Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на
секретар Снежана Тодорова, като разгледа търговско дело № 2362 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на ОБЩИНА Г., предявена срещу юридическите лица, участници в „С.Г.****“ ДЗЗД: „Г.И.“ ЕООД, ЕИК ******, „Ф.“
ЕАД, ЕИК ******и „И.“ ООД, ЕИК ******, за солидарно заплащане на сумата 280390,78 лева – частично от сума в общ
размер 2579740,99 лева - заплатено авансово възнаграждение по договор за обществена
поръчка №
327/19.02.2015 г., който ищецът развалил
с предявяване на исковата молба, съответно при условията
на евентуалност – като подлежаща на възстановяване от изпълнителите, поради установена
нередност по смисъла на чл.
17, ал. 7 от процесния договор.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ОБЩИНА Г.сключила с ответните
юридически лица, в качеството им на съдружници в „С.Г.****“
ДЗЗД, договор за обществена поръчка №
327/19.02.2015 г. за изпълнение на строителството на обект „Реконструкция и
изграждане на спортен център в град Г., община Г., област Силистра“,
осъществяван с финансова помощ по Програма „Развитие на селските райони 2007 –
2013 г., мярка 321“. Изпълнението на строителните работи било дължимо в рамките
на 180 дни от подписване на протоколи образец 2 и образец 2а, което било
осъществено на 08.06.2015 г., съответно срокът за изпълнение на договора бил
08.12.2015 г., когато обектът следвало да бъде предаден с акт образец 15. За
изпълнението на обекта се дължало възнаграждение в размер на 6290347,56 лева с
ДДС, от която сума авансово се заплащали 30 %, съответно 20 % били дължими като
междинни плащания за действително извършени СМР и се дължало окончателно
плащане в размер на 50 %, но до размера на действително извършените СМР.
Изпълнителите поели задължението да не допускат нарушения на правото на ЕС и на
националното законодателство, което би имало за последица увреждане на общия бюджет
на ЕС или националния такъв. Всички корекции по договора и санкции, наложени на
възложителя ОБЩИНА Г.били за сметка
на изпълнителите.
С решение, изх. № 03-0416/406 от 01.02.2016 г. на Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ била установена нередност по договора, изразяваща се в
неизпълнение на инвестицията, съобразно условията и сроковете по договора,
както и съобразно специфичните изисквания на законодателството. Въз основа на
решението бил издаден и влязъл в сила акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-0800/760#2/19.07.2017 г., с който било установено задължение в размер на
2780138,79 лева, която сума съставлявала размера на полученото авансово плащане
по договора за финансова помощ, с който строителството било финансирано. По
документи към 01.09.2015 г. било извършено над 50 % от строителството и на
08.10.2015 г. бил подписан констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа, подписан от всички участници в строителството. В
процедурата по издаване на разрешение за ползване от ДНСК от страна на ДФ
„Земеделие“ била извършена проверка на обекта и било констатирано, че голяма
част от описаните като извършени СМР не били изпълнени, а други били само
частично изпълнени. При извършени проверки се установило, че възложителят
заплатил 291197,30 лева без ДДС за работи, които фактически не били изпълнени.
Поради забавата изпълненото станало безполезно за възложителя, поради което
същият заявява, че разваля договора с предявяване на исковата молба и
претендира връщане на даденото по него, като предявява частични искове срещу
изпълнителите. При условията на евентуалност връщането на сумата се претендира
и като отговорност на изпълнителите за установена по договора нередност.
Ответникът „И.“ ООД счита исковата молба за неясна, като оспорва да е налице солидарна
отговорност между участниците в „С.Г.****“ ДЗЗД. Този ответник поел
задължението да изпълни 10 % от общата стойност на договора и следвало да
отговаря до този размер. Счита, че възложителят не разполагал с правото да
разваля договора, тъй като бил приел изпълнението по него. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност извън предявената с исковата молба част,
което възражение няма отношение към настоящото производство. Поддържа възражението
по отношение на евентуалния иск, тъй като за това вземане давността била 3
години и била изтекла.
Ответниците „Г.И.“ ЕООД и „Ф.“ ЕАД излагат неоснователни
възражения за нередовност на исковата молба и оспорват исковете.
