РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2241
град
Пловдив, 11 декември 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на петнадесети ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм.
дело № 1283 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.405 от КТ.
Образувано е по жалба на „Винзавод“АД
гр.Асеновград, ЕИК ***, гр.***представлявано от ИД Р.Ч., срещу т.2 от протокол
за извършена проверка изх. № ПР2309773/29.03.2023 г., издаден от Инспекция по
труда гр.Пловдив, с която жалбоподателят е задължен за изплати на П.А.М.неизползван
платен годишен отпуск за 122 работни дни.
Твърди се
въпросните суми да са вече изплатени на М., тъй като същата е получавала без
правно основание суми като трудово възнаграждение, които надвишават значително
трудовото ѝ възнаграждение по договор. Заема се тезата, че за въпросните
суми следва да се извърши прихващане с вече изплатените суми на М..
Иска се
отмяна на оспореното предписание.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се представлява.
За ответната
страна, Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, се заема становище за
законосъобразност на оспорените предписания.
Представят
се писмени бележки.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши
проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за
установено следното:
Жалбата е
допустима като подадена в законоустановения срок и от
лице, притежаващо правен интерес от направеното оспорване, като търпящо
неблагоприятните последици от налагането на процесната
ПАМ.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство са
предписания, обективирани в т.2 от протокол за
извършена проверка изх. № ПР 2309773/29.03.2023 г., дадени от инж. И.Б.–
гл.инспектор и инж.К.Г.– гл.инспектор при ДИТ – Пловдив, ведно с решение за
поправка на очевидна фактическа грешка изх.№ 23023621/05.04.23 г.(л.12)
Същите са оспорени
по административен ред и горестоящия орган с решение
(л.15) изх. № 23033645 от 25.04.2023 г. е отхвърлил като неоснователна жалбата
по т.2 на предписанието и е потвърдено предписанието.
С оспорените
предписания, за отстраняване на констатираните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание
чл.404, ал.1, т.12 от КТ, е предписано на жалбоподателя, в качеството му на
работодател, по спорната т.2 на
предписанията, да изплати на П.А.М.обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 122 работни дни в съответствие с изискванията на чл.224, ал.1 от КТ.
Не е спорно
по делото, а и същото се установява чрез приетите писмени доказателства и ССЕ,
че с Акт за прекратяване №16/07.10.2022 г. е прекратен трудовия договор на М.,
постановено е да ѝ се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 122 дни с размер на обезщетение
14 500,57 лева, което не е изплатено.
След като
въпросното обезщетение не е изплатено на М., за което не се спори по делото,
предписанието за целта е издадено в съответствие със законовите изисквания на
чл.404, ал.1, т.12 от КТ.
Неоснователни
са изложените по жалбата доводи, че на М. са изплащани суми над трудовото
ѝ възнаграждение и за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
следва да бъде направено прихващане с тях, тъй като по делото не е установено
изплащането на такива суми. Видно от заключението на ВЛ на М. са начислявани
месечни възнаграждения по трудов договор в размер на 2000 лева и допълнително
възнаграждение за трудов стаж с постоянен характер, начисляване върху основната
договорена заплата и са променяни веднъж годишно в м.септември с увеличение 0,8
%. Други допълнително начислени суми не са включвани към основното трудово
възнаграждение и ВЛ е установило, че в дружеството нямало документи въз основа
на които са начислявани и плащани допълнителни възнаграждения на М.. На
практика вземането на М. като основание
и размер е признато от жалбоподателя с посочването му в Акт за
прекратяване №16/07.10.2022 г.
За яснота,
настоящият състав намира за нужно да посочи, че с така издадените предписания
не се разрешава конкретен трудовоправен спор между
страните дотолкова доколкото в настоящия
случай се касае единствено за
неизплащане на обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, което е признато за дължимо по
основание и размер от работодателя с посочването му в Акт за прекратяване
№16/07.10.2022 г. Съответно няма пречка по административен ред ,чрез прилагането на
принудителни административни мерки, жалбоподателят да бъде задължен да преустанови
извършваното от него нарушение на трудовото законодателство.
По изложените съображения съдът
намери оспорените предписания за законосъобразни, за които не е налице някое от отменителните основания по чл. 146 АПК.
Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде
отхвърлена.
По
разноските:
При
този изход на спора претенцията на ответника за разноски е основателна и следва
да бъде уважена в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пловдив
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Винзавод“АД
гр.Асеновград, ЕИК ***, гр.***представлявано от ИД Р.Ч., срещу т.2 от протокол
за извършена проверка изх. № ПР2309773/29.03.2023 г., издаден от Инспекция по
труда гр.Пловдив, с която жалбоподателят е задължен за изплати на П.А.М.неизползван
платен годишен отпуск за 122 работни дни.
ОСЪЖДА Винзавод“АД гр.Асеновград, ЕИК ***, гр.***представлявано
от ИД Р.Ч., да заплати на ДИТ – Пловдив разноски по делото в размер на 100
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: