№ 15
гр. Пазарджик, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20245220101626 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е пряк иск по чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 КЗ за заплащане на
сумата от 993.43 лв. - застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата
молба в съда до плащането, както и на сумата от 50 лв. – обезщетение за
забава от момента на увреждането – 09.12.2023 г., до деня преди подаването на
исковата молба в съда на 18.04.2024 г.
Ищецът Д. М. И. с ЕГН ********** от гр. ** твърди , че е собственик на
лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. №**, който е повреден при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.12.2023г. около 10 ч. в гр.
Пазарджик на кръстовището между б**“ и бул. „А**“. Поддържа, че вина за
произшествието има водачът на намиращият се зад него лек автомобил марка
„**“, модел „к“ с рег. №** К. В. А. от с** който не успял да спре на
кръстовището и се блъснал в спрелия пред него лек автомобил на ищеца. В
резултат на удара били повредени следните детайли: задна броня, заден капак
и двата задни стопа, за поправката на които ищецът е заплатил 1122 лв.
Ищецът твърди още, че към датата на реализиране на ПТП
1
гражданската отговорност на делинквента е била застрахована при ответника,
поради което последният отговаря за обезщетяването на вредите.
Застрахователят обаче изплатил застрахователно обезщетение само за
повредите по задната броня в размер на 128.57 лв. и отказал да обезщети
останалите вреди, като приел, че те не са настъпили при същото ПТП. Затова
ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за покриване на останалата част от вредите в посочения по-горе
размер, както и обезщетение за забавата.
Ответникът ЗАД „Д**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление:
гр. **, бул. „Г. М. Д.“ №1, не оспорва, че е застраховател на гражданската
отговорност на делинквента, както и че е изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение за повредите по задната броня в размер на 128.57лв. Оспорва
иска при твърдение, че останалите повреди, за които ищецът претендира
обезщетение, не са причинени от процесното застрахователно събитие, а по-
рано, тъй като са заснети на приложената към писмения отговор фотография
от месец април, 2023 г. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и на закона
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск ищецът следва да установи, че в
причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника към датата на деликта, е
претърпял имуществени вреди, както и действителната стойност на вредите.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
изключващи вината на застрахованото лице, тъй като съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД
вината /включително непредпазливата/ се предполага до доказване на
противното.
За основателността на акцесорния иск по чл.429, ал.3 КЗ ищецът следва
да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, вкл.
началната дата на забавата.
С доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност
на делинквента е била застрахована при ответника, както и че последният е
2
изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 128.57 лв. за
повредите по задната броня.
Спорът между страните е относно наличието на причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и останалите повреди, описани в исковата
молба.
По делото е приет като доказателство двустранен протокол за ПТП от
09.12.2023 г., от който е видно, че на същата дата в гр. Пазарджик на
кръстовището между бул. „Ал. **“ и бул. „**“ е реализирано ПТП между лек
автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. №**, управляван от ищеца Д. И. и лек
автомобил марка „**“, модел „к“ с рег. №** с водач К. А.. В протокола е
посочено, че вината за настъпване на ПТП е на водача на втория автомобил.
Описани са повредите по двете МПС, като тези по автомобила на ищеца са
следните: задна броня, задна врата, задни светли и заден калник.
Двустранният протокол е подписан от участниците в ПТП.
Според показанията на св. К. В. А., той е управлявал застрахования при
ответника лек автомобил в момента на произшествието. Твърди, че пътят бил
мокър, а ищецът спрял рязко, за да пропусне друг участък в движението.
Свидетелят не успял да спре и се ударил в клетка за кучета, монтирана върху
задния капак на автомобила на ищеца. Непосредствено преди сблъсъка опитал
спасителна маневра, като навил волана в дясна посока, но не успял да го
предотврати. Свидетелят твърди, че при удара била повредена само клетката
за кучета и нямало други видими повреди по автомобила на ищеца.
Според заключението на приетата автотехническа и оценъчна
експертиза, в резултат на процесното ПТП са повредени следните детайли по
автомобила на ищеца: заден капак, задна броня и заден десен стоп.
Установеният от ВЛ механизъм на ПТП изключва възможността за повреди по
задния ляв стоп. Той е повреден при друг механизъм и по друго време.
Съдът кредитира заключението на ВЛ, тъй като е обосновано и посочва
механизма на увреждането на детайлите, а именно: поради удара на задно
стоящият автомобил в клетката за кучета и нейното изместване в дясно и
напред, косвено са засегнати бронята, вратата и десният стоп. Показанията на
св. К. А. не следва да се кредитират в частта относно вида на повредите, тъй
като противоречат на отразеното в двустранния протокол и на заключението
на ВЛ. Освен това, свидетелят е направил бърз оглед на място, при който
3
обективно е невъзможно да се възприемат евентуални скрити повреди.
Въз основа на така установените обстоятелства съдът формира извод за
виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, в причинна
връзка с което са увредени посочените от ВЛ детайли по лекия автомобил на
ищеца /задна броня, задна врата и заден десен стоп/. Ето защо застрахователят
е в риск за настъпилото събитие и дължи застрахователно обезщетение за
всички преки и непосредствени вреди от реализираното ПТП.
Според заключението на САТЕ, разходите за ремонт на автомобила на
ищеца са в размер на 999.75 лв. без ДДС, от които 457.75 лв. за части и
материали и 542 лв. – за труд. С вкл. ДДС общата стойност възлиза на 1199.70
лв.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. В случая действителните вреди са
на стойност 1199.70 лв. От тази сума следва да се приспадне вече изплатеното
от ответника застрахователно обезщетение в размер на 128.57 лв. Остава
дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение в размер на 1071.13 лв.
Претенцията на ищеца е за 993.43 лв., поради което главният иск следва да се
уважи в предявения размер.
Относно обезщетението за забава:
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок –
чл.497, ал.1 КЗ. При застраховането на гражданска отговорност, макар вредата
да произлиза от деликт и делинквентът да се счита в забава от момента на
увреждането – чл.84, ал.3 ЗЗД, неговият застраховател изплаща обезщетение
за забава считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ; 2.
изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106, ал.3 КЗ.
В случая застрахователната претенция е предявена от ищеца на
11.12.2023 г., като застрахователят не е искал допълнителни доказателства по
чл.106, ал.3 КЗ. При това положение същият е изпаднал в забава с изтичане на
4
3 – месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, който е изтекъл на 11.03.2024 г. С оглед
констатираната забава на ответника същият дължи мораторно обезщетение от
този момент върху неизплатената част от дължимото застрахователно
обезщетение от 993.43 лв. Размерът на законната лихва за забава за периода от
12.03.2024 г. до деня преди подаване на исковата молба 17.04.2024 г. е в размер
на 2.28 лв. До този размер следва да се уважи акцесорният иск и да се
отхвърли за разликата до претендираните 50 лв. мораторно обезщетение.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца съдебни разноски
съразмерно с уважената част от иска. Същият е представил доказателства за
направени разноски в размер на 900 лв., в т.ч. 100 лв. – държавна такса, 400 лв.
– адвокатско възнаграждение и 400 лв. възнаграждение за вещо лице. От тях
по съразмерност следва да се присъдят 858.84 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е представляван от
юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на
делото следва да се определи възнаграждение в размер от 200 лв., съгласно чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. От тази сума следва да
се присъдят по съразмерност 9.15 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД „Д**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на
управление: гр. **, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на ищеца Д. М. И. с ЕГН
********** от гр. **, сумата от 993.43 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 09.12.2023г. около 10 ч. в гр. Пазарджик по вина на водача на лек
автомобил „**“, модел „к“ с рег. №**, чиято „Гражданска отговорност“ е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда на 18.04.2024 г. до плащането, както и
сумата от 2.28 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.03.2024г. до
17.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за забава за
разликата над 2.28 лв. до претендираните 50 лв.
ОСЪЖДА ответника ЗАД „Д**“ АД да заплати на Д. М. И. съдебни
разноски в размер на 858.84 лв.
5
ОСЪЖДА ищеца Д. М. И. да заплати на ответника ЗАД „Д**“ АД
съдебни разноски в размер на 9.15 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6