Не оспорват
сключването на договора за обществена поръчка и съществените му условия,
включително факта, че срокът за изпълнение на възложеното бил 08.12.2015 г., но
при краен срок за извършване на инвестицията по договора за финансова помощ –
15.09.2015 г., с което ищецът сам се поставил в невъзможност да изпълни
условията по договора за финансова помощ и да претърпи финансова корекция,
налагането на която било извън волята на изпълнителите. Към договора бил
подписан и анекс № 1/22.09.2015 г., с който цената на строителството била
намалена до сумата 6234789,54 лева, с включен ДДС. В хода на изпълнение на
строителството, същото било спирано, включително и поради необходимост от
освобождаване на терена от съществуващи постройки и съоръжения. Към настоящия
момент строителството също било спряно. Между страните и строителния надзор бил
подписан протокол № 1/2015 г., с който били приети като изпълнени работи над 50
% от общия договорен обем и към същия била подписана сметка № 1 за стойността
им, възлизаща на сумата 2579740,99 лева без ДДС, от която след приспадане на
аванса била дължима за плащане сумата 1208584,92 лева с включен ДДС, от която
възложителят не заплатил ДДС, поради което бил неизправна по договора страна.
Възложителят получил изпълнение на СМР над 50 % от стойността на възложените.
Оспорва автентичността на подписите на предстителите
на изпълнителите „Г.И.“ ЕООД и „Ф.“ ЕАД,
положени в констативния акт образец 15 от 08.10.2015 г., в протоколите за
проведени проби и приемане на извършени СМР от 09.10.2015 г.. Тези подписи били
положени, за да се използват документите за верифициране на заявки за плащания
от ДФ „Земеделие“ по договора за финансова помощ. Това, което изпълнителят
поискал било съставянето на акт образец 10 за спиране на строителството и такъв
бил съставен на 08.12.2015 г. със заместване на възложителя от органа, издал
разрешението за строеж. Забавянето в изпълнението на обекта било резултат
единствено на действията на възложителя и наложената му финансова санкция била
резултат само на неговото поведение, за което изпълнителите не носели
отговорност. Възложителят не бил изправна страна по договора и затова нямал
правото да го разваля. Изпълнените СМР били 55 % и същите били приети. Не бил
даден и допълнителен срок за изпълнение, което било обективно невъзможно, с
оглед спиране на строителството. Позовават се на изтекла давност. Правят
евентуално възражение за прихващане със стойността на извършените СМР в размер
на 2826764,99 лева без ДДС, която сума при разваляне на договора би следвало да
бъде заплатена за вече извършеното строителство. Възражението има за предмет
право на вземане, което по твърденията на ответниците към предявяването му не е
възникнало, а бъдещо такова и то обусловено от условие, поради което не е прието
за съвместно разглеждане в производството.
Евентуалният
иск бил неоснователен, тъй като констатираната нередност следвало да е резултат
от виновно поведение на изпълнителя, а такова не било налице. В договора не
било предвидено изпълнителят да носи отговорност за наложените на възложителя
санкции по принцип и за всяка нередност, независимо от причинната връзка с
неговото поведение. Още повече, че наложената финансова корекция не била
заплатена от ищеца.
В
допълнителната искова молба ищецът настоява, че исковата молба е редовна и
съдържа ясно изложение на фактите, включително нямало спор, че срокът за
изпълнение на договора бил изтекъл и възложеното строителство не било извършено.
Изпълненото строителство било негодно за ползване от възложителя, което било
равнозначно на липсващо изпълнение към предявяването на исковата молба.
В отговора
на допълнителната искова молба „И.“ ООД поддържа оспорванията
и с оглед липсата на допълнителни факти в допълнителната искова молба не излага
допълнителни доводи. Прави обаче преклудирано
възражение за неавтентичност на представен с исковата молба документ, което е
следвало да се направи с отговора, по тази причина оспорването не следва да се
разглежда.
Ответниците „Г.И.“
ЕООД и „Ф.“ ЕАД също не излагат допълнителни фактически твърдения и правни
доводи в допълнителния отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, че помежду им на 19.02.2015 г. е сключен
договор за обществена поръчка № 327, с предмет реконструкция и изграждане на
спортен център в гр. Г., община Г., област Силистра, осъществяван с финансовата
помощ на Програма за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г., срещу възнаграждение
в размер на 6290347,56 лева с ДДС и срок за изпълнение 180 дни. С анекс № 1,
подписан на 22.09.2015 г. страните се съгласили възнаграждението за изпълнение
на обекта да бъде намалено до размера от 6234789,54 лева с ДДС, въз основа на
приета нова количествено-стойностна сметка.
До изпълнителите ищецът отправил покана за заплащане на
сумата 2579740,99 лева, с оглед установена нередност по договора, а именно
неизпълнена инвестиция съобразно сроковете и условията на договора, за която
нередност по отношение на ищеца бил издаден, връчен и влязъл в сила акт за
установяване на публично държавно вземане в размер на 2780138,79 лева,
представляващо извършеното авансово плащане по процесния
договор за обществена поръчка. Определеното с акта задължение е намалено с 80
%, като този факт е отделен за безспорен между страните с определение от
08.06.2021 г..
