Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Провадия,
21.06.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийски
районен съд, І-ви състав, в публично заседание на четиринадесети март, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при
секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 56 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Дайв инженеринг“ ООД със седалище и
адрес на управление гр.Добрич, общ.Добрич, обл.Добрич, ул.“Стоян Михайловски“ №
5 представлявано от управителя А. Г. Ж. против НП № 03-009111 от 17.01.2018
год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което
на въззивника е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв./пет хиляди лева/ за
административно нарушение по чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ
наказуемо по чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ.
В
жалбата си въззивника твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и
неправилно, като изтъква обширни доводи в тази насока. Моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание представителят на въззиваемата стрА. моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Провадийската
районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не
изпраща представител и не изразява становище.
След
като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна стрА. следното:
Жалбата
е подадена в срока за обжалване от надлежна стрА., поради което същата е процесуално
допустима.
На
12.12.2017г. служители на Д“ИТ“-Варна извършили проверка по спазването на
трудовото законодателство на „Дайв Инженеринг“ ООД в качеството му на строител
в строителен обект:“Изпълнение на инженеринг ( проектиране, изпълнение на СМР и
осъществяване на авторски надзор по време на строителството), за обновяване на
енергийната ефективност на сградата на РСПБЗН-гр.Провадия, намиращ се в
гр.Провадия, обл.Варна, ул***, като по време на проверката било установено да
престира труд в полза на работодателя, лицето К. Н.К., ЕГН **********, като
изпълнявал трудовите функции на „тенекиджия“, с уговорено работно време от
08,00 часа до 17,00 часа и договорено трудово възнаграждение в размер на 50,00
лева на ден, без да е налице сключен трудов договор в писмена форма между
страните по трудово правоотношение.
Поради
тази причина бил съставен АУАН, затова, че до работа е било допуснато лицето К.
Н.К., без да има сключен трудов договор.
Прието
било, че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1 от КТ. Въззивника не е направил възражения по акта, като такива не са постъпили и
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал НП
№03-009111/17.01.2018г., като е възприел изцяло констатациите описани в акта,
приел е че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1 от КТ и на основание на чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложил на
въззивника, в качеството на работодател, административно наказание,
„Имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. / пет хиляди лева/.
Горните
обстоятелства съдът приема за установени въз основа на показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел Н.И.И., който излага фактическа
обстановка, която кореспондира с установената такава в хода на делото,
материалите съдържащите се в административно-наказателната преписка, която е
била изискА. от съда и приложена по настоящото административно наказателно
производство.
По
административно-наказателната преписка е приет констативен протокол от
12.12.2017г. в който К. Н.К. е посочил, че работи във въззивното дружество,
като „тенекиджия“ от 12.12.2017г. с работно време от 08,00 часа до 14,30 часа,
с трудово възнаграждение от 50,00 лева на ден, като знаел, че има сключен
трудов договор, което обстоятелство удостоверил с подписа си.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прецени, че е извършено посоченото в АУАН и НП нарушение по следните
съображения:
Нарушителя
„Дайв инженеринг“ ООД в качеството си на работодател е допуснал до работа
лицето К. Н.К., ЕГН ********** да престира труд, като изпълнява трудови функции
на длъжността „тенекиджия“, с уговорено работно време от 08,00 часа до 14,30
часа и договорено трудово възнаграждение в размер на 50,00 лева на ден, без да
е налице сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово
правоотношение.
Нарушението
е било извършено на 12.12.2017г..
Като
съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивника е осъществил
състава на нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 от КТ,
тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с работника К. Н.К., ЕГН **********,
като при тези условия същият е бил допуснат до работа да изпълнява трудовите
функции на длъжността „общ работник“, с уговорено работно време от 08,00 часа
до 14,30 часа и договорено трудово възнаграждение в размер на 50,00 лева на
ден, без да е налице сключен трудов договор в писмена форма между страните по
трудово правоотношение.
Административно
наказващия орган е обсъдил всички представени по делото доказателства, отчел е
степента на обществена опасност на извършеното нарушение, мотивите,
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и е определил размера
на наказанието, което следва да бъде наложено.
Съдът
не споделя становището на въззивника, че „Дайв инженеринг“ ООД не се е явявал
работодател на работника, тъй като между страните не съществувала никаква
правна връзка. Това обстоятелство се оборва от приложения по делото констативен
протокол от 12.12.2017г. в който работника с подписа си е удостоверил
обстоятелството, че работи за въззивното дружество.
С
оглед целите на административните наказания предвидени в разпоредбата на чл.12 ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред, както и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху остА.лите лица, и като прие, че извършеното от въззивникът нарушение е за
първи път, предвид липсата на доказателства в подкрепа на противното, съдът
намира, че наложеното наказание се явява прекомерно завишено. Прецени, че дори
наложено към минималния размер наказание би изпълнило своята превантивна
функция, поради което намира, че следва да намали размерът му на 1500 лв.
/хиляда и петстотин/.
Съдът
не споделя становището на процесуалния представител на въззивника, че са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ.
Съдът счита, че от така извършеното нарушение, дори и да не е отстранено
веднага и да няма възможност това да бъде изпълнено, от същото не са произтекли
вредни последици за работници и служители, но би могло да настъпят сериозни
такива поради което счита, че не са
налице основания за приложение на разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда.
Предвид
изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е
постановено в съответствие с разпоредбите на закона, не страда от пороци, които
налагат отмяната му, но следва да бъде намален размерът на наложеното наказание
от 5 000 лв./пет хиляди лева/ на 1500 лв. /хиляда и петстотин /.
Водим
от горното Провадийският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-009111/17.01.2017 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на „Дайв инженеринг“ ООД със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, общ.Добрич, обл.Добрич, ул.“Стоян Михайловски“ № 5 представлявано от
управителя А. Г. Ж. на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ на
въззивника е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 5 000 лв./пет хиляди лева/ за административно нарушение по чл.62, ал.1, вр.
с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като го намалява по размер на 1500 лв. / хиляда и петстотин/.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: