Решение по дело №139/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 113
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20223200500139
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. гр. Добрич, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500139 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 260574/14.02.2022 год. на Трудово-производствена кооперация
“С.“ /в несъстоятелност/, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.Д.ул."П.Б. №** срещу решение №260011 /26.01.2022 год. по гр. д.№
3311/2019 год. на Районен съд Добрич, с което на основание чл.344 ал.1 т.1 и
т.2 от КТ са признати за незаконни заповед №88/16.07.2019 год. на
председателя на УС на ТПК „С.”, с която е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” на Д. Д. П. ,ЕГН ********** ,от гр. Д.,ж.к.Б,№ **,
вх.*,ет.*,ап.* и заповед №89/17.07.2019 год. на председателя на УС на ТПК
„С.”, издадена на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, с която е прекратено
трудовото правоотношение на Д. Д. П. ,ЕГН ********** ,от гр. Д.,ж.к.Б,№
**, вх.*,ет.*,ап.* и е отменено уволнението на Д. Д. П. и същата
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “главен
счетоводител” в ТПК „С.”.
С доводи ,че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно
се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по
съществото на спора за отхвърляне на исковите претенции.
1
При данни ,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 07.02.2022 год., жалба рег.№ 260574/14.02.2022 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна Д. Д. П. ,от гр. Добрич счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Спорни между страните са въпросите ,била ли е Д.И.И. към датата на
уволнението председател на кооперацията и разполагала ли е с
работодателската власт да извърши процедурата по дисциплинарното
уволнение на Д. Д. П., поради различното им виждане ,породили ли са в
отношенията между страните действие и към кой момент решения на Общото
събрание за прекратяване на пълномощията й като председател на
Управителния съвет и за избор на нов председател, с оглед отказа на съда да
спре по реда на чл. 61 от ЗК изпълнението им, постановено по реда на чл. 536
от ГПК спиране на охранителното регистърно производство по вписването
им , оспорването им по съдебен ред , а впоследствие и отмяната им с влязъл в
сила съдебен акт.
Обжалваното решение е постановено по искове на служител срещу
работодател за оспорване законността на уволнението, черпещи правното си
основание в разпоредбата на чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Заявени са от Д. Д.
П. с искова молба рег.№ 18418/16.09.2019 год. ,в която са изложени
твърдения, че по безсрочен трудов договор е заемала длъжността “главен
счетоводител“ в ТПК “С.“, като със заповеди на председателя на
кооперацията от 16.07.2019 год. и 17.09.2019 год. й е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение“ и трудовото й правоотношение
прекратено. Процедурата била опорочена ,тъй като не били съблюдавани
императивни изисквания на КТ и Устава на кооперацията относно
преклузивен срок за налагане на дисциплинарното наказание, компетентност
на наказващия орган, съдържание на заповедта ,с която е наложено
,изпълнение на задълженията на работодателя да предостави възможност на
служителя за защита чрез писмени обяснения ,изискване на предварителни
становища на КСД и вземане на съответно решение от УС. Нарушенията, за
които било наложено наказание не били извършвани, а в условията на
евентуалност наложеното наказание не било съответно на тежестта и
характеристиките на нарушенията. Отправено е искане дисциплинарното
2
наказание да бъде признато за незаконно и отменено и ищцата възстановена
на предишната работа.
Основателността на исковете е била оспорена от ТПК “С.“ с отговор
рег.№ 20996/18.10.2019 год. ,подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК от
адв. Д.И. Д., упълномощен от председателя на УС Д.И.И., вписана в
Търговския регистър като представляващ кооперацията с мандат до
30.04.2022 год., което е обстоятелството от значение за процесуалното
правоотношение със съда ( определение № 93 / 31.01.2019 год. на ВКС по ч. т.
д. № 187/2019 год., II т. о. ). В хода на производството и с решение № 41
/30.11.2021 год. по т. д. №155/2021 год. на Окръжен съд Добрич е било
открито производство по несъстоятелност на кооперацията, като
правомощията на органите й не са били прекратени. Работодателят счита ,че
уволнението е законосъобразно извършено и възразява срещу твърденията и
правни доводи на служителя .
При служебната проверка на решението в обжалваната му част съдът не
установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.
С въззивната жалба и възражението срещу същата не се оспорват
фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите
от същите правни изводи на ДРС, поради което въззивният съд следва да
основе решението си на фактическата обстановка, въз основа на която се е
произнесъл първоинстанционният съд, както следва:
Между страните по делото е бил сключен трудов договор №
1/12.05.2014 год., по силата на който Д. Д. П. е заемала длъжността “главен
счетоводител“ в ТПК “С.“.
На дата 25.06.2019 год. е било проведено извънредно Общо събрание на
ТПК “С.“, на което са били взети решения за изключването на Д.И.И. като
член-кооператор; за предсрочно прекратяване пълномощията на Д.И.И. като
председател на УС; за избор на Л.С.Н. за член на УС; за избор на Д. Д. П. за
председател на УС.
С решение № 1354/11.12.2019 год. по гр. д.№ 2292/2019 год. на Районен
съд Добрич, потвърдено с решение № 136/18.06.2020 год. по в. гр. д.№
95/2020 год. на Окръжен съд Добрич ,недопуснато до касация с определение
№ 264/18.05.2021 год. по т.д.№ 1742/2020 год. на II т.о. на Върховния
касационен съд са отменени като незаконосъобразни, взетите на 25.06.2019
3
год. решения на Общото събрание на член-кооператорите на Кооперация
“ПТК С.“ за изключването на Д.И.И. като член-кооператор; за предсрочно
прекратяване пълномощията на Д.И.И. като председател на УС; за избор на
Л.С.Н. за член на УС; за избор на Д. Д. П. за председател на УС.
В хода производството по гр. д. № 2292/2019 год. ,Районен съд Добрич
е оставил без уважение молбата на ищцата Д.И.И. за допускане на
обезпечение на иска й по чл. 58 от ЗК за отмяна на взетите на 25.06.2019 год.
решения на Общото събрание на член-кооператорите на Кооперация “ТПК
С.“, чрез налагане на обезпечителна мярка-спиране изпълнението на
решенията-така определение № 1844/03.07.2019 год., влязло в сила на дата
13.07.2019 год. Определението е постановено по съображения за липса на
обезпечителна нужда, тъй като с определение № 312/02.07.2019 год. по т. д.
№ 137/2019 год. на Окръжен съд Добрич е било спряно регистърното
производство в търговския регистър по заявление за вписване на решенията
на проведеното на 25.06.2019 год. Общо събрание на ТПК “С.“.
Със заповед № 88/16.07.2019 год. Д.И.-Председател на УС на
Кооперация “ТПК С.“ е наложила на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ и при
спазване изискванията на чл.189, чл.190,чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ
дисциплинарно наказание
“ уволнение“ на Д. Д. П. ,заемаща длъжността “главен счетоводител“ в
кооперацията. Със заповед № 89/17.07.2019 год. на Д.И.-Председател на УС
на Кооперация “ТПК С.“ и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, във връзка със
заповед № 88 /16.07.2019 год. е било прекратено трудовото правоотношение
на Д. Д. П. ,заемаща длъжността “главен счетоводител“ в кооперацията.
Заповедите са връчени на дата 17.07.2019 год. от нотариус.
Сочените от работодателя доводи за незаконосъобразност на изводите
на първоинстанционният съд ,обусловили уважаването на претенцията на
служителя за отмяна на дисциплинарното му уволнение са неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл. 46 ал.4 ,ал.6 т.1,4 и 5 от Устава на ТПК
“С.“ , председателят на кооперацията е и председател на Управителния съвет
и съответно сключва ,изменя и прекратява трудовите договори с работниците
и служителите –членове и нечленове на кооперацията и ги наказва за
нарушения на трудовата дисциплина, така и предвижданията на чл.26 ал.1
изр.2-ро и ал.2 т.1 и т.4 от Закона за кооперациите.
4
С оглед на горното, законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание “ уволнение“ е предпоставено от преценката ,дали
Д.И.И. ,издала на дати 16.07.2019 год. и 17.07.2019 год. заповеди №№ 88 и 89
е била към този момент председател на УС на Кооперация “ТПК С.“, след
като с решение на Общото събрание на кооперацията от дата 25.06.2019 год.,
пълномощията й като председател на УС са били предсрочно прекратени,
което решение впоследствие е било отменено с влязъл в сила по реда на
чл.296 т.3 от ГПК на дата 18.05.2021 год. съдебен акт, постановен по иск по
чл. 58 от ЗК, в производството по който не е постановена мярката по чл. 61 от
ЗК, респ. на дата 02.07.2019 год. е постановена мярката по 536 от ГПК
относно вписване в Търговския регистър на решението на ОС .
При разрешаване на спора, въззивният съд следва да съобрази
задължителната съдебна практика :тълкувателно решение № 4 / 5.04.2006
год. по тълкувателно дело № 4/2005 г. на ВКС, ОСГК и ОСТК ; тълкувателно
решение № 1/6.12.2002 год. по тълкувателно дело № 1/2002 год. на ВКС,
ОСГК ; решение № 303 / 30.10.2012 год. по гр. д. № 1613/2011 год. на ВКС, III
г. о. ;решение № 158 / 13.08.2018 год. по гр. д. № 3246/2017 год. на ВКС, IV
решение № 31/10.04.2017 год. по т. д. № 3646/2015 год. на ВКС, II т. о.
;решение № 227 / 26.06.2014 год. по гр. д. № 6590/2013 год. на ВКС, IV г. о.;
решение № 73 /13.07.2017 год. по т. д. № 80/2016 год. на ВКС, I т. о., определение №
209 / 12.04.2022 год. по т. д. № 1210/2021 год. на ВКС, II т. о., както следва:
В отношенията с кооперацията, нейните органи и останалите
кооператори, решенията на Общото събрание (ОС) на кооперацията пораждат
своето действие от момента на приемането им на съответната дата, а по
отношение на трети добросъвестни лица - след вписването им.
Решенията на Общото събрание , включително по избор и/или
освобождаване на председателя на кооперацията, подлежат на отмяна по
специалния ред на чл. 58 и сл. от Закона за кооперациите . По отношение
незабавното действие на решение на Общото събрание, искът по чл. 58 ЗК
няма суспензивен ефект. Искът за отмяна на решение на ОС на кооперацията
по правната си природа е конститутивен . Съдебното решение по иска по чл.
58 ЗК има действие занапред - от момента на влизането му в законна сила и
няма обратна сила по отношение на решенията на Общо събрание на
кооперацията, взети преди влизането му в сила. Решенията по чл. 74 ТЗ, с
5
които се отменят решения на общото събрание на търговско дружество, имат
действие занапред. Това се отнася и до решенията на общото събрание на
кооперациите по чл. 58 ЗК, които също са търговци по силата на чл. 1, ал. 2, т.
2 от Търговския закон. Доколкото в Закона за кооперациите липсва
специална уредба по този въпрос, ще намерят приложение общите правила на
Търговския закон и разрешенията, дадени в задължителните актове на
Върховния касационен съд за тях.
Действието на решението на общото събрание на кооперацията може да
бъде спряно по чл. 61 ЗК, като считано от влизане в сила на определението на
съда, изцяло се препятства изпълнението на оспореното решение.Мярката по
чл.61 от ЗК е различна от мярката спиране на вписване по чл. 536 от ГПК, с
която се създава пречка за вписване на обстоятелствата по приетото решение,
но не и за изпълнение на решението от лицата, по отношение на които то има
незабавно действие - член-кооператорите в кооперацията. Обезпечението по
чл. 61 ЗК касае вътрешните отношения в кооперацията, засяга както
решенията относно подлежащи на вписване обстоятелства, така и всички
останали решения на общото събрание. Последицата от тази мярка е, че няма
да се изпълняват и съобразяват спрените решения, предмет на иска по чл. 58
ЗК, а обстоятелствата, до които се отнасят тези решения, ще се считат в
дейността на кооперацията за ненастъпили, съответно непроменени. Мярката
по чл. 61 от ЗК изцяло препятства изпълнението на решението на общото
събрание на кооперацията, като означава продължаване на предишното
правно положение в кооперативния живот до изхода на спора по иска за
отмяна на това решение. Ако действието на обжалваното решение не е спряно
по реда на чл. 61 ЗК, то същото следва да се съблюдава в отношенията между
член-кооператорите, а ако със съдебното решение то бъде отменено, се
възстановява предишната уредба на същите отношения, считано от влизане в
сила на решението по чл. 58 ЗК. Мярката спиране на вписване по чл. 536 от
ГПК създава пречки за вписване на обстоятелствата по приетото решение, но
не и за изпълнение на решението от лицата, по отношение на които то има
незабавно действие – член кооператорите в кооперацията и гарантира
интересите на трети добросъвестни лица по отношение правните последици
на незаконосъобразно взети и подлежащи на вписване решения .
При съобразяване на горните постановки, за времето от 25.06.2019 год.,
когато пълномощията на Д.И.И. като председател на УС са били предсрочно
6
прекратени с решение на Общото събрание, породило незабавно действие и
спиране на което не е било постановено по реда на чл.61 от ЗК и до отмяната
му на 18.05.2021 год. по реда на чл.58 от ЗК, тя не била председател на
кооперацията .Към издаване на оспорените с иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ
заповеди №№ 88 и 89 от дати 16.07. и 17.07.2019 год. Д.И.И. не е разполагала
с работодателска власт, тъй като не е имала качество председател на
кооперацията, а всички действия по уволнението на ищцата Д. Д. П. не са в
кръга на компетентността й . Констатираните пороци на заповедите –
издаването им от лице без правомощия ,обуславя отмяната им като
незаконосъобразни.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде уважен, както и като
последица акцесорната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено, поради което и
на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по спора-неоснователност на подадената жалба,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сторените съдебно-деловодни разноски в производството пред окръжния съд
–сумата от 600 лв. ,съставляваща заплатено възнаграждение на адвокат за
процесуално представителство по делото.
По изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260011 /26.01.2022 год. по гр.д.№ 3311/2019 год.
на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Трудово-производствена кооперация “С.“ /в несъстоятелност/,
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.ул."П.Б. №** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. П. ,ЕГН ********** ,от гр. Д.,ж.к.Б,№ **, вх.*,ет.*,ап.*
сторените съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
600 лв.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС
7
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8