Представен е протокол № 1 за приемане на извършени СМР,
подписан от изпълнителите, представител на възложителя - ОБЩИНА Г.и строителния надзор, в който е
отразено изпълнението на СМР по 1076 позиции на обща стойност 3095689,19 лева с
ДДС (2579740,99 лева без ДДС). Към протокола е приложена и сметка-опис № 1. Не
е спорно и от представената фактура № **********/01.09.2015 г. се установява,
че същата има за предмет възнаграждение по договора, съгласно сметка-опис № 1
на стойност 2579740,99 лева без ДДС, от което е прихванат заплатеният на
22.06.2015 г. аванс в размер на 1572586,89 лева и остатъкът от възнаграждението,
но без дължимия ДДС, е заплатен на 17.09.2015 г..
С покана, получена от адресата на 25.11.2015 г. изпълнителите
поканили възложителя ОБЩИНА Г.да
заплати сумата 314517,38 лева по фактура № 1/09.06.2015 г. и сумата 201430,82
лева – неизплатен остатък по фактура № 2/01.09.2015 г. в 5-дневен срок от
получаването на поканата. Не е спорно, че тези суми не са заплатени.
С последваща покана, получена
на 03.12.2015 г. изпълнителите поканили ОБЩИНА Г.да
изпрати представител на 08.12.2015 г. за подписване на акт образец № 10 за
установяване състоянието на обекта при спиране на строителството, което спиране
било наложително, с оглед наличие на подлежащи на събаряне съоръжения, които обективно
препятствали изпълнителите да продължат строителството и не били премахнати, също
така и поради липсата на проект за укрепване на насип за подход към сграда
„каси и трибуни“, непремахнат възпоменателен паметник и неподходящи метеорологични
условия за изпълнението на специализирани спортни настилки и мероприятия по
озеленяване и благоустройство.
Не е спорно и съставен констативен протокол № 9694, том
2, № 6 на нотариус Раева, № 315 в регистъра на НК, установява неявяването на
представител на възложителя за подписване на акт образец № 10, поради което и съставеният
такъв на 08.12.2015 г. без участие на възложителя, е представен на главния
архитект за заместване на неявилата се страна, със заявление, вх. №
П-3237/15.12.2015 г..
Представен е констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от 08.10.2015 г., като положените от името на представителите
на изпълнителите „Г.И.“ ЕООД
и „Ф.“ ЕАД подписи са оспорени, но приетото заключение на съдебно-почерковата експертиза установява, че подписите са
автентични – изпълнени от лицата, сочени за техни автори. От констатациите в приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице Д., че
страница 24 от този констативен акт е отпечатана на друг вид хартия и с
различен шрифт, не могат да се правят изводи, които да опровергават
автентичността на положените подписи, за които вещото лице в съдебно заседание
изрично посочва, че са същите (изследваните от съдебно-почерковата
експертиза), като несъответната страница 24 съдържа подписа на кмета на община Г., който обаче не е оспорен.
Независимо от извода, че констативният
акт, образец 15, не е неавтентичен документ, с определение от 14.12.2021 г. за
безспорен в отношенията между страните в производството е отделен фактът, че
изпълнителите не са изпълнили възложеното строителство до състояние,
позволяващо подписване на констативен протокол образец № 15, което потвърждават
и изслушаните в производството експертизи.
В производството са приети
основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, както и
заключение на тричленна такава, които не съдържат съществени противоречия в
изводите и установяват следните факти, като по отношение на стойностите на
изпълнени СМР съдът кредитира изготвеното от тричленната експертиза заключение,
предвид обстоятелството, че е изготвено от три вещи лица, които са единодушни в
изводите си.
Всички вещи лица, след
извършените огледи на обекта, приемат, че действително изпълнените на обекта
СМР са тези, които са отразени в акт обр.
10/08.12.2015 г.. Предвид наличието на частично изпълнени СМР, общата стойност
на действително извършените по обекта СМР е отразена в колона 12, ред 1081 от
Таблица № 1 към заключението на тричленната СТЕ и възлиза на сумата 2865998,38
лева и включва цялостно извършените СМР на стойност 2549560,01 лева, стойността
на частично изпълнените СМР в размер на 112230,86 лева и стойността на частично
изпълнените СМР, представляващи само доставки в размер на 204207,51 лева, които
стойности са без ДДС. В посочената стойност не са включени доставените
материали на обекта на стойност 127178,67 лева без ДДС, тъй като те не
съставляват СМР.
Отчетените СМР и съответно
подлежащи на плащане са тези, които са включени в съответните протоколи/актове,
доказващи тяхното изпълнение, надлежно подписани от страните, съгласно
условията по договора за изпълнение на СМР. Общоприето е изпълненото
строителство да се отчита с протокол/акт обр. 19 за
приемане на изпълнени СМР. В случаи на спиране на СМР, състоянието на обекта се
удостоверява с протокол/акт обр. 10 съгласно Наредба
№ 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, в
който освен причините за спиране, състоянието на строителната площадка и пр.,
също се документира вида, количеството и стойността на извършените до момента
на спиране СМР.
По отношение на процесното строителство са съставени: протокол № 1 за
приемане на извършените СМР/акт 19-1, удостоверен с подписите от възложителя, изпълнителя
и консултанта, изпълняващ и строителен надзор, в който изпълнените СМР са на
стойност 2579740,99 лева без ДДС, която съответства на стойността по фактура № 2/01.09.2015
г. преди извършеното прихващане с аванса. Стойността на този акт обр. 19-1 е разплатена, но без начисления ДДС.
При извършена съпоставка на
стойностите на отчетените и реално изпълнени на обекта СМР, вещите лица са
категорични, че стойността на документално отчетените СМР е по-ниска от
стойността на действително установените след оглед на място СМР, като разликата
възлиза на сумата 227949,12 лева.
Съотношението в проценти между
реално изпълнените СМР и общия договорен обем СМР съгласно договора за
обществена поръчка № 327/19.02.2015 г. е 51,67 %, а спрямо намалената с анекс №
1/22.09.2015 г. стойност - 52,13 %.
Пречките пред извършване на
строителството, посочени в акт образец 10 отговарят на установеното на място и
продължаването на СМР на подобект 2 „Трибуни запад с козирка, каси и санитарен
блок“, както и на части от вертикалната планировка, паркоустройство
и озеленяване е било технологично невъзможно. Не е открит проект за укрепване
на насип за подхода към каси и трибуни, което е препятствало изпълнението на
подхода и обратния насип до кота 0+00. Около 35 % от
целия обем на част Паркоустройство и благоустройство
в гората от западната страна на обекта, около неразрушената тоалетна в
северозападния край на стадиона, подхода към подобект 2 и региона около
централния вход не е било възможно да се изпълни.
На база направените изчисления
от вещите лица, основани на КСС, обемът от възложените СМР, който е
възпрепятстван да бъде изпълнен поради посочените в акт обр.
10 пречки възлиза на сумата 602035,27 лева.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно предявените евентуално съединени искове с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД и чл. 79 вр. чл.
82 ЗЗД.
Основателността на предявените пасивно
субективно съединени главни осъдителни искове при квалификацията на чл. 55, ал.
1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД,
се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение от
сключен договор за изпълнение на строителство на спортен център,
разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителите и
неизпълнение на възникналото от развалянето задължение за връщане на полученото
по разваления договор възнаграждение, от което възложителят претендира част в размер
на сумата 280390,78 лева.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване, независимо от процесуалното поведение на ответниците. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността –
а именно неосъществяване на дължимо поведение за изпълнение на възложената
работа, респ. за връщане на полученото за същата възнаграждение след разваляне
на договора, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва – точно изпълнение. В случая изпълнителите твърдят, че са престирали съгласно договора, като строителството на обекта
било спряно и съответно не било налице неизпълнение, което да обуславя
разваляне на договора, а това означавало, че не дължат връщане на получената по
договора престация.
Спорен в настоящото производство и обуславящ изводите на
съда по отношение основателността на предявените главни искове, е въпросът възникнало
ли е в патримониума на възложителя по договора ОБЩИНА Г.потестативното
право с едностранно волеизявление да развали процесния
договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015 г.
за изпълнение на строителството на обект „Реконструкция и изграждане на спортен
център в град Г., община Г., област Силистра“, поради
неизпълнение от страна на „Г.И.“ ЕООД, „Ф.“ ЕАД и „И.“ ООД, участващи в „С.Г.****“
ДЗЗД, тъй като предявените главни вземания се пораждат от упражняването на
това право, което ищецът твърди да е осъществено с връчване на препис от
исковата молба.
