Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 23.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито
съдебно заседание на 21.111.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА Н.
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Н. гражданско
дело №1637 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „***/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, „***”,
представлявано то *** – изпълнителен директор и *** – прокурист, чрез
пълномощника си Г.Г.С. против В.Л.В., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в
която се твърди следното : ищецът е провел успешно заповедно производство, като
в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по силата на
която на длъжника В.Л.В. е разпоредено да заплати на "***)" ЕАД
дължими по Договор за кредит суми.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 14.02.2019г. заявителят е
уведомен от заповедния съд по ч.гр.д. № 9102/2018г., по описа на Районен съд -
Плевен, IV-ти състав, че следва да подаде искове за установяване на вземанията
си в едномесечен срок.
Предявява се
настоящият установителен иск, като вземането се обосновава със следното : Моля
при обсъждане на служебния въпрос за допустимостта на установителните искове,
да прецените, че същите са допустими и своевременно подадени от заявителя.
По основателността
на исковете: на 22.08.2006г. между „***)" ЕАД (Банката) и
кредитополучателят В.Л.В. е подписан Договор за банков кредит, с който е
отпуснат кредит в размер на 25 100.00 евро. Кредитът е напълно усвоен от
кредитополучателя на 22.08.2006г. Съгласно чл.1. от Договора, кредитът ще бъде
използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, като крайният срок
за погасяване на кредита е 15.08.2020г. Съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ, договорът
за банков кредит е лихвоносен. В чл.4. от Договора страните са уговорили
размера на възнаградителната (редовна) лихва. Съгласно цитираната договорна
разпоредба кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на 11.5
% (единадесет цяло и пет процента), като редовната лихва се начислява върху
усвоената и непогасена главница на годишна база. Страните отнапред са
определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя
на задължението за погасяване на главницата по кредита. При забава в
заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка - наказателна
лихва в размер на 21 % годишно върху цялата усвоена и непогасена главница за
времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски (чл.4.5.
от Договора). В чл.5.1. от Договора страните са уговорили, че кредитът ще бъде
погасен на 168 (сто шестдесет и осем) равни анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка една в размер на 301.21 евро (триста и едно евро и двадесет и
един евроцента), дължими на 15-то число от съответния месец, считано от
15.09.2006г. до 15.08.2020г.
Банката е
изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит
и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От
страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и
подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на
договорните отношения между страните.
Обстоятелства,
довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по
кредита:
Основно задължение
на заемателя, съгласно чл.430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.
Съгласно чл.9.1.
от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай
на неизпълнение. Съгласно чл.10.2. от същия, при настъпване на случай на
неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми и незабавно платими.
Кредитополучателят
не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати - 15.03.201
8г.; 15.04.2018г.; 15.05.2018г.; 15.06.2018г.; 15.07.201 8г.;
15.08.2018г.; 15.09.2018г. и
15.10.2018г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна
разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми.
Предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя *** на 09.11.2018г. с писмо с изх.№ ***
от 16.10.2018г. Видно от приложената обратна разписка, писмото е достигнало до
адреса на кредитополучателя, посочен в титулната част на Договора, като на
основание чл.11.7. от Договора, се счита за надлежно получено.
Съгласно чл.20а от ЗЗД, уговореното в Договора има силата на закон за страните. Позовавам се и на
Решение № 229 от 03.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 956/2012 г., II-ро т.о., в
което унифициращият съдебната практика съд е приел, че уговорка, че
волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при достигането до
адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и обвързва страните (в
този смисъл са и Решение №40 от 17.06.2015 г. на ВКС по търг. д. № 601/2014 г.,
I т.о., Решение № 23 от 24.03.2015 г. на ВКС по търг. д. № 1717/2013 г., I
т.о., ТК, Решение № 35 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №1877/2010 г. на V
г.о.). В допълнение, в Решение №283/06.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 507/2009 г.
на III г.о. съдът е приел, че, за да е надлежно връчването по пощата, не е
необходимо то да е извършено лично на получателя.
Предсрочната
изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена
на 09.11.2018г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника,
последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението,
каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения
падеж)- главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. В Решение
№ 99 от 01.02.2013 г. по т.д. №610/2011 г. на I т.о. Върховният касационен съд
е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,
включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.
Банката е
предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 9102/2018г. по описа на Районен съд -
Плевен, IV- ти състав.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника ***
съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор
за банков кредит от 22.08.2006г., а именно:
- изискуема главница в размер на 8078.87 евро,
от които - редовно падежирала главница в размер на 1974.87 евро, начислена за
периода от 15.03.2018г. до 15.10.2018г. включително и предсрочно изискуема
главница в размер на 6104 евро;
- изискуема редовна лихва в
размер на 427.90 евро, от които - изискуема редовна лихва върху вноски с
настъпил падеж в размер на 390.06 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до
15.10.2018г. включително и изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема
главница в размер на 37.84 евро, начислена за периода от 16.10.2018г. до
08.11.2018г. включително;
- изискуема наказателна лихва в размер на
268.69 евро, от които - изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил
падеж в размер на 154.16 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до
13.12.2018г. включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 114.53 евро, начислена за периода от
09.11.2018г. до 13.12.2018г. включително;
- законна лихва за забава за
периода от 14.12.2018г. до изплащане на вземането.
2. При условията на евентуалност - в случай,
че главните установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, на основание
чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на
ВКС в ТР № 4/201 Зг. (т. 116), съдът е сезиран с искане да осъди ответника да заплати
на „***)" ЕАД гореописаните суми.
Твърди се, че
длъжникът изпада в забава, считано от датата на получаване на настоящата искова
молба (в този смисъл и Решение № 706/30.12.201г. на ВКС по гр.д. № 1769/2009г.,
III-то г.о., ГК). В случай, че уважите евентуално съединените ни искове,
претендирам законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане.
Съгласно Решение №
285/1977г. на II г.о. на ВС, макар и да е предявен евентуално, искът се смята
за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени
към разглеждането му по същество.
Претендират се
разноски.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника – адв. Б.Д.
*** А, с който исковете се оспорват. Оспорва настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита и заявява следното: Съгласно задължителните разяснения в
т.18 от ТР №4 от 18.06.2014 на ОГК на ВКС в хипотезата на предявен иск по
чл.422, ал.1 ГПК по вземане произтичащо от договор за кредит, в който се
съдържа уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на
определен брой вноски или други обстоятелства кредиторът - банката следва да е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и да е обявила на
длъжника предсрочната му изискуемост. Следователно правото на Банката кредитор
да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е достигнало до
длъжника, за да породи целеното с него правно действие. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното
производство-едностранно до произнасянето на съда не притежава правната
характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита.
В казуса ищецът
твърди, че предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя на
09.11.2018 г., на която дата писмото е стигнало до адреса на кредитополучателя.
Уведомява се не адрес, а кредитополучател - адресат. Видно от обратната
разписка е, че пратката не е потърсена, като не е посочено, че
кредитополучателя не е намерен на адреса или е отказал да получи същата.
Законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения.
В случай, че
кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то
съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги условията
за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с
Решение № 581/ 27.10.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията.
Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в
случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на
получателя срещу подпис (чл.5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член
на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за
самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл.5, ал.3 на Общите правила са
разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато
препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса.
Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата
е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата. Общите
правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция,
че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на
пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на
получателя.Решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №2072/2015 г., I т. о.
/относно начините за удостоверяване на връчването на длъжника/.
Поради нередовност
на връчването-липса на уведомяване не е настъпила и предсрочната изискуемост на
кредита и на това основание следва да бъдат отхвърлени предявените
установителни искове.
По отношение на
предявените осъдителни искове при условията на евентуалност.
Ищецът не е
направил искане исковата молба да се счита за уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита и по-късно искане - в този смисъл е недопустимо.
В случая ищецът
сочи като правно основание за предявяване на осъдителните искове 432, ал.1 ТЗ,
във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, но при липсата на искане за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем с ИМ, то тези искове се явяват недопустими, тъй като видно
от приложения договор за кредит е, че същият е със срок 15.08.2020 г, който все
още не е изтекъл. Договорът не е прекратен, нито пък развален, за да може да се
предявят осъдителните искове. На следващо място, видно от приложената справка
по чл.366 ГПК е, че по този кредит са постъпили плащания както следва: на
03.01.2019 г - 1896.80 евро и на 19.02.2019 г - 500 евро. Т.е. длъжникът и след
издаване на заповедта за изпълнение е извършвал плащане по договора за кредит.
