№ 26021
гр. София, 25.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А... Г. И....
като разгледа докладваното от А... Г. И.... Гражданско дело №
20221110159943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. В. Т., с която са предявени срещу
„........“ АД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 49, ал. 1 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва:
1. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от неправомерното обработването на личните данни на
ищеца, за което той не бил давал съгласие, във връзка с депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 51899/2016 г. по описа на СРС, 76 състав,
приключило с издадена на 03.10.2016 г. заповед за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното плащане;
2. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от неправомерно използване от страна на ответника на
личните данни на ищеца – трите имена и ЕГН, в заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
51899/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане;
3. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
нанесени върху репутацията на ищеца на добросъвестен гражданин и безупречен
съдружник и служител във фирма „....“ ООД, гр. София, чрез начисляване на
недължими задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Ищецът, чрез адв. М. М., твърди да е претърпял неимуществени вреди от това, че
служителите на ответното дружество в нарушение на ЗСч са осчетоводили
противоправно несъществуващи стопански операции /консумация на вода/ в
качеството му на абонат с клиентски номер ********** за потребена вода в имот с
адрес: гр. София, ж. к. ........ Ищецът не бил собственик на този недвижим имот, както и
нямал никакви вещни права върху него; не бил подавал каквито и да било документи,
нито бил сключвал каквито и да било договори за доставка на вода на този адрес. За
доставка на ВиК услуги в този имот никога не била откривана на негово име партида
въз основа на документите по чл. 56, ал. 1-4 от ОУ - 2006 г. на ответното дружество.
1
Вследствие на така извършеното неправомерно осчетоводяване, ответникът образувал
заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК в което се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.10.2016 г. по ч.гр.дело № 51899/2016 г. по
описа на СРС, 76 състав. Във връзка с процесното заявление служители на ответника
неправомерно били използвали личните му данни – три имена и ЕГН, които лични
данни ищецът бил предоставил единствено във връзка с качеството му на потребител
на услугите на ответното дружество за имот на адрес: гр. София, ж. к. „......“, но не и за
доставка на услуги до имот с адрес: гр. София, ж. к. ......., както било посочено в
горецитираната заповед за изпълнение. Твърди, че във връзка с обработването на
личните му данни, за което той не бил давал съгласие, му били причинени множество
неимуществени вреди – изпитвал силен гняв и възмущение, тъй като бил винаги
редовен платец на всичките си задължения спрямо ответника относно имота с адрес в
ж. к. „......“. Тъй като имал задължения и по банков кредит към банка ОББ АД, където
регулярно плащал вноски, поради притесненията си не можел да спи, а през деня бил
нервен и напрегнат. Възмущението му се засилвало от факта, че за да бъде осъден били
използвани неверни данни пред съдебните органи относно постоянния му адрес в гр.
София. Всички гореизброени негативни преживявания ищецът оценява на сумата от
5000 лева. Същевременно ответникът бил ползвал личните му данни – трите имена и
ЕГН в заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение с цел точно да
бъде индивидуализиран като длъжник. Счита, че това е сторено в нарушение на чл. 2,
ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита на личните данни. Това било довело до
противоправното нарушаване на неговата неприкосновеност и личния му живот.
Всички негативни преживявания във връзка с това нарушение на ответника оценява на
сумата от 10000 лева. Трето, в резултат на начисляването на несъществуващи
задължения в негова тежест и проведеното срещу ищеца от страна на служителите на
ответника съдебно производство, твърди да му е била увредена репутацията на
добросъвестен гражданин и безупречен съдружник и служител във фирма „....“ ООД,
гр. София. Преживените негативни емоции в тази връзка оценява на сумата в размер на
10000 лева. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Позовавайки се на съдебна
практика ответникът твърди, че подаването на заявление, въз основа на което се
образува заповедно производство по реда на ГПК, е действие, което не може да бъде
виновно и не може да съставлява деликт. Посочва, че към момента на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК ответникът, чрез своите служители, е имал съзнанието, че
заявеното вземане съществува срещу посочения в заявлението длъжник, като едва в
последствие била установена допуснатата грешка. Позовава се на Решение № ... г. на
КЗЛД, с която жалбата на ищеца е била обявена за неоснователна. Оспорва да са
настъпили неблагоприятни последици за ищеца в причинна връзка с неправилно
начислени задължения от страна на ответника. Твърденията на ищеца в тази връзка
счита за недоказани.
Доказателствена тежест:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, е необходимо
при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи по делото наличието
на 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние, вреди, в случая неимуществени, както и техния размер, причинна връзка
между деянието и вредите, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, или чрез
2
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника
е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на делинквента.
В тежест на ответника, при установяване по делото наличието на горните
предпоставки, е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, в това число погасяване
на дълга чрез плащане.
По доказателствените искания:
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени документи, които следва да се приемат като доказателства в производството.
Съдът намира, че доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели в режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, е основателно, като при
условията на чл. 159, ал. 2 ГПК трябва да бъдат допусни двама свидетел, тъй като
искането е допустимо, относимо и необходимо.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет
на делото, по доброволен път.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-
късно в първото открито съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени документи.
ДОПУСКА, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от
ищеца за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 193, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да заяви дали желае да се ползва от приложените към исковата молба
Заповед № 041-А/20.10.2016 г. и Заповед № 041-А/21.10.2016 г., предвид направеното
от ответника оспорване на автентичността и верността на тези документи.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на
спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
НАСРОЧВА делото за 11.07.2024 г. от 13:50 часа , за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4