Сключеният между страните договор с оглед предметното му
съдържание е такъв за изработка и включва в съдържанието си две основни
облигаторни задължения за страната, дължаща характерната престация
– изпълнителите „Г.И.“ ЕООД, „Ф.“ ЕАД и „И.“ ООД, а именно да извършат качествено и в
срок уговорената работа съобразно възложеното и да предадат овеществения
й резултат на възложителя – завършен спортен център, а за последния - да приеме
(одобри) извършената съгласно договора работа и да заплати уговореното
възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ.
При изработката непосредствената цел (основанието) на
сделката не е просто прехвърлянето на правото на собственост върху овеществения
работен резултат (изграден и реконструиран спортен център), а неговото
изработване в съответствие с изискванията на възложителя, уговорени в сключения
договор.
Видно от съдържанието на договора (чл. 4) срокът за
изпълнение на възложените работи е 180 дни, считано от датата на протокола за откриване
на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво, който е подписан
на 08.06.2015 г., което е предопределило крайният срок за изпълнение на
възложеното строителство да е 05.12.2015 г.. Изпълнителите „Г.И.“
ЕООД, „Ф.“ ЕАД и „И.“ ООД
поели задължението да изпълнят предвидените в техническата оферта СМР, срещу насрещно
право да получат уговореното възнаграждение, размерът на което първоначално възлизал
на сумата 6290347,56 лева с ДДС, но по взаимно съгласие, постигнато в сключен
анекс към договора, възнаграждението било редуцирано до сумата 6234789,54 лева
с ДДС.
Договорът е сключен между учреждение (община) и търговци
по повод осъществяваната от тях търговска дейност и се подчинява на
постигнатите между страните уговорки, тъй като принципно уредбата на
търговските сделки е диспозитивна - нормативните правила се прилагат и стават
съдържание на правоотношението, само доколкото липсва постигнато между страните
общо съгласие за отклонение от тях. Единствено императивните нормативни правила
обвързват страните и дерогират несъответстващата им тяхна обща воля. Това
означава, че свободната воля на страните (и по-конкретно - на волеизявяващите
им органи), изразена в съответствие с принципа на свобода на договарянето,
определя както предметното съдържание на дължимата престация и поставените към
качеството й изисквания, така и при настъпването на какви конкретни факти,
възникналата от договора правна връзка може да бъде прекратена, включително кои
форми на неизпълнение пораждат потестативното право на разваляне на сключения
договор и условията за неговото упражняване.
В договора страните предвидили в полза на възложителя право
на разваляне без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение в хипотезата
на системно неизпълнение на някое от задълженията по договора от страна на
изпълнителите – чл. 37 от договора, което договорно право обаче не изключва правото
на разваляне поради неизпълнение на изпълнителя в приложение на общите
нормативни правила, съдържащи се в ЗЗД.
Според създадената уеднаквена практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК решения и
обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС , I Т.О.,
правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер.
Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на
неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са
уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това
право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в
подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята
за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни
договори при виновно неизпълние, е диспозитивна и страните по договора са
свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия и начин на
разваляне, както в случая са предвидили разваляне без предоставяне на
допълнителен срок при системно неизпълнение. Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало
да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
Следователно правото да се развали договора е
преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление
на кредитора, отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо
съдействието на насрещната страна. Упражняването на правото е насочено към
правна промяна – прекратяване на облигационната връзка като доколкото договорът
е двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от собственото
си задължение. Ако то е изпълнено – възниква право за реституиране на даденото.
Необходимо е да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено
му от закона право едностранно да развали един двустранен договор поради
неизпълнение на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на
едностранно волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от
неговия адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на
развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на
разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки
може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД
урежда правните последици на развалянето.
В настоящото производство не е спорен фактът на отправено
от страната възложител ОБЩИНА Г.с
исковата молба едностранно
изявление за разваляне на договора, без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение,
тъй като последното вече било безполезно за кредитора. Това потестативно
(вторично) право е основано на неизпълнението на участниците в „С.Г.****“
ДЗЗД да завършат спортния център в
уговорения срок, който няма съмнение, че е изтекъл. При всички случаи възникването
и упражняването на това потестативно право предполага
възложителят да е изправна по договора страна. А такова именно качество той
няма.
Дължимата от изпълнителите престация,
която представлява очаквания от възложителя резултат е изграден спортен център,
който резултат е следвало да се постигне в рамките
на 180 дни от откриване на страителната площадка и определянето на строителната
линия и ниво, т. е. изпълнителите като разполагащи със специални знания и необходимата
професионална квалификация в областта на строителството са се съгласили да
изпълнят възложеното за точно определен времеви период. Това изпълнение обаче е
предпоставено от изпълнение на задълженията на
възложителя да отстрани от строителната площадка налични съоръжения, паметник и
дървесна растителност, както и да предостави проект за укрепване на насип, но
такова изпълнение възложителят не е релевирал.
Няма
никакъв спор, че възложителят ОБЩИНА Г.е имала облигационното
право да получи във фактическа власт завършен строителен обект към 05.12.2015
г., който обаче резултат не е обективиран от „Г.И.“
ЕООД, „Ф.“ ЕАД и „И.“ ООД нито в уговорения срок,
нито към приключване на устните състезания по спора, независимо, че е съставен
констативен акт, образец 15, с който е установено обратното, но съдържанието на
този документ не съответства на обективната действителност, т. е. представлява
удостоверителен документ с невярно съдържание и затова съдът не е обвързан да
счита удостоверените в същия факти за настъпили..
С
оглед приетите заключения на съдебно-техническите експертизи, към изтичане срока
за изпълнение на строителството, приет от вещите лица съгласно твърденията на
страните да е 08.12.2015 г., са изпълнени 52,13 % от възложените работи,
преценени на база намалената им с анекса обща стойност, но изпълнението на част
от строителните дейности е било обективно препятствано от посочените в акт
образец 10 обстоятелства, които вещите лица са установили да са били налице:
липсата на проект за изпълнение на укрепване на насип, наличие на непремахнати съоръжения,
възпоменателен паметник и дървесна растителност, които са препятствали
завършването на спортния комплекс в срок.
В съдебно заседание вещо лице Й.
изрично отбелязва, че за премахване на съществуващите конструкции е проведена
обществена поръчка и изпълнението е възложено от ОБЩИНА Г.на трето за спора
лице – „Д.**“ ЕООД, съответно тези дейности не са включени в предмета на договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015 г.
за изпълнение на строителството на обект „Реконструкция и изграждане на спортен
център в град Г., община Г., област Силистра“ и осъществяването им е следвало
да се осигури от възложителя. В тежест на последния е било и изготвянето на проект
за укрепване на насип.
Неосигуряването на проект за
укрепване на насип и неизвършването на демонтаж на съответните съоръжения,
съответно отстраняване на дървета и извозването им от строителната площадка,
представлява необходимо съдействие от страна на кредитора (възложителя ОБЩИНА Г.)
без което изпълнението на договора е било обективно невъзможно. Неоказаното съдействие от страна на
кредитора го поставя в забава и съответно в неговата правна сфера не се поражда
правото да развали с едностранно изявление сключения договор, тъй като същият няма
качеството изправна по договора страна. В този случай длъжникът се освобождава
от последиците на собствената си забава и макар да не е освободен от поетото
задължение да изработи спортния център, липсата на престация
е резултат от противоправното поведение на кредитора
(неоказано съдействие), съответно не съставлява основание за разваляне на
правната връзка, което разваляне изисква виновно неизпълнение от страна на
длъжника.
Освен неоказаното съдействие за отстраняване на
съответните съоръжения и дървета, както и непредоставянето на одобрен проект за
укрепване на насип, възложителят не е заплатил и пълният размер на
възнаграждението за изпълнени и приети СМР, за стойността на които е издадена
фактура № 2/01.09.2015 г., тъй като стойността на приетите с подписаната от
страните сметка-опис № 1 СМР надхвърля 50 % от стойността на договора, така
както е изменена с анекса - сключването на последния е изрично отразено в
сметката, независимо от факта, че е формално датиран след изготвянето ѝ.
В този случай е следвало да се извърши предвиденото в договора междинно плащане
от 20 %, което заедно със заплатеният аванс от 30 % да достигне 50 % от
стойността на договора. Възложителят е заплатил частично дължимото възнаграждение,
като не е заплатил начисленото върху същото ДДС, но доставката не е
представлявала освободена такава и данъкът е бил дължим, съответно
незаплащането му представлява неточно изпълнение на задължението за заплащане
на възнаграждение, което е било изискуемо от представянето на фактурата (чл. 9,
ал. 2 от договора), което е станало най-късно на 17.09.2015 г., с оглед
представеното платежно нареждане, с което стойността на фактурата е частично
погасена. Това означава, че възложителят е бил в неизпълнение на задължението
да престира възнаграждение за приетата работа, която и
вещите лица установяват да е фактически изпълнена на обекта, което неизпълнение
на собствено основание придава на възложителя качеството неизправна страна и го
лишава от правото да разваля договора поради неизпълнение на насрещната страна.