По отношение на
акцесорните искове за лихви.
Страните са
сключили договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, който е
търговска сделка, извършвана от ищеца по занятие, но не се явява такава за
ответника, който е физическо лице /потребител по смисъла на пар.13, т. 1 от ДР
на ЗЗП/, поради което в отношенията с него не се прилагат правилата за
търговски сделки, а важат и правилата на ЗЗП.
Прави възражение
за нищожност на договорните клаузи относно договорените възнаградителни и
наказателни лихви, които са неравноправни клаузи
Според чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в
т. 1 до 19 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни
клаузи, измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка и други подобни условия чл.143 т.5 и т.19 ЗЗП. Съгласно чл.146
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като тази нищожност,
се явява основание за отхвърляне на иска. За тази нищожност съдът следи
служебно. Неравноправните клаузи се намират в пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо
отношение страна.
В конкретния случай в договора чл.4.1.1 е
посочено, че банката прилага годишна лихва в размер на 11,5 %. Лихвата
представлява СБР за евро/стойност на банковия ресурс, определен от банката/ + 8
пункта надбавка годишно. Дадено е и обяснение какво представлява стойност на
банковия ресурс. Същото обаче е неясно, тъй като включва и понятия като напр.
ЗМР, които не са обяснени. Същото се отнася и до чл.4.5 от договора по
отношение на наказателната лихва, която е в размер на 21% и представлява СБР
плюс 17.5 пункта надбавка.
Така за кредитополучателя не става ясно по
каква методика се начислява възнаградителната и наказателната лихва и каква
сума следва да заплаща, още повече, че в чл.4.2 „При промяна на пазарните
условия Банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР", което
също представлява уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.Видно отново от справката по чл.Збб ГПК възнаградителната лихва в определени години е достигала до 23.900 %, много
над договорената 11,5 %.
Поставя допълнителни въпроси към
експертизата, поискана от ищеца.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
В
о.с.з. ответникът се
представлява от особения представител адв.Б. Д., която оспорва иска и навежда
доводи в о.с.з.
Съдът, като взе представените по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното по делото ч.гр.д. №44189102/2018год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 17.12.2018год. въз
основа на подадено заявление от ищеца против ответника, на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: 8 078,87 евро –
изискуема главница, от която: 1 974,87 евро – редовно падежирала главница и 6
104,00 евро – предсрочно изискуема главница; 427,90 евро – изискуема редовна
лихва за периода от 15.02.2018г. до 08.11.2018г. вкл.; 268,69 евро – изискуема
наказателна лихва за периода от 15.03.2018г. до 13.12.2018г. вкл., от която:
154,16 евро – изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж и
114,53 евро – изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер на 343,27лв. - внесена държавна и 50.00
лв. – юристконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането
произтича от следните обстоятелства: Договор за
банков кредит от 22.08.2006г., с който е предоставен кредит в размер на
25 100,00 лв., сключен между ***/ ЕАД и кредитополучателя В.Л.В.. Предсрочната
изискуемост е била обявена на кредитополучателя В.Л.В. с писмо с изх. № *** от
16.10.2018г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.45 ал.7 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.
Искът на основание чл.422 от ГПК е
предявен в 1-месечния срок, визиран в закона, поради което е допустим. По същество
е неоснователен поради следното:
Съдът споделя изцяло наведените от особения
представител доводи за липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита по
надлежния ред. Съгласно т.18 от ТР №4 от
18.06.2014 на ОГК на ВКС, при предявен иск на основание чл.422 ал.1 от ГПК по вземане, произтичащо от договор за
кредит, в който се съдържа уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства, кредиторът -
банката следва да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и да е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост, което да е извършено
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е
достигнало до длъжника, за да породи целеното с него правно действие. В
настоящия случай се установява, че писмото, изпратено в тази връзка от ищеца на
ответника, е останало непотърсено и невръчено. При това положение
предявеният установителен иск на
основание чл.422 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск също съдът приема за неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен. В случая съдът не приема, че са налице
неравноправни клаузи в договора по отношение претендираната възнаградителна и
наказателна лихва, предвид уговорения им
размер.
В случая ищецът
има основание да претендира вземане, касаещо падежиралите вноски към момента на
приключване съдебното дирене. От заключението на вещото лице /ВЛ/ се
установява, че през периода от 22.08.2006год. до 17.12.2018год. /датата на
депозиране на заявлението на основание чл.410 от ГПК / са постъпили суми в общ
размер 45402,92 евро. След 17.12.2018год.
са постъпили плащания в размер 3678,20 евро, с които са погасени
задължения по кредита. Общият размер на постъпилите плащания по процесния
договор за банков кредит е 49080,92евро, като са погасени следните задължения:
главница 19667,29 евро; възнаградителна лихва- 27897,09 евро, за периода от
15.03.2006год. до 15.10.2018год.; наказателна лихва 689,87евро за периода от 22.08.2006год. до
17.12.2008год.; комисионна за управление – 251евро;застраховка – 240,22евро,
законна лихва за забава - 335,45евро. Установява се от заключението, че
ответникът е заплатил повече редовна
лихва в размер 2699,51евро и повече
наказателна лихва – 419,38евро. Съгласно договора за кредит ответникът следва
да върне същия до 15.08.2020 г., като размерът на дължимата сума към тази дата
е 50 603,94 евро - съгласно погасителен план на равни месечни 168 броя вноски,
по 301,21 евро всяка. Последната погасителна вноска е 15.11.2019 г., или
падежирали 159 месечни вноски., което
означава, че задължението на ответника възлиза към този момент на сумата
47 892,39 евро. Същият е заплатил досега 49 080,90 евро. След датата на депозиране
на заявлението ответникът е извършвал плащания, които са в размер 3678,20евро,
което разгледано във вр. със заплатената от него повече възнаградителна и
наказателна лихва води до извод,че същият е изплатил задължението си към ищеца.
При това положение искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
При този изход на делото на ищеца не
се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „***/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, „***”,
представлявано то *** – изпълнителен директор и *** – прокурист, чрез
пълномощника си Г.Г.С. против В.Л.В., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
представляван по делото от особен представител – адв.Б.Д. от ПлАК, искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. 432 ал.1
от ТЗ вр. чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми : изискуема главница в размер на 8078.87 евро, от които - редовно
падежирала главница в размер на 1974.87 евро, начислена за периода от
15.03.2018г. до 15.10.2018г. включително и предсрочно изискуема главница в
размер на 6104 евро; изискуема редовна лихва в размер на 427.90 евро, от които
- изискуема редовна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 390.06
евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до 15.10.2018г. включително и
изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 37.84
евро, начислена за периода от 16.10.2018г. до 08.11.2018г. включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 268.69 евро, от които - изискуема
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 154.16 евро, начислена
за периода от 15.03.2018г. до 13.12.2018г. включително и изискуема наказателна
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 114.53 евро, начислена за
периода от 09.11.2018г. до 13.12.2018г. включително; законна лихва за забава за
периода от 14.12.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №9102/2018год. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията
на евентуалност от „***/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
„***”, представлявано то *** – изпълнителен директор и *** – прокурист, чрез
пълномощника си Г.Г.С. против В.Л.В., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
представляван по делото от особен представител – адв.Б.Д. от ПлАК, искове с
правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми : изискуема главница в
размер на 8078.87 евро, от които - редовно падежирала главница в размер на
1974.87 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до 15.10.2018г. включително
и предсрочно изискуема главница в размер на 6104 евро; изискуема редовна лихва
в размер на 427.90 евро, от които - изискуема редовна лихва върху вноски с
настъпил падеж в размер на 390.06 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до
15.10.2018г. включително и изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема
главница в размер на 37.84 евро, начислена за периода от 16.10.2018г. до
08.11.2018г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 268.69 евро,
от които - изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер
на 154.16 евро, начислена за периода от 15.03.2018г. до 13.12.2018г.
включително и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в
размер на 114.53 евро, начислена за периода от 09.11.2018г. до 13.12.2018г.
включително; законна лихва за забава за периода от 14.12.2018г. до изплащане на
вземането, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: