от 400,56лв.
С оглед изложеното, съдът намира исковата претенция за основателна
и доказана и като такава следва да бъде уважена.
По отношение разноските по делото : в полза на ищцата следва да се
присъди държавна такса в размер 50лв. и възнаграждение за един адвокат –
400лв. В тази връзка, като взе предвди изрично направеното в отговора и в
о.с.з. възражение на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата, разгледано във вр. чл.7 ал.2 т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът прие, че същото е основателно и следва да се уважи,
като се присъди посочения по-горе размер на адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал.1 от ГПК, че ****,
ЕГН **********, с пълномощник по делото адв.Д. Н. -***, съдебен адрес:
5
**** НЕ ДЪЛЖИ на ****, ЕИК ***, адрес: ****, сумата от 400,56лв. –
главница, за която е била издадена заповед за изпълненине по ч.гр.д.№
1904/2022год. по описа на ПлРС и за събирането на която сума е образувано
изп.дело №1232/2022год. по описа на ЧСИ ***, с район на действие ПлОС,
поради заплащане на сумата по сметка на кредитора на 01.07.2022год.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.2 от ГПК”ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
***, адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на ****, ЕГН **********, с пълномощник
по делото адв.Д. Н. -***, съдебен адрес: **** разноски по делото в общ
размер 450лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен
съд пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6