При извод ищецът да е неизправна по договора страна с
оглед неоказано дължимо съдействие за изпълнение на задължението на участващите
в „С.Г.****“
ДЗЗД лица да изградят спортния център и поради неизпълнение на задължението
за заплащане на уговореното възнаграждение в срок, то към обективиране
на изявлението за разваляне на договора (в предявената искова молба), в
правната сфера на община Г.не е било възникнало потестативното
право на разваляне и съответно желаните правни последици от изявлението не са
настъпили – упражняването на невъзникнало потеснативно
право не води до промяна в чужда правна сфера. Правната връзка между страните
не е прекратена в резултат на разваляне на договора поради виновно неизпълнение
от страна на „Г.И.“ ЕООД, „Ф.“ ЕАД и „И.“ ООД,
тъй като такова виновно тяхно неизпълнение няма. Липсата на престиране
е резултат на причина, за която изпълнителите не отговарят, тъй като е осъществена
хипотезата на забава на кредитора.
При извод да не е налице разваляне, което би настъпило с
обратно действие, тъй като договорът не е с продължително изпълнение, то
претенцията за връщане на извършената от ОБЩИНА Г.парична
престация, е неоснователна, тъй като основанието за
получаването и задържането ѝ от изпълнителите не е отпаднало с обратно
действие. Напротив. Заключенията на вещите лица установяват, че на обекта са
изпълнени СМР на стойност, по-висока от отчетената и заплатената такава.
Твърденията на възложителя, че вече няма интерес от
изпълнението на договора поради изтичане на издаденото разрешение за строеж
(факт, посочен за първи път в съдебното заседание, проведено на 14.03.2023 г.)
и невъзможността за финансиране, с оглед наложените му финансови корекции, са относими към хипотезата на отказ от договора при започнало
негово изпълнение, в която обаче разходите, извършената работа и печалбата на
изпълнителя остават дължими от възложителя – чл. 268 ЗЗД, т.е. отказът поражда
последиците си винаги за в бъдеще и не обуславя връщане на вече престираното възнаграждение.
Неоснователна е и евентуалната претенция за заплащане на
сумата 280390,78 лева като обезщетение на вредите, представляващи сума за
възстановяване при установена нередност по договора и свързания с него договор
за финансова помощ, която изпълнителите били длъжни да възстановят съгласно чл.
17, ал. 7 от договора за обществена поръчка №
327/19.02.2015 г..
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е прието, че облигацията е средство за
задоволяване на един подлежащ на правна защита интерес на кредитора, с оглед на
който възниква облигационно право - право на кредитора да очаква един обещан от
длъжника облигационен резултат, чието съдържание при отношения, произтичащи от
договор се определя от страните. Предмет на облигационното отношение е онова,
за което длъжникът се е задължил. При неизпълнение на обещания облигационен
резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за
претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени
последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди, дефинирани в
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо
влошаване състоянието на засегнатото имущество и "пропусната полза" -
неосъществено сигурно увеличаване на имуществото, пропусната печалба.
Поправянето на вредите в областта на договорната отговорност е уредено с
разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, но предпоставка на тази отговорност е виновното
неизпълнение на длъжника, което е и правопораждащ
правото на разваляне факт. Затова и ако престацията е
още възможна и длъжникът е в забава - липсва изпълнение в надлежното време,
кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от забавата
(мораторни вреди) или да иска обезщетение вместо
изпълнение (компенсаторни вреди). Той може и да развали договора, с което да
прекрати облигационното отношение заедно със задължението на длъжника, както е
сторил в случая, независимо, че именно неговото неизпълнение е причина за
незавършването на спортния център. В основата на тези права на кредитора все
стои неизпълнението на длъжника, но ако
се дължи на причина, за която той отговаря. Когато неизпълнението е
резултат на виновното поведение на самия кредитор е ясно, че въобще не възниква
договорна отговорност за вредите от неизпълнението на договора, без значение
под каква форма.
Гражданската отговорност за вреди в рамките на сключен
договор се основава на виновно неизпълнение и клаузата на чл. 17, ал. 7 от
сключения договор за обществена поръчка не прави изключение от това принципно
положение, тъй като предвижда в случай на установена нередност по договора за
финансова помощ, по който възложителят е бенефициент, изпълнителят да е длъжен
да възстанови всички неправомерно изплатени
му суми, заедно с дължимите лихви. Това означава, че установените нередности по
договора за финансова помощ, по който изпълнителите не са страна, не предпоставят автоматично връщане на получените плащания, а
само на онези, които са извършени „неправомерно“, т. е. при липса на правно
основание.
В случая, възнаграждението, престирано
от ОБЩИНА Г.не е получено неправомерно, а срещу изпълнени СМР, които са
приети от възложителя и възражения за несъответствието им с възложеното не са релевирани. Неизпълнението на пълния обем СМР е
препятствано от самия възложител, който не е осигурил премахването на налични
съоръжения, дървета и паметник и не е предоставил проект за укрепване на насип.
Затова неизпълнението на изпълнителите не влече неблагоприятни за тях
последици, включително и не поражда задължение за връщане на полученото за
изпълнените СМР възнаграждение, което дори не е в пълния дължим размер.
В настоящия случай,
възложителят е участвал чрез представляващия го кмет в съставянето на неверни
удостоверителни документи – констативен акт образец 15, с оглед документално
обосноваване на изпълнението на проекта, финансиран по сключения с ДФ
„Земеделие“ договор за финансова помощ, за което кметът е бил осъден с одобрено
в рамките на наказателно производство споразумение. Няма как от това поведение възложителят
да черпи благоприятни за себе си последици и да претендира ангажиране
отговорността на изпълнителите за установената нередност по договора за
финансова помощ.
„Нередността“ се изразява в незавършеност на
инвестицията, за която е предоставено финансиране, но както се посочи
незавършването ѝ е резултат от неосигуреното съдействие на възложителя,
като за възникналите пречки пред строителството изпълнителите са инициирали съставянето
на акт образец 10, като съгласно чл. 5, ал. 2 и ал. 3 Наредба № 3/2003 г. за
съставяне на съответните актове и протоколи строителят или заинтересуваната
друга страна (участник в строителството) са отправили писмена покана до възложителя,
който не е изпратил представител за подписването на акта. Процедурата по
съставяне на акт обр. 10 със заместване на
възложителя не се установява да е изпълнена в съответствие с нормативно
разписаните правила, но това не променя формирания извод, че неизпълнението на
възложеното строителство не се дължи на виновното поведение на изпълнителите „Г.И.“
ЕООД, „Ф.“ ЕАД и „И.“ ООД, съответно те не са получили неправомерно плащанията
по договора и няма основание да ги върнат по реда на чл.17, ал.7 от договора за
обществена поръчка.
Независимо от извода за неоснователност на предявените
искове, с оглед възраженията на ответника „И.“ ООД за липса на пасивна солидарност по
отношение на предявените искове, е необходимо да се посочи, че изпълнител по сключения договор е
дружество по ЗЗД, което е неправосубектно, поради което всеки от участващите в
същото правни субекти запазва юридическата си самостоятелност и е носител на
породените от договора права и задължения, като по отношение на възложителя ОБЩИНА Г.отговорността на съдружниците
е солидарна по смисъла на разпоредбата на чл. 304 ТЗ, приложима с оглед
търговското им качество и поради това, че от естеството на сделката не следва
друго. Сключената сделка е договор за изработка, а съгласно чл. 261, ал. 3 ЗЗД
когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят
солидарно по отношение на възложителя, включително не се установява законово
предвидената солидарност да е изключена по общото съгласие на страните, обективирано в процесния договор.
При този изход на спора, право на
присъждане на разноските за настоящото производство се поражда само за ответниците,
които претендират такива, съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК, срещу които ищецът не прави възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, затова разноските следва да им
бъдат репарирани в претендираните размери.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ОБЩИНА Г.,
БУЛСТАТ ******, срещу юридическите лица, участници в „С.Г.****“
ДЗЗД: „Г.И.“ ЕООД, ЕИК ******, „Ф.“ ЕАД, ЕИК ******и „И.“ ООД, ЕИК ******, евентуално съединени искове, с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД
и чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, за солидарно
заплащане на сумата 280390,78 лева – частично от сума
в общ размер на 2579740,99 лева, представляваща подлежащо на връщане авансово
заплатено възнаграждение по развален, поради неизпълнение договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015 г. за изпълнение на
строителството на обект „Реконструкция и изграждане на спортен център в град Г.,
община Г., област Силистра“, евентуално като подлежаща на възстановяване от изпълнителите сума, поради установена
нередност по смисъла на чл.
17, ал. 7 от договора за обществена поръчка № 327/19.02.2015 г.. ОСЪЖДА ОБЩИНА Г., БУЛСТАТ ******, да заплати на „И.“ ООД,
ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 3800 (три хиляди) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Г., БУЛСТАТ ******, да заплати на „Г.И.“ ЕООД,
ЕИК ****** и „Ф.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 10015,36 лева (десет хиляди и петнадесет лева и тридесет и шест стотинки)
